Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

    03.06.2020 г., гр.Плевен

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Плевенският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НАЧЕВА

 

         При секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 553 по описа на същия съд за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от И.С.Б. ***, ЕГН **********, чрез адв. Ж.Н. ***-0938-006171 от 25.11.2019 г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Ж.Н., който моли за отмяна на издаденото НП. Излага подробни аргументи относно незаконосъобразността на същото в писмено становище.

Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР-Плевен, Сектор “ПП” – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА   НЕОСНОВАТЕЛНА.

         На 13.11.2019г. жалбоподателят И.С.Б. *** МПС – лек автомобил „Фолксваген Джета” с рег.№ ***.  В 14:40 часа на ул. „Иван Миндиликов“ до Автогарата, на пешеходна пътека М8.1, обозначена с пътна маркировка и пътен знак – не пропуснал правилно пресичащ отляво надясно пешеходец и отнема предимство.

Горното установили длъжностни лица при Сектор „ПП“ към О.н.М. – актосъставителят М.П.Н. и свидетелят И.И.Ц.. За констатираните нарушения св. Н. съставил АУАН Серия „GA“ бл. № 124128 от 13.11.2019г., с който акт вменил на И.С.Б. нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Водачът е подписал акта, като е записал в него, че има възражения. Впоследствие е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН *** Сектор “ПП” при О.н.М.П. издал оспореното НП.

 

         Видно от показанията на актосъставителя М.П.Н. и свидетелят И.И.Ц., които съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа, същите са категорични и последователни в показанията си и липсва индиция за тяхната заинтересованост. Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно Акт за установяване на административно нарушение Серия „GA“ бл. № 124128 от 13.11.2019г. на л.10, чиято доказателствена сила не е опровергана, Справка от СПП относно извършена проверка и постъпило възражение от И.Б. на л.11-12; възражение от И.С.Б. ***; Ежедневна форма на отчет за дата 13.11.2019г. на л.16-18; докладна записка от мл.автоконтрольор И.И.Ц. относно възражение с вх.№316000-41527/19.11.2019г. на л.19; справка за нарушител/водач на л.22-25, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на л.26 от делото – всичките неоспорени.

Актът за установяване на административното нарушение е  съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност.

 

         По отношение на самото нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП:

В съставения административно наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено, място на извършването му е законосъобразно и описано в достатъчна степен. Безспорно от събраните гласни доказателства е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, който е годен субект на административнонаказателната отговорност. По категоричен начин се установява, че на посоченото място и дата- изчерпателно описани, при управление на лек автомобил жалбоподателят не е пропуснал правилно преминаващия отляво надясно по пешеходната пътека пешеходец. Както в АУАН така и в НП е посочено че пешеходецът е бил „пресичащ”, а не само стъпил на пътеката. С това си поведение ж-лят е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, която го задължава при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В конкретният случай поведението на водача на автомобила – жалбоподателят, се е изразило в несъобразяване с посочените задължения при възможност да възприеме преминаващото по пътното платно лице и да намали скоростта или да спре. Наказващият орган е дал пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено  административното  нарушение от страна на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически обстоятелства, отразени в съставения АУАН, подкрепени и от доказателствата по делото.  Не на последно място следва да се посочи, че моментното местонахождение на полицейския патрул/процесното място/, докато е преминавал оттам в посока мястото на наряда по график, не го лишава от компетентност при преминаване през процесното място да констатира наличие на нарушение и съответно да прецени и състави АУАН в случай на установяване на такова. Несъществен е и пропускът на предлога „на” в АУАН и НП пред „пешеходна”, като това не е процесуално нарушение, още по-малко съществено тъй като както беше посочено и по-горе от описаната фактология става ясно, че пешеходецът е бил на пътеката и вече е пресичал. Не е съществено и не е задължително поименното описване и снемане самоличност на този пешеходец.

В атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират административното нарушение. По несъмнен начин са конкретизирани времето и мястото на нарушението, осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е ангажирана отговорността  на  жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които е осъществено вмененото му нарушение, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си. Спазени са изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН. Няма съществено опорочаване на административно наказателния процес, което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Посочените в жалбата възражения не отговарят на събраните доказателства. За пълнота следва да се посочи, че твърдението на ж-ля че същият не е имал видимост към пешеходците поради наличие на тролейбус води до индиректно признание на факта на нарушението, като същият е следвало да изчака и да си осигури необходимата видимост и след това да премине. Не са били изискани записи от камери доколкото ноторно известно е че се съхраняват 30 дни и това би довело до безсмислено отлагане на делото, а и ж-лят и проц.му представител в последното с.з. настояха да приключи съдебното следствие.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателя И.С.Б. е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. С факта, че в случая жалбоподателят, като водач на лек автомобил не е пропуснал преминаващ пътното платно пешеходец, е осъществил административното нарушение.

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на пешеходец на пътното платно, но въпреки това е преминал, без да го пропусне.

Не се констатираха противоречия между правното основание за налагане на глобата, посочено в диспозитива на АУАН и правното основание, посочено в наказателното постановление. Съгласно чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, е предвидено наказание глоба в размер 100 лв. за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган. Видно от приетото за установено от фактическа страна и правна страна, не е спазено правилото за предимството на пресичащия пешеходец, което е нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая нарушението на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП е доказано да е извършено от жалбоподателя, поради което НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

         Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0938-006171 от 25.11.2019 г. на *** Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя И.С.Б. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: