Разпореждане по дело №365/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.276, ал.1, т.1 и сл. от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба и уточнения от Щ. М. Й., [ЕГН], ОЗ Дебелт, Затвор Бургас. Й. твърди, че въпреки, че има право, затворническата администрация бездейства и не променя режима на изтърпяване на наказанието му в по-лек.

С уточнение чрез служебен процесуален представител се сочи, че не е налице конкретен административен акт, срещу който е насочена жалбата. Й. многократно се опитвал да подаде молба по реда на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС за промяна на режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ на „общ“, тъй като отговарял на законовите изисквания и нямал наложени наказания за периода на изтърпяване на наказанието. Молбите му обаче, не били придвижвани към началника на Затвора по установения ред, а му били връщани от прекия отряден отговорник – К. И.. Последната молба, от декември 2023 г., отново не била приета за придвижване към администрацията, поради което Й. подал жалбата до съда. Заявява, че иска производството да се разгледа по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС.

Ответникът – началник на Затвор Бургас, чрез представител по пълномощие, в писмен отговор, намира жалбата за недопустима. Сочи, че ЗИЗНС предоставя компетентност на началника на Затвора за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек. Приложим е принципът на служебното начало. Сочи, че ЗИЗНС предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект – прокурора. Оспорва становището на процесуалния представител, че производството следва да се разгледа по чл.276 от ЗИНЗС, тъй като не е налице незаконосъобразно неизпълнение на нормативно установено задължение, което бездействие нарушава чл.3 от закона. Иска съдът да остави жалбата без разглеждане като недопустима. Претендира разноски.

Представена е справка от началника на затвора, в която се излагат съображения по същество. Сочи се, че съгласно чл.66 от ЗИНЗС промяна на режима на изтърпяване на наказанието е в служебна компетентност на началника на затвора и не е нужно сезиране с молба от лишения от свобода.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със служебен защитник. Поддържа жалбата. Сочи, че отговаря на изискванията на чл.66 от ЗИНЗС, но началникът на затвора не променя режима му. Всички опити на Й. да инициира производство по замяна на режима били неуспешни, тъй като администрацията не приемала молбите му. Намира, че бездействието на затворническата администрация е нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Иска прекратяване на бездействието по замяна на режима с по-лек и издаване на заповед с такова разпореждане.

Ответникът – началник на Затвор Бургас иска жалбата да бъде отхвърлена. Повтаря тезата, според която промяната на режима на изтърпяване на наказанието е изцяло в правомощията на началника на затвора, за което не е необходимо същият да бъде сезиран. Сочи, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект – прокурора. ЗИНЗС като специален закон не предвижда разглеждане, респективно не създава задължение за произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на режима по изтърпяване на наказанието с по-лек такъв. По такова искане не може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Факти

Щ. М. Й. търпи наказание лишаване от свобода в размер на 8 г. на основание чл.116, ал.1 от НК плюс 6 месеца условно на основание чл.195, ал.1 от НК с първоначално постановен строг режим от 09.04.2021 г. Начало на наказанието 09.04.2021 г. Постъпил в затвора на 09.04.2021 г., като от 29.04.2021 г. е разпределен в ЗО Дебелт за изтърпяване на наказанието.

Наказанието лишаване от свобода 6 месеца условно е изтърпяно от 09.04.2021 г. до 05.10.2021 г. От 05.10.2021 г.

Към 20.05.2024 г. е изтърпял:

1. Фактически – 2 г. 7 м. 15 д.

2. От работа – 0 г. 3 м. 2 д.

3. Задържане – няма

4. Помилване – няма

Общо – 2 г. 10 м. 17 д.

Остатък – 5 г. 1 м. 13 д.

Според оценка на риска от рецидив и вреди, изготвена на Й. на основание чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, през април 2024 г., стойностите са завишени от 66 т. на 72 т. (среден риск). От доклада, изготвен от ИСДВР във връзка с изтекъл атестационен период се разбира, че Й. отказал да се включи в предлаганата му специализирана програма за корекционно въздействие както и отказал предложение за трудова ангажираност. Посочено е, че това показва недостатъчна ангажираност и желание за поправяне от лишения от свобода. Не се изпълнява в необходимата степен постигането на целите, заложени в плана на присъдата. Необходимо е работата по зоните с най-голяма необходимост от корекционно въздействие да продължи. На базата на проведената корекционно-възпитателна дейност с лишения от свобода е видно, че същият формално декларира нагласи и желание да промени противообществения начин на поведението си.

В досието на затворника не се установили молби с искане за промяна режима за изтърпяване на наказанието.

По делото, в качеството на свидетел, е разпитан И. М. С., който е разпределен в една група с жалбоподателя в ЗО Дебелт. Дава данни, че Й. споделял, че иска да му променят режима. Виждал го да подава молба, която му била върната през решетката от техния инспектор с думите: „Когато реша, тогава ще ти сменя режима“. Й. подал две молби, които му били върнати. Молбите били написани от свидетеля. След втората молба инспекторите в групата започнали да заплашват свидетеля. Връщане на подобни молби имало и на други лишени от свобода. Според свидетеля Й. не е наказван. Сочи, че ИСДВР лично му разяснил процедурата по замяна на режима, но смята, че нещата не са така, както му били разяснени. Намира, че лишените от свобода имат право на промяна на режима. Според него Й. трябва да подаде молба за режима, след като е придобил право за това след шест месеца, а Й. е придобил вече право за режима, но инспекторът казвал: „Няма как да го сменим на този етап, когато ми е кеф на мен, тогава ще го сменя“.

Правни изводи

В настоящото производство ищецът твърди, че началникът на Затвор Бургас незаконосъобразно бездейства и не променя режима му от „строг“ в по-лек. С оглед твърдението за бездействие на административния орган съдът следва да установи дали същият, в обхвата на правомощията си, е предприел действия по промяна режима за изтърпяване на наказанието от жалбоподателя или да установи евентуално незаконосъобразно бездействие, представляващо нарушение на забраната по чл.3.

Съгласно чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.

По делото се установи, че Й. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 8 г., считано от 05.10.2021 г., от които, към момента е изтърпял 2 г. 7 м. 15 дни. Установи се още, че според оценка на риска от рецидив и вреди, изготвена на Й. на основание чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, през април 2024 г., стойностите са завишени от 66 т. на 72 т. (среден риск).

Посочената разпоредба указва условията, при които може да бъде заменен режимът на осъдените на лишаване от свобода. За произнасянето по този въпрос обаче, не е необходимо нито нарочно искане от осъденото лице до началника на затвора, нито издаване на акт за образуване на нарочно производството, поради което не се следва и нарочно уведомяване на осъденото лице за предстоящо издаване на акт по чл.66, ал.2 от ЗИНЗС. Касае се за особен вид производство, подчинено на правилата, регламентирани в специален закон – ЗИНЗС, което по аргумент от чл.22, т.1, предл. второ от АПК, изключва приложение на правилата за издаване на индивидуален административен акт.

С разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, законът е предоставил право на ответника да извърши преценка на възможността за замяна на първоначалния режим със следващия по-лек, а не го задължава при формалното възникване на посочените предпоставки, при условията на обвързана компетентност, да уважава всяка подадена молба. Преценката в кой случай и кога са изпълнени предпоставките за замяна на режима е предоставена на административния орган. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това, дали административният орган бездейства незаконосъобразно, след като е бил длъжен да престира конкретно действие. Такова бездействие в случая не се установи, поради което искането на Щ. М. Й. по реда на чл.276, ал.1, т.1, вр. чл.3 от ЗИНЗС, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските. На основание чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.27ж от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита в производства по ЗИНЗС възнаграждението е от 80 до 150 лв.

В случая представителството на ответната страна е осъществено от юрисконсулт, надлежно упълномощен и включва участие в проведеното съдебно заседание, както и изготвяне и представяне на писмен отговор и становища по жалбата, поради което съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено възнаграждение по посочения текст в размер на 100 лв., което жалбоподателят следва да плати на ответната страна.

Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, Административен съд – Бургас, II-ри състав

 

Р А З П О Р Е Д И

 

ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на Щ. М. Й., [ЕГН], ОЗ Дебелт, Затвор Бургас, да бъде задължен началникът на Затвор Бургас да преустанови незаконосъобразно бездействие да промени режима на изтърпяване на наказанието му в следващия по-лек и да бъде задължен да издаде мотивирана заповед за промяна на режима.

ОСЪЖДА Щ. М. Й., [ЕГН], ОЗ Дебелт, Затвор Бургас, да плати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Бургас.