Р Е Ш
Е Н И Е N
гр. Сливен, 26.04.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
МАРТИН САНДУЛОВ
при участието на прокурора ………и при секретаря Кина Иванова , като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 725 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 735/01.07.2019 г. по гр.д. № 5256/2018 г на Сливенския
районен съд , с което е било признато за установено на основание чл. 23 от СК
по отношение на въззивника, че въззиваемата Е.К. е изключителен собственик на
автомобил „Рено Меган" с per. № *** *** поради наличие на пълна
трансформация на лични средства. С обжалваното решение въззивникът е осъден да
предаде на въззиваемата държането на предоставения по силата на договор за заем
за послужване с движима вещ на процесния автомобил. Същият е бил осъден да
заплати на основание чд. 59 от ЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване
вследствие без правно основание за периода от 15.06.2018 г. до 01.10.2018 г. на
процесния автомобил в размер на 840.00лв. Въззивникът е бил осъден да заплати и
деловодни разноски в размер на 1575.00 лв.
Решението е обжалвано изцяло като неправилно и
незаконосъобразно. Неправилен бил изводът на съда, че процесният автомобил е
бил заплатен от средства, налични в банковата сметка на ищцата, които са били
лична собственост. По делото не се било установило точно плащане на продажната
цена, какъв е бил размерът на продажната цена, кои са били страните по договора
за покупко-продажба на автомобила. Като не била установена продажната цена не
можело да се установи и дали тя е била платена изцяло или частично с лични
средства, което водило до неправилност на първоинстанционното решение, което било
приело, че е налице пълна трансформация на лични средства. По делото били
представени два банкови документа от една и съща дата, според които ищцата била
изтеглила от собствената си сметка 4995.00 лв., без да е посочено основанието и
съдбата на които пари е била неизвестна и втори документ за превода на 5000 лв.
за покупка на МПС на името на М.В.Х., която обаче не е била собственик на
процесния автомобил. Освен това, в съдебно заседание бащата на ищцата бил
заявил, че процесният автомобил бил закупен за 18 000 лв., което повдигало
въпроса кой е платил останалите 8 000 лв., като от сметката на ищцата в деня на
сделката били изтеглени само 10 000 лв. Съдът не бил съобразил показанията на
свидетеля К., според който въззивникът в деня на сделката лично е изкарал пари
и е платил. Съдът неправилно бил приел, че процесния автомобил е закупен по
време на фактическата раздяла на страните. В случая това не било така. Когато
се прибирал от чужбина въззивникът оставал в апартамента на ищцата. Освен това,
докато е бил в България, той е управлявал процесния автомобил. Не се били
потвърждавали с показанията на свидетелката Д., че от 2009 г. страните не са
имали контакт като семейство. Жалбоподателят счиа, че предявеният иск по чл. 23
ал.1 от СК е неоснователен, недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията по чл. 249 от ЗЗД, както
и искането за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. След като претенцията по СК била
неоснователна, то страните си оставали съсобственици на автомобила, при което
положение ищцата не можела да претендира да бъде предадено владението на
автомобила, както и да търси обезщетение за ползването му без правно основание.
Моли се да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Страната е
направила доказателствени искания. Иска да се приемат като доказателства по
делото две справки от централна база данни на КАТ, от които е видно, че към
момента на сключване на сделката процесният автомобил е бил собственост на К.В.А.,
а втората, че на 23.01.2015 г. автомобилът е бил регистриран на името на
ищцата.
В законния срок е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв. П., пълномощник на Е.Д.К., ЕГН **********,***, с която жалбата е
оспорена като неоснователна. Страната посочва, че събраните по делото
доказателства категорично установяват основателността на предявените искове.
Безспорно било, че на 22.01.2015 г. въззиваемата е изтеглила от собствената си
сметка сума в размер на 5 000.00 лв. и на същата дата е превела на М.В.Х.
сумата от 5 000 лв. за закупуване на процесното МПС, както и че МПС е закупено
от гр. Пловдив по време на брака между страните. Посочва, че възражението за това,
че не е установена точната продажна цена на автомобила, както и страните по
договора, е направено едва във въззивната фаза на производството, което водило
до преклудиране на правата на въззивника да представи доказателства в тази
посока. Единственото възражение в отговора на исковата молба било дали ищцата
при закупуване на процесния автомобил е вложила средствата получени от
родителите й, факт който безспорно бил доказан по делото. Страната заявява, че
няма значение на кого е заплатена сумата по покупка на МПС. Важното е било, че
собствеността му била прехвърлена и била извършена регистрация в КАТ. Посочва,
че покупката на МПС е извършена по време на фактическата раздяла между страните
и по делото било установено, че още през 2010 г. въззиваемата е била направила
опит да прекрати брака си, но не го е сторила поради настояване от страна на
родителите си. Въззиваемата намира, че е основателен и предявеният иск по чл.
249 във вр. с чл. 243 от ЗЗД, а така също и иска по чл. 59 от ЗЗД. Моли се да
се потвърди обжалваното решение в случай, че се уважат доказателствените
искания моли да бъдат уважени нейни доказателствени искания, а именно разпит
като свидетел на К.В.А., както и да се приеме копие от лична карта на
въззиваемата, от която е видно, че същата има постоянен адрес *** от месец юли
2017 г. Претендира разноски.
По подадената въззивна жалба е
било постановено решение № 196/01.11.2019 г. по в.гр. дело № 436/2019г. на
Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено първоинстанционното решение.
Въззивното решение е било обжалвано пред ВКСРБ и с решение № 140/23.11.2020г.
по гр. дело № 617/2020г. е обезсилено решение № 196 от 01.11.2019 г. по в. гр.
д. № 436/2019г. на Сливенския окръжен съд и делото върнато на същия съд за ново
разглеждане от друг състав след отстраняване недостатъците на исковата молба.
С определение от закрито заседание исковата молба е
оставена без движение.
В дадения срок е депозирана
допълнителна искова молба.Твърди се, че от
2007г. до прекратяване на бракът между страните с Решение № 588 от 6.07.2017г.
по гр.дело № 2115/2017г . на Сливенски районен съд, ищцата е във фактическа
раздяла с ответника. По време на фактическата им раздяла ответника живее във
Франция, като през този период не е предоставял средства на нея и детето.Поради
тежкото финансово положение на ищцата и необходимостта да си закупи автомобил
баща й с договор за дарение и е предоставил 11 000лв. Това дарение е направено
поради факта, че към него момент бракът им с ответника не е бил прекратен. В
деня на сделката - 22.01.2015г., с цел гарантиране реализирането на сделкатка
за покупка на процесното МПС, ищцата е извършила банков превод от личата си
банкова сметка ***. дарени и от нейния баща на лице посочено от продавачите. На
същата дата, след пристигането и в гр.Пловдив е изтеглила в брой сумата от
5000лв., също от личната си банкова сметка, ***тва е платила в брой на
продавачите договорената покупна цена на автомобил „Рено Меган" с| ДКН ***
От съществено знамение за спора е срокът на
фактическата раздяла между страните, поради което следва да се изясни въпросът
от кога са имали проблеми страните и от кой момент те са във фактическа раздяла
По отношение на иска за предаване владението на автомобила, същия се оттегля, тьй като
от 17.10.2020г. той вече е във владение на ищцата.
Постъпил е писмен отговор на допълнителната искова
молба. Твърди се, че процесният автомобил е закупен по време на брака в режим на СИО и че
въззивникът има съществен принос в закупуването му. Представеният от ищцовата
страна като доказателство договор за дарение от
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
След преценка на събраните по делото доказателства пред
първата и настоящата инстанция, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Страните
са бивши съпрузи, гражданският им брак е прекратен по взаимно съгласие с
Решение № 588/06.07.2017г. по гр.д.№ 2115/2017г. на СлРС. Безспорно е, че
въззивникът дълги години е живял и работил във Франция и е идвал в страната два
три пъти годишно. Изпращал е парични средства на съпругата си.
Твърди се, че на
На 22.01.2015 г. в 09:05
часа ищцата разпоредила, респ. превела сума в размер на 5000лв. от сметка на
нейно име в ПИБ – гр. Сливен на М.В.Х. с основание покупка на МПС. Автомобилът
е бил закупен в гр. Пловдив, като и двамата – въззивникът и въззиваемата, са
присъствали. Установено е, че същият ден въззивникът е изтеглил сума от пет
хиляди лева от сметка в Първа инвестиционна банка, тъй като за колата е
трябвало да се заплати и допълнителна сума в брой. Така стойността на
закупенето МПС е в размер на 10 хиляди лева. На
23.01.2015г. закупеният автомобил с рег. № ***, Рено Меган бил
регистриран на името на ищцата, видно от свидетелство за регистрация, част I, № ***.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Д. и Д., които са приети от районния съд изцяло, не се
приемат по този начин от тази инстанция, доколкото и двамата свидетели са в
близки отношения с въззиваемата, а свид. Д. е неин баща. Показанията на свид. К.,
които са игнорирани от първата инстанция, настоящият състав приема за
достоверни, макар този свидетел да е близък на въззивника, тъй като в основната
си част, относно обстоятелствата около закупуването на автомобила, те се
потвърждават от изслушването на въззиваемата пред настоящата инстанция.
Въз основа на приетото за установено от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да уважи предявеният
иск по чл.23 ал.1 от СК, районният съд е приел, че в конкретния правен казус не е спорно, че
процесното МПС е закупено на името на ищцата, посредством възмездна придобивна
сделка покупко-продажба по време на гражданския брак на страните. Не е
представен брачен договор между страните, следователно по презумпция на СК това
МПС следва да е придобито в СИО. Сумата за покупката на движимата вещ обаче
приема за установено, че е платена от
банкова сметка ***, а извън обхвата на СИО остават влоговете на съпрузите.
В най–новата си практика ВКС на РБ приема, че режимът на съпружеска
имуществена общност е най-често приложим на практика в имуществените отношения
между съпрузите, защото съгласно чл. 18, ал.2 СК се прилага, ако не е избран
друг режим. При разглеждането на имуществените спорове между съпрузите, следва
да се изхожда от прогласените от Семейния кодекс принципи на семейните
отношения /чл.2/ и от социалните функции на брака и семейството /чл.17. В този
смисъл са указанията в т.1 на ППВС № 5/1972г.
При сравнителноправен анализ на уредбата на имуществените отношения досега в
трите семейни кодекса - от 1968г., от 1985г. и сега действащия от 2009г. е
видно, че в тях са заложени едни и същи, непроменени принципи на семейните
отношения - принципите на равенство на мъжа и жената, зачитане на личността в
семейството, уважение, грижа и подкрепа между на членовете на семейството / чл.
1 СК от 1968г., чл. 3 СК от 1985г. и чл. 2 СК от 2009г./. Досежно уредбата на
имуществените отношения - и в трите кодекса е прогласено, че съпрузите са
длъжни чрез взаимно разбирателство, уважение, общи усилия, съобразени с
възможностите, имуществото и доходите на всеки от тях, да осигуряват
благополучието на семейството и грижата за децата - / чл. 12 СК от 1968г.,
чл.15 СК от 1985г. и чл. 19 от СК от 2009г./. Именно на тези принципи е
основана идеята за съпружеската имуществена общност /СИО/, уредена за първи път
в кодекса от 1968г. Според чл.13 от този кодекс общността обхваща вещите и
правата върху вещи, придобити по време на брака; следващият кодекс от 1985г.
разширява обхвата на СИО и включва в нея не само вещите, но и паричните влогове
- чл. 19, като поставя изискването да са придобити със съвместен принос, за
съществуването на който е създадена законова презумпция. Сега действащият
кодекс, вероятно отчитайки несъвършеството на предходната уредба, доколкото
съсобственост може да съществува върху вещи, но не и върху вземания и пари,
прогласява за СИО само вещните права, придобити по време на брака, като отново
урежда презумпцията за съвместен принос при придобиването - чл.21, ал.3 СК.
Следователно, настоящата уредба съответства на тази от първия Семеен кодекс. От
съществено значение е, че и при двата предходни режима трансформация на
имущество, заплатено с паричен влог, натрупан по време на брака, не е била
признавана. А след като принципите на правната уредба до днес са непроменени,
то очевидно и волята на законодателя остава непроменена, макар да е несъвършено
изразена. Въз основа на изложеното се налага извод, че при действащата уредба
паричните влогове се отнасят към личното имущество на всеки от съпрузите, тъй
като не са изрично посочени в чл.21 СК. Не представляват лична собственост
вещните права, придобити със средства от паричен влог /банкова сметка/ ***,
набрани по време на брака. Трансформацията на лично имущество по чл.23 СК е
приложима за личното имущество, посочено в чл. 22 СК - придобито преди брака,
по дарение, по наследство и при останалите хипотези, посочени в нормата. Не
настъпва преобразуване на лично имущество когато с паричен влог на единия
съпруг, формиран по време на брака, се придобиват вещни права. В този случай
намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. Именно на
придобитите по време на брака вещни права законодателят създава статут на СИО,
считайки презумптивно, че са резултат на съвместен принос. В същия смисъл е
практиката по приложението на СК от 1968г., изразена в ППВС№ 5/1972г., ППВС №
8/1980г. и др. - паричните влогове набрани по време на брака са лични на
съпрузите, но купеното с тях е СИО. Да се приеме, че всяка вещ, заплатена със
средства от банкова сметка ***, е негова лична собственост, без оглед произхода
на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията за съвместен
принос и води до изпразване от съдържание на съпружеската имуществена общност.
Твърде малко биха били възможните хипотези, при които да се придобие вещно право
по време на брака чрез покупко-продажба и то да има статут на съпружеска
имуществена общност, понеже при действието на Закона за ограничаване на
плащанията в брой придобиването на вещни права обикновено се плаща по банков
път. Ето защо, прилагането на трансформацията спрямо придобивания със суми от
влог /спестявания/ на съпрузите, натрупани по време на брака, е правно и
житейски неприемливо. Такова тълкуване на закона подменя волята на законодателя
относно съпружеската имуществена общност и не може да бъде подкрепено. Ако
съпругът твърди, че е осъществена трансформация на лично имущество при
придобиване на вещно право, заплатено с негов влог, трябва да установи или че
влогът е негово лично имущество по чл.22 СК, или че средствата по влога имат
друг извънсемеен произход и презумпцията за съвместен принос е опровергана.
В случая обаче не се установява такова опровергаване. От
свидетелските показания на свид. К. трябва де се приеме, че въззивникът е
изпращал нари на въззиваемата от Франция. В повечето случаи
парите ги носел в брой. От там ищцата
ги внасяла в банки на нейно име, като за произход
на средствата посочвала семейни спестявания. Не се доказват твърденията, че средствата са били дарени. Безспорно е, че на
С оглед
на изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен
е и иска с правно основание с правно основание чл.59 ЗЗД. Автомобилът закупен по време
на брака се счита за придобит в режим на СИО. След прекратяването на гражданския брак между съпрузите съществувалата
по отношение на автомобила бездялова съсобственост се е превърнала в обикновена
дялова съсобственост при равни квоти за съсобствениците, от което следва,че въззивникът не е ползвал без
основание процесния автомобил през посочения период от време. Той е ползвал автомобила на основание на това, че е негов съсобственик. Според разпоредбата
на чл.31 ал.2 от ЗС когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В случая ищцата
въззиваема не е отправила такова искане за заплащане на
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС. В нотариалната
покана изпратена от ищцата до въззивника, тя изисква единствено процесния автомобил да й бъде
върнат в определен срок. В нотариалната
покана няма искане за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС и за това такова
обезщетение за времето от 15.06.2018 г.до 01.10.2018 г. не се дължи. Ето
защо и този иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Претенцията с правно основание чл.249 вр.чл.243 ЗЗД е оттеглена с допълнителната
искова молба. В съдебно заседание представителят на въззивника не се противопоставя на оттеглянето на иска за предаване владението на автомобила. Поради това решението в
тази част следва да бъде обезсилено и производството по делото бъде прекратено
в тази част.
При този изход на процеса
на въззивника следва да бъдат присъдени направените в производството разноски,
а именно: сумата от 750 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за пред тази инстанция, сумата от 700 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция, сумата от
257,50, представляваща внесена държавна такса за въззивното производство,
сумата от 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение при
предходното разглеждане на делото във въззивна инстанция инстанция, сумата от
257,50, представляваща внесена държавна такса за касационното производство и
сумата от 900 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за пред
касационната инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 735/01.07.2019 г. по гр.д. № 5256/2018 г на Сливенския районен съд в частта, с
която е признато за
установено на основание чл. 23 от СК по отношение на въззивника, че
въззиваемата Е.К. е изключителен собственик на автомобил „Рено Меган" с
per. № *** *** поради наличие на пълна трансформация на лични средства, в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение за неоснователно обогатяване
вследствие ползване без правно основание за периода от 15.06.2018 г. до 01.10.2018 г. на
автомобила в размер на 840.00лв., както и
в частта, с която е бил осъден да заплати и
деловодни разноски в размер на 1575.00 лв. като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Е.Д.К., ЕГН **********,*** против Г.Н.К., ЕГН ********** ***
иск за признаване за установено на основание чл.
23 от СК по отношение на Г.Н.К., че Е.Д.К. е изключителен
собственик на автомобил „Рено Меган" с per. № *** *** поради наличие на
пълна трансформация на лични средства като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Д.К., ЕГН **********,*** против Г.Н.К., ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползване без правно
основание за периода от 15.06.2018 г. до 01.10.2018 г. на автомобила в размер на
840.00лв.
ОБЕЗСИЛВА решение № 735/01.07.2019 г. по гр.д. № 5256/2018 г на Сливенския районен съд в частта, с
която Г.Н.К., ЕГН ********** *** е осъден да предаде на Е.Д.К., ЕГН **********,*** държането на
предоставен по силата на договор за заем за послужване движима вещ товарен
автомобил „Рено Меган” с рег.№ ***, ***
поради оттегляне на иска и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на този иск.
ОСЪЖДА Е.Д.К., ЕГН **********,*** да заплати на Г.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за пред тази
инстанция, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция, сумата от 257,50 лв.
/двеста петдесет и седем лв и 50 ст/, представляваща внесена държавна такса за
въззивното производство, сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение при предходното разглеждане на делото във
въззивна инстанция инстанция, сумата от 257,50 лв. /двеста петдесет и седем лв
и 50 ст/, представляваща внесена държавна такса за касационното производство и
сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за пред касационната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Решението в
частта, с която е прекратено производството по отношение на иска за предаване
държането на автомобила, има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: