Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова ч.гр.д. № 8681/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по следните жалби:
1) жалба
на присъединения взискател „И.” АД срещу разпределение от 13.05.2019 г.,
извършено по изп. д. № 20187810400583 на ЧСИ с рег. №
781, в която се твърди, че неправилно била определена поредността
на удовлетворяване на включените в разпределението вземания на взискателя „Б.б.з.р.” АД з.
неустойки и застрахователни премии. Жалбоподателят поддържа, че тези вземания не
били обезпечени с учредената в полза на банката договорна ипотека върху
изнесените на продан недвижими имоти. Наред с това сочи, че неправилно били
разпределени суми за такси и разноски по изпълнителното дело само на
първоначалния взискател и то без оглед способа, от
който е постъпила подлежащата на разпределение сума. Жалбоподателят счита, че
незаконосъобразно не били разпределени суми за неговите вземания за разноски по
обезпечаване и по присъединяването по изпълнителното дело.
2) жалба на взискателя
„Б.б.з.р.” АД срещу разпределение
от 17.05.2019 г., извършено по изп. д. №
20187810400583 на ЧСИ с рег. № 781, в която се твърди, че сумата, постъпила от
събиране на вземания на ипотекарния длъжник „Т.2.“
ООД по договор за наем на ипотекиран имот, била разпределена неправилно в полза
на взискателя „И.И.” АД в
качеството му на заложен кредитор с учреден залог върху предприятието на
дружеството-длъжник. Жалбоподателят поддържа, че в качеството си на ипотекарен кредитор, вписал ипотека преди залога, има право
върху доходите от ипотекирания имот, какъвто характер притежавала и
разпределената сума.
Заложният кредитор „И.И.” АД оспорва тази жалба при твърдението, че запор върху
вземането за наемна цена бил наложен по почин на жалбоподателя след вписване
пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор. Твърди, че не била
отправяна покана за заплащане на наема на ипотекарния
кредитор. Оспорва и размера на непогасените вземания на жалбоподателя, както и
твърди, че същият бил неправилно определен в издаденото удостоверение по изп.д. № 161.
3) жалба на длъжника Т.А.Н.
срещу разпределение от 13.05.2019 г.
и разпределение от 17.05.2019 г.,
извършени по изп. д. № 20187810400583 на ЧСИ с рег. №
781, в която се твърди, че длъжникът не бил надлежно поканен да плати
доброволно дълга. Поддържа се също, че вземането на взискателя
„Б.б.з.р.” АД не било намалено с размера на извършените
преди това погасявания на дълга в резултат от успешното провеждане на други
изпълнителни способи, вкл. по други дела. Жалбоподателят счита също, че неправилно
цялото вземане на взискателя „Б.б.з.р.“
АД било обозначено като обезпечено с ипотека.
Другите страни в изпълнителното
производство, на които надлежно са връчени преписи от процесните
жалби, не вземат становище.
Съдебният изпълнител счита жалбите
за допустими, а по същество за неоснователни. Сочи, че възражението на „И.” АД
срещу точния размер и произход на вземането на „Б.б.з.р.”
АД е неотносимо към законосъобразността на
извършеното разпределение, тъй като с него била погасена само малка част от
това вземане. Твърди, че няма данни за извършени от присъединения взискател „И.” АД разноски по осъществяване на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Наред с това
твърди, че дължимата такса по т. 2 ТТРЗЧСИ била определена правилно в размер от
1,5 % от събраната сума с ДДС, като взискателят е
внесъл по-голяма сума за опис, но му се възстановява само частта, съответстваща
на продаденото имущество. Съдебният изпълнител сочи, че Т.Н. била уведомявана
за образуването и хода на изп. д. № 583/2018 г., което
било видно и от своевременно подадената от нея жалба срещу разпределенията
(вкл. чрез съобщения, връчвани чрез И. Николчов). По отношение на разпределението
от 17.05.2019 г. съдебният изпълнител сочи, че била разпределена сума, събрана
от вземания за наем, по отношение на които се разпростирал залог върху търговското
предприятие на „Т.2.” ООД. Поддържа, че разпоредбата на чл. 173 ЗЗД следва да
се счита загубила действието си, тъй като била приета при действието на
отменения ЗГС, съгласно който „събраните от имота доходи се прибавят при
сумата, за която да се продаде той“, докато в действащия ГПК липсвала
разпоредба, която да вменява задължение за собственика да предоставя сметка за
доходите, и била налице единствено забрана за разпореждане, повреждане и
унищожаване на възбранения имот съгласно чл. 451 ГПК.
Съдът намира следното от фактическа
страна:
По молба от 04.07.20198 г., подадена от „Б.б.з.р.“ АД е образувано изп.д. №
20187900400951, както следва:
- срещу солидарните длъжници „Т.2.“
ООД, И.Е.Н., действащ като „Т. 91-И.Н.“, Т.А.Н. и И.И.Н.
за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 01.08.2017 г., издаден по
гр.д. № 9337/2017 г. на СРС, и произтичащи от договор за банков кредит (ДБК) №
667 (главница, лихва, неустойка, застрахователни премии, съдебни
разноски). Всички вземания по ДБК № 667, вкл. главница, лихви, разноски, такси
и комисионни, са обезпечени с ипотека, учредена с НА № 58/2011 г., върху
притежаван от И.Е.Н. и Т.А.Н. недвижим имот.
- срещу солидарните длъжници „Т.2.“
ООД, И.Е.Н., действащ като ЕТ „Т.9.Н.“, „Т.2.“ ООД, Т.А.Н. и И.И.Н. за събиране на вземанията по изпълнителен лист от
07.08.2017 г., издаден по гр.д. № 9341/2017 г. на СРС, и произтичащи от ДБК №
608 (главница, лихва, неустойка, съдебни разноски). Вземанията по ДБК №
608, заедно с вземанията по ДБК № 609 и ДБК № 610, вкл. главница,
лихви, разноски, такси и комисионни, са обезпечени както следва: с ипотека,
учредена с НА № 4/2011 г., върху имоти, собственост на „Т.2.“ ООД, вкл. върху
кафе-сладкарница, находяща се на ул. „*****, гр.
София, до размер от 756 360 евро, представляващ която и да е непогасена
част от вземанията по тези договори, и върху имот, собствен на И.Е.Н. и Т.А.Н.,
до сумата от 600 410 евро, представляваща непогасена част от вземанията по
същите договори, както и с ипотека, учредена с НА № 53/2010 г., върху
собствени на „Т.2.“ ООД недвижими имоти, вкл. ателие 6 и ателие № 2, находящи се на ул. „*****, кв. Драгалевци, гр. София.
По
това дело са връчени покани за доброволно изпълнение на „Т.2.“ ООД, на „Т.2.“
ООД (чрез И.Н.) и на Н. (действащ и като едноличен търговец), а поканата до Т.Н.
е върната в цялост с отбелязване, че лицето не е открито. От взискателя е направено искане за насочване на изпълнението
към собствените на „Т.2.“ ООД имоти, ипотекирани в полза на банката, вкл.
кафе-сладкарница, находяща се в гр. София, ул. „*****.
Изпълнението е насочено чрез вписване на възбрана на 06.07.2018 г.
На 06.08.2018 г. „Б.б.з.р.“ АД е
направило искане за препращане на изп.д. № 951 на ЧСИ Георги
Дичев, където е образувано изп. д. № 583/2018 г. След образуването му са изпратени
покани за доброволно изпълнение до Т.Н., връчени на 13.08.2018 г. по
месторабота. На 30.08.2018 г. лицето, получило книжата, е уведомило съдебния
изпълнител, че е в невъзможност да ги предаде.
С молба от 25.09.2018 г. кредиторът „Б.б.з.р.“ АД е поискало да бъде присъединен с вземания и по други
договори за банков кредит съгласно издадени удостоверения от ЧСИ Магдалена
Стоянова по изп.д. № 161/2017 г. На 22.08.2018 г. по изп.д. № 583 е присъединен като взискател
кредиторът „И.И.“ АД – в качеството му на
заложен кредитор с особен залог върху търговското предприятие на „Т.2.“ ООД,
който залог е вписан в Търговския регистър през 2017 г. С молба от 27.11.2018
г. „Т.С.“
ЕАД е поискало присъединяване към изп.д. №
583 за събиране на сумите по удостоверение, издадено изп.д.
№ 3156/2017 г. и по изп.д. № 243/2018 г. на ЧСИ С.Х.,
както и по изп.д. № 4003/2017 г. на ЧСИ С.Я.. Като взискател е присъединено и „И.“ АД с вземанията по
удостоверение, издадено по изп.д. № 859 на ЧСИ И.К.,
както и държавата съгласно представено удостоверение от НАП от
07.11.2018 г. за сумата от 67 151,95 лв., представляваща публични задължения на
длъжника „Т.2.” ООД.
На 24.08.2018 г. „Б.б.з.р.“ АД е поискало от съдебния изпълнител да
наложи запор на вземане на длъжника „Т.2.“ ООД, произтичащо от договор за наем
на търговския обект, описан в договора за ипотека като кафе-сладкарница, находяща се в гр. София, ул. „*****, и такъв е наложен на
същата дата. С писмо от 31.08.2018 г. третото задължено лице „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е уведомило съдебния изпълнител, че признава
съществуването на облигационното отношение, като за бъдещите месечни наемни
задължения ще извършва превод по сметката на изпълнителя. С молба от 19.09.2018
г. взискателят „И.И.“ АД е
поискал събраните суми от договорите за наем, сключени от „Т.2.“ ООД за същия имот,
да бъдат превеждани по сметка на депозитаря, тъй като
е вписано пристъпване на изпълнение към отделни елементи на заложеното
предприятие по реда на ЗОЗ.
На 22.10.2018 г. е извършено
разпределение на сумата от 3 715,45 лв., събрана от запор на вземанията на
„Т.2.“ ООД по договора за наем, като сумата е разпределена за разноски по
изпълнението, а остатъкът – на заложния кредитор. Разпределението е обжалвано
от „Б.б.з.р.“ АД, като същото е отменено с решение на
САС от 27.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. 4202/2019 г., и сумата е
разпределена както следва: вземания за разноски по изпълнението в полза на „Б.б.з.р.“ АД и такси в полза на съдебния изпълнител, а
остатъкът – в полза на банката за удовлетворяване на вземания по ДБК № 608. С
решението е прието, че ипотечното право се разпростира и върху доходите от
ипотекирания имот, считано от получаване на поканата за доброволно изпълнение (в
случая - връчена на 31.01.2018 г. по изп.д. № 161) и
тъй като особеният залог върху търговското предприятие е вписан след ипотеката,
то не е противопоставим на ипотекарния кредитор. В
тази връзка съдът се е позовал и на актуална съдебна практика – определение №
159/31.03.2015 г. по т.д. № 1980/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
С обявления от 26.02.2019 г. по изп. д. № 583/2018 г. на публична продан са изнесени
ателие № 2 и ателие № 6, находящи се в гр.
София, район „Витоша”, ул. „*****, собственост на „Т.” 2. ООД. С протоколи от
24.04.2019 г. за купувач на имотите е обявен взискателят
„Инвестия” АД за сумата от общо 354 000 лв. На
13.05.2019 г. е изготвено разпределение на получената от публичната продан на
имотите сума. Съгласно разпределението са погасени следните суми: задължения за
разноски към „Б.б.з.р.” АД спрямо способа за
принудително изпълнение (7 171 лв.), както и такси на съдебния изпълнител
в общ размер (228 лв.) и 2 лв. разноски за банкови комисионни; остатъкът в
размер от 253 700 лв. е разпределен в полза на банката в качеството й на ипотекарен кредитор.
На 17.05.2019 г. е изготвено разпределение на постъпила от
запора върху вземанията на „Т.2.“ ООД по договора за наем на кафе-сладкарницата
сума от 29 723,60 лева. Съгласно разпределението са погасени разноски за такси в
полза на съдебния изпълнител (прости и пропорционална) и банкови комисионни в
общ размер от 1 147,79 лв., а с останалата сума от 28 575,81 лв. е погасено
част от задължението към заложния кредитор „И.И.” АД.
Според заключението на ССчЕ към 13.05.2019 г. размерът на непогасените вземания за всеки взискател, като се вземат предвид и вече извършените
разпределения, е както следва:
-
З.
„Б.б.з.р.“ АД – общо по всички договори 7 225 399,07
лв., като отделните вземания по отделните договори са посочени в таблица 1 към
задача 3 на ССчЕ.
-
За
НАП – 71 552,65 лв., от които 51 774,08 лв. главница и 19 778,57
лв. лихва.
-
„И.И.“ АД – 391 166 лв.
-
„Т.С.“
ЕАД – 1 632,69 лв., от които 947,73 лв. доставена топлинна енергия и
дялово разпределение, 159,52 лв. – лихва за забава, 200,44 лв. – законна лихва,
325 лв. разноски.
-
„И.“
АД – 58 431,01 лв., от които 50 000 лв. главница, 7 250 лв. законна
лихва, 1 181,01 лв. разноски
При тези факти съдът намира следното
от правна страна:
В производството по частната жалба (каквото е настоящото –
чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК) съдът следва да
извърши служебна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, независимо
от наведените от страните възражения (в този смисъл е ТР 6/2017 г. на ОСГТК).
Когато предмет на обжалване е разпределение, проверката за неговата
законосъобразност включва отговор на въпроса на кой кредитор каква сума
и за погасяване на кои вземания следва да се разпредели при
спазване на разпоредбите на чл. 136 и чл. 76 ЗЗД.
Относно
разпределението от 13.05.2019 г.:
Разпределена е сумата от 354 000 лв., получена от
продажба на ателие № 2 и ателие № 6. Видно от разпределението, сумата е
предназначена за удовлетворяване на кредитора „Б.б.з.р.“
АД без
да е посочено кои от вземанията на този кредитор се погасяват. Това
означава, че дори редът на привилегия на този кредитор да е спазен, разпределението
не е законосъобразно от гледна точка на изискването на чл. 460 ГПК – съгласно
тази разпоредба се разпределят суми за погасяване на вземания, а не общо за
удовлетворяване на определен кредитор. Законосъобразното извършване на
разпределение при кредитори, притежаващи различни вземания – от различен
източник и с различна характеристика (главни, акцесорни),
изисква сумата да се предназначи за удовлетворяване не на определен кредитор, а на
определено/и негово вземане/ия. В настоящия
случай това не е сторено и се налага отмяна на разпределението и извършване на
ново от съда. При извършването му съдът съобрази следното:
Възражението на жалбоподателя Т.Н., че не е била редовно
уведомена за образуваното изпълнително дело и поради това не е могла да погаси
доброволно дълга, е неоснователно. Действително, налице са нередовности
при връчване на поканата за доброволно изпълнение на този длъжник, но
същевременно същият е редовно уведомяван за пристъпване към различни способи за
изпълнение в хода на цялото изпълнително
производство и поради това не може да се приеме, че е нарушено правото му
на доброволно изпълнение.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първи ред на
удовлетворение се отнасят вземанията за разноски по обезпечаване и
принудително изпълнение, касаещи по правило конкретния имот (а в
определени хипотези – ако напр. е осребрена най-скъпата вещ – и други разноски
на първоначалния взискател, общи за изпълнението). В
настоящия случай направените (и разпределени от съдебния изпълнител) разноски
са разноските на първоначалния взискател за оценка на
имота в размер на 800 лв. и за такса за опис, дължима по т. 20 ТТРЗЧСИ, в
размер от 6 371 лв., както и разноски на съдебния изпълнител за изготвяне
на разпределение, за изпращане на съобщения и комисионна за банков превод.
Видно е, че тези разноски касаят способа, от който е осребрено
имуществото, и са изчислени правилно според ТТРЗЧСИ, поради това следва
да се отнесат за погашение в първи ред.
Възражението на жалбоподателя „И.“ АД, че не са му разпределени
разноски, направени във връзка с обезпечаването и присъединяването, е
неоснователно - не се установява извършването от него на разноски,
привилегировани по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Както е посочено в т. 6 на ТР
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, „с право на предпочтително удовлетворение се ползват
вземанията на първоначалния взискател за разноските
за обезпечението на иска срещу длъжника чрез налагане на запор или възбрана
върху събраното вземане или осребрената вещ, постъпленията, от които се разпределят
… с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията за разноските
по исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД независимо от това, кой ги е извършил –
първоначалния взискател или някой от присъединените взискатели. Никакви други разноски на присъединени взискатели не се включват в този ред при разпределението.
Разноските по образуваните от тях изпълнителни дела може да бъдат събрани по
тези дела, доколкото по тях бъдат осъществени някакви изпълнителни способи, а
съдебните разноски ще се прихванат от сумата, която се полага на всеки от тях
по разпределението в удовлетворение на техните вземания съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“
Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД не са налице.
Тъй като постъпилата сума е от осребряване на ипотекирано
имущество, ипотекарният кредитор има
привилегия по т. 3 на чл. 136, ал. 1 ЗЗД. Видно от договора за ипотека, с него
се обезпечават вземанията на „Б.б.з.р.“ АД по ДБК
608, 609 и 610. Възражението на жалбоподателя „Инвестия“
АД, че ипотечното обезпечение не покрива всички вземания по тези договори и в
частност вземането за неустойки и застраховки, е неоснователно. Видно от
договора за учредяване на ипотеката, страните са постигнали съгласие имотите да
обезпечават всички вземания по договорите, „вкл. главница, лихви, разноски,
такси и комисионни“. Неустойката за забава е по същество договорно установена
лихва за забава, а сумите за застрахователна премия попадат в обхвата на
понятието „разноски по кредита“.
Възражението на жалбоподателя Н., че при разпределението
следва да участват вземанията с актуалния им към този момент размер,
е основателно и поради това съдът кредитира заключението на ССчЕ,
съгласно което размерът на непогасените в резултат от извършените до момента
разпределения вземания по тези договори е както следва: по ДБК № 608 –
2 534 591,25 лв. главница, 45 992,34 лв. – възнаградителна
лихва, 185,35 лв. – неустойка за забава, 7 098,45 лв. – застраховка, 117 656,12
лв. – съдебни разноски и 575 211,40 лв. – законна лихва; по ДБК № 609 –
158 168,07 лв. – главница, 717,18 лв. – застраховки, 9 835,52 лв. –
съдебни разноски и 91 316,04 лв. – законна лихва. Вземанията по ДБК № 610
са погасени, като справката за дължима сума за застраховка е от счетоводството
на банката без дължимостта й да е пряко установена от
вещото лице.
Видно е, че ипотекираното и
осребрено имущество обезпечава непогасени вземания по два договора, които
вземания имат характеристика на главни и акцесорни
(главници, лихви, разноски). Това означава, че по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
следва да се определи кое главно вземане трябва да се удовлетвори, а ако то
включва и акцесорни вземания – редът на
удовлетворяването им да се определи според правилото на ал. 2 (вж. ТР 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС). Тъй като и двете главни задължения – по ДБК № 608 и ДБК № 609
– са обременителни (лихвоносни и обезпечени), то следва да се погаси
по-старото, за което съдът приема задължението по ДБК № 608. Тъй като подлежащата
на разпределение сума не е достатъчна да погаси целия дълг по този договор, то
според правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се погасят разноските, а след
тях задълженията за лихва (лихва за забава, възнаградителна лихва). Ето защо с остатъка от 346 599
лв. следва да се погасят следните вземания, произтичащи от ДБК № 608: 117 656,12
лв. – съдебни разноски (изцяло), 185,35 лв. – остатък от присъдена лихва за
забава (изцяло) и 228 757,53 лв. – законна лихва (частично).
Относно
разпределението от 17.05.2019 г.:
Предмет на това разпределение е сума, постъпила от запора върху вземанията
на „Т.2.“ ООД по договор за наем, в размер от 29 723,60 лева.
Спорният между страните въпрос е дали ипотечното право,
което има взискателят „Б.б.з.р.“
АД върху имота, отдаден под наем, е противопоставимо
на заложния кредитор, вписал по-късно особен залог върху предприятието на
наемодателя, когато се разпределят средства не от осребряването на имота, а от
негови доходи.
Макар съдебното решение, постановено във връзка с
разпределението от 22.10.2018 г., да не формира сила на пресъдено
нещо относно горепосочения въпрос, настоящият състав счита, че следва да възприеме
мотивите му, доколкото същите са в съответствие с константната практика на ВКС
- както е посочено в цит. определение №
159/31.03.2015 г. по т.д. № 1980/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., „в закона няма
неяснота, нито би могло да се обоснове нужда от тълкуване на разпоредбата на
чл.173, ал. 2 ЗЗД, определяща обема на правото на предпочтително
удовлетворение, като част от съдържанието на ипотечното право, а именно, че то
се разпростира и върху доходите от ипотекирания имот от деня, в който при
принудителното изпълнение собственикът дължи сметка за тях – от получаване на
поканата за доброволно изпълнение (чл. 451, ал. 2 ГПК)“. С такъв обем
ипотечното право е описано и в Решение № 122/18.09.2019 г. по гр. д. №
3624/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. („Съдържанието на ипотечното право го
задължава обаче да понесе принудителното изпълнение, а предоставя възможност на
кредитора да се удовлетвори предпочтително от цената на вещта от принудителната
й продажба, а и от доходите на вещта (чл. 173 ЗЗД).“, както и в Решение № 147/27.01.2016
г. по т. д. № 3013/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. („Според чл. 173 ЗЗД, ипотеката
дава право на кредитора с обезпечено вземане въз основа на акта за вписването й
да пристъпи към принудително изпълнение и да се удовлетвори предпочтително от
цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той, като при
определени предпоставки правото на предпочтително удовлетворение се простира и
върху доходите от имота“).
Поради изложеното обжалваното разпределение следва да бъде
отменено, като се извърши ново, при което в първи ред на удовлетворение се
отнесат суми за покриване на такси по изпълнението, а остатъкът от
28 575,81 лв. да се отнесе в погашение на вземанията на „Б.б.з.р.“ АД в трети ред и според правилото на чл. 76 ЗЗД - за
законна лихва, дължима по ДБК № 608 (частично).
По
разноските в настоящото производство:
Искането на взискателя „Б.б.з.р.“ АД з. присъждане на разноски за настоящото
производство, е неоснователно. Действително чл. 81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва делото
на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, от
която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се присъждат. Нормата
сочи, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в
производството, по което са направени, но не отговаря на материално-правният
въпрос дали се дължат разноски. За отговор на този въпрос следва да се изследва
характерът на отговорността за разноски – касае се до отговорност за лицето,
неоснователно предизвикало съдебния спор. Ето защо ако не е налице причинна
връзка между пренасянето на спора в съда и поведението на страната по делото,
то разноски в нейна тежест не следва да се възлагат. Така е в настоящия случай
– извършването на разноски от жалбоподателя е в причинна връзка не с поведението на
длъжника или другите взискатели, а с незаконосъобразно
действие на съдебния изпълнител. Ето защо не е правно обосновано тежестта за
разноските да се понесе от длъжника/другите взискатели.
За причините от незаконосъобразните си действия вреди съдебният изпълнител носи
отговорност съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и именно по този начин следва да се
реализира правото на обезщетение за разноски, направени от трето на
изпълнението лице.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпределение от 13.05.2019 г., извършено по изп.д № 20187810400583
на ЧСИ с рег. № 781, като вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ
постъпилата от осребряване на ателие № 6 и ателие № 2, находящи
се в гр. София, ул. „*****“, сума в размер от 354 000 лв., както следва:
1.
По чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
– в полза на „Б.б.з.р.“
АД – разноски за оценка на имуществото в размер на 800 лв. и за такса за опис
по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 6 371 лв.;
-
в полза на съдебния изпълнител – такса за изготвяне на разпределение в размер
от 36 лв. и такса за изпращане на съобщения в размер от 192 лв.
-
2 лв. – комисионна за банков превод.
2. По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД: в полза на „Б.б.з.р.“ АД з. погасяване на следните вземания по договор за
банков кредит № 608/11.05.2010 г.:
- 117 656,12 лв. – съдебни разноски
- 185,35 лв. – остатък от присъдена лихва за забава
- 228 757,53 лв. – законна лихва.
ОТМЕНЯ разпределение от 17.05.2019 г., извършено по изп.д №
20187810400583 на ЧСИ с рег. № 781,
като вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ
постъпилата от запор върху вземанията на „Т.2.“ ООД по договор за наем на
недвижим имот – кафе-сладкарница, находящ се в гр.
София, ул. ул. „*****, сума в размер от 29 723.60 лв., както следва:
1.
По чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в полза
на съдебния изпълнител – такса за изготвяне на разпределение в размер от 36 лв.,
такса за изпращане на съобщения в размер от 96 лв., такса за справка в размер
от 6 лв., пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер от 1008,79 лв. и 1 лв.
– комисионна за банков превод.
2. По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД: в полза на „Б.б.з.р.“ АД – 28 575,81 лв. за погасяване на вземане за
законна лихва, дължимо по договор за банков кредит № 608/11.05.2010 г.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в едноседмичен
срок от връчване на препис.
Председател: Членове: 1. 2.