РЕШЕНИЕ № 423
30.05.2018 г., гр. Пещера
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито заседание на двадесети март две хиляди и
осемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Е. М.
разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 587 по описа на
съда за 2017 г.
Производството е образувано по иск, предявен от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД - гр. София срещу П.К.Т. ***,
за установяването по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца
сумата 500 лв. главница по договор за потребителски кредит, сключен между нея и
"Изи асет мениджмънт" АД, заедно със законната лихва от датата на
заявлението, 48,34 лв. договорна лихва по същия договор, 225,94 лв. неустойка,
79,88 лв. обезщетение за забава и 45 лв. такса разходи (общо 899,16 лв.) -
предмет на заповед за изпълнение, издадена от съда, срещу която длъжницата е
възразила. Претендират се и разноските по исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2015 г.
"Изи асет мениджмънт" АД е сключило с П.Т. като кредитополучател
договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството отпускало на П.Т.
в заем сумата 500 лв., която следвало да се върне заедно с надбавка,
представляваща печалба на кредитора, на 13 двуседмични вноски, всяка по 42,18
лв., с падежи между 24.06.2016 г. и 09.12.2015 г., или общо следвало да се
върнат 548,34 лв. За всяко просрочие на вноска с повече от 30 дни се наислявала
такса разходи за телефонни обаждания, напомнителни писма и пр. в размер 9 лв. и
на основание тази уговорка на длъжницата заради допуснати просрочия ѝ
била начислена такса от общо 45 лв. С договора длъжницата се била съгласила в
3-дневен срок да осигури двама поръчители, но не изпълнила това задължение, за
което ѝ била начислена неустойка за неизпълнение в размер 225,94 лв.,
също разсрочена на 13 равни вноски - така погасителната вноска се увеличила до
общо 59,56 лв. Длъжницата не е извършвала плащания, задължението не е обявявано
за предсрочно изискуемо и падежът на последната вноска е настъпил. На
01.01.2016 г. с приложение към рамков договор за продажа и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., сключен между "Изи асет мениджмънт" АД и
ищеца "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, вземането по договора било
прехвърлено на ищеца, за което била уведомена и длъжницата с писмо от "Изи
асет мениджмънт" АД.
Постъпил е отговор от П.Т. чрез нейния пълномощник. В
отговора се заявява, че искът е неоснователен по основание и недоказан по
размер. Ответницата не оспорва факта, че между нея и "Изи асет
мениджмънт" АД е сключен договор за заем, но известието за цесията не
ѝ е връчено и извършената цесия няма действие спрямо нея. Приложеното
копие от обратна разписка за връчване на Георги Табаков - съпруг, не доказват
връчване на уведомлението, адресирано до ответницата. Приложението към рамковия
договор не е представено по делото, върху потвърждението за цесия няма
отбелязана достоверна дата, няма достоверна дата и пълномощното, с което
изпълнителният директор на кредитодателя е упълномощил цесионера да уведомява
длъжниците за извършените цесии. Практиката на ВКС приема, че връчването на
уведомлението като приложение към исковата молба заедно с нея представлява
уведомяване за цесията, но към исковата молба не е приложено уведомление от
цедента, а това от цесионера е с пълномощно без дата и без нотариална заверка
на подписа.
В хода на делото страните са заявили, че ще преговарят
за постигане на спогодба, но такава не е постигната.
От представените с исковата молба писмени
доказателства фактите по делото се установяват като цяло такива, каквито са
изложени от страните в исковата молба и отговора. Не отговаря на истината
твърдението в отговора, че по делото не е представено приложението от
01.01.2016 г. към рамковия договор - по делото е представено копие от него, но
са заличени имената на всички останали длъжници и данните за задълженията им, с
изключение на тези на ответницата. Пълномощното за съобщаване на длъжниците и
потвърждението за цесията, споменати в отговора, съдържат подпис на законния
представител на дружеството цедент, пълномощното съдържа и дата; нотариални
заверки на подписа и датата няма. На 15.01.2016 г. уведомление за цесията,
адресирано до ответницата, е връчено по пощата на домашния ѝ адрес на
нейния съпруг. Копие от това уведомление е приложено и към исковата молба и е
връчено заедно с нея.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Никое от възраженията на ответницата, направени в
отговора, не води до извод за недоказаност или неоснователност по други причини
на иска по основание или размер. Самото сключване на договора не се оспорва от
ищцата; не е признато изрично, но не се оспорва и съдържанието на договора,
вкл. относно начина на изчисляване на дължимата сума. Невръчването на известие
за цесията би довело до отхърляне на иска само ако длъжникът твърди и докаже,
че междувременно е платил на първоначалния кредитор, но такова твърдение няма.
Независимо от това връчването на домашен (съпруг) е напълно редовно връчване
съобразно правилата за пощенските доставки, а повторно уведомлението е връчено
на ответницата и като приложение към исковата молба. За потвърждението за
цесията, дадено от цедента на цесионера, не се изисква заверен подпис, нито
достоверна дата, а и евентуалната липса на такова потвърждение, което засяга
предимно отношенията между цедента и цесионера, не води до недействителност на
цесията или до липса на действие по отношение на длъжника. Не се изисква
заверен подпис или достоверна дата и за упълномощаването на цесионера да
извърши уведомяването.
Изводът е, че искът е основателен и следва да се
уважи. Разноските следва да се разпределят между страните съобразно с изхода на
делото, като на ищеца се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение по
заповедното и по исковото производство съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер
50 лв. вместо претендираните от него 300 лв. - както заявлението по чл. 410 от ГПК, така и исковата молба заедно с пълномощното на юрисконсулта са депозирани
в съда след влизането в сила на актуалния текст на чл. 78, ал. 8.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че
ответницата П.К.Т., ЕГН **********,***, дължи на ищеца "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД - гр. София, ЕИК *********, сумата 500 лв.
главница по договор за паричен заем от 10.06.2015 г., сключен между нея и
"Изи асет мениджмънт" АД, вземането по който е прехвърлено на ищеца
чрез цесия, заедно с 48,34 лв. договорна лихва за периода от 24.06.2015 г. до
09.12.2015 г. по същия договор за заем, 225,94 лв. неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 79,88 лв. обезщетение за забава, 45 лв. такса разходи и
законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение № 147 от 30.03.2017 г. по ч.гр.д. 373/2017 г. на
Пещерския районен съд.
Осъжда П.К.Т. да заплати на
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата 275 лв., представляваща
разноски по настоящото дело, както и сумата 75 лв., представляваща разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: