№ 29
гр. Пещера, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20245240200074 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Поручик
Георги Кюмюрджиев“ № 17, представлявано от управителя М. Н. А., чрез
адв. К. Т. от САК, против Наказателно постановление № 13-
2400051/26.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лв.,
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон и административнопроизводствените правила. Сочи се,
че НП не съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Акцентира се върху обстоятелството, че в НП е допусната грешка при
изписване на седалището и адреса на управление на дружеството -
1
жалбоподател с твърдение, че това представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените такива и има за последица отмяна на
санкционния акт. Поддържа се, че правните констатации за извършеното
нарушение се основават само на ръчно попълнена бланкова декларация от
лицето Н. К., който частен свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила. Оспорва се извършването на процесното нарушение от
жалбоподателя. Твърди се, че жалбоподателят не е имал задължение да
сключва трудов договор с Н. К., тъй като е уредил отношенията си с нея чрез
граждански договор № 5/10.10.2023 г. Формулирано е искане за отмяна на
НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „ММ МИРАКЪЛ
ШОУ“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален
представител.
Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик, чрез юрк. Николина Сиракова, в съдебно заседание
оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2023 г. свид. Л. И. Т. – инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ - Пазарджик и Г. В. М. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ - Пазарджик извършили проверка за спазване на изискванията на
трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд в обект на контрол: Представление на Цирк „Миракъл“ в гр.
Пещера, ул. „Димитър Горов“ № 4, Читалище „Развитие-1873“. Дейността по
организирането и реализирането на цирковото представление на сцената на
Читалище „Развитие“ в гр. Пещера била осъществена от дружеството –
жалбоподател „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД, представлявано от управителя
М. Н. А.. Проверката била извършена по Заповед № З-1391/15.12.2023 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като по време на
2
същата присъствали управителя на „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД – М. Н. А.
и лицето П. Б. И. – СИП към ГДФК към Централно управление на НАП –
София. В представлението на Цирк „Миракъл“ участвали артисти, които
правили различни циркови номера. Сред тях била свид. Н. К.. Същата
престирала труд на представлението на Цирк „Миракъл“, като изпълнявала
номера с едноколесен велосипед на сцената, облечена в цирков сценичен
костюм. Проверяващите предоставили на заварените да работят в обекта на
контрол лица декларации по образец по чл. 402 от КТ и ги помолили да ги
попълнят. По молба на управителя на „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД - М. Н.
А. заварените да полагат труд циркови артисти попълнили дадените им от
контролните органи декларации по чл. 402 от КТ след приключване на
представлението. Н. К. собственоръчно попълнила и подписала дадената й от
проверяващите декларация по образец по чл. 402 от КТ, в която декларирала
елементи на трудово правоотношение, а именно: от кога работи при
жалбоподателя – „11.12.2023 г.“, на каква длъжност – „артист“, работно време
– „11:00 до 12:30“, почивни дни - „когато няма спектакъл“, трудово
възнаграждение - „50,00 лв. на шоу“, както и че не получава допълнителни
възнаграждения. В т. 11 от декларацията свид. Н. К. посочила, че е получила
копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на
НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК било изискано от дружеството-
жалбоподател да представи на 21.12.2023 г., в 10:00 часа, в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, трудовите досиета на
заварените да полагат труд лица. Проверката продължила по документи, като
до приключването й не бил представен сключен трудов договор в писмена
форма с лицето Н. К.. Бил представен само Граждански договор №
5/10.10.2023 г., сключен между „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД и Н. К.. На
21.12.2023 г. при преглед на представената от жалбоподателя в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик документация и след направена
справка Регистър на уведомления за трудови договори в информационната
система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ било
установено, че жалбоподателят не е уредил отношенията си с Н. К. като
трудови, тъй като не е сключил писмен трудов договор с нея, подписан от
двете страни. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2348472/12.01.2024 г., препис от който бил връчен
3
срещу подпис на управителя на жалбоподателя на същата дата.
Въз основа на установеното в хода на проверката контролните органи
при Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик приели, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ, тъй като в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ към 17.12.2023 г. не е уредило отношенията по предоставяне на работна
сила като трудови правоотношения, като не е сключило трудов договор в
писмена форма с лицето Н. К. - Ц..
За констатираното нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ
свид. Л. И. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 13-2300051/12.01.2024 г. срещу „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД в
присъствието на свид. Г. М. и управителя на дружеството – жалбоподател М.
Н. А.. Последният подписал АУАН без възражения. На същата дата –
12.01.2024 г. бил връчен препис от АУАН на управителя на дружеството –
жалбоподател. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал
възражение срещу АУАН, в което изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в
което нарушението е описано по идентичен начин. С НП на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500,00 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл.
414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от
КТ. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
29.03.2024 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
От приетата като писмено доказателсто по делото справка Регистър на
уведомления за трудови договори в информационната система на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се установява, че за
лицето Н. К. - Ц., ЕГН **********, няма сключен трудов договор.
Видно от представената справка от ТД на НАП – София, офис „Красно
село“, в информационната система на НАП няма данни за регистриран
4
граждански договор за лицето Н. К. – Ц. към 31.12.2023 г.
Видно от представена справка от публичния Търговски регистър, към
датата на извършване (17.12.2023 г.) и датата на установяване (21.12.2023 г.)
на нарушението седалището и адресът на управление на дружеството-
жалбоподател „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД е гр. Нови Искър, ул. „***“ №
10. Седалището и адресът на управление „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД е
променено на гр. София, ул. „Поручик Георги Кюмюрджиев“ № 17 на дата
22.12.2023 г.
Разпитана като свидетел актосъставителят Л. Т. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. От изложеното от
свид. Л. Т. се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Същата твърди, че при
посещението на обекта на контрол, заедно с колегата си свид. Г. М., са
заварили Н. К. да престира труд на представление на Цирк „Миракъл“ в гр.
Пещера, Народно читалище „Развитие-1873“, като изпълнява номера с
едноколесен велосипед, облечена в цирков сценичен костюм. Сочи, че на
цирковото представление имало и други артисти, които изпълнявали циркови
номера, както и че там на място бил и управителят на „ММ МИРАКЪЛ
ШОУ“ ЕООД - М. Н. А.. Актосъставителят Л. Т. твърди, че след като раздали
декларации по чл. 402 от КТ на заварените да полагат труд циркови артисти,
последните собственоръчно ги попълнили и подписали, като в своята
декларация Н. К. – Ц. декларирала елементи на трудово правоотношение.
Проверката била извършена въз основа на подаден анонимен сигнал, че
артисти от Цирк „Миракъл“ работят без трудови договори. Изложеното от
актосъставителя напълно кореспондира с показанията на свид. Г. М.,
участвала при извършване на проверката, в хода на която е установено
нарушението.
Твърденията на актосъставителя Л. Т. и свид. Г. М. не се опровергават
от показанията на свид. Н. К., която при проведения й разпит в съдебно
заседание, заявява, че при проверката е участвала в спектакъл на „ММ
МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД, като е изпълнявала циркови номера с колело на
една гума на сцената в гр. Пещера. От казаното от свид. Н. К. се установява,
че М. А., в качеството на управител на „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД, е
5
организирал и контролирал работния процес и той й е заплатил за
извършената работа. Свидетелката Н. К. категорично заявява, че
собственоръчно е попълнила и подписала дадената й от контролните органи
декларация по чл. 402 от КТ. От показанията й се установява, че
проверяващите само са й разяснили реквизитите на декларацията без да са й
диктували какво точно да пише в нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. Т. и Г. М., тъй като
намира същите за достоверни, логични, последователни, взаимно допълващи
се и непротиворечиви помежду си. В показанията си проверяващите
възпроизведоха пред съда факти от обективната действителност, които са
възприели лично и непосредствено при извършената проверка в
контролирания обект.
Съдът възприема и показанията на свид. Н. К., тъй като същите
кореспондират с показанията на свидетелите Г. М. и Л. Т. и приобщените по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Симеонов
Търпов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице – свид. Л. Т., заемаща длъжността
„инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, съгласно
представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ и разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
6
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
процесното административно нарушение, позволяващо на въззивника да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. В АУАН и НП
е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение. В този
ред на мисли неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение,
че при съставяне на НП са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ЗАНН. Действително към датата на издаване на НП жалбоподателят е бил
променил седалището и адреса си на управление, което обстоятелство не е
било съобразено от административнонаказващия орган и същият в НП е
посочил старото седалище и адрес на управление на дружеството. Това
обстоятелство само по себе си обаче не представлява основание за отмяна на
НП. Субектът на нарушението е достатъчно ясно индивидуализиран с
изписване на правилното му наименование и коректния му ЕИК (единен
идентификационен номер). Правилно са изписани и трите имена на неговия
законен представител.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на управителя на нарушителя и на свид. Г.
М., която е присъствала при установяване на нарушението. Актът е подписан
от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
управителя на санкционираното дружество да се запознае със съдържанието
му и е подписан от него.
Съгласно действащото законодателство страните по трудово
правоотношение са длъжни да сключат трудов договор, когато предмет на
престацията е предоставяне на работна сила.
Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.
7
В процесния случай от събраните по делото доказателства категорично
се установява, че по време на проверката Н. К. е участвала в представлението
на Цирк „Миракъл“ в гр. Пещера, като е представяла циркови номера с
едноколесен велосипед на сцената, облечена в цирков сценичен костюм. В
този смисъл са показанията не само на контролните органи – актосъставителя
Л. Т. и свидетеля по акта Г. М., но и показанията на самата Н. К.. Изложеното
от трите относно реално полагания труд от Н. Ц.-К. в обекта на контрол към
момента на проверката не е изолирано, а се подкрепя от декларираното от
свид. Н. К. пред контролните органи. В декларацията по чл. 402 от КТ същата
изрично е декларирала, че работи като цирков артист със съответното работно
време и заплащане, като истинността на декларацията не е оспорена. Всичко
това е напълно достатъчно, за да обоснове извод, че осъществяваната от Н. К.
дейност на представлението на Цирк „Миракъл“ на 17.12.2023 г. в гр. Пещера
е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне
на работна сила.
Ето защо, доколкото именно параметри на установеното трудово
правоотношение са били отразени от Н. К. в попълнената от нея декларация
по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът приема за доказано, че същата е
предоставяла работна сила за работодателя „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД.
Този извод не се разколебава и от представения по делото Граждански
договор № 5/10.10.2023 г., който според настоящия съдебен състав е създаден
за целите на административнонаказателното производство. Характерът на
трудовия договор, за разлика от гражданския договор (изработка, поръчка),
предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с
постигане на конкретен резултат. Гражданското правоотношение се
характеризира със свобода относно времето и мястото, реда и правилата за
извършване на работата. Изпълнителят на граждански договор е
самостоятелен и независим от възложителя при изпълнението, а работникът
по трудов договор е под контрол на работодателя - за него важат трудовата
дисциплина, работното време и др. При извършване на договорен резултат
изпълнителят не зависи от възложителя по отношение начина на извършване
на работата, работно време, трудова дисциплина, като липсва контрол спрямо
лицето, извършващо работата. От значение е само да представи в
определения срок и съгласно изискванията, на които трябва да отговаря,
уговорения резултат, а именно възложената работа. Трудовият договор
8
включва предоставяне на работна сила при упражняване на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно
място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово
възнаграждение, почивки. Предоставянето на работна сила съществува
винаги, когато за изпълнението на конкретен вид работа, извършителят се
подчинява на определен работен режим, спазва определени правила, ред и
дисциплина, установени от работодателя и работата му подлежи на контрол
от същия работодател, което в случая безспорно е установено по делото.
В процесния случай според съдържанието на декларацията по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ на Н. К. може да се приеме, че е налице трудово
правоотношение, включващо основните елементи, представляващи
минималното необходимо договорно съдържание на трудовия договор,
съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ. Отделно от това при проведения й разпит свид.
Н. К. недвусмислено заявява, че М. А., в качеството на управител на „ММ
МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД, е организирал и контролирал работния процес,
свързан с цирковото представление на „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД в гр.
Пещера. Престирането на работна сила от страна на работника Н. К. и
неоформянето на същата като такава по трудово правоотношение не може да
се обори от представения граждански договор.
От доказателствените източници категорично се установява, че писмен
трудов договор с Н. К. не е бил сключен, а тя в действителност е престирала
работна сила за жалбоподателя, който именно поради това се явява неин
работодател, съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ.
При така доказаните факти съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по
чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото не е спазил
императивните изисквания за оформяне на правоотношения по предоставяне
на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с работника Н. К. преди да я допусне до работа.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което и субективната съставомерност на деянието не подлежи на изследване.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В процесния случай фактическите констатации, отразени в
9
АУАН, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган
правилно е санкционирал дружеството – жалбоподател в качеството му на
работодател за нарушение на нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ, като не е уредил като трудови правоотношенията си с работника Н. К.
чрез подписване на писмен трудов договор.
На следващо място, съдът намира, че правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба – чл. 414, ал. 3 от КТ, съгласно която
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение. Наложеното на жалбоподателя наказание ,,имуществена
санкция‘‘ е законосъобразно определено в предвидения от законодателя
минимален размер от 1500 лв. Същото е съобразено с обстоятелствата по чл.
27 от ЗАНН и в най-пълна степен ще спомогне да се изпълнят целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Следователно, предвид
изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 от КТ, процесното административно
нарушение е изключено от обхвата на привилегированата разпоредба на чл.
415в, ал. 1 от КТ. Съдът намира, че процесното административно нарушение
не представлява маловажен случай и по чл. 28 от ЗАНН. Степента на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение е типичната за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 от КТ, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Освен това следва да се отбележи, че ЗАНН и глава XIX, раздел
II от КТ са в съотношение на общ към специален закон. В подкрепа на това
становище е ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС, съгласно
което специалният състав по глава XIX, раздел II от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. Следователно правилно
административнонаказващият орган не е квалифицирал извършеното
нарушение като маловажно.
10
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. По аргумент от чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58 д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Въззиваемата страна своевременно е поискала
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
съдебно производство. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лв. до 120 лв.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност -производството е
разгледано в две съдебни заседания, разпитани са трима свидетели. Ето защо
съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено
и присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр. София в минималния размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-
2400051/26.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Поручик Георги Кюмюрджиев“ № 17, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лв. (хиляда и
петстотин лева), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ,
за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „ММ МИРАКЪЛ ШОУ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Поручик Георги
Кюмюрджиев“ № 17, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
11
по труда“ гр. София сумата в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12