В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника Л. В. М. в която се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото и спорно материално право, с което е сезиран, както и с всички искания. Твърди че в петитума на исковата молба се съдържа изрично искане, да бъдат оставено в сила издадените в полза на „Б. Д.”Е. гр. С. Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК № 448/26.05.2010 г. и Изпълнител лист от 28.05.2010 г. по ч.гр.д. 157/2010 г. по описа на ЗРС. По това искане, съдът не се е произнесъл, поради което е налице непълно решение, което следва да бъде преодоляно по реда на допълването на постановеното вече съдебно решение № 6/11.01.2013 г. и връчено на страните по делото. В този смисъл, моли да бъде постановено Допълнително съдебно решение по реда на чл. 250 ГПК. В законно установения срок по чл. 250, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от другите страни по делото. Съдът, след като се запозна с постановеното решение и изложеното в молбата, прие за установено следното: Видно от исковата молба, ищецът в петитума на същата е поискал да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че вземането в размер на 20 126.72 лева, включващо главница – 17058.11 лева; 70.00 лева – дължими заемни такси; 2 603.97 лева – просрочена лихва за периода от 17.08.2009 г. до 19.05.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.05.2010 г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноски по делото – 394.64 лева – ДТ и 650.00 лева – юриск. възнаграждение, е дължимо и се оставят в сила Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК № 448/26.05.2010 г. и Изпълнител лист от 28.05.2010 г. по ч.гр.д. 157/2010 г. по описа на ЗРС. Видно от проекто-доклада по делото, изготвен с Определение № 644/06.07.2012 г.( л. 73), обявен за окончателен след становище на страните в съдебно заседание на 12.09.2012 г., съдът е определил правната квалификация на предявения иск – чл. 422, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд има задължението да изготви Доклад по делото, в който задължително се посочват обстоятелствата от които произтичат претендираните права и възражения на страните по спора, тяхната правна квалификация, разпределя се доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти и други. С изготвения по делото доклад, съдът е определил предмета на спора, а именно: установителен иск по чл.422 ГПК, относно установяване съществуването на вземането на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 448/26.05.2010 г. и Изпълнителен лист от 28.05.2010 г. по ч.гр.д. 157/2010 г. по описа на ЗРС. Страните са имали възможност да направят възражение по доклада и да поискат неговото допълване, като видно от определението, с което доклада е обявен за окончателен, те не са отправили искания и възражения по доклада. С постановеното решение съдът се е произнесъл по предмета на спора, определен с доклада по делото, и частично е уважил исковата претенция по предявения установителен иск. Съдът намира, че посоченото от ищеца в петитума на исковата молба, кумулативно искане, да се остави в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист, не е част от спорния предмет, поради което не е налице непълно решение. Съдът е формирал воля относно спорното право, чийто предмет е установяване съществуване на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение. В зависимост от изхода на спора по чл. 422 ГПК, в заповедното производство, съдът служебно се произнася по заповедта за изпълнение и по изпълнителния лист. Тъй като съдът приема, че се е произнесъл по целия спорен предмет, то не е налице непълно решение и молбата за допълване ще следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. С оглед гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪðЛЯ Молба, вх. № 128/22.01.2013 г. от *. Ф. Е., с адрес на АК: гр. З., ул. Б. №*, О. П. на ответника Л. В. М. от гр. Н., обл. С., ул. Ш. А. № *, ЕГН * за допълване на Решение № 6/11.01.2013 г. по гр.д. 414/2011 г., по описа на ЗРС, с произнасяне относно искането за оставяне в сила на издадените в полза на „Б. Д.”Е. гр. С. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 448/26.05.2010 г. и Изпълнителен лист от 28.05.2010 г., по ч.гр.д. № 157/2010 г., по описа на ЗРС, като неоснователна и недоказана. РЕШЕНИЕТО, подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от връчването му на страните. С Ъ Д И Я:И.К. |