ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София,
18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четвърти април две хиляди двадесет и трета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Ц. Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2992
по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 692 от ТЗ.
На 13.01.2023 г. са обявени в Търговския регистър по
партидата на “Т.-*” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, изготвеният от синдика Списък № 5 на неприетите от синдика предявени вземания
в производството по несъстоятелност на дружеството (основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ), съставен на 09.01.2023 г.
В срока по чл. 690, ал. 1
от ТЗ е постъпило възражение с вх. № 262171/19.01.2023 г.,
подадено от К.И.П..
Съдът, като взе предвид
изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на страните,
становището на синдика и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С молба с вх. № 311446/16.11.2022 г. възразилият кредитор К.И.П. е предявил вземането си срещу длъжника “Т.-*” ЕООД (в несъстоятелност) на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В молбата е посочено, че същият е бил съдружник в дружеството, притежаващ 404 дяла с номинална стойност от по 60 лева всеки, представляващи 20% от капитала на дружеството. Посочено е, че от лятото на 2016 г. К.П. е ограничен и изолиран от дейността на дружеството и след години съдебни спорове между съдружниците К.П. е изключен като съдружник от дружеството. Твърди, че на 29.01.2020 г. съдружникът В.П. е приел решения имуществените отношения със съдружника К.П. да се уредят съобразно разпоредбите на ТЗ, въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, както и за поемане на дяловете на съдружника К.П.. Претендира, че стойността на дружествения му дял от 20% от капитала на дружеството се равнява на 2 560 138,40 лева, което вземане да бъде прието в производството по несъстоятелност на дружеството.
Предявеното
вземане е неприето от синдика и включено под т. 1 в Списък № 5 на неприетите от
синдика предявени вземания в производството
по несъстоятелност на “Т.-*” ЕООД (н.), съставен на 09.01.2023 г. и обявен в Търговския
регистър на 13.01.2023 г. В списъка е обозначено от синдика като претенция за
плащане на вземане за ликвидационен дял на изключения съдружник, на основание
проведено общо събрание на съдружниците на “Т.-*”
ЕООД на 20.10.2016 г. и е посочено, че стойността на предявеното вземане е
определена по оценка на вещо лице по частна експертиза.
С подаденото възражение възразилият кредитор К.П. претендира вземането му да бъде включено като прието в списъка на приетите вземания. Сочи, че протоколното решение, с което едноличният собственик на капитала признава задължението за плащане на дела на изключения съдружник К.П., не е от дата 20.10.2016 г., а е от дата 29.01.2020 г. Сочи, че видно от вписванията в Търговския регистър, членствените права на същия са прекратени през м. февруари 2020 г. Поддържа предявения размер на вземането.
Длъжникът изразява становище, че предявеното вземане е
недопустимо и че възражението е неоснователно.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на възражението.
В производството са представени от
възразилия кредитор протокол от общо събрание на съдружниците
в “Т.” ООД от 29.01.2020 г., съгласно който по т.
1 е прието решение за уреждане на имуществените отношения със съдружника
К.П. съобразно разпоредбите на ТЗ, въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването.
Представена е от него и оценка на “Т.-*” ЕООД към м. 10.2022 г., която съдът не
кредитира, тъй като не е възложена и изготвена в настоящото производство по
предвидения в ГПК ред. Същата е и към дата, която не е относима
към спора.
Представен е протокол от общо събрание на съдружниците в “Т.” ООД от 08.07.2016 г., съгласно който по т.
1 от дневния ред е прието решение за изключване на К.П. като съдружник в “Т.”
ООД, и за уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник съобразно
разпоредбите на Търговския закон съгласно изготвен финансов отчет в срок до три
години от събранието.
При служебно извършена справка по партидата
на “Т.-*” ЕООД в Търговския регистър се установява,
че е представен протокол от общо събрание на съдружниците
в “Т.” ООД от 20.10.2016 г., съгласно който по т.
1 от дневния ред е прието решение за изключване на К.П. като съдружник в “Т.”
ООД, и за уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник съобразно
разпоредбите на Търговския закон, въз основа на счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Представено е също решение от 14.11.2017 г.
по т.д. № 7799/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав, с което са отхвърлени исковете с
правна квалификация чл. 74 от ТЗ, предявени от К.И.П. против “Т.”
ООД за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството, проведено на
20.10.2016 г., с които К.И.П. е изключен като съдружник от дружеството и е
заменен управителя на дружеството, удостоверено за влязло в сила на 14.01.2020
г.
По делото е изслушано, оспорено от
възразилия кредитор и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза на
вещо лице Р.С., съгласно което изчислената стойност на ликвидационния дял на К.И.П.,
представляващ 20% или 404 дружествени дяла от капитала на “Т.-*”
ЕООД (н.), съобразно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, към датата
29.02.2020 г. е в размер на 114 хил. лева или 114 000 лева, към датата
31.01.2020 г. е в размер на 113,4 хил. лева или 113 400 лева, към дата
31.10.2016 г. е в размер на 117,2 хил. лева или 117 200 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Възражението е
процесуално допустимо – подадено е в срок и от легитимирано лице с правен
интерес.
Неоснователни са
направените от длъжника възражения, касаещи недопустимост на предявяване на
вземането. При възникнал спор въпросът дали предявеното вземане подлежи на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност поради предявяването му при
спазване на преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и
съответно чл. 688, ал. 1 от ТЗ се разглежда с акт по същество (в този смисъл Решение
№ 4/21.07.2022 г. по т.д. № 2475/2020 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., Определение № 310/31.07.2020
г. по ч.т.д. № 433/2020 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., като даденото в същите
разрешение е приложимо в разглеждания случай).
Предявеното от възразилия кредитор К.П. вземане
произтича от прекратяването на участието му като съдружник в “Т.” ООД поради
изключване.
Съгласно разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици при прекратяване участието на
съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването. Следователно от значение е момента, към който
е настъпило прекратяването на участието му в дружеството – в случая това е
станало през 2016 г.
След откриване на производството по несъстоятелност всеки
кредитор следва да предяви писмено своите вземания към длъжника пред съда по
несъстоятелност. Предявяването на вземанията в производството по
несъстоятелност е подчинено на императивните правила, предвидени в глава 43,
част IV “Несъстоятелност” на Търговския закон. За предявяването на вземания, възникнали до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност, законът
предвижда кратки срокове – основен по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и допълнителен по
чл. 688, ал. 1 от ТЗ. След изтичането на тези срокове вземането не може да бъде
предявено в производството по несъстоятелност и процесуалните права на
кредитора се погасяват. След изтичането на преклузивния
срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е предвидено да се предявяват само
вземанията, възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, ако не са платени на падежа, като за тези вземания синдикът
съставя допълнителен списък. Тези правила са
установени, за да бъде очертан кръгът на кредиторите, с оглед фазата по
осребряване на имуществото на длъжника с цел справедливо удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелния длъжник.
В случая решение № 1588/26.07.2018 г. по търговско дело № 2992/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, за откриване на производството по несъстоятелност на “Т.” ООД, е вписано в Търговския регистър на 26.07.2018 г. Едмосеченият срок по чл. 685, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 26.08.2018 г., съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 26.10.2018 г. (петък – работен ден). Вземането за дружествен дял поради изключването на съдружника К.П., е възникнало през 2016 г., т.е. преди откриването на производството по несъстоятелност. Молбата за предявяване на вземането е подадена на 16.11.2022 г., т.е. след изтичането на сроковете по чл. 685, ал. 1 и съответно чл. 688, ал. 1 от ТЗ. С оглед на горното съдът намира, че молбата за предявяване на вземането е подадена извън предвидените в закона срокове, като след изтичането на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е преклудирана възможността вземането на кредитор, възникнало до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника “Т.” ООД, да бъде реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника и пропускането на законоустановените срокове за това води до невъзможност кредитора да се удовлетвори в производството по несъстоятелността.
За пълнота на
изложението следва да се посочи също, че без правно значение е датата на
влизане в сила на решението по дружествения спор относно решението на общото
събрание за изключването на съдружника К.П. (14.01.2020 г.) и за отразяване на
изключването на съдружника в Търговския регистър. Това е така, защото след
откриване на производството по несъстоятелност следва да се предявят в
законоустановените срокове всички вземания срещу дружеството длъжник, извън
служебно приеманите по чл. 687 от ТЗ, в което изключение вземането на
възразилия кредитор не попада. Не се изисква вземането да е изискуемо или
ликвидно. Законът говори за предявяване на вземанията, а не за предявяване на
изискуеми и ликвидни вземания (така в Решение № 170/30.11.2009 г. по т.д. №
5/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II
Т.О.).
Аргумент за горния
извод следва и от характера на решението за изключване
на съдружник, което произвежда незабавно действие във вътрешните отношения
между дружеството чрез неговите органи и съдружниците, т.е. и между изключения
съдружник и самото дружество. За тези вътрешни отношения неизвършеното или по-късно
извършеното съобразно изискването на чл. 140, ал. 4 от ТЗ вписване в Търговския
регистър е ирелевантно. С оглед на това в отношенията между възразилия кредитор
и “Т.” ООД решението за изключването на съдружника К.П. е породило действие на
датата на приемането му и от тази дата за същия е породено правото по чл. 125,
ал. 3 от ТЗ за стойността на дружествения му дял, т.е. преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Евентуално оспорване пред съда
на решението за изключването на възразилия кредитор като съдружник е без правно
значение за правото по чл. 125, ал. 3 от ТЗ, тъй като предявяването на иск за
отмяна по чл. 74 от ТЗ не поддържа “висящността” на членственото правоотношение, а евентуално
решение за отмяна на решението на общото събрание за изключване на съдружника
би имало действие занапред.
Дори и хипотетично да
се приеме твърдяната от К.П. дата – 29.01.2020 г. или м. февруари 2020 г., което
съдът не споделя по изложените по-горе съображения, то към тази дата следва да
се съобрази, че по отношение на “Т.” ООД е открито производство по несъстоятелност с решение
№ 1588/26.07.2018 г. по
търговско дело № 2992/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VI-8
състав.
Съдружниците на едно несъстоятелно дружество нямат качеството на кредитори по
чл. 616 от ТЗ, като следва да се отбележи и това, че капиталът всъщност
съставлява пасив на дружеството съобразно счетоводното му отразяване. В такъв
случай имущественото право на съдружника е съизмеримо с размера на
ликвидационния дял, който евентуално би се получил, ако след удовлетворяване на
всички кредитори на “Т.” ЕООД (в несъстоятелност) би останало имущество, по
аргумент от чл. 271 от ТЗ. Такова вземане към 2020 г. би било определяемо като размер
съобразно правилата на ликвидационното производство, поради което не може да
бъде прието в несъстоятелността поради липса на изискуема предпоставка по чл.
685, ал. 2 от ТЗ (така в Решение № 30/22.04.2009 г. по т.д. № 353/2008 г. по
описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Поради горното съдът не дължи
произнасяне по направеното от длъжника възражение за погасяване на предявеното
вземане по давност.
По изложените
съображения съдът намира, че възражението на възразилия кредитор К.И.П. е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
По отношение на другите неприети вземания, включени от синдика в горепосочения списък, не са подадени възражения.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователно възражение с вх. № 262171/19.01.2023 г., подадено от
К.И.П..
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Списък № 5 на неприетите от синдика предявени вземания в производството по несъстоятелност на “Т.-*” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ********, съставен на 09.01.2023 г. и обявен в Търговския регистър на 13.01.2023 г.
Определението не подлежи
на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение за обявяване
в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на основание чл. 692, ал. 5
от ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :