С присъда № 100/15.05.2007 г., постановена по НОХД № 33/2007 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Недрет Ниязи Али от гр.Момчилград, за виновен в това, че на 08.09.2006 г. в гр.Момчилград причинил средна телесна повреда на Мехмед Камбер Камбер от гр.Момчилград, изразяваща се в счупване на горната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, като на основание чл.66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил е също подсъдимия да заплати по сметка на РС-Момчилград направените по делото разноски в размер на 90 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Недрет Ниязи Али от гр.Момчилград, който чрез защитника си – адв.Самуилов я обжалва като необоснована, незаконосъобразна и несправедлива, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. Престъплението, за което бил предаден на съд подсъдимия не било доказано по един несъмнен и категоричен начин, напротив налице били доказателства, които потвърждавали, че той нямал никакво участие в престъплението, в което е обвинен. Всички разпитани в съдебно заседание свидетели потвърдили, че подсъдимият нямал никакво участие в извършеното престъпление, за което е предаден на съд и признат за виновен. Единствено твърденията на пострадалия потвърждавали написаното в обвинителния акт. Тези твърдения сами по себе си не били достатъчни, за да доведат до категоричен и несъмнен извод за виновността на Недрет Али. Безспорно било, че пострадалото лице било заинтересовано от изхода на делото и неговите показания следвало да кореспондират с другите събрани доказателства. Такива обаче събрани и проверени в съдебното следствие доказателства нямало. Вярно било, че на пострадалия е причинена телесна повреда, но автора, ако имало такъв от докзателствата по делото се установило, че не е Недрет Ниязи Али. Оценяването на съвкупността от доказателства водело до несъмнен и категоричен извод за постановяването на оправдателна присъда за подсъдимия, но решаващия съд в противоречие на тях постановил несправедлива осъдителна присъда. Освен това наложеното наказание било явно несправедливо и не съответствало на деянието, за което бил признат за виновен подсъдимия. Тези обстоятелства не били оценени от съда задълбочено, поради което постановената присъда била в нарушение на закона. Моли осъдителната присъда по НОХД №33/2007г. по описа на Момчилградския районен съд да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която Недрет Ниязи Али да бъде оправдан за престъплението, за което е предаден на съд. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез адв.Самуилов поддържа жалбата си. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Момчилградския районен съд, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установявало авторството на деянието, мястото и начинът на извършването му, както и уврежданията нанесени на пострадалия. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства, като за цялостното изясняване на делото от фактическа страна във въззивното следствие бяха преразпитани свидетелите Десислава Болярска и Бекир Али. С оглед на всички събрани по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 08.09.2006 г. свидетелите Мехмед Камбер, Десислава Болярска и Марина Василева посетили заведение „Жужи бар” в гр.Момчилград, където св.Камбер се срещнал със св.Алтан Хасан и се уговорили по-късно през вечерта да отидат заедно на ресторант. В същото заведение били и подс.Недрет Али и св.Бекир Али. След известен престой в кафе-бара свидетелите Камбер, Болярска и Василева се отправили към градската градина в гр.Момчилград, а подсъдимия и св.Али се преместили в заведение находящо се на бензиностанция „Палас”. Свидетелите престояли в градската градина до около 22,30ч., след което с автомобила на св.Камбер, управляван от последния се отправили към центъра на града, където срещнали отново св.Алтан Хасан, който се качил в автомобила, за да отидат заедно на ресторант, както били планували. Св.ВасилÕва изявила желание с тях да дойде и св.Бекир Али, като по тази причина св.Камбер му се обадил по мобилния телефон и двамата се уговорили компанията да отидат да го вземат от дома му, но с изричната уговорка св.Али да бъде сам. Тъй като последния в този момент се намирал все още в заведението на бензиностанция „Палас” тръгнал към дома си придружаван от подс.Недрет Али. Около 23.00ч. компанията на св.Камбер спрели пред дома на св.Бекир Али и зачакали в автомобила идването му. Скоро след това св.Али дошъл заедно с подс.Недрет Али, като последният без каквато и да било причина се приближил до автомобила и нанесъл с ръка удар през отвореното стъкло по лицето на св.Камбер, който изненадан от удара слязъл от автомобила, за да разбере причината за това поведение от страна на подсъдимия. Още със самото слизане двамата започнали да се карат и дърпат и подс.Али нанесъл още един удар с юмрук в областта на лицето на св.Камбер. Последния изпитал силна болка и се свлякъл на земята, при което подсъдимия се отправил в посока на бензиностанция „Палас”. Св.Камбер се изправил и установил, че от носа и устата му тече кръв. Качил се в лекия си автомобил, закарал свидетелките Болярска и Василева по домовете им, като преди това св.Хасан слязъл в близост до бензиностанция „Палас”, след което отишъл в РПУ-Момчилгард, където се оплакал от нанесения му побой от страна на подс.Али. Полицейските служители виждайки нараняванията по лицето на св.Камбер го транспортирали с патрулен автомобил до МБАЛ „Сергей Ростовцев” гр.Момчилград, където му била оказана спешна медицинска помощ. На следващия ден – 09.09.2006 г., св.Камбер посетил личния си лекар, тъй като болките в областта на челюстта му се увеличили, а той след преглед го изпратил на рентгенолог. След направена рентгенова снимка се установило, че горната челюст на св.Камбер е счупена и на 10.09.2006 г. той бил приет и настатен за лечение в клиника по лицево-челюстна хиургия гр.Пловдив, където престоял до 20.09.2006 г. Видно от заключението на вещото лице д-р Маринов по приетата от съда съдебномедицинска експертиза №115/2006г., на пострадалия Мехмед Камбер е било причинено счупване на горната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за около един и половина – два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. От заключението се установява също, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп предмет и е възможно да е възникнало по време и начин така, както съобщава освидетелстваният. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е предаден на съд, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че именно подс.Недрет Ниязи Али е автор на извършеното престъпление. Основание за такъв извод дават показанията на свидетелите Мехмед Камбер и Мирослав Гогов, които съдът изцяло кредитира като логични и последователни; частично показанията на свидетелите Десислава Болярска, Бекир Али и Марина Василева, както и от писмените доказателства събрани по делото – съдебномедицинската експертиза №115/2006 г. на вещото лице д-р Маринов и писмо изх.№ 239/20.10.2006 г. на УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД-Пловдив, клиника по лицево-челюстна хирургия. Както първоинстанционния, така и настоящия съдебен състав не кредитира обясненията на подсъдимия Недрет Али, който твърди, че въпросната вечер е видял пострадалия пред дома на св.Бекир Али, но не го е удрял, нито дори е разговарял с него. Това е така, тъй като обясненията му са изолирани и не се подкрепят от нито едно друго събрано по делото доказателство, поради което същите се въприемат като защитна версия целяща оневиняването му. Съдът дава вяра изцяло на показанията на св.Мехмед Камбер, тъй като макар същият да се явява пострадал от процесното престъпление т.е. заитересован от изхода на делото, то показанията му са последователни и логични, а също така те кореспондират и с показанията на св.Мирослав Гогов – полицейски служител в РПУ-Момчилград, който на инкриминираната дата е бил на работа и в негово присъствие пострадалият се е оплакал, че е бил бит от подс.Недрет Али, като е имал видими следи от побой, поради което и се е наложило да бъде отведен до местната болница, за да му бъде оказана медицинска помощ. От показанията на св.Гогов се установява още, че след полученото от св.Камбер оплакване, полицейските служители в т.ч. св.Гогов, са открили подс.Али, който не е отрекъл, че именно той е набил пострадалия и на въпроса защо го е бил, подсъдимият отговорил, че той си знае защо. Или макар и коствено показанията на св.Гогов потвърждават показанията на св.Камбер, че именно подс.Недрет Али е автор на престъпното деяние. По делото не се установи преди инцидента подсъдимият и пострадалият да са били във влошени отношения, които обстоятелства да са били мотив св.Камбер да посочи точно подсъдимия като автор на деянието. Това от своя страна е още едно основание показанията на св.Камбер да бъдат кредитирани от съда, поради липсата на каквото и да било съмнение за тяхната достоверност. Не без значение е и обстоятелството, че посоченото от пострадалия нараняване непосредствено след причиняването му съответства напълно на описаното в заключението на вещото лице д-р Маринов по извършената съдебномедицинска експертиза. Както бе посочено, първоинстанционния съд също е достигнал до правилния и обоснован извод относно авторството на деянието, макар при анализа на доказателствата да е допуснал нарушение на процесуалните правила позовавайки се на показанията на свидетелите Д.Болярска и Б.Али, дадени на предварителното производство, които показания след констатиране на противоречия с показанията им дадени на съдебното следствие, са били приобщени по реда на чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, но без съдът на разясни на подсъдимия, който е бил без защитник, че за това съдебно следствено действие може да му бъде назначен защитник – по искане на подсъдимия, и без да му разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. Описаното процесуално нарушение бе отстранено от въззивната инстанция чрез повторния разпит на свидетелите Десислава Болярска и Бекир Али. От показанията им се установява, че въпросната вечер подсъдимият и пострадалият са се скарали, но те лично не били видели подс.Али да удря св.Камбер, а по-късно разбрали, че св.Камбер е пострадал, като свидетелката Болярска заявява, че тя не е видяла, защото е била в колата и не е наблюдавала каращите се. Като същите обстоятелства, се установяват и от показанията на св.Марина Василева, която също е била в лекия автомобил, но говорила по мобилния си телефон и не е видяла какво се е случило между Мехмед Камбер и Недрет Али. Или от показанията им безспорно се установява, че на инкриминираната дата е имало спречкване между подсъдимия и пострадалия, като в тези им части съдът дава вяра на показанията им, но не дава вяра на същите в частите им, че св.Камбер не е бил удрян от подс.Али и е нямал видими наранявания по лицето, тъй като тези им показания са в противоречие с останалите събрани по делото доказателства – свидетелските показания на Камбер и Гогов, както и писмените доказателства приобщени и описани по-горе в изложението. Съдът не кредитира показанията на св.Болярска и св.Али в посочените части и като взе предвид обстоятелството, че никой от двамата свидетели не посочи логична причина, ако св.Камбер не е пострадал въпросната вечер, то защо не са отишли на ресторант така както са се уговорили по-рано през вечерта и поради която причина и пострадалият Мехмед Камбер заедно с другите лица от компанията са отишли пред дома на св.Али, за да го вземат, а и кое е наложило св.Камбер да се оплаче в полицията и да му бъде оказана медицинска помощ същата вечер, което е безспорно установено. Във връзка с показанията на свидетелите Болярска и Али, съдът съобрази и обстоятелството, че те не подкрепят и обясненията на подс.Недрет Али, че пред дома на св.Бекир Али, той изобщо не е разговарял с пострадалия. Т.е. отново обясненията му остават изолирани и в противоречие с другите събрани по делото доказателства. Не се променя установената и приета от съда фактическа обстановка и от показанията на св.Алтан Хасан, който твърди, че въпросната вечер е влязъл заедно със св.Бекир в дома му и по-късно излязъл заедно с него, поради което и не бил видял с св.Мехмед Камбер да е станало нещо същата вечер. С оглед на всичко изложено, се явяват неоснователни твърденията на подсъдмия изложени в жалба му и поддържани във въззивното производство, че авторството на инкриминираното деяние не било безспорно установено. Анализа на всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност води до безспорния и несъмнен извод, че именно подс.Недрет Ниязи Али е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 08.09.2006 г. в гр.Момчилград причинил на Мехмед Камбер Камбер от гр.Момчилград средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горната челюст, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, до какъвто краен извод е достигнал и Момчилградския районен съд. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, обективиран в действията на подсъдимия. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желял тяхното настъпване. При определяне вида и размера на наказанието на жалбодателя Недрет Али първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. Съдът е определил наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и е наложил наказание към минималния предвиден размер, а именно 1 /една/ година “лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимия не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние и би оказало възпитателно и предупредително въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото. Предвид изхода на делото, подсъдимият правилно е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 90 лева – възнаграждение за вещо лице. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Момчилградския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 100/15.05.2007 г., постановена от Момчилградския районен съд по НОХД № 33 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно и неподлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |