РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640102649 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на субективно пасивно съединение установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 19, ал.4
ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД от С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес:
*******, адв. М.В.М. от АК - Пловдив, против “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал
Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и
Ангел Василев Маджиров и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов.
В срока за отговор е предявен насрещен иск от ответника “Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ********* по реда на чл.211 ГПК с правно основание чл.23 ЗПК и чл.79 ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД против С. Й. Д..
Ищцата по първоначалните искове твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
4911697/27.09.2023 г., сключен с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт " АД. Съгласно
договора, ищцата получила заемната сума от 2000 лева, като общо дължимата сума с лихва
възлизала на 2459,28 лева, при ГПР- 48.07% и ГЛП- 40.00%, срок на кредита - 12 вноски.
Във връзка с чл.4 от процесния договора за паричен заем, ищцата сключила с втория
ответник „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство №
4911697 с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем. Възнаграждението, което
следвала да заплати за поръчител възлизало на 1044,72 лева или 87,06 лева за всяка вноска.
1
Според ищцата, Договора за паричен заем № 4911697 бил нищожен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК вр. с чл.22 ЗПК, а в условията на
евентуалност намира клаузата на чл.4 от същия за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3
ЗЗД, чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП. Освен това и Договора за предоставяне на поръчителство
№ 4911697 също бил нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, както и на основание чл.26
ал.1 пр.2, вр. чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
В подкрепа на тези доводи, са изложени подробни съображения, въз основа на които
се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието, че Договор за паричен заем №
4911697 от 27.09.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт " АД, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.22 ЗПК, а при условията на
евентуалност, че клаузата на чл.4 от същия е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД,
чл.143 ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП, както и че Договор за предоставяне на поръчителство №
4911697, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3
ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.2, вр.с чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски, за което е представен
списък по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори на
искова молба от страна на двамата ответници по първоначално заявените претенции, като
всеки от тях оспорва предявените спрямо всеки един от тях установителни искове.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт " АД поддържа, че твърдените нарушения на
ЗПК не били налице. Лихвеният процент бил не само възнаграждение за ползване на
главницата до нейното връщане, но и цената на услугата по предоставяне на заема. ГПР не
надвишавал пет пъти размера на законната лихва. Предвид акцесорността на договора за
предоставяне на поръчителство, дължимата по него такса за възнаграждение не следвало да
се включва в ГПР по договора за заем. При отпускане на кредита, ответното дружество
действало добросъвестно като предоставило на ищцата СЕФ и както сключването на
договора, така и избора на обезпечение зависели изцяло от нейната воля. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът "Файненшъл България" ЕООД счита, че процесният договор за
поръчителство е действителен, а твърденията на ищцата са несъстоятелни. Престациите не
били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави. По тези и по други, подробно
изложени в отговора съображения, също моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ищецът по насрещния иск - „Изи Асет Мениджмънт " АД, твърди, че на 27.09.2023
г., ищцата С. Й. Д., в качеството си на заемател сключила с „Изи Асет Мениджмънт" АД, в
качеството му на заемодател, процесния договор за паричен заем № 4911697. По силата на
същия „Изи Асет Мениджмънт" АД предал в собственост на ответницата по насрещния иск
2
сумата от 2000 лв., а тя се задължила да я върне при посочените в Договора условия, а
именно - на 12 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 204,94 лв. Уговорен бил
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, въз основа на който размерът на
общо дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизала на 459,28 лв.
Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от договора, възлиза на сумата от 2459,28 лв.
Първата дължима вноска следвало да бъде заплатена на 30.10.2023 г., а последната - на
24.09.2024 г., до която дата цялата дължима по договора сума следвало да бъде погасена.
Към датата на депозиране на насрещната искова молба ответницата по насрещния иск
не извършила нито едно плащане за погасяване на задълженията си по договора. Тъй като
забавила плащането на изискуеми задължения с повече от 90 дни, заемодателят, на
основание чл. 9, ал. 5 от Договор за паричен заем № 4911697 обявявал предсрочна
изискуемост на задълженията по договора.
Поради това за ищеца по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт" АД бил налице
правен интерес от предявяване на иск за заплащане на така посочените суми.
С първоначалната искова молба, се претендирало обявяване на недействителността
на договор за паричен заем № 4911697, а съгласно чл. 23 ЗПК, в този случай заемодателят
имал право да получи обратно отпуснатата в заем сума.
В случай, че бъде уважен предявеният от С. Й. Д. иск, се иска от съда да я осъди да
заплати сумата от 2000 лв., представляваща дължимата главница по процесния договор, а
ако бъде отхвърлен предявеният срещу ищеца по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“
АД иск, то С. Й. Д. продължавала да дължи сумата от 2459,28 лв., представляваща неплатена
главница- 2000 лв., както и дължима възнаградителна лихва - 459,28 лв.
С оглед на така изложените обстоятелства се иска от съда да постанови решение, с
което при условията на евентуалност да бъде осъдена С. Й. Д. да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт " АД, следните суми, а именно: при уважаване на първоначално предявения
иск - сумата от 2000 лв., представляваща, на основание чл. 23 ЗПК, главница по обявения за
недействителен договор за паричен заем, ведно със законна лихва от датата на предявяване
на иска – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане; при отхвърляне на първоначално
предявения иск - сумата от 2000 лв., представляваща незаплатена дължима главница по
договор за паричен заем № 4911697, ведно със законна лихва от датата на предявяване на
иска – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 459,28 лв., представляваща
незаплатена дължима възнаградителна лихва, дължима въз основа на договор за паричен
заем № 4911697;
Претендират се направените по делото разноски във връзка с насрещния иск.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
насрещната искова молба от ответницата по насрещния иск и ищца по първоначалния такъв,
в който същата оспорва предявеният насрещен иск като неоснователен и недоказан. Изцяло
се поддържат изложените в исковата молба твърдения относно нищожността на процесния
договор за потребителски кредит.
3
Отделно от това е посочено, че ответницата по насрещния иск с поведението си не е
дала повод за завеждане на насрещния иск като се иска, в случай, че насрещните искови
претенции бъдат уважени, разноските по делото да останат в тежест на ответната страна.
Прави се искане за присъждане разноски и по този иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за
паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г. между заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД и
заемателя С. Й. Д., че е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е
задължил да предаде в собствеността на заемателя сума в размер на 2000 лв., а заемателят се
е задължил да я върне в срок от 12 месеца на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка от
които в размер на 204,94 лв., заплащайки фиксиран ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер
на 48,07 % при първа падежна дата – 30.10.2023 г. и последна падежна дата – 24.09.2024 г.
В чл. 4 от договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да
отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между поръчителя
"Файненшъл България" ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя С. Й. Д. е сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4911697 от 27.09.2023 г., съгласно който потребителят е
възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на
парични задължения в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора
за паричен заем, в т. ч. задължение за връщане на заемната сума в размер на 2000 лв.,
задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция
за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на
1044,72 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 87,06 лв., и дължими
на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.
От представения от ищеца погасителен план към договор за паричен заем № 4911697
от 27.09.2023 г. се установява, че размерът на месечната вноска заедно с възнаграждението
за поръчителство възлиза на 292,00 лв.
Не е спорно още обстоятелството, а и видно от представената от "Изи Асет
4
Мениджмънт" АД и съдържаща се в насрещната искова молба справка /погасителен план и
плащания по Договор за паричен заем № 4911697/, че ответницата по насрещния иск не е
извършила нито едно плащане по процесния договор за паричен заем, съответно дължимата
главница е в размер на 2000 лева, а възнаградителната лихва – 459,28 лева.
В чл.9, ал.5 от договора за паричен заем № 4911697 е предвидена възможността на
заемодателя да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си, в случай че заемателят
забави плащането на което и да е изискуемо задължение с повече от 90 дни като страните са
се съгласили, че предсрочна изискуемост може да бъде обявена чрез писмо, изпратено до
адреса на заемателя, електронно съобщение, изпратено на електронния адрес (и-мейл) на
заемателя или чрез кратко текстово съобщение (sms), изпратено на телефонния номер,
посочен от заемателя като контакт с него.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявените при условията на първоначално субективно пасивно и последващо
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл. 138 и сл. ЗЗД, за прогласяване нищожността
на Договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт "
АД, а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от
същия, както и на Договор за предоставяне на поръчителство № 4911697, сключен с
„Файненшъл България“ ЕООД, както и на приетите за съвместно разглеждане насрещни
претенции по чл.23 ЗПК и чл.79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, заявени също при
условията на евентуалност са процесуално допустими.
Разгледани по същество, главните – първоначални и насрещен иск са изцяло
основателни, като съображенията за това са следните:
По първоначалните искове:
Както бе посочено по-горе, съдът намира за безспорно установено, че между ищцата
по първоначалния иск и ответника „Изи Асет Мениджмънт " АД – ищец по насрещния иск е
сключен договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г., при посочен в договора
годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,07 %. Като условие за отпускане на кредита е
предвидено неговото обезпечаване - чл. 4 от Договора. В изпълнение на това задължение
между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство № 4911697 от 27.09.2023 г., по силата на който ищцата е
поела задължение за заплащане на сумата от по 87,06 лева месечно, като общата сума по
обезпечителния договор възлиза на 1044,72 лева, а главницата по кредита е в размер на 2000
лева.
Настоящият съдебен състав счита, че договорът за потребителски кредит в
действителност е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл.
чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
5
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с
недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В случая потребителят е поел задължение за заплащане на
възнаграждение за гаранция, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен
ресурс. Същото по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до
неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в
неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора.
Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК
относно максималния размер на годишния процент на разходите. Преследваната от
законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се
явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на
обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че
потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и
клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза,
която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да
бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. В случая, несъмнено и без
специални знания е видно, че действителният размер на ГПР надхвърля многократно
законоустановения минимум от 50 %, ако към общите разходи по кредита, които
потребителят ще заплати се включи и разхода за възнаграждение за гаранция по чл.4 от
договора за паричен заем, което само по себе си води и до недействителност на договора.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
Нищожността на Договора за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г., сключен с
първия ответник, респ. ищец по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт" АД влече след себе
си и нищожност на сключения към него Договор за предоставяне на гаранция № 4911697 от
същата дата с втория ответник „Файненшъл България" ЕООД. Той има акцесорен характер
6
спрямо договора за заем и не може да съществува самостоятелно, тъй като служи за
обезпечаване на задълженията по договора за заем.
На следващо място, според настоящия съдебен състав, сключеният между ищцата и
„Файненшъл България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство № 4911697 от
27.09.2023 г. е недействителен и поради противоречието му с добрите нрави - чл. 26, ал.1,
предл. 3 ЗЗД. В разглежданата хипотеза обосновано може да се предположи, че ищецът-
потребител е бил поставен в положение, при което отпускането на кредит е поставено в
зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано
със заемодателя лице, посочено от самия него. Договорът за предоставяне на гаранция е
сключен в деня на отпускане на кредита, с юридическо лице- търговец, което по занятие
сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска
отговорност, запазвайки си правото на регрес спрямо длъжника. В случая договореното в
полза на гаранта възнаграждение, всъщност представлява скрита възнаградителна лихва по
договора за кредит. Следователно договорът за предоставяне на гаранция е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави. Този договор е лишен от правна основа, тъй като
само привидно преследва легитимни цели. С него едната страна поема само задължения,
срещу които не стоят права, тъй като рискът от неплатежоспособността на длъжника е за
самия него. Единствена правна последица е нарастване в размера на общото задължение и
разходите по кредита, без оглед изправността на длъжника. Така в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя, под
формата на скрит разход по кредита. С решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските
практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието
на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Нищожност поради
противоречие с добрите нрави е налице и при съществена нееквивалентност на престациите,
каквато съдът приема, че е налице в случая.
Ето защо и предвид констатираните от съда нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал.
1 т.10 ЗПК, както и поради заобикаляне на чл. 19, ал.4 ЗПК следва да се приеме, че
договорът за потребителски кредит и свързаният с него договор за предоставяне на гаранция
са недействителни, нищожни и без да се обсъждат останалите несъответствия между
формулираните клаузи и разпоредбите на ЗПК.
С оглед всичко изложеното, съдът намира, че предявените първоначални искове са
основателни и като такива, следва да бъдат уважени.
При това положение, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност - за прогласяване нищожността
на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г., поради което не
дължи произнасяне по него.
По насрещния иск:
7
Във връзка с предявените насрещни искове по чл.23 ЗПК и чл.79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че основателността им е обусловена от
разглеждане на възражението на ответника по тях за недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК. Доколкото се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за съответствие с
разпоредбите на ЗПК.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че при сключването на
договора за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г. е бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи, в случая
възлизаща на сумата от 2000 лева.
С Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието, че при установена
в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за
потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с
установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е
необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55
ЗЗД.
Както бе посочено по-горе, страните не спорят, че заемателят и ответник по
насрещния иск - С. Й. Д. не е погасила каквато и да е било част от задължението си по
посочените договор за паричен заем и договор за предоставяне на поръчителство към датата
на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2023 г., към която дата е настъпил падежът
на първите две погасителни вноски за главница от 138,28 лева и 142,89 лева. Връщането на
заетата сума е уговорено да стане, според погасителния план към договора 12 броя
погасителни вноски в периода 30.10.2023 г. - 24.09.2024 г., в различни размери, що се отнася
до главницата и договорното възнаграждение, което не е дължимо съобразно приетото по-
горе.
Тук е мястото да се обсъди, в контекста на въпроса за ликвидността и изискуемостта
на главницата от 2000 лева, въпроса за настъпилата или не предсрочна изискуемост на
кредитното задължение. Както се посочи по-горе, падежната дата на последната вноска по
погасителния план е на 24.09.2024 г., която дата не е настъпила нито към настоящия момент,
нито към датата на даване ход на устните състезания по делото на 17.04.2024 г., когато са
настъпили падежите на вноските от 1 до 6 - та. Същевременно обаче, ищецът основава
вземането си на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена с връчване на
препис на насрещната искова молба, което е станало на 29.01.2024 г., позовавайки се на
чл.9, ал.5 от договора за паричен заем № 4911697, в който е предвидена възможността на
заемодателя да обяви предсрочната изискуемост на вземанията си, в случай че заемателят
забави плащането на което и да е изискуемо задължение с повече от 90 дни.
Предвид задължителните указания по тълкуването на чл.60 ал.2 ЗКИ по т.18 от ТР №
8
4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав,
пораждащ възможността, кредиторът да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок, налага позоваване на две предпоставки:
обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и
упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление,
достигнало до длъжника.
В случая, с оглед на представените доказателства по делото, се установява, че към
датата на приключване на устните състезания по делото е налице забава в плащанията вкл. и
за главница повече от 90 дни, обосноваващи възможността на кредитора, т.е. на ищеца по
насрещния иск да счете, че са настъпили фактическите предпоставки, обосноваващи
възможността му да упражни потестативното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост на процесния кредит, респ. на вноските с все още
ненастъпил падеж, следва да се счита за настъпила на 29.01.2024 г., когато лично
ответницата по насрещния иск е получила книжата по чл.131 ГПК – насрещната искова
молба и приложенията й, съдържаща изявлението на „Изи Асет Мениджмънт " АД, че
поради нарушаване на задълженията й по договора, същият е обявен за предсрочно
изискуем. Така настъпилата на 29.01.2024 г. предсрочна изискуемост на вноските за
главница от 5-та /с падеж 27.02.2024 г./ до 12-та, включително, както и настъпилата срочна
изискуемост на всички предходни 4 вноски, считано към същата дата - макар и след
предявяването на иска, следва да бъдат съобразени от съда, на основание чл.235 ал.3 ГПК.
Ето защо, искът за сумата от 2000 лева, представляваща дължима главница по
недействителния договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023 г. се явява основателен и
доказан в пълния му предявен размер и като такъв следва да се уважи.
Съобразно петитума на насрещната исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 11.01.2024 г.
до окончателното й изплащане.
При това положение, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, а именно - при отхвърляне на
първоначално предявения иск да бъдат присъдени сумата от 2000 лв., представляваща
незаплатена дължима главница по договора за паричен заем № 4911697, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 459,28 лв., представляваща незаплатена дължима възнаградителна лихва,
дължима въз основа на договор за паричен заем № 4911697, поради което не дължи
произнасяне по този иск.
Предвид крайния изход на делото, а именно уважаване и на първоначалните и на
насрещния иск, и двете страни имат право на разноски в настоящото производство.
С оглед на това, че ищцата С. Й. Д. претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на същата следва да се присъдят такива в размер общо от 148,40 лева за платена
държавна такса.
9
Ответникът по първоначалните искове „Изи Асет Мениджмънт " АД, следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата С. Й. Д. - адв. М.В.М., сумата от
600 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено
според размера на иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
/ЗАдв./, вр. чл.7 ал.2 т.2 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата С. Й. Д. - адв. М.В.М. сумата от 480 лева с включен
ДДС, представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според размера на
иска и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.7 ал.2
т. 1 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът по насрещния иск също претендира разноски за заплатена държавна такса от
130 лева и юрисконсултско възнаграждение от 360 лева. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК,
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
ответницата по насрещния иск следва да заплати на ищеца по този иск сумата от общо
180,00 лева, съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, от които 80 лева за заплатена държавна такса за уважения иск и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева.
В случая не са налице основания за определяне на юрисконсултско възнаграждение в
по-висок размер, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност,
по същото е проведено едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени
доказателства, при това в не голям обем, ищецът по насрещния иск не се е явил в съдебно
заседание, а е депозирал единствено писмено становище. Доколкото това възнаграждение е
определено в минималния предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ
размер, възраженията на ответницата по насрещния иск за недължимост на тези разноски се
явява неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, договор за паричен заем № 4911697 от 27.09.2023
г., сключен между С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* и “Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7,
бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Галин
Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с
чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК.
10
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, договор за предоставяне на гаранция № 4911697
от 27.09.2023 г., сключен между С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: ******* и „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от Петър Благовестов Дамянов, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.с чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143
ЗЗП.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК, по предявения насрещен иск С. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв. М.В.М. от АК – Пловдив, ДА
ЗАПЛАТИ на “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2,
офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, сумата
от 2000 лева, представляваща главница по сключения межди страните договор за паричен
заем № 4911697 от 27.09.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на насрещната искова молба – 11.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2,
офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от Петър Благовестов Дамянов, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят
на С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв. М.В.М. от АК -
Пловдив, сумата от 148,40 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА “Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2,
офис 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, да
заплати на адв. М.В.М., АК - Пловдив, с адрес на кантората - *******, сумата от 600,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2,
офис 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, да заплати на адв. М.В.М., АК -
Пловдив, с адрес на кантората - *******, сумата от 480,00 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, съдебен адрес: *******, адв.
М.В.М. от АК - Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано
от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, сумата от 180,00 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
11
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секертар: А.Б.
12