Решение по дело №3100/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1277
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 17 октомври 2019 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20195330203100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1277

гр. Пловдив, 04.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                                                                                         

                                                                                                            при участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД3100/2019 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 398478-F427202  от 16.01.2019 г. на Ж.Н.М.Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  "Б.– М – А.Х." ЕТ, БУЛСТАТ **, представлявано от А.Х., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 Жалбоподателят в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, оспорват се фактическите констатации, сочи се че не са изложени аргументи защо е наложена санкция над минималната, иска се евентуално намаляване до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание се представлява от адв.Д., който излага аргументи за отмяна на наказателното постановление.

 Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, представлявана в съдебно заседание от юрк. Т., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

 Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 На 10.10.2018 г. в 12.50 часа била извършена проверка от служители на ТД на НАП Пловдив в обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в **, стопанисван от "Б.– М – А.Х." ЕТ. При проверката била извършена проверка на касовата наличност на намиращите се в обекта фискално устройство „TREMOL ZM-KL”, регистриран с ИН ZK053814 и ИН на ФП 50059735. Установена била разлика във фактическата наличност в касата на обекта между фактическата наличност в касата и разчетена от фискалните устройства в размер на 100.00 лева, които представлявали парични средства в повече в касата и не били регистрирани чрез операцията „служебно въведени”. Описаните факти били отразени в ПИП АА0376103/10.10.2018 г. В последствие установеното било преценено като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като "Б.– М – А.Х." ЕТ не изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и изваждане на пари в и извън касата/ на фискалните устройства чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми, каквато конструктивна възможност са имали наличните в обекта фискални устройства. За това бил съставен АУАН № F427202 от 29.11.2018 г., копие от който бил връчен на представляващия  "Б.– М – А.Х." ЕТ А.Х.. В законоустановения срок било подадено възражение, което било оставено без уважение.

 НП е издадено въз основа на горепосочения АУАН. Обстоятелствата, изложени в АУАН и описаната фактология са аналогични, както и в обжалвания административен акт.

С оглед на обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият съд намира, че при издаването на Наказателното постановление, както и на АУАН не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити, връчено е срещу подпис на управителя на дружеството. Респективно – издаденото въз основа на него наказателно постановление също не страда от порок, който да опорочи изразената в него диспозитивна воля на административно-наказващия орган.

В качеството на свидетел по делото бе разпитан съставителя на акта Т.Г., която сочи какви действия са извършили проверяващите, както и как е установено че, дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство чрез операциитеслужебно въведени” и „служебно изведенисуми. Свидетелските показания на разпитания актосъставител съдът кредитира като логични и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

На базата на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството като нарушение на посочената разпоредба на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 на МФ, съгласно която за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ за фискалните устройства предвижда, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Ето защо, за всяко едно лице, което попада в обхвата на тази правна норма е задължено да отразява, чрез фискалния апарат всяка една сума, която постъпва в касата на обекта и за която няма издаден касов бон. Смисълът е тази разпоредба е в тази насока, доколкото след като се започне с определена сума пари и респективно влизат пари в касата при евентуална извършена проверка, да се установи със сигурност какъв е размерът на паричните суми в касата от проверяващите органи. С оглед на това задълженото лице всеки път, когато има промяна в касовата наличност трябва да я отбелязва. При условие, че фискалното устройство не е снабдено с такива функции, всяка промяна на касовата наличност трябва да бъде отразявана в книгата за финансовите отчети. В случая, фискалните устройства на жалбоподателят са разполагали с такива функции, поради което и всяка една промяна на касовата наличност е следвало да се отрази в тяхната памет.

 В конкретния случай от гласните и писмени доказателства се установява, че при проверка в касата на обекта, стопанисван от  санкционирания едноличен търговец е следвало да бъде въведена като налична сума от 100.00 лева, която не е била отразена във фискалната памет на фискалните устройства в обекта.

Поради изложеното по-горе съдът не споделя възражението за липсата на категорични доказателства за осъществено нарушение, както и за неизяснени фактически обстоятелства свързани с нарушението. Гореописаната разлика е била констатирана от проверяващите, като се е установило, че констатираната в повече сума не е въведена служебно по установения за това ред.  С оглед на изложеното и съдът намира, че в случая категорично е установено вмененото на едноличния търговец нарушение.

Размерът на наложената имуществена санкция в конкретния случай не се приема от съда за съответен  на тежестта на нарушението, тъй като не са изложени мотиви от наказващия орган защо се налага санкция над предвидения минимум. От друга страна невъведената сума не е особено голяма по размер, като е значително под размера на минималната разботна заплата. Затова и съдът счита, че следва да измени размерът на наложената имуществена санкция, като намали същия до предвидения законоустановен минимум от 500 лева.

АНО, при издаване на обжалваното НП, не е изложил съображения защо е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В случая непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, свързани с данъчното облагане, за защитата на които законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по - дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които те се засягат. Същевременно според съдебния състав не може да се счита случаят за маловажен с оглед обстоятелството доколкото не се отличава с по-ниска степента на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид.

Що се отнася до наложената санкция съдът счита същата за справедлива и съответна на тежестта на допуснатото нарушение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 398478-F427202  от 16.01.2019 г. на Ж.Н.М.Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  "Б.– М – А.Х." ЕТ, БУЛСТАТ **, представлявано от А.Х., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като намаля размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.

 

 Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.