Р
Е Ш Е
Н И Е
№….
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел,15.10.2019 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в открито
съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
При участието на секретаря М.
Димова сложи на разглеждане докладваното от районния съдия гр.дело №37 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба с вх. №22451/23.11.2018г. депозирана първоначално пред Районен съд
гр.Добрич по гр.дело №4797/2018г., което производство с определение №27 от
04.01.2019г. е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Тервел, от
„ХРИМАР“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Приморски, ул.“Дубровник“ №23, представлявано от управителя А.В.И. срещу В.Г.А. с ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.221, ал.2 от КТ, за постановяване на решение, по силата на
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1530 лева,
представляваща обезщетение за действителните вреди, претърпени от работодателя
за времето, през което е останал без работник или служител за същата работа за
срока на предизвестието. Претендират се и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът
е бил в трудово правоотношение с ответника, В.Г.А., от 02.10.2017 г. по Трудов
договор № 264, екземпляр от който й е връчен, ведно с длъжностна
характеристика. По силата на този трудов договор, ответницата била назначена на
длъжност «Сервитьор» с месторабота - Ресторант «Варна», който се намира на
адрес: гр. Варна, бул. «Сливница», № 1. Трудовия договор е сключен при
условията на чл. 67, ал.1 от КТ - като безсрочен и със срок за изпитване, съгл.
Чл. 70 от КТ - 6 месеца, уговорен в полза на работодателя - до 02.04.2018 г.
Основното месечно трудово възнаграждение към датата на сключване на договора е било
в размер на 460 лв. На 29.12.2017 г. към този трудов договор е сключено
допълнително споразумение, въз основа на което трудовото възнаграждение е
определено на 510 лв.
Ищецът сочи, че за времето от
17.08.2018 г. до 17.10.2018 г. вкл. В.Г.А., не се е явявала на работа, като не
е информирала работодателя си за причините за неявяването си на работа. Това
обстоятелство, установено чрез писмени доказателства - протоколи, подписани от
управителя и работници на дружеството, установяващо както неявяването в рамките
на два последователни работни дни, така и системност на нарушенията на
трудовата дисциплина, което дало основание на работодателя, да покани
служителката да даде обяснения. Срокът за обясненията е бил определен на три
дни, предвид факта, че непосредствено преди изпращане на самата покана
ответника също отсъствал. Поканата е връчена чрез «Телепоща», на 22.10.2018 . в
12.,30 ч. - лично на ответника.
Поради това, че в рамките на
определения срок за отговор на поканата, в деловодството на дружеството не е
постъпвал такъв, както и съобразявайки необходимите срокове за доставка на
препоръчани пощенски пратки от Български пощи ЕАД /в случай, че отговорът се
изпраща по пощата с обратна разписка/, който за настоящи случай е не по-късно
от 4 работни дни, е издадена и Заповед № 305/02.11.2018 г., за налагане на
дисциплинарно наказание «Уволнение» на ответницата В.Г.А.. Същата е връчена
чрез «Телепоща», на постоянния адрес, който бил единствен известен на
дружеството. Връчването е извършено на 06.11.2018 г. на лице, което е приело
заповедта и се е съгласило да я предаде - бащата на В.А. – Г.В.А..
В законоустановения едномесечен
срок е получен писмен отговор от ответника В.Г.А., с която оспорва иска на
ищеца и е предявила и насрещен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
Ищецът по насрещният претендира признаване на уволнението за незаконно и отмяна
на Заповед № 305/02.11.2018 г. Претендират се да бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Твърди, че към датата на
уволнението, трудовото правоотношение вече не е съществувало поради неговото
прекратяване с депозиране от нея на писмено изявление - предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение с тримесечен срок, поради което нямало
как да и се наложи дисциплинарно наказание уволнение и да се прекрати трудово
правоотношение, което не съществувало.
Сочи, че съгласно данните,
съхранявани в НАП, за определен период ищецът се е водил в неплатен отпуск, то
това обстоятелство обуславя специална закрила на работника или служителя от КТ
и, че работодателят не е съобразил и спазил нормативните изисквания за
прекратяване на трудово правоотношение при ползване на неплатения отпуск.
По делото са приети следните
писмени доказателства: заверени копия от
молба за назначаване на работа от В.Г.А., трудов договор
№264/02.10.2017г., допълнително споразумение към трудов договор от
29.12.2017г., длъжностна характеристика, справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, служебна бележка №2017-016/02.10.2017г.,
заявление от 2.10.2017г., диплома за
завършено образование, карта за медицински преглед, 5 бр. молби за отпуск, 5
бр. заповеди за разрешен отпуск, протокол от 31.07.2018г., протокол от
16.08.2018г., протокол от 13.10.2018г., протокол от 14.10.2018г., протокол от
15.10.2018г., протокол от 16.10.2018г., протокол от 17.10.2018г., копие от плик
и неподписано обяснение, известие за доставка и покана, пощенски документ,
известие за доставяне, известие за доставяне на заповед №305 от 02.11.2018г.,
известие за доставяне, справка от ТД на НАП Варна, офис Добрич
По делото са събрани и гласни
доказателства - свидетелски показания на Аспарух Огнянов Н. и Зорка Дечкова
Борисова
Молбите, като подадени от лица
активно легитимирани да водят настоящият спор пред надлежния съд са допустими.
Съдът намира, че за правилното
решаване на делото на първо място следва да разгледа предявения от В.Г.А.
насрещен иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, тъй като той се явява обуславящ по
отношение на иска на „ХРИМАР“ ООД по
чл.221 ал.2 от КТ.
За да бъде едно дисциплинарно
уволнение законосъобразно, то следва да бъдат спазени всички особени изисквания
за това заложени в КТ.
Настоящият състав намира, че
работодателят не е спазил всички изисквания за налагане на това дисциплинарно
наказание и макар страната ищец по насрещния иск да не е навела основания в
тази насока, съдът служебно следва да следи за тях в производствата по
трудовите дела.
Съгласно чл.194 ал.1 от КТ - Дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от 1 година от извършването му. Видно от приетите писмени
доказателства – протокол от 31.07.2018 г. /лист 46 от делото/ в същия е
отразено, че В.Г.А. не се е явила на работа в периода 25.07.2018 до 31.07.2018
г. без да уведоми работодателя или някого от колегите си за причините за
неявяването. В следващият протокол от 16.08.2018 г. / лист 47 от делото/ е
отразено, че А. не се е явила без да посочи причини за неявяването си на работа
за периода от 25.07.2018 г. до 16.08.2018 г. има изготвени и приети по делото
още пет такива протокола, които отразяват периоди за неявяването на А. на
работа без посочени причини за това, като последният е от дата 17.10.2018 г.
Посочените в чл.194 ал.1 от КТ
срокове са преклузивни, с изтичането на които работодателят не може да налага
дисциплинарно наказание в конкретния случай дисциплинарно уволнение. От
посочените по горе доказателства става ясно, че работодателят „ХРИМАР“ ООД
представлявано от управителя си А.И. е узнал за извършеното нарушение още на
31.07.2018 г. със съставянето на първия протокол. Именно от тогава започва да
тече преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание,
като съгласно трайната съдебна практика /виж решение № 175 ОТ 24.06.2013 Г. ПО
ГР. Д. № 1259/2012 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/ в рамките на двумесечния срок по чл. 194, ал.
1 от КТ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не само да бъде
издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя. В
случая от съставения констативен протокол е видно, че управителят на „ХРИМАР“
ООД е узнал лично за нарушението, заради което е и издадена заповед за
дисциплинарно уволнение № 305/02.11.2018 г., а обратната разписка за връчване
на заповедта е получена от А. чрез баща и на 06.11.2018 г. Следователно
работодателят не е спазил двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане
на наказанието от откриване на нарушението, тъй като от 31.07.2018 г. датата на
узнаването от работодателя на релевантния факт за налагане на това
дисциплинарно наказание до датата на издаването и връчването на заповедта
06.11.2018 г. са изтекли повече от три месеца. Именно поради това искът за
отмяната на това дисциплинарно уволнение е основателен дори само на това
основание и следва да бъде уважен и без да се обсъждат другите наведени от
страната основания.
По първоначалния иск по чл.221
ал.2 от КТ, съдът съобрази следното:
След като съдът приема, че
дисциплинарното уволнение на В.Г.А. е незаконно и следва да се отмени, то
неоснователен се явява и искът на ищеца по първоначалния иск „ХРИМАР“ ООД да
бъде осъден ответника В.Г.А. да заплати на ищеца сумата от 1530 лева,
представляваща обезщетение за действителните вреди, претърпени от работодателя
за времето, през което е останал без работник или служител за същата работа за
срока на предизвестието. Тона е така защото ищецът по първоначалният иск
претендира това обезщетение на основание чл.221 ал.2 от КТ, което следва да се
предяви само ако работодателят е останал без работник и то в следствие на
дисциплинарно уволнение на работника. Т.е. дисциплинарното уволнение е част от
фактическия състав на правната норма, на която се позовава ищеца. Както вече бе
посочено по горе, съдът приема, че това дисциплинарно уволнение е незаконно и
следва да се отмени, поради което неоснователна се явява претенцията на ищеца
по първоначалния иск за исканото обезщетение тъй като то следва да се дължи
само ако дисциплинарното уволнение на работника е законно.
Предвид горното иска на ищеца по
първоначалния иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Предвид изхода на делото на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по насрещният иск „ХРИМАР“ ООД следва да бъде
осъден да заплати на ищеца В.Г.А. сторените по делото разноски, а именно 400
лева адвокатско възнаграждение.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК, „ХРИМАР“
ООД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Тервелски районен съд 30 лв.
държавна такса по иска за отмяна на уволнение и 30 лв. държавна такса по иска
за обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА дисциплинарното
уволнението на В.Г.А.
с ЕГН ********** *** наложено със заповед № 305/02.11.2018 г. на ХРИМАР“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски,
ул.“Дубровник“ №23, представлявано от управителя А.В.И., за незаконно и го отменя.
НЕ УВАЖАВА иска на „ХРИМАР“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Приморски, ул.“Дубровник“ №23, представлявано от управителя А.В.И. срещу В.Г.А.
с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1530 лева, представляваща обезщетение
за действителните вреди, претърпени от работодателя за времето, през което е
останал без работник или служител за същата работа за срока на
предизвестието.
ОСЪЖДА „ХРИМАР“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски,
ул.“Дубровник“ №23, представлявано от управителя А.В.И. да заплати на В.Г.А. с ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА ХРИМАР“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, ул.“Дубровник“ №23,
представлявано от управителя А.В.И. да
заплати по сметка на Районен съд гр.Тервел, сумата от 60 лева държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок, от датата на
уведомяването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: