Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 10.03.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
февруари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 14919 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от А.С.П. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във връЗ.а с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 16.10.2014
г. около 11,30 ч. в гр. Л. по ул. „Оборище“ с посока от гр. Г.О. към гр. Е. се
движел л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № *******, управляван от водача П.И.З., който в
района до кръстовище с ул. „Д.К.“ нарушил правилата за движение, като се движел
с несъобразена за населеното място скорост, не спазил задължението да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение, при което реализирал удар с л.а.м.
„Мицубиши Спайс Вагон“ с рег. № ********, управляван от ищеца. Твърди се, че
вина за настъпилото произшествие има водача П.И.З., установена с одобрено от
съда споразумение от 08.09.2015 г. по н.о.х.д. № 672/2015 г. по описа на РС-Г.О..
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22114001385266/17.05.2014 г., валидна от 17.05.2014 г. до 17.05.2015 г. Твърди
се, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните телесни
увреждания: счупване на лявата ключица-закрито, сътресение на мозъка със загуба
на съзнание, травма на шията, контузия и хематом на лицето, контузия и хематом
по тялото и крайниците, притискане нервни коренчета и плексус при болести на
междупрешленните дискове, феморопателарни увреждания, световъртеж и нарушение
на устойчивостта. Твърди се, че ищецът търпи силни болки и много страдания.
Поддържа се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди на стойност 329,96 лв.,
от която сума в размер на 102,80 лв.-заплатени медицИ.ки услуги и сума в размер
на 227,16 лв.-стойността на закупените лекарства.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., частично
предявена от общо претендирата сума от 160 000 лв. обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, сума в размер на 329,96
лв.-имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.10.2014 г. в гр. Л.,
в района до кръстовище с ул. „Д.К.“, виновно причинено от водача П.И.З.
управлявал л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № *******, чиято отговорност е била
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.”
АД с полица № 22114001385266/17.05.2014 г., валидна от 17.05.2014 г. до
17.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-16.10.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Йорданова, надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
На първо място оспорва иска като
недопустим с твърдението, че не са налице предпоставките на чл.380, ал.3 във
връЗ.а с чл.432 от КЗ. По същество на спора. Не оспорва валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“. Оспорва предявения иск по основание.
Оспорва всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, относно
механизъм, причини за настъпване на ПТП. Оспорва да са настъпили твърдените в
исковата молба травми и твърдените последици върху психиката на пострадалото
лице и в ежедневието. Оспорва наличието на причинно-следствена връЗ.а. Оспорва
твърденията за продължителността и тежестта на оздравителния и възстановителния
период, наложил се след претърпяната катастрофа, както и за твърдените неудобства
и ограничения, които ищецът е търпял в ежедневието си. Въвежда възражения за
съпричиняване с твърдението, че ищецът напускайки тротоара вдясно от пътното
платно, включвайки се в движението на пътя и пресичайки платното, за да извърши
маневра „обратен завой“, е пресякъл пътя на движещия се по път с предимство
водач на Ауди А6, с което му е отнел възможността да избегне настъпването на
сблъсъка, както и че е пътувал без обезопасителен колан, както и в отказ да се
подложи на лечение. Оспорва иска за имуществени вреди с твърдението, че
разходите направени от ищеца не са в пряка връЗ.а с лечението на твърдените
травми. Оспорва исковата претенция като прекомерно завишена.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в писмени защита, представена по делото. Претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата с начислено ДДС.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С одобреното с протоколно
определение от 08.09.2015 г. споразумение по н.о.х.д. № 672/2015 г. по описа на
Горнооряховския районен съд, П.И.З. е признат за виновен в това, че на
16.10.2014 г. около 11 часа в гр. Л., ул. „Оборище“ до кръстовището с ул. „Д.К.“,
при управление на л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № ******* в посока на движение от гр.
Г.О. към гр.Е., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
чл.15, ал.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП, като не изпълнил задължението си да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение и движейки се със скорост
забранена за пътния участък 95,47 км/ч, при разрешена 50 км/ч, при което
допуснал ПТП с л.а.м. „Мицубиши Спейс Вагон“ с рег. № ВТ ***** и по непредпазливост
причинил на водача му А.С.П. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито
разместено счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение движението на
ляв горен крайник, със срок на лечение , раздвижване и рехабилитация около два
месеца.
От приетото по делото заключение
на СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП и в причинна връзка с
него, пострадалият е получил контузия на главата и врата, множество контузии на
лицето, фрактура на лявата ключица с разместване, контузия на лявата раменна
става, на лява лакътна област, на лява поясна област, на ляво бедро, на ляво
коляно, на лява половина на гръдния кош, чужди тела на лявата буза и на челото.
Фрактурата на ключицата налага имобилизация за срок от четири седмици и неработоспобност
2-3 месеца, като при пострадалия зарастването е със значително разместване по
дължина. Мекотъканните множествени травмени увреди-контузии, отоци, подкожни
хематоми са възстановени за срок от 30-40 дни. Вещото лице сочи, че от
представената по делото медицИ.ка документация няма убедителни данни за
претърпяна от ищеца черепно-мозъчна травма при процесния инцидент. Шийната
травма е с характер на контузия на врата, протекла с локални болки и описан
шиен вертебрален синдром, без неврологична симптоматика. Неблагоприятни
последици за в бъдеще не се очакват. Описаните при неврологичен преглед на
16.07.2015 г. оплаквания от забравяне, нарушена походка, залитане, бучене в
ляво ухо имат субективен характер и не се потвърждават от обективни изследвания.
Фрактурата на лявата ключица е
зараснала с остатъчно разместване на крайщата на счупването и образуване на
масивен костен калус, което е резултат от отказа на пострадалия да бъде
хоспитализиран и да бъде проведено оперативно лечение на счупването на ключицата.
Това състояние е предизвикало хронично притискане на подлежащите тъкани,
неврални структури, венозни и лимфни съдове, с клинична изява на лимфостаза и
плексит на шийно-мишничния нервен сплит. Травмата на лявото рамо е последвана
от постравматичен периартрит.
Вещото лице установява, че с
оглед установения по делото механизъм на ПТП, предпазният колан е слабо
ефективен и всички описани травми /локализирани изключително в лявата телесна
половина/ биха могли да настъпят както с поставен, така и без поставен
предпазен колан.
По делото е приета като
доказателство фактура № **********/08.04.2015 г. и фискален бон към нея,
доказващ заплащането на сумата от 11,63
лв. за флебодиа ТБ 600 мг 30 бр., фактура № 390/28.04.2015 г. и фискален
бон към нея, доказващ заплащането на сумата от 16,04 лв. за закупуване на дексофен, флостерон, игли, спринцовки,
фактура № 392/30.04.2015 г. и фискален бон към нея за сумата от 102,28 лв. за закупени
лекарства-табаник, силвержин, метизол, пропранолол, фактура № **********/30.04.2015
г. и фискален бон към нея на стойност 5,95
лв. за дексофен табл., фактура № 4093/24.07.2015 г. и фискален бон към нея на
стойност 102,90 лв. за потребителска
такса, контрастна материя и Ro-филми. По делото са приети и
фискални бонове на обща стойност 91,26
лв. за закупени лекарства в периода от 26.10.2014 г.-17.03.2015 г. В своето
заключение по СМЕ вещото лице сочи, че направените от ищеца разходи имат връзка
с проведеното лечение и тяхното извършване е било необходимо.
Между страните е прието за безспорно,
че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22114001385266/17.05.2014 г., валидна от 17.05.2014 г. до 17.05.2015 г.
От приетото по делото заключение
на психологическата експертиза се установява, че преживеният от ищеца пътен
инцидент на 16.10.2014 г. е представлявал психотравматизиращо събитие, което е
оказало отражение в неговото психическо, физическо и социално развитие,
изразяващи се в негативни емоционални реакции като страх, тревожност и
раздразнителност. Катастрофата е преживяна от ищеца като фрустиращ
/ограничаващ/ фактор по отношение на неговото социално развитие-трудова
реализация, грижи за семейството и социални задължения. И към момента са налице
остатъчни прояви в психоемоционалното състояние, изразяващи се в персистиращи
страхови преживявания в ситуации, напомнящи на травматичната при шофиране.
От приетото заключение на САТЕ се
установява, че причината за ПТП е навлизането на лек автомобил „Ауди А6“ в
кръстовището с предимство и висока скорост около 68 км/ч при удара, при което
ударът в лек автомобил „Мицубиши“, движещ се направо от дясно на ляво без
предимство, е непредотвратим. Причина за ПТП е и навлизането на лек автомобил
„Мицубиши“ без предимство при знак Б-2, като водачът е имал видимост наляво към
„Ауди А6“, отстоящ на над 54 метра, при което е имал възможност да изчака
преминаването на „Ауди А6“.
Пред настоящата И.танция са
разпитани свидетелите А.Н.П. и Х.И.Х..
Свидетелката Панкова установява,
че е съпруга на ищеца и го видяла за първи път след произшествието в 11.30 ч. в
„Бърза помощ“. Лявата му страна била подута, в кръв и не можел да върви. Нямал
спомени за инцидента, като имало период, в който губел памет за около 10 мин.
След инцидента се оказало, че има счупена ключица. Ищецът имал постоянни болки
в главата, крака, лакътя и коляното. На следващия ден ищецът бил превързан с
бинт под формата на осморка и постоянно трябвало да има човек при него, защото не
можел да става, да се храни, да ходи до тоалетна. Това състояние продължило до
Нова година, докато махнат превръзките. През месец февруари левият му лакът
отново се подул. На лицето си имал рана и му правили пункции. След произшествието
ищецът имал световъртеж, станал по-избухлив, появил се шум в лявата половина на
главата. Преди инцидента не е имал никакви оплаквания. Ищецът започнал за малко
работа, съвсем лека, бил охрана в един хранителен магазин, но имал постоянни
болки в кръста, не можел дълго време да стои прав. Имал болки и в крака и
съпругата му го накарала да напусне работа. Притесненията на ищеца обаче
ставали все по-големи, имало страх. Хирургична интервенция не е направена,
защото нямали финансова възможност да заплатят 3 500 лв. И сега продължава
шума в главата му, пак е притеснен. Всичко се отразило много зле на
самочувствието му, на неговата работоспособност. Ищецът не може да вдига тежко,
заради кръста.
Свидетелят Х. установява, че е
приятел на ищеца и го видял на мястото на произшествието. Видимо имал остатъци
от кръв по лицето. Ищецът показал лявото си рамо и казал, че го боли, рамото било
леко щръкнало и подуто. Свидетелят бил
постоянно до ищеца след инцидента, тъй като той не бил в състояние да управлява
автомобил и за това го водил по доктори. Първо го водил да му сложат коланите
за стягане на ключицата. След това го водил на скенер в Плевен. Преди инцидента
ищецът бил здрав човек, не е имал оплаквания. Сега се оплаква постоянно, че го
боли главата, а когато се събират да се видят, той нервничи и казва, че не може
да стои на едно място, че го е заболяла главата и иска да се прибира. Няма
същата работоспособност.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г.,
отменен от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е именно
горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «Ауди А6» е налице
валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд, на която се приравнява и одобреното от съда
споразумение е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици
от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача П.И.З. и вида на
телесното увреждане на ищеца са установени в настоящия процес с одобреното с
протоколно определение от 08.09.2015 г. споразумение по н.о.х.д. № 672/2015 г.
по описа на Горнооряховския районен съд.
Съдът
приема, че с ангажираните до делото доказателства безспорно се установяват елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Причинната
връзка безспорно се доказва със заключението на приетата по делото и неоспорена
от страните СМЕ.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както
и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010
г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема
предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: контузия на главата и врата,
множество контузии на лицето, фрактура на лявата ключица с разместване,
контузия на лявата раменна става, на лява лакътна област, на лява поясна
област, на ляво бедро, на ляво коляно, на лява половина на гръдния кош, чужди
тела на лявата буза и на челото. При определяне размера на обезщетението съдът
съобразява и възстановителния период, който съобразно заключението на СМЕ е
както следва: за фрактурата на ключицата срок от четири седмици и
неработоспобност 2-3 месеца, като при пострадалия зарастването е със значително
разместване по дължина, за мекотъканните множествени травмени увреди-контузии,
отоци, подкожни хематоми, срок от 30-40 дни. Ищецът следва да бъде обезщетен и
за шийната травма, която е с характер на контузия на врата и е протекла с
локални болки и описан шиен вертебрален синдром, без неврологична симптоматика.
Неблагоприятни последици за в бъдеще не се очакват. Следва да бъде обезщетен и
за получената
психическа травма, преживените негативни емоционални реакции като страх,
тревожност и раздразнителност, както и че към момента са налице остатъчни
прояви в психоемоционалното състояние, изразяващи се в персистиращи страхови
преживявания в ситуации, напомнящи на травматичната при шофиране.
За тези вреди следва да бъде обезщетен
ищеца. В хода на процеса и с така ангажираните доказателства не се доказа, че в
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка от процесното ПТП ищецът е
получил сътресение на мозъка със загуба на съзнание, както и световъртеж и
нарушение на устойчивостта, поради което за тези травматични увреждания искът
се явява неоснователен. По делото от медицИ.ка документация няма убедителни
данни за претърпяна от ищеца черепно-мозъчна травма при процесния инцидент,
както и описаните при неврологичен преглед на 16.07.2015 г. оплаквания от
забравяне, нарушена походка, залитане, бучене в ляво ухо имат субективен
характер и не се потвърждават от обективни изследвания.
Фрактурата на лявата ключица е зараснала с
остатъчно разместване на крайщата на счупването и образуване на масивен костен
калус, което е резултат от отказа на пострадалия да бъде хоспитализиран и да
бъде проведено оперативно лечение на счупването на ключицата. Това състояние е
предизвикало хронично притискане на подлежащите тъкани, неврални структури,
венозни и лимфни съдове, с клинична изява на лимфостаза и плексит на
шийно-мишничния нервен сплит. Травмата на лявото рамо е последвана от
постравматичен периартрит.
Доколкото отказът от
хоспитализиране се дължи на липсата на финансови средства в размер на
3 500 лв. за извършване на операция на счупената ключица /установява се от
показанията на свидетелката Панкова/, съдът намира, че това обстоятелство не
следва да се отразява на размера на дължимото застрахователно обезщетение и
същото не следва да бъде намалявано.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 60 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В този смисъл предявеният
частичен иск ще следва да бъде уважен за сумата от 60 000 лв. и отхвърлен
като неоснователен до претендирания размер от 100 000 лв.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия е основателно, досежно твърдението, че пострадалият с поведението си
като водач на МПС е допринесъл за настъпване на произшествието. Съпричиняване ще е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата
и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963
г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
В конкретния случай се установява, че пострадалият при нарушение на правилата за движение по пътищата чл.
6, ал. 1, чл. 50, ал. 1 ЗДвП, при управление на лек автомобил "Мицубиши Спайс Вагон" с рег. № ********,
не е съобразил поведението си с пътните знаци,
не спрял на СТОП-линията, на която е поставен пътен знак Б2-"Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!",
като по този начин не
пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил "Ауди А6" с рег.№ *******.
Съдът приема за недоказано
възражението за съпричиняване, изразяващо се в не поставен обезопасителен колан
с оглед заключението на СМЕ, съобразно което и с оглед установения по делото
механизъм на ПТП, предпазният колан е слабо ефективен и всички описани травми
/локализирани изключително в лявата телесна половина/ биха могли да настъпят
както с поставен, така и без поставен предпазен колан.
По отношение на отказа от
хоспитализиране съдът е изложил мотиви защо не следва да бъде намалявано
застрахователното обезщетение.
При това положение и с оглед
поведението на пострадалия и това на виновния водач, съдът приема, че приносът
на ищеца е в размер на 10%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
определеното по-горе застрахователно обезщетение ще следва да бъде намалено със
сумата от 6000 лв., с оглед на което искът за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 54 000 лв. и отхвърлен до сумата от 60 000
лв., поради приетото съпричиняване.
С оглед представените фактури и
фискални бонове и заключението на СМЕ, искът за имуществени вреди ще следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху
двете главници.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главниците,
считано от датата на увреждане-16.10.2014 г. до окончателно
изплащане на сумите.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е
освободен от такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради
което не му се присъждат разноски.
Адвокат К. е осъществявала
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, видно от договор за
правна защита и съдействие от 03.02.2015 г. При материален интерес от 100 000
лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нова – ДВ, бр. 84 от
2016 г. )при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 %
за горницата над 100 000 лв., е 3 530 лв.
На основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 917,85 лв.,
което е съответно на уважената част от исковете /54 329,96 лв./, а с начислено
ДДС-2 301,42 лв.
Ответникът е направил разноски в
размер на 400 лв.-депозити за вещи лица и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно която за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
От общата сума от 700 лв. направени
разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника сума в размер на 322 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от исковете /46 000 лв./
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски градски съд и държавна такса върху размера на уважения иск,
която възлиза на сумата от 2173,20 лв., както и сумата от 325,98
лв.-възнаграждения на вещи лица заплатени от бюджета на съда, съобразно
уважената част от исковете /54 329,96 лв./
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г. във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на А.С.П., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.
К., ул. „********, сумата от 54 000 лв.
/петдесет и четири хиляди лв./ частично предявена от общо претендираната сума
от 160 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, да заплати и сума в размер на
329,96 лв. /триста двадесет и девет и 0,96 лв./-имуществени вреди за
закупени лекарства и платени потребителски такси във връзка с лечението на
ищеца, които вреди се намират в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП,
настъпило на 16.10.2014 г. в гр. Л., в района до кръстовище с ул. „Д.К.“,
виновно причинено от водача П.И.З. управлявал л.а.м. „Ауди А6“ с рег. № *******,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22114001385266/17.05.2014 г., валидна
от 17.05.2014 г. до 17.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на увреждането-16.10.2014 г. до окончателното издължаване,
КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над 60 000 лв. до претендирания частичен размер от 100 000
лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД отхвърля за разликата над 54 000 лв.
до 60 000 лв., поради прието съпричиняване в размер на 10%.
ОСЪЖДА на основание
чл.38, ал.2 от ГПК ЗК „Л.ИНС”
АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К.,
БУЛСТАТ ********, гр. К., ул. „******** адвокатско възнаграждение в размер на 2 301,42
лв. /две хиляди триста и един и 0,42 лв./ с начислено ДДС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК А.С.П., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. К.,
ул. „******** да заплати на ЗК
„Л.ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 322 лв. /триста
двадесет и два лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 2173,20 лв.
/две хиляди сто седемдесет и три и 0,20 лв./, както и сумата от 325,98 лв.
/триста двадесет и пет и 0,98 лв./-възнаграждения на вещи лица заплатени от
бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: