О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585/14.3.2018г.
Номер 14.03.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІV граждански състав
На четиринадесети март две
хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
ГАЛЯ РУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Русева
гр.д.№ 402 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Е.К.Я. против ЗК „Лев Инс” АД, с която се претендира постановяване на решение, с
което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 8 754,70
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени й вследствие
смъртта на сина й в резултат на ПТП на 14.09.2016 г., сумата от общо 640,74 лв.
– законна лихва за забава върху претендираните
имуществени вреди за периода от датата на извършването на тези разходи до
датата на исковата молба – 29.01.2018 г. Представят се писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът се
оспорва като недопустим и неоснователен. Не се правят доказателствени
искания. Прави се искане за привличане като трето лице-помагач на страната на
ответника на причинителя на вредата – Станислав Илиянов
Славов с ЕГН ********** ***.
Съдът,
по повод направеното възражение от ответника за недопустимост на иска поради неспазване
от страна на ищцата на изискването на чл. 380, ал.1 вр.чл.432,
ал.1 от КЗ /нов/ първо същата да отправи писмено претенцията си към
застрахователя, намира това възражение за неоснователно, тъй като настоящото
производство следва да бъде разгледано по реда на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./
във вр.§22 от ПЗР на КЗ от 2016 г., предвид факта, че
застрахователният договор, на който ищцата основава правата си, е сключен преди
влизането в сила на този кодекс /09.08.2016 г./, а именно – на 07.10.2015 г.
Тъй като подобно изискване не съществува в КЗ /отм./, то възражението за
неспазване на процедурата на чл. 380 от КЗ /нов/ е неоснователно.
Съдът, като прецени, че исковата
молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Представените от ищцата писмени
доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.
Неоснователно е искането на
ищцата за назначаване на СИЕ с посочените задачи и същото не следва да се
уважава, тъй като съдът счита, че първият поставен въпрос, а именно –
направените разходи за погребение дали представляват обичайни такива, не е
въпрос, който изисква специални знания, а вторият въпрос – дали тези разходи
съответстват на средните пазарни цени за такива услуги, е неотносим
към спора.
Без уважение следва да се остави и
искането за разпит на свидетел, тъй като за претендираните
разходи има представени по делото писмени доказателства.
Основателно е искането на ответника
за привличането на прекия причинител на вредата като трето лице-помагач на
негова страна и същото следва да се уважи, тъй като ответникът има интерес, при
неблагоприятно за него решение по настоящото дело, да предяви регресен иск срещу това лице за присъдените суми на осн.чл.274, ал.1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и на основание чл. 140 и чл. 219 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
КОНСТИТУИРА като трето лице-помагач на
страната на ответника Станислав Илиянов Славов
с ЕГН ********** ***, на който да се изпратят преписи от исковата молба и
приложенията, както и от отговора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в тридневен срок от съобщението да представи по
делото копия на исковата молба, приложенията и отговора за връчване на третото
лице-помагач.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 11.04.2018
г. от 11.20 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата
за разпит на свидетел за посочените факти, както и за назначаване на СИЕ с
поставените в исковата молба задачи.
СЪОБЩАВА
на страните проекта за ДОКЛАД на делото:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 във вр.чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ във вр.
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 14.09.2016 г., вследствие
претърпяно от сина й Димитър Янков Янев ПТП с МПС, управлявано от третото
лице-помагач Станислав Илиянов Славов, е настъпила
неговата смърт, като виновното лице е признато за такова с влязла в сила
присъда по нохд № 1093/2017 г. по описа на БОС, с
която е установено, че същото е нарушило правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинило смъртта на пострадалия. Вследствие настъпилата
загуба на сина си, ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на общо
8 754,70 лв., представляващи разходи за погребение, за паметник, плоча и
за помен, както следва: 1 970 лв. – разходи за погребение, ведно с лихва
за забава за периода от датата на извършване на разхода – 21.09.2016 г. до
датата на исковата молба; 3 500 лв. – разходи за мраморен паметник, ведно
с мораторна лихва в размер на 185,09 лв. за периода
от 21.07.2017 г. до датата на исковата молба; 2 300 лв. – разходи за
стъпала и ограда от гранит на гроба, ведно с мораторна
лихва в размер на 115,23 лв. за периода от 31.07.2017 г. до датата на иска; 627
лв. – разходи за помен за 6 месеца, ведно с мораторна
лихва от 56,19 лв. за периода от 11.03.2017 г. до датата на иска; 357,70 лв. –
разходи за помен за 1 година, ведно с мораторна лихва
в размер на 13,91 лв. за периода от 09.09.2017 г. до
датата на иска. Сочи, че отговорността на виновния водач е била застрахована
при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ съгласно застрахователна полица № BG/22/115002491683
със срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г. позовавайки се на
разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КТ /отм./, съгласно която увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, ищцата предявява осъдителни искове, с които претендира
осъждането на ответното дружество да й заплати посочените суми.
Ответникът
оспорва исковете и моли за тяхното отхвърляне, като сочи, че претендираните суми за имуществени вреди са прекомерни, а
претенцията за минали лихви се явява неоснователна, тъй като ищцата не е
предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя преди завеждане на делото.
Твърди, че виновното лице е управлявало застрахованото МПС, което е било
технически неизправно, както и че е било с отнето свидетелство за управление на
МПС, поради което има право на регрес срещу него в случай на уважаване на исковете.
Страните не спорят по фактите, а именно: че синът
на ищцата е претърпял на 14.09.2016 г. ПТП, при което виновният водач Станислав
Илиянов Славов, управлявайки собственото си МПС, за
което е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника,
виновно нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което е причинил
смъртта на наследодателя на ищцата. Не спорят и относно това, че ищцата е
направила разходи във връзка с погребението на сина си, неговия паметник и
помените след смъртта му. имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Не спорят
и относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя посредством регресния иск по чл. 226
във вр.чл.267 от КЗ /отм./. Спорят относно размера на
реално претърпените имуществени вреди и относно размера и дължимостта
на лихвите за забава от ответника.
В тежест на ищцата е да
докаже размера на претендираните лихви за посочените
в исковата молба периоди.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба /която влиза в сила веднага, не подлежи на обжалване и при която се
заплаща половината от дължимата държавна такса/, медиация, извънсъдебно
споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното
заседание, като на ищцата се връчи и препис от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: