№ 228
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело №
20213100502844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Инициирано е по подадена от Г. Н. ЦВ., чрез адв. Г.В., въззивна жалба
с вх.№ 8366/05.05.2021 г., срещу Решение № 187/07.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 10899/2020 г. по описа на ВРС, VII с-в, с което решение е
определен по иск на П. Д. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес в: гр.
**************, срещу Г. Н. ЦВ. , ЕГН **********, с адрес в: ********* и Ц.
Г. ЦВ., ЕГН **********, с адрес в: ************, режим на личен контакт на
бабата - П. Д. АЛ., ЕГН ********** с децата - Д.Ц. Ц., ЕГН ********** и
С.Ц. Ц. , ЕГН ************, както следва:
Всяка първа нечетна седмица от месеца за времето от 17:30, в петък, а
ако децата са на училище , след приключване на следобедните
занятия, до 10:00 ч., в събота, с преспиване, като бабата се задължава
да взема децата от дома на майката и ги върне на бащата;
През лятната ваканция, за времето от 10:00 часа, на 1-ви септември до
19:00 ч., на 7-ми септември, с преспиване, като бабата се задължава да
вземе децата от дома на майката и ги върне обратно там.
Жалбоподателката намира решението за незаконосъобразно и
неправилно. Сочи, че съда не е съобразил събраните по делото доказателства
и установената с тях фактическа обстановка. Обосновава се, че остава
недоказано прекъсването на връзката между бабата и двете деца, а напротив
установява се, че посещения се провеждат. Последните се осъществяват при
реализация на режима лични отношения с бащата. Излага, че престоят при
1
бабата се отразява отрицателно на психическото и емоционално състояние на
децата, че биват настройвани срещу майката, включително съвместно с
бащата. Поддържа твърденията, че П.А. не познава навиците, интересите на
децата, не е в състояние да се грижи за тях, не е проявявала интерес към тях и
през годините не е помагала в грижите и издръжката им. Аргументира се с
досегашния режим на децата, който е установен и полезен за нормалното им
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие,
съответно не трябва да бъде нарушаван. Моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалвания акт и постанови решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен. В условията на евентуалност, посочва, че не са съобразени
необходимостта и времето за подготовка на децата за училище, както и
националния празник 6-ти септември, в който ден и с оглед определения за
бащата режим, се отнема възможността за целодневен контакт. Твърди, че
пътуванията за срещите с бабата ще натоварят прекомерно децата и майката,
предвид че ще се осъществяват по тъмната част на денонощието, както и
защото не са съобразени с установения режим на децата към момента.
Обобщава, че определеното от съда не е в техен интерес, не е рационално и
ограничава връзката майка – дете. Затова и направеното в евентуалност
искане е да се измени решението на РС, като се определи режим на личен
контакт на бабата П. Д. АЛ., с децата - Д.Ц. Ц. и С.Ц. Ц., както следва: всяка
трета събота от нечетните месеци през съответната година, в часовете от
16:00 до 20:00 ч., който режим на лични отношения да бъде осъществяван на
територията на град Варна. Претендира присъждане на съдебно-деловодните
разноски и адвокатския хонорар за две инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори от въззиваемия Ц. Г.
ЦВ., чрез адв. П.Б., и от въззиваемата П. Д. АЛ., чрез адв. П.С..
В своя отговор Ц. Г. ЦВ. изразява становище за неоснователност на
жалбата, като счита решението на ВРС за правилно и мотивирано. Излага, че
доказателствата по делото сочат обратно на твърденията във въззивната
жалба – децата се чувстват добре при бабата, имат създадени условия за
пребиваване, тя съумява да полага грижи, както и че не ищцата, а родителите
предизвикват тревожност и недоволство в децата. Твърди, че неоснователно
се оспорва внуците да бъдат с баба си на 6-ти септември, както и относно
режима за пътуване. С горното и цитирайки практика на ВКС аргументира
правилност на определените лични отношения баба – внуче и
непротивопоставимостта на този режим с този на бащата. Отправя искане за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
В отговора си П. Д. АЛ. оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Оспорва твърдението на Г.Ц., че последната стимулира
запазването на контактите баба-внуци. Твърди, че са събрани доказателства
за нейната грижовност, адекватност, създалата се топла връзка с децата, както
и радостта на последните от срещите им. Изтъква възрастта и етапа на
развитие на С. и Д., които не предполагат грижите, които сочи майката.
Аргументира правилността на определения режим на срещи с внуците на 6-
ти септември, като единствен празник да са заедно. Не е съгласна с
твърдението, че съда е постановил режима на посещение да се осъществява с
2
пътувания на децата. Насочва към проведеното доказване пред първа
инстанция в насока и цитираната от нея практика на ВКС, че производството
се развива с единствената цел най – добрия интерес на детето, който се
обуславя и от запазване отношенията баба – внуци. Твърди, че определения
режим е непротивопоставим на този на бащата с децата, включително
влошената връзка между майката и бащата е ирелевантна за настоящия спор.
П.А. в срока по чл.263 ГПК е депозирала и насрещната въззивната
жалба, с вх. № 16946/30.06.2021 г. В нея се излага становище за принципната
му правилност в частта, с която съда е определил бабата да осъществява
режим на личен контакт със С. и Д.. Твърди се, че не е съобразено
формулираното от ищцата искане за посещения в конкретни периоди и дни –
рождения ден на същата и 4 часа от първия учебен ден на децата.
Необосновано е стеснен режима и в противоречие на събраните по делото
доказателства - силната връзка с децата и необходимостта тя да се поддържа.
Моли съда да допълни режима на лични контакти, като бабата на децата – П.
Д. АЛ. да има право да вижда и взима при себе си своите внуци и в следните
дни: на 6-ти май (Гергьовден) и празник на град Бяла (събор), за времето от
17:00 часа, на 5-ти май до 18:00 часа, на 7-ми май, с право на преспиване при
нея; На 15-ти септември (първи учебен ден ) за времето от 16:00 часа до 19:30
часа на същия ден, като ги взима от дома на майката и ги връща там в същия
ден; на 10-ти март рожден ден на А., като всяка четна година децата
прекарват рождения ден на баба си в гр. Варна с нея за времето от 16:00 часа
до 19:30 часа, като бабата взима децата от дома на майката и ги връща там в
същия ден, а всяка нечетна година децата прекарват рождения й ден в гр.
Бяла, както и дните, следващи рождената дата за времето в петък от 17:00
часа – неделя до 18:00 часа, с право на преспиване при бабата, като
последната ще осигурява и транспорта на децата от дома на майката и
обратно. Иска да ѝ се присъдят разноските за пред въззивната инстанция.
В срок по чл. 263, ал. 3 от ГПК са депозирани отговори на насрещната
въззивна жалба от Г. Н. ЦВ., чрез процесуалния си представител и от Ц. Г.
ЦВ., чрез адв. П.Б..
Г. Н. ЦВ. оспорва жалбата, като нередовна и неоснователна. Счита я за
неясна и неопределена в искането за режим на отношения по повод рождения
ден на въззивницата П.А., което е основание за оставането без движение.
Във връзка с твърдението за неоснователност, сочи че периода 5-ти – 6-ти май
е неподходящ и обременителен с оглед учебните ангажименти на децата.
Твърди, че в разрез с интересите на децата е искането за срещи на 15-ти
септември, който ден трябва да е свързан с приятни и празнични настроения
за тях. В допълнение излага становище за необходимостта да се съобрази
установения им досегашен режим на обучение, на почивка и този с родителя,
на когото са възложени родителските права. Твърди, че завеждането на
производството цели разширяване на режима на лични отношения с бащата и
намаляване на този с майката, което по същността си е заобикаляне на закона.
Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
В отговора си Ц. Г. ЦВ. изразява становище за основателност на
насрещната въззивна жалба и моли съда тя да бъде уважена.
3
Контролиращата страна– Дирекция „Социално подпомагане“ не
изразява становище.
По предмета на така предявените искове с правно основание се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата П.А. излага в исковата молба, че е баба по бащина линия на
децата Д., родена на 14.10.2011г. и С., роден на 26.01.2016г. Твърди, че
изпитва обич и привързаност към децата и от раждането им винаги полагала
нужните грижи за тях, показвала обичта си и помагала при отглеждането и
възпитанието им. В резултат на влошените отношения между родителите след
развода им се сочи, че е отнета възможността й да се вижда и общува с
внуците си. Предвид възрастта на децата, особено тази на С., счита че
създалата се ситуация създава опасност от отчуждаване децата от нея и
прекъсване връзката помежду им. Твърди, че понастоящем единствената
възможност да общува с внуците си е в рамките на режима на лични
отношения с баща им. Сочи, че никога не е имала зловредно поведение
спрямо внуците си, поради което и за нея били неразбираеми причините,
поради които майката пречи на контактите й с децата. Изложеното
обосновава и интересът й от отправяне на настоящата молба. Първоначално е
поискала определяне на по-разширен режим на лични отношения, включващ
месечен такъв, както и през ваканции, рождени дни, празници. Впоследствие с
молба от 18.01.2021г. ищцата не поддържа искането си за осъществяване на
ежемесечни контакти със своите внуци, както и по време на лятна, зимна,
пролетна, Великденска ваканция и за Нова година, тъй като излага, че това е
време за децата с родителите им. Поискала е да взема децата в гр. Бяла от 5-
ти до 7-ми май по повод Гергьовденските празници, както и от 1-ви до 6-ти
септември, на 15-ти септември да вижда внуците си от 16,30ч. до 19,00ч. в гр.
Варна, както и на рождения си ден четна година в гр. Варна, а през нечетните
години да ги взема в гр. Бяла от петък до неделя.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Г.Ц.,
с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че определянето режим
на лични отношения на ищцата с децата не е в интерес на последните.
Потвърждава, че с решение по гр.д. № 9698/2019г. на ВРС е бил прекратен
4
гражданският й брак сключен с бащата на децата. Оспорва да е препятствала
срещите на децата с прародителя по бащина линия. Твърди, че ищцата живее
в гр.Бяла, поради което и ежедневни срещи с децата са невъзможни. Докато с
бащата на децата са били в брак редовно са посещавали ищцата, тя винаги
била добре дошла в дома им, но самата тя не желаела да ги посещава. Дори на
изписването на С. не поискала да се качи в апартамента им. Когато са
посещавали ищцата тя винаги се държала студено и негостоприемно с
ответницата. След раздялата с бащата, ищцата никога не потърсила контакт с
ответницата или децата. След развода, бащата е водил децата при нея, като
често били оставяни на грижите на леля си, защото ищцата била с влошено
здраве. След разговор с детето Д., ответницата узнала, че на детето е било
забранено от баба му да се обажда на майка си, докато е при нея, а след
проведена среща с нея на 24-25.10 от детето узнала, че му били задавани
въпроси дали има проблем с майки си, да сподели, баба му щяла да му
помогне, че майката била забранявала да издават, което се отразявало зле на
психиката на децата. Неведнъж децата ставали свидетели и на разговор между
ищцата и сина й, в които се коментирали неистини за майка им, обиждали я.
Твърди, че бащата е казал на детето Д., че баба й ще се ядоса и щяла да
предприеме действия, за да бъдат децата при нея максимално много време.
Твърди, че ищцата няма възможност да полага адекватни грижи за децата, не
познава тяхното ежедневие, режим, навици и интереси. Често не успявала да
се справи с това да ги нахрани и приспи. Често, когато вземела детето Д. го
връщала в неподходящ час, носела негови вещи при врачки, водила го да му
леят куршум, без нейното знание и съгласие. Оспорва твърденията ищцата да
е участвала и помагала в отглеждането и възпитанието на децата. Децата не
били подкрепяни по никакъв начин през годините от баба си. Въпреки всичко
и обстоятелството, че ищцата не я уважавала и не проявявала нужното
отношение към нея като майка на внуците й, децата посещавали баба си поне
веднъж в месеца и никога не била препятствала това. Счита, че уважаването
на молбата би поставило децата в положение да бъдат принудени да се
привързват и контактуват с роднини, които през годините са проявявали
безразличие към тях. Затова счита, че определяне на такъв контакт няма да е в
интерес на децата. Евентуално, искането е такъв да бъде определен в рамките
на определения режим на лични отношения на бащата с децата, доколкото
поисканият би създал положение, в което майката би била лишена от
5
възможност да контактува с децата си в почивните дни.
Ответникът Ц. Г. ЦВ. не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане”- Варна,
редовно уведомена не изпраща представител. Изготвен е социален доклад по
делото.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от П. Д. АЛ. по чл.128 ал.1 СК.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 ал.1 СК дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. С тази разпоредба е
признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него,
ако това е в интерес на детето. Предвид изричната разпоредба, самостоятелно
право на прародителите да осъществяват контакт със своите внуци, което
право може да бъде ограничено единствено и само поради съблюдаване
интереса на последните, настоящият състав намира за несъстоятелни
възраженията, наведени във въззивната жалба на Г.Ц., че режим не следва да
бъде определян, тъй като такъв се осъществява по време на режима на лични
отношения с бащата. Както се коментира по-горе, бабата и дядото имат свое
самостоятелно право да упражняват режим на лични отношения и да го
регламентират по законоустановения ред, като е без значение дали
отглеждащият родител създава пречки за упражняване на режима и дали по
време на режима на неотглеждащия родител бабата и дядото виждат детето. В
този смисъл и възраженията на Ц. са неоснователни.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4
СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се
свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите
му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
6
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава
нормално участие в гражданския оборот. Под “интереси на децата”, както е
разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при
действащия СК - 2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата,
които са от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно
естество – възпитателски качества на бабата и дядото; грижите и
отношението им към детето, като под грижи за децата се имат предвид
личните усилия, които се полагат за детето във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата;
привързаност на децата към бабата и дядото; социално обкръжение;
жилищно-битови и други материални условия на живот. Изброяването на
обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по
чл.128 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването
в ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
За разлика от липсата на изчерпателност в изброяването на критериите в
кодекса и в ППВС, то интересът на детето е винаги конкретен и той следва да
бъде съобразен при всеки отделен случай. Подходът при преценката е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността -
физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало,
индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По
този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
7
Наведените в жалбата на Г.Ц. възражения, че бабата оказва
отрицателно въздействие върху психическото и емоционалното състояние на
децата Д. и С. не намира основание в събраните по делото доказателства.
Безспорно се установява от експертното заключение по допусната съдебно-
психологична експертиза, че и двете деца са демонстрират обич и
привързаност към баба си П.. Д. желае да има отношения с баба си, дори и
когато не е при нея. Същевременно, когато е при баба си мисли и за майка си,
информира я как са с брат си. При С. е демонстрирано поведение за желание
да е коректен и към майка си, и към баба си П.. И двете деца са говорили за
дейностите, които извършват при баба си, което е съответно на споделеното
от самата нея. Отношенията й с децата говорят за обич и грижовност към тях.
Установено е, че диалогът между родителите е прекъснат, което прави
невъзможно осъществяването на обратна връзка и създава предпоставки за
напрежение помежду им и „подхранване“ на различни настроения и страхове,
в т.ч. че децата ще бъдат „отнети“ от майка си емоционално чрез
настройването им от бащата срещу нея и пространствено чрез промяна
упражняването на родителските права. Установена е връзка между децата и
баба им П. основава на чувства на привързаност, доверие и спомени от
приятни моменти прекарани заедно. Децата прекарват полезно и пълноценно
времето си с нея, желаят да я посещават и да бъдат заедно, тъй като с нея
придобиват нови и разнообразни впечатления. Негативно отношение на
децата към майка им не е установено. Връзката им с нея е доверителна и
емоционална. Проблем между децата и баба им, респ. между тях и родителите
им, няма. Такъв е наличен в отношенията между родителите и този проблем е
започнал да се отразява на психиката на децата.
Същевременно от показанията на св. П. се установява, че децата
понастоящем се виждат с баба си, когато баща им ги заведе в Бяла. След
развода комуникирали по- често, били оставали в дома на баба си. Преди
развода не били оставали сами при баба си. Когато ищцата знаела, че децата
ще дойдат започвала да се приготвя какво ще им сготви, какво ще им купи. Д.
имала приятелка там, с която играела. Занимала се със С., учили фокуси,
правели представление. Когато ответникът Ц. бил с децата, водел ги при баба
им, след това ги прибирал. Оставали да нощуват и сами при баба си.
Изложеното във връзка с нормалните отношения между баба и внучета се
подкрепя и от показанията на св. Николова. Същата сочи, че децата 2-3 пъти в
8
месеца ходели при баба си, в рамките на режима на лични контакти на бащата
и не са се оплаквали от нещо. Показанията на свидетелката, че децата след
връщането си от баба си били мълчаливи и не споделяли какво са правили, са
изолирани и не кореспондират нито с показанията на св. П., нито със
споделеното от децата при изслушването им от вещото лице, както и със
заключението на последното. А фактът, че детето Д. на по-ранна възраст е
плакало веднъж, когато е било оставено при баба си, както и че децата не
били оставали да нощуват там, докато били по-малки, е ирелевантен, тъй като
понастоящем децата са на възраст, в която могат да се обгрижват доста по-
самостоятелно, а и са на по-висок етап в емоционалното си развитие.
Установено е, че общуването с баба им носи положителни емоции, същите
изпитват топли чувства към нея и между тях съществува привързаност. За
децата е налице необходимост от поддържане на съществуващата връзка.
Съпоставяйки твърденията на ответницата и установеното от събраните
доказателства – свидетелски показания и заключението на вещото лице,
съставът намира, че към настоящият момент единствено конфликтът на
лоялност, който децата изпитват към своята майка и към баща си до известна
степен, е причина за възприетото от майката като „лошо отражение върху
психиката на децата“ контактуването им с тяхната баба. Няма данни по
делото П.А. да не може и да не желае да полага съответните грижи за своите
внуци. Децата прекарват добре времето си с нея, като общуването им с
тяхната баба задоволява всестранните интереси на децата, както по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, така и във връзка със създаването на
трудови навици и дисциплина. Не се установява някакъв пасив по отношение
на условията на живот, който бабата може да осигури при посещенията на
децата, както и откъм задоволяване на социалните им контакти с близки на
семейството им и приятели, а също така и откъм възпитателски капацитет.
Затова и настоящият състав намира, че контактите на децата с тяхната баба не
следва да бъдат прекъснати предвид възможността да настъпи отчуждение и
прекъсване на съществуващата топла емоционална връзка, което не е в
интерес на Д. и С.. В интерес на децата е да бъде регламентиран режим на
лични отношения с тяхната баба. Искът е основателен.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба
и дядо следва да се вземат предвид освен възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
9
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност, така и необходимостта
детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст.
Конкретният режим при условията на чл. 128 СК следва да се съобрази с
установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на
подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на
детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на
детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това
налага продължително пътуване личните им контакти могат да бъдат
осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от
годината в свободно за детето и бабата и дядото време.
Видно е, че с влязло в законна сила на 06.01.2020г. решение по гр.д. №
9668/2019г. на ВРС упражняването на родителските права спрямо децата е
предоставено на майката Г.Ц., а на бащата Ц.Ц. е определен режим на лични
отношения с децата, както следва: бащата може да взема децата С. и Д.
четири пъти по пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск, всяка нечетна година от 10ч. на тридесети декември до 18ч.
на първи януари, всяка четна година от 10ч. на двадесет и трети декември до
14ч. на двадесет и пети декември и всяка година половината от пролетната
ваканция. Също така бащата може да вижда и взема децата всяка нечетна
седмица от месеца от 10ч. до 17ч. в неделя с приспиване.
Като съобрази така определения личен режим на бащата с децата
ежемесечен и по време на празници и ваканции, както и предвид безспорното
обстоятелство, че ищцата А. живее в гр. Бяла, обл. Русе, който се намира на
200 км разстояние /около два часа и половина път с автомобил от гр. Варна/,
съдът намира, че не е в интерес на децата да бъде осъществяван ежемесечен
режим на лични отношения. Пътуването на децата в петък в късните часове
на деня и връщането им отново в неделя би довело до натрупване на
физическа умора, невъзможност за учебна подготовка на детето Д. /а и в
скоро време на детето С./, което пък от своя страна води до непълноценност
на осъществените срещи между бабата и внуците. Такова становище се
застъпва и от самата ищца в молбата й от 18.01.2021г. Съдът споделя и
изложените мотиви от ищцата в същата молба досежно празничните дни и
10
ваканциите. Децата следва да прекарват празниците със своите родители, като
видно от определения с решението режим всеки от родителите има
предоставено право да бъде с Д. и С. на различен празник и през ваканциите
на четната и нечетна година. Няма пречка по време на режима на бащата,
комуто не е предоставено упражняването на родителските права, да бъдат
осъществявани срещи по време на празничните дни или по време на
ежемесечния режим. В интерес на децата е обаче същите да прекарват и
самостоятелно време със своята баба, като остават с преспиване при нея и за
период по-дълъг от едно денонощие. Затова и доколкото се излага от ищцата,
а и безспорно, че по време на Гергьовденските празници има събор по повод
празника на гр. Бяла, по което време се провеждат редица мероприятия,
забавления за децата, осъществяват се контакти с разширения кръг по бащина
линия, то съставът намира, че в интерес на децата е да осъществяват срещи
със своята прародителка на територията на гр. Бяла за периода от 17,00ч. на
5-ти май до 19,00 ч. на 6-ти май. Ако 7-ми май е обявен за почивен или
попада в уикенда, то режимът следва да е определен до 19,00ч. на 7-ми май.
Ищцата или упълномощено от нея лице следва да вземат децата от дома на
майката или от учебно заведение /ако децата са следобедна смяна/ в 17,00ч.
или след учебните часове и да ги връща в дома на майката на 6-ти или 7-ми
май съобразно режима по-горе.
Предвид обстоятелството, че лятната ваканция е най-продължителният
период, през който децата са свободни от ангажименти за посещение на
учебни занятия, то съставът приема, че на П.А. следва да бъде определен
режим на лични отношения с нейните внуци всяка година от 1-ви до 6-ти
септември на територията на гр. Бяла, като ищцата или упълномощено от нея
лице вземат децата от дома на майката на 1-ви септември в 10,00ч. и връщат
децата пак там на 6-ти септември в 19,30ч. Възраженията, че горният режим
нарушава правото на майката да отпразнува 6-ти септември с децата си, съдът
намира за неоснователни. Съобразно така определения режим майката ще
може да прекара празничната вечер с Д. и С.. До започването на учебната
година ще е налице период от 10 дни, през който майката ще може да
подготви децата за училище, а и от друга страна, няма пречка училищната
подготовка да бъде проведена и преди 1-ви септември. Възраженията,
наведени в жалбата на Ц., са неоснователни.
Личният празник на ищцата П.А. следва да бъде уважен от децата, като
11
същата ще има право да взема децата на територията на гр. Бяла всяка година
през уикенда, следващ 10-ти март /рождения ден на ищцата/ или съвпадащ с
него от 9,00ч. в събота до 19,30ч. в неделя. Вземането ще става от дома на
майката и връщането ще е отново там.
Съдът намира за неподходящо режим на лични отношения да бъде
определян на 15-ти септември ежегодно. На посочената дата децата са
ангажирани през половината ден в учебното заведение, след което същите
имат ангажименти, свързани с организацията на предстоящия на следващия
ден учебен процес. Освен това, обикновено след откриването на учебната
година, има организирани срещи със съученици, приятели, децата следва да
отбележат празника и със своите родители, като в конкретния случай и
майката, и бащата имат право на това. Затова и определянето на режим за
среща и с бабата, би довело до претоварване графика на децата, както и
опорочило пълноценното изживяване на празника.
С така определения режим съставът намира, че в максимална степен се
гарантира запазването на съществуващата връзка между децата и тяхната
баба, както и се обезпечава интереса на децата Д. и С. да растат в нормална
семейна среда, като контактуват с родителите си и с роднините от майчина и
бащина страна.
Решението на ВРС следва да бъде отменено, като бъде определен
посочения по-горе режим на лични отношения между П.А. и децата С. и Д..
Предвид изхода на спора, разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 187/07.04.2021 г., постановено по гр.д. №
10899/2020 г. по описа на ВРС, VII с-в,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ОПРЕДЕЛЯ по иска на П. Д. АЛ., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. ********* срещу Г. Н. ЦВ., ЕГН
********** с адрес гр. ************* и Ц. Г. ЦВ., ЕГН ********** с адрес
************, СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бабата П. Д. АЛ., ЕГН ********** и нейните внуци Д.Ц. Ц., ЕГН **********
и С.Ц. Ц., ЕГН **********:
12
П. Д. АЛ. ще може да осъществява режим с децата Д. и С. на територията
на гр. Бяла, Русенска общ., всяка година за периода от 17,00ч. на 5-ти
май до 19,00 ч. на 6-ти май. Ако 7-ми май е обявен за почивен или
попада в уикенд, то режимът следва да е определен до 19,00ч. на 7-ми
май. Бабата П. А. или упълномощено от нея лице следва да вземат
децата от дома на майката Г. Н. ЦВ. или от учебно заведение /ако децата
са следобедна смяна/ в 17,00ч. или след учебните часове и да ги връща в
дома на майката на 6-ти или 7-ми май съобразно режима по-горе.
всяка година от 1-ви до 6-ти септември на територията на гр. Бяла, като
П.А. или упълномощено от нея лице следва да вземат децата от дома на
майката на 1-ви септември в 10,00ч. и връщат децата пак там на 6-ти
септември в 19,30ч.
П.А. лично или чрез упълномощено от нея лице може да взема децата Д.
и С. на територията на гр. Бяла всяка година през уикенда, следващ 10-ти
март /рождения ден на ищцата/ или попадащ в него, от 9,00ч. в събота до
19,30ч. в неделя. Вземането ще става от дома на майката и връщането ще
е отново там.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13