РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Златоград, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100029 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба Н. Р. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „Б.“ № *; Р. Я. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. „Ц. Б. ***
О.“ № *** – и двамата чрез адв. Е. М. В., от АК - С., със служебен адрес: гр.
Н., ул. ,,А. С.‘‘ №** срещу ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***.
Ищците, чрез своя процесуален представител адв. Е. В. твърдят, че са
собственици при равни квоти на имот с идентификатор 51319.22.226, м. ,,А.
к.‘‘, вид собст. Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 9, НТП
Нива, площ 1529кв.м, стар номер 005121, съгласно Заповед за одобрение на
КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК
при граници и съседи: поземлени имоти 51319.22.174; 51319.22.211;
51319.22.225; 51319.22.227; 51319.22.545.
Адв. В. сочи, че ищците имат горния имот от родителите им, като
същия го владеят от 1985г. явно, спокойно и необезпокоявано от никого.
Първоначално Н. С. е владяла имота със своя съпруг М. Я. С., който е брат на
втория ищец Р. Я. С., като в последствие след неговата смърт продължила да
1
го владее наред с Р. С.. Ежегодно от 1985г., а преди това и от техните родители
те са обработвали процесния имот като свой, като през тези години са го
засаждали, както и към настоящия момент продължават да го засаждат с
различни селскостопански култури – тютюн, картофи, зеленчуци.
В имота ищците имат изградена двуетажна масивна сграда със ЗРП
около 50 кв.м, като сградата е строена през 60-те години на миналия век.
Тоест, процесното място представлява двор градина към застроената в имота
жилищна сграда. В имота има изградени още напоително съоражение –
водоем за поливни нужди, както и второстепенни постройки.
При позоваване от страна на ищците на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, същия следва да установят осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици. В този смисъл адв. В. посочва,
Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., II Г.О. на ВКС. В случая
ищците са придобили имота по давностно владение, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС
въз основа на продължило повече от десетгодишно непрекъснато владение.
При направена справка ищците Н. и Р. установили, че процесния имот
е записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията на земи по
чл. 19 ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 51319.22.226, м. ,,А. к.‘‘ никога не е
бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н.
някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.
19 от ЗСПЗЗ.
Ищците, чрез адв. Е. В. молят съда, да признае за установено по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че те - Н. Р. С., ЕГН ********** с адрес: гр.
Н., обл. С., ул. „Б.“ № *; Р. Я. С., ЕГН ********** с адрес: гр. П., бул. „Ц. Б.
*** О.“ № *** са собственици при равни квоти, на основание давностно
владение от 1985г. на имот с идентификатор 51319.22.226, м. ,,А. к.‘‘, вид
собст. Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 9, НТП Нива,
площ 1529кв.м, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи:
поземлени имоти 51319.22.174; 51319.22.211; 51319.22.225; 51319.22.227;
51319.22.545.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
2
доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание се явява юрк. И.
Д., представляваща ответникът, която поддържа направеното признание.
Сочи, че записването на имота по чл. 19 от ЗСПЗЗ е по повод проведена
кампания преди време, при която масово имоти, които са нямали документ за
собственост са записвани като стопанисвани от общината, но практически са
си владени от хората. Сочи също, че общината не е владяла процесния имот,
не го е стопанисвала и същия не представлява интерес за общината. В една
част от имотите, които са записвани по чл. 19 ЗСПЗЗ има построени сгради и
всички имоти са оградени с огради и маркирани със синори. Хората си ги
знаят като техни и ги отделят едни от други.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищците адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска. В настоящия случай,
представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в съдебно
заседание изрично заявява, че процесния имот никога не е владян от общината
и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на
много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като
се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и
това са хора от общината, които са си владели имотите. Поради всичко
гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на
страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на
иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за
3
недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до
ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел
незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено
решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там,
където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на
иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл.
324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищците, чрез своя процесуален представител не претендират
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 18 и 19 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се считат неразделна част от
решението.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
Н. Р. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.“ № * и Р. Я. С., ЕГН
********** с адрес: гр. П., бул. „Ц. Б. *** О.“ № *** са собственици, на
основание давностно владение от 1985г. на имот с идентификатор
51319.22.226, стар номер 005121, м. ,,А. к.‘‘, вид собст. Общинска частна, вид
територия Земеделска, категория 9, НТП Нива, площ 1529кв.м, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: поземлени имоти
51319.22.174; 51319.22.211; 51319.22.225; 51319.22.227; 51319.22.545.
Скицата на АГКК гр. С., приложена на лист 18 и 19 по делото,
приподписана от съдия-докладчика да се считат неразделна част от
решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
4