Р Е Ш Е Н И Е
№
03.06.2014 год.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
ОКРЪЖЕН СЪД, гРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание проведено на шестнадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря К.Г., след
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2303 по описа на ВОС за 2011 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на Т.К.С., ЕГН **********
***, съдебен адрес гр.В., бул.М. Л. **
ет.* срещу Н.Т.Д., ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди,
че през месец май на 2010 год. ищецът се срещнал с ответника Н.Т.Д., който му
обяснил, че желае да си направи заложна къща в гр.А., но тъй като не му
достигат средства поискал да му даде в заем сумата от 4 500 лева. Твърди, че му
е предоставил сумата, която същия обяснил, че ще му върне до 2-3 месеца.
Последвали няколко срещи между двамата. При среща на 04.12.2010 год. Н. му
заявил, че тъй като не е продал част от златото ще му върне част от 5 000 лева
в злато като го помолил на другия ден да отиде в тях и да си получи парите. При
влизане в дома му, ответника взел от
кухнята един голям кухненски нож и легнал на земята до шкафа тъй като в него
бил скрил златото, но не могъл да го достигне тъй като било много навътре под него.
След това станал и помолил ищеца да легне и да се опита да го извади. Ищецът
видял, че под шкафа няма злато. В този момент Н. му нанесъл силен удар с ножа в
гърба. Извадил ножа и му нанесъл втори удар отново в гърба. Ищецът извикал
силно от болката и се опитал да се изправи. Тогава видял, че Н. е излязъл от
стаята. Ищецът затиснал вратата, защото знаел, че ответника има пистолет от
страх, че може да се върне и да го простреля с него. Тогава Н. започнал силно
да блъска по вратата, а тъй като нямал вече сили и не можел да го удържи,
скочил през прозореца и тръгнал към къщата на приятеля си И. Д.. Видял, че Н.
излязъл от къщата с нож в ръка и започнал да го гони по улицата. На улицата ги
видял И. С. и други хора, а Н. като забелязал хората преустановил гонитбата и
се върнал обратно. След като стигнал до дома на И. С. ищецът седнал на входа,
тъй като нямал сили. Малко след това видял да идва приятелката му А. А., с
която живеят на семейни начала и която веднага го откарала с колата си в
болницата в гр.А., от където бил транспортиран по спешност в Окръжна болница - гр.В..
Твърди, че при постъпването си в болницата му била извършена животоспасяваща
спешна операция. В исковата молба се съдържат твърдения относно почистване на
ножа от ответника, в последствие иззет от разследващите като при извършената в
хода на наказателното производство ДНК експертиза се установило, че кръвта на
ножа и на иззетото хартиено пликче намерено пред прага на хола на вратата са
със същия клетъчен материал като неговия. В хода на досъдебното производство
била извършена и съдебно - медицинска експертиза със заключение, че ударите с
нож били нанесени със значителна сила, докато ищеца е бил с гръб към
извършителя. Твърди, че след провеждане на разследване срещу Н.Д. е било повдигнато обвинение по реда на чл.115, във
връзка с чл.18 от НК, като обвинителния акт е внесен в съда и е образувано НДОХ
№ 920/2011 г. по описа на ВОС. Твърди се, че следствие на деянието на ищеца са
му причинени имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че от 4 години работи
като ел.монтьор по поддържане и електрически проводи към „Есо"
ЕАД и че до месец ноември предхождащ
месеца на деянието - 05.12.2010 год. трудовото му възнаграждение е възлизало на
2 050.10 лева. Сочи, че след операцията му е предписано домашно лечение и
прекарал пет месеца и деветнадесет дни в болнични, поради което и за периода от
06.12.2010 год. до 24.05.2011 год. бил лишен от възможността да упражнява труд
и да получава трудово възнаграждение в размер на 11 886,33 лева, представляващо пропуснати ползи. Следствие на пробожданията по тялото
му било срязано 11 - то ляво ребро и диафрагма. От причинените му травми не
можел да тича, да си взема дълбоко въздух, а при кихане изпитвал болка. В
момента трудно си завъртал тялото, много бързо се изморявал и не можел да
извършва тежка работа, което му пречи да си изпълнява трудовите задължения
съобразно длъжността, която заема - ел.монтьор по поддържане и електрически
проводи към „Есо" ЕАД. Твърди, че сутрин след като
стане червата му се измествали на една страна, затова му бил предписан колан,
който носел ежедневно и който освен, че му създавал постоянно неудобство, го
карал да се изпотява. Това налагало извършване на нова операция, тъй като следствие
на ударите с нож са се скъсали коремните мускули. Новата операция била
извършена в Специализирана Хирургическа Болница за Активно Лечение „проф.
Темелков" на 12.09.2011 год. Бил изписан на 16.09.2011 год. Твърди, че
след извършения опит за убийство изпитва страх, нощем трудно заспива, поти се и
се страхува някой да не влезе в стаята и да му направи нещо. През деня
постоянно се оглеждал да не би някой да го дебне. Всичко това го прави
непълноценен като човек и вместо да е в полза на семейството си твърди, че е в
негова постоянна тежест. Сочи, че семейството му е четиричленно и се състои от А.
А., с която живее на семейни начала и двете им деца – М. К., който е на девет
години и Т. К., който е на две години и седем месеца. Твърди, че в резултат на травмите
силно се е ограничила възможността му да се грижи за себе си и за семейството
си. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.Т.Д.,
ЕГН ********** *** да му заплати сумите от 11
886.33 лева, представляваща
пропуснати ползи /имуществени вреди/ за периода от 06.12.2010 г. до 24.05.2011 г., ведно със законната лихва считано
от датата на деянието - 05.12.2010 г.
до окончателното им изплащане, както и сумата от 60 000 лева, представляваща неимуществени вреди за причинени болки
и страдания следствие на деянието, ведно със законната лихва считано от датата
на деянието - 05.12.2010 г. до окончателното им изплащане. С уточняваща молба вх. № 27164/12.09.2013 год. в срока за
отстраняване на нередовностите чрез процесуалния си
представител посочва, че претърпените имуществените вреди са в размер на 11 886.33 лв. формирани на база
неполучавано от него възнаграждение за периода от 06.12.2010 г. - 24.05.2011 г., както следва: месец декември 2010 г.
– 2 050.10 лв.; месец януари 2011 г.
– 2 050.10 лв.; месец февруари 2011 г.
– 2 050.10 лв.; месец март 2011 г. -
2050.10 лв.; месец април 2011 г.- 2 050.10 лв.; месец май 2011 г. – 1 635.83 лв. /за 19 неработни дни,
всеки от който в размер на 86.10 лв./, ведно със законната лихва считано от
датата на деянието 05.12.2010 г. до окончателното изплащане, както и уточнява
размера на неимуществените вреди - 100 000 лв., изразяващи се в причинени
болки и страдания следствие на извършеното деяние, ведно със законната лихва
считано от дата на деянието - 05.12.2011 г. до окончателното изплащане.
В
срока за отговор, ответната страна, чрез процесуалния си представител счита предявените искове са
допустими, но неоснователни. Оспорват наведените
в исковата молба твърдения. Твърдят, че през 2010 г. Д. действително е получил
заем от К. срещу 10 % месечна лихва. Тъй като Д. имал финансови затруднения и
забавил изпълнението в срок на задължението, включително и на лихвата, приел
предложението на К. да му предостави за ползуване втория етаж от жилищната си
сграда в гр.А.. К. започнал да използва този етаж за отглеждане на марихуана. Д.
не бил съгласен, но неколкократно бил заплашван от К. включително и че ще го
злепостави и наклевети пред полицията. На 05.12.2010 г. К. отново посетил дома
на Д. като започнал да събира засадените от него растения - марихуана. Изрязал
стръковете и започнал да ги закача на снопове за сушене. Д. не бил съгласен с
това и поискал К. да изнесе от дома му марихуаната. К. не се съгласил. Заплашил
Д. със саморазправа, включително го уведомил, че отново смята да отглежда в
дома му марихуана. Д. категорично се противопоставил на това. Разногласията
между двамата ескалирали. К. продължил да заплашва Д. включително с
посегателство върху личността му, но Д. бил непреклонен. В изблик на ярост К.
взел нож от кухненския плот и нападнал Д. като се опитал да го убие. Макар и
уплашен и смутен Д., успял да отнеме ножа от ръката на нападателя и при
самозащита му нанесъл два удара в гърба. По този начин Д. успял да се съхрани и
преустановил нападението на К.. По случая било образувано наказателно
производство, а в последствие и наказателно дело във Варненски окръжен съд -
НОХД № 920/2011 г. Твърди се, че действията на Н.Д. били извършени при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК и като такива са
правомерни. Причинените от нападнатия на нападателя вреди не могат да доведат
до ангажиране гражданската отговорност на Д., съгласно чл.45 ЗЗД. В този смисъл
било ППВС № 12/29.11.1973 г. по н.д. № 11/73 год., което обосновавало и
неоснователност на предявените искове. В случай, че в хода на производството се
установяло, че телесните повреди на К. са причинени от Д. при превишаване
пределите на неизбежната отбрана или в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, обида, клевета или друго противоправно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за Д. и/или членове на неговото семейство, то следва да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат. Същото било значително и го оценяват на 90 %. Затова и на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД претендираните обезщетения
за вреди следвало да бъдат значително редуцирани. В тази връзка твърдят, че К.
не само е заплашил Д. с посегателство върху живота и телесната му
неприкосновеност, а така също и че ще му бъде приписано престъпление, свързано
с отглеждане и съхранение на наркотични вещества, но така също е пристъпил към
реализация на тези заплахи, като от тези действия са настъпили тежки последици
и е било възможно да настъпят други тежки последици, както за Д., така и за
членовете на неговото семейство. Твърди се, че претендирания размер на
обезщетение за неимуществени вреди не съответства на характера, степента и
обхвата им, не държи сметка за механизма, начина и обстоятелствата, които са
довели до увреждането, състоянието на пострадалия, начина на протичане на
възстановяването и с всички онези фактори, които дават основание за редуциране
на обезщетението поради съпричиняване. Твърди се, че
претендирания размер за обезщетение на неимуществени вреди е изключително
завишен. По отношение на претенцията за пропуснати ползи /имуществени вреди/ оспорват
същата по основание и по размер. В тази връзка посочват, че през време на
болничните ищецът е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност.
Оспорват и претенцията за обезщетение за забава.
Съдът след като се запозна със становищата
на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност спрямо правните норми, уреждащи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди намират своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Нормата по чл.45 от ЗЗД известна в правната теория като „непозволено
увреждане” има сложен юридически състав, елементите на който са – деяние /действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
За
разлика от вината, която се предполага до доказване на противното, всички
останали факти следва да бъдат доказани от страна на ищеца в производството.
Видно
от представените по делото доказателства, че с присъда № 86/27.10.2011 год. по НОХД № 920/2011 год. Варненски
окръжен съд е признал подсъдимия Н.Д. за виновен
в причиняване на средна телесна повреда на Т.С. и на основание чл.129 от НК и го
е осъдил на три години лишаване от свобода, с приложение на разпоредбата на
чл.66 от НК, като го е оправдал по обвинението по чл.115, вр.чл.18 от НК. С присъда № 2/27.01.2012 год. по ВНОХД №
444/11 г. Варненски апелативен съд е отменил присъдата и е признал подсъдимия
за виновен по чл.115, вр.чл.18 от НК
като го е осъдил на седем години лишаване от свобода. Делото е било върнато за
ново разглеждане с решение №
245/12.06.2012 год. по к.д. № 746/2012 год. на ВКС, II н.о. С решение
№ 223/05.06.2013 год. ВКС, II н.о. е изменил
присъда № 1/22.02.2013 год. по ВНОХД № 173/2012 год. на Варненски апелативен
съд като е намалил размера на наложеното на Н.Т.Д. от седем на пет години
лишаване от свобода. В мотивите си съда е приел, че отправените вербални
заплахи от страна на пострадалия К., последвани от нападения с нож, който е
успял да отнеме и сам да нанесе удари в гърба на последния са нелогически
издържани и недостоверни. Приел е, че е налице трайна практика относно
съдържанието на умисъла, за който се съди по съвкупността от всички
обстоятелства на извършеното престъпление, но преди всичко от конкретното
поведение на дееца при осъществяването му. От значение са средствата, с които е
извършено деянието, мястото и броя на нараняванията, посоката и силата на
ударите, нанесени от дееца – два удара с нож със значителни размери в жизнено
важна част от тялото – горната част на торса, със средна по степен сила,
проникнали едновременно и в гръдната и в коремната кухини, довели до нараняване
на диафрагмата, прерязване на едно от ребрата отзад на гръдния кош и излив от общо 800 мл. в гръдната кухина и обусловили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, което обективира
наличието на пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия. След
изслушване на съдебно - психиатрична експертиза и като е съобразил липсата на
медицински критерии на физиологичен афект, съдът е отхвърлил и искането за преквалификация на деянието по чл.132 от НК, съотв. по чл.118 от НК.
Видно от разпоредбата на чл.300 от ГПК - влязлата в законна
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
В тежест на ищеца в настоящото производство е да
установи вредите от деянието /имуществени и неимуществени/ и да обоснове
справедливост на размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди респ. размера на претендираните
имуществени вреди за процесния период. За
установяване на подлежащите на доказване факти – твърдените физически болки и
страдания, както и изпитвания страх, представляващ твърдяна последваща промяна
в психическото състояние на ищеца преди и след деянието са допуснати гласни
доказателства, както и е изготвено заключение по съдебно - медицинска експертиза.
В качеството на свидетели по делото са разпитани А.М.А., Т. Г. Д. и Д.Н.Д.,
чиито показания съдът следва да цени при приложение разпоредбата на чл.172 от ГПК, а именно с оглед на всички други данни по делото и при евентуална тяхна
заинтересованост. От показанията на първата свидетелка, която живее на семейни
начала с ищеца и имат родени две деца се установява, че същия следствие на
инцидента е бил в болница около десет – дванадесет дни; че от причинените
големи прободни рани е изпитвал силни болки и след изписването му; не можел да
се грижи сам за себе си /бил на подлога и не можел да се къпе сам/, бил на
легло около два месеца, след което започнал с нейна помощ да се раздвижва, не
излизал от дома си тъй като изпитвал болки и страх. Описва търпените от него
болки като схващане на гърба и корема. Установява се, че го е било страх от
хората, които се намират около него, пред него и отзад. По – късно било
поставено платно на корема и му били изписани медикаменти. При разпит на
свидетеля Т.Д., баща на ответника излага, че през 2010 г. синът му се е
захванал със заложна къща, взел заем от Т., с който са приятели. В началото
изплащал заема, но след това спрял и подал молба за прекратяване на договора за
ползване на къщата. При спиране на плащането на лихвата разбрал, че срещу наема
Т. бил искал да ползва втория етаж за склад на някакъв приятел. Сочи, че Т. е
отглеждал марихуана на етажа. Пред съда излага, че синът му е казал, че той е
щял да бъде наранен, при което Т. взел ножа и се сборичкали. От показанията на
свидетеля Д. – майка на ответника се установява, че през 2010 г. Н. ***,,Акация“
2 Б. В тази къща на първия етаж живеел заедно с бившата си съпруга и детето, а
втория етаж не бил завършен. На пети декември се обадила майката на бившата им
снаха, на която се е обадила А. и й казала, че Н. и Т. са се скарали и Н. бил е
намушкал Т..***. Н. им казал по телефона, че ако не бил го извършил той, тогава
нямало да е жив. От сина си знаят, че Т. е хванал Н. за косата и го е съборил
на земята като е държал ножа. Излага пред съда, че етажа от къщата бил
използван от ищеца за отглеждане на наркотични вещества. Съдът намира, че не
следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответната страна, доколкото
същите противоречат на останалите доказателства по делото, вкл. и на събраните
в наказателното производство и одобреното по НОХД № 5888/2012 год. по описа на ВРС постигнато
споразумение, с което като е приел, че ответника в периода от началото на м.август
2010 год. до 05.12.2010 год. в гр.А., ул.А. № ** е извършил в условията на продължавано престъпление в
нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори като засял и отглеждал наркотично вещество –
3080 гр. тревна маса със съдържание на активен компонент – 5.3 % високорисково
наркотично вещество тетрахидроканабинол, съдържащо се
в части от растението Херба Канабис Индика сатива /Марихуана/ - престъпление
по чл.354в, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и признат за виновен за това, че на
05.12.2010 год. в гр.А., на ул.А. № **, без надлежно разрешително и
в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори е държал високорисково наркотично вещество – 320
гр. тревна маса със съдържание на активен компонент – 0.37 % високорисково
наркотично вещество тетрахидроканабинол, съдържащо се
в части от растението Херба Канабис Индика сатива /Марихуана/ -
престъпление по чл.354в, ал.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. За деянието по
чл.354а, ал.3, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от
три години и на основание чл.23, ал.1 от НК така наложените наказания са
групирани като е определено едно общо,
най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от една година и три
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три
години.
Видно
от представената по делото медицинска
документация – епикриза от МБАЛ „Света Анна – В.” АД, че ищеца Т.К. е
постъпил в болничното заведение на 05.12.2010 год. и изписан на 14.12.2010 год.
с окончателна диагноза – съчетана травма. Вулнера Сцисум Пенетранс Торацис Декстри ет Синистри. Хемопневмоторакс
декстри ет синитри. Лезио Диафрагме декстри ет ретроперитонеи. Лезио Диафрагме синистри. Херниа Диафрагмалис синистри. От
представените по делото болнични листи с № 0356988/15.03.2011 год., №
0159060/14.04.2011 год., № 0356868/13.01.2011 год., № 0363069/17.12.2010 год. и
№ 0356882/15.02.2011 год., че същия е бил в болнични за периода от 05.12.2010 г. до 13.05.2011 год., както
и от 12.09.2011 год. до 17.10.2011 год.,
съгласно болничен лист № 1306860/16.09.2011 год./.
От
заключението по допуснатата СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че от представената
медицинска документация и проведените лични прегледи, на 05.12.2010 г. Т.К.С. е получил прободно - порезни
наранявания по задната дясна и лява повърхност на гръдния кош. Описаните
травматични увреждания са в резултат на удари с или върху предмети с остър връх
и режещ /и/ ръб /ове/, реализирани по задната
повърхност на гръдния кош двустранно в посока отзад напред и отгоре надолу. Прободно - порезното нараняване по
задната дясна повърхност на гръдния е ангажирало гръдната стена в цялата й дебелина - кожа, подкожие,
подлежаща мускулатура, 11 дясно ребро,
външния плеврален лист, създало е реална комуникация
между външната среда и гръдната кухина и в този смисъл е обусловило проникващо нараняване в дясната гръдна
кухина. Прободно - порезно
нараняване по задна лява повърхност на гръден кош ангажира кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външния плеврален лист, създало е реална комуникация между външната
среда и лявата плеврална кухина и в този смисъл
обуславя проникващо нараняване в лява
гръдната кухина. По хода на раневите канали на
описаните прободно - порезни наранявания са установени увреждания /лезии/ на диафрагмата
двустранно с навлизане на въздух в коремната кухина, като тези увреждания са
създали реална комуникация между външната среда и коремната кухина и в този
смисъл са определили проникващи
наранявания в коремната кухина. Описаните увреждания в областта на гръдния
кош са били съпроводени с излив на кръв и навлизане на въздух двустранно в плевралните кухини, клинично проявени с картината на дихателна недостатъчност - задух,
отслабено дишане, учестена сърдечна дейност и в този смисъл всяко едно от тях е
обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота на С.. По време
на оперативното лечение не са установени данни за увреждания на двата бели
дроба и вътрекоремни органи. По хода на раневите канали двустранно са увредени гръдната стена по цялата й дебелина, както и диафрагмата. Във
връзка с проведеното оперативно лечение - срединната лапаротомия,
е установено усложнение в еволюцията
на оздравителния процес, а именно херния
на предната коремна стена, което на наложило провеждане на повторно
оперативно лечение и поставяне на метално
платно. Към настоящия момент са налице белези
по кожата в областта на гръдния кош и корема, като отстраняването на
последните би могло да стане евентуално след консулт със специалист пластичен
хирург. Към настоящият момент ищеца е с Разстройство
в адаптация - Генерализирана тревожност, което психично разстройство не е
психоза, но
това психично разстройство към настоящият момент създава на ищеца психологичен дисконфорт при ежедневното му. Според вещото лице диагностицираното
разстройство в адаптация - Генерализирана
тревожност, може
да отзвучи без медикаментозно лечение, но има също така възможност и за хронифициране и задълбочаване на психиатричната
симптоматика. В открито съдебно заседание вещите лица посочват, че ищеца има
две рани, които са довели до болки и страдания за един сериозен период от
време. Вещото лице д-р Д. изяснява, че при първоначалното изследване,
непосредствено след нанасяне на раните не е имало данни да има засегнати
органи, но е поставено платно в тялото на ищеца на предната коремна стена, с
цел да се предпази и да се възстанови целостта на коремната стена, за да не се
доведе до усложнение и хернии, налагащи спешни коремни операции без да има
данни за увредени навътре коремни органи. Според д-р К. диагностицираните към
момента на освидетелстването на лицето клинични симптоми са с начало около няколко месеца след преживяното събитие на
05.12.2010 г. След стабилизиране на соматичното състояние се развива тревожната симптоматика, която изцяло
преработва здравословното състояние на човека. Невъзможността му да диша на
моменти, както е бил преди, това че има наранявания в гърба е предизвикало една
психотравма,
която е довела до ескалиране на ситуацията, че лицето трудно се справя с
проблема да има нещо зад гърба си. Това са вид панически атаки, за да се снеме
тревожността на лицето в такава ситуация – в конкретния случай застава с гръб към
стената и не допуска човек да бъде зад гърба му, за които симптоми категорично
заявява, че лицето не е потърсило самостоятелна психиатрична помощ и не приема
лекарства, вкл. и към момента на освидетелстване на лицето. Според вещото лице
ищеца е заявил, че смята за ненужно да употребява медикаменти и че ще се справя
сам. Заключението й е, че това е психологически дискомфорт на лицето. Според
вещото лице това е заболяване в истинския смисъл на думата, тъй като попада в
класификацията на Международните класификации на болестите, но не е психоза и
не пречи на лицето адекватно да се движи и да извършва всякакви дейности. Създава само психически дискомфорт.
Много неща могат да отключат такава тревожност - липсата на работа, водене на
наказателното дело, както и настоящото дело. Според нея ищецът преработва
момента на намушкването, фактът че нещо е станало зад гърба му. Всяко едно стресогенно събитие може да отключи такова разтройство, при него има конкретна клиника, с паническо
притеснение да има нещо зад гърба му. По анамнезата не й е казал дали е имал
други стресови ситуации. Имал е нормално развитие, а смъртта на баща му -
починал преди няколко години е сериозен момент за всеки човек. Ако е приемал
медикаменти според съдебния психиатър е щял да се повлияе положително
състоянието му, както и провеждане на психотерапия, което значително би го
направил по - адекватен на ситуацията и няма да реагира така емоционално. Това
би му спомогнало да превъзмогне ситуацията. Тази конкретна симптоматика няколко
месеца, след стабилизиране на соматичното състояние е довела до тази
тревожност, като е започнал да преработва момента на нараняването и дава
основание на вещото лице да намира връзка между инцидента и състоянието му.
Видно
от представения трудов договор №
365/23.11.2007 год., че ищецът е назначен на длъжностна ел.монтьор,
поддържане и ремонт на ел.проводи в „Електроенергиен системен оператор” ЕАД с
основно месечно възнаграждение в размер на 330 лв.
От
служебна бележка изх. № 1756/29.08.2011
год. на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, че за периода от
01.11.2010 год. до 03.12.2010 год. ищецът е получил трудово възнаграждение в
размер на 2110.95 лв., а за периода от 25.05.2011 год. до 31.05.2011 год. –
370.36 лв.
Видно
от писмо вх. № 38332/27.12.2013 год. от
ТД на НАП – В., че за периода от 01.10.2011 год. до 30.11.2011 год. ищеца има
регистриран трудов договор с работодател „Мрежови Експлоатационен Район – В.”
при деклариран доход за месец 2011 год. – 796.54 лв., за месец 11.2011 год. –
1384.50 лв.
По делото е прието и заключение по допуснатата от съда
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно
дадено и от което се установява, че при съпоставяне на
евентуалните възнаграждения, които би получил ищеца ако през периода 06.12.2010 г. - 12.05.2011 г. /последния ден в болничен/
е бил на работа и получено обезщетение за временна нетрудоспособност е, както
следва: на база изчисляване на нетното трудово възнаграждение, доколкото
безкасово са получавани именно нетни, а не брутни трудови възнаграждения е - месец октомври 2010 г. или 856.16 лв. /21 раб.дни - 40.77 лв./; работни дни, в които ищецът
е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност - 106 работни дни; сума, която би получил за времето, в което не е бил
на работа от 06.12.2010
г. до 12.05.2011 г. - 4 321.62 лв.; обезщетение за временна
нетрудоспособност, получено от ищеца за периода
на болничните 06.12.2010
- 12.05.2011 г. - 3 776.62 лв. или разликата при съпоставяне на полученото за
временна нетрудоспособност през процесния период и
възнаграждението, което би получил ако е бил на работа вещото лице определя в
размер на 545.00
лв.
В открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на иска като е намалил размера на претендираните
имуществени вреди до размер на 545 лв., претендирани
за периода от 06.12.2010 год. до 12.05.2011 год., на основание чл.214 от ГПК.
При тази
фактическа установеност съдът приема, че са установени всички факти на
твърдяното непозволено увреждане, изразяващо се в нанесени неимуществени вреди
– увреждане на физиката и психиката на ищеца в параметрите и характеристиките
според СМЕ и СПЕ.
Въз основа на гореизложеното, съдът
направи следните правни изводи: Предявения иск за непозволено увреждане относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
частично основателен. За да е осъществен фактическия състав на деликта следва да са налице: деяние, което да е противоправно, виновно поведение от страна на ответника, причинена вреда и причинно -
следствена връзка между деянието и причинената вреда. Присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и вината на дееца. Тези три елемента от състава на чл.45 ЗЗД
са приети за установени с решение №
223/05.06.2013 год. по к.д. № 640/2013 год. на ВКС, с което е изменена присъда № 1/22.02.2013 год. по ВНОХД №
173/2012 год. по описа на ВАпС като е намален
размера на наложеното на ответника в настоящото производство наказание от седем
на пет години лишаване от свобода и е оставена в сила присъдата в останалата
част за това, че подсъдимия Н.Д. е
признат за виновен за това, че на 05.12.2010 год. в гр.Аксаково направил опит умишлено да умъртви Т.К.С. като
деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, на основание
чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК. От изготвеното по делото заключение по
назначената медицинска експертиза и от представената по делото медицинска
документация се установи по категоричен и безспорен начин, че на ищеца са
причинени телесни увреждания, изразяващи се в прободно -
порезни наранявания по задната дясна и лява
повърхност на гръдния кош, при
което е ангажирана гръдната стена в цялата и дебелина - кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, 11 дясно ребро и външен плеврален лист и е
създадена реална комуникация между външната среда и гръдната кухина и в този
смисъл е обусловило проникващо
нараняване в дясната гръдна кухина, а така също и проникващо нараняване в лява
гръдната кухина, установени са увреждания /лезии/
на диафрагмата, които са определили проникващи
наранявания в коремната кухина, дихателна недостатъчност - задух, отслабено
дишане, учестена сърдечна дейност, а така също двустранно са увредени гръдната стена по цялата й дебелина, както
и диафрагмата. В последствие е установено усложнение в еволюцията на оздравителния процес, а именно херния на предна коремна стена, което
на наложило провеждане на повторно оперативно лечение и поставяне на метално платно. Налица
са и белези по кожата в областта на
гръдния кош и корема. Установена е и така наречената Генерализирана тревожност – психично
разстройство. Тези вреди са в причинно-следствената връзка между извършеното деяние
и настъпилия вредоносен резултат, които са получени по начина, описан в
исковата молба.
Ответника навежда възражения за съпричиняване
от страна на ищеца като обосновава тезата си с института на неизбежната отбрана
и състояние на афект. В тази връзка съдът не споделя твърденията, че не следва
да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност, доколкото
се твърди, че ответникът е действал в условията на неизбежна отбрана. Както бе
посочено по-горе, присъдата на наказателния съд обвързва гражданския съд относно противоправността на деянието.
Разпоредбата на чл.12, ал.1
от НК изключва такава противоправност ако деянието е извършено в
условията на неизбежна отбрана. Наказателния съд като е установил фактическата
обстановка и е извършил преценка на доказателствата в тази насока е приел, че
извършеното от ответника деяние на 05.12.2010 г. е противоправно, поради което го е признал за виновен и е наложил
съответното наказание. Поради тази причина въпросът дали деянието е
противоправно, респективно дали е налице неизбежна отбрана, не може да бъде
пререшаван в гражданското производство, а следва да се приеме, че доколкото
наказателния съд е приел, че е извършено престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1
от НК то по аргумент на обратното не е било извършено в условията на неизбежна
отбрана тъй като извършено при условията на неизбежна отбрана деяние не е
общественоопасно. Съдът не
споделя и възраженията на ответната страна, че извършеното от него деяние е в
състояние на афект, доколкото същия е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.115, вр.чл.18, ал.1 от НК като наказателния съд е разгледал тези възражения и
е отхвърлил искането за преквалификация на деянието по чл.132 от НК респ. по
чл.118 от НК. С оглед изготвената по делото съдебно – психиатрична експертиза
категорично е приел, че извършеното престъпление не е в състояние на
силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка
обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили
или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
В
допълнение на изложеното съдът следва да допълни, че така наведените възражения
относно неизбежна отбрана или състояние на афект, не следва да бъдат отнесени
към съпричиняването по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
доколкото в настоящия случай същите касаят квалификацията на деянието и същите
са съобразени от наказателния съд. Съдът намира, че ответника не успя да докаже
и наличието на твърдяно съпричиняване в настоящото
производство чрез ангажираните гласни доказателства, които съдът не следва да
цени, доколкото същите противоречат на посочените по – горе доказателства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не
са налице основания за намаляване обема на обезщетението по реда на чл.51, ал.2
от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че
иска за неимуществени вреди е доказан по своето основание, а обезщетението за
вреди не следва да бъде редуцирано по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По отношение размера на неимуществените
вреди, правилото е по чл.52 от ЗЗД
т.е. същия да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените
поражения върху физическото и психическо здраве на пострадалия. С оглед
спецификата на отговорността по чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характера
на получените увреждания, последиците от претърпяното, възрастта на увредения.
В този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението следва
да вземе предвид оздравителния период от шест месеца, необходим за
възстановяването на ищеца от претърпените травми, а така също и последващата
оперативна намеса по поставянето на платно. Не следва да бъде пренебрегван и
факта, че се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност. От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля А. А.
се установява състоянието, в което се е намирал ищеца след изписването му от
болничното заведение, а именно, че същия е лежал неподвижно в леглото, не можел
да се обслужва сам, не излизал никъде, преживяния страх, болки и страдания, а
така също периода на възстановяване на ищеца и грижите и помощта, които са били
полагани от неговите близки. Тези показания съдът цени при условията на чл.172
от ГПК, доколкото свидетелката живее на семейни начала с ищеца, но също така от
друга страна същите кореспондират с останалите доказателства по делото и не им
противоречат, а така също са непосредствени. Съдът съобразява и характера
на претърпените вреди, доколкото същите се характеризират чрез проникване в дясната и лявата гръдна кухина, увреждания /лезии/
на диафрагмата, представляващо проникващи наранявания в коремната кухина,
дихателна недостатъчност - задух, отслабено дишане, учестена сърдечна дейност,
а така също и усложнение при оздравителния процес, а именно херния на предна
коремна стена, което е наложило провеждане на повторно оперативно лечение и
поставяне на метално платно, наличие на белези по кожата в областта на гръдния
кош и корем. Тези травматични увреждания, силните болки, периода на болнично лечение и последващото в
домашни условия, поставянето допълнително на метално платно, липсата на
възможност за самостоятелно обслужване, продължителния болков
синдром и причинените белези следствие на травмите, мотивират съда да приеме,
че най-справедливо би било обезщетение в размер на 20 000 лв., който размер в
най-голяма степен ще компенсира неимуществените вреди на ищеца, като за
разликата до 100 000 лв. иска се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен. За да присъди този размер съдът отчита и даденото от вещото
лице психиатър заключение, че макар и причинена психотравма
на ищеца, същия сам се е поставил в ситуация да не отзвучи в периода до
подаване на исковата молба, доколкото не е провеждал лечение.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1
от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането и с оглед събраните по делото доказателства
основателна се явява и претенцията за заплащане на сумата от 545 лв.,
представляваща разликата между изплатеното на ищеца обезщетение за временна
нетрудоспособност и трудовото възнаграждението, което е следвало да получи ако
същия беше на работа, за периода от 06.12.2010 год. до 12.05.2011 год. Този извод е в
съответствие с Решение № 2 от 11.07.1995 г. по гр.д. № 1/1995 г. на Пленума на
ВС на РБ, с което са обявени за загубили
сила точки 2 и 3 от Постановление № 4/1968 г. и т.7 от Постановление № 4/1975
г. на Пленума на ВС на РБ, с които при липса на уредба в закона е предвидено,
че при определяне на обезщетението следва да се има предвид действително полученото
трудово възнаграждение преди увреждането. В решение № 2 е прието, че размерът
на обезщетение за временна нетрудоспособност и размерът на трудовото
възнаграждение преди увреждането при определяне на размера на обезщетенията по
чл.45 от ЗЗД за пропусната полза и това по чл.200 от КТ следва да се изчисляват
с едни и същи критерии - тоест на база трудовото възнаграждение, получено в
месеца, предхождащ злополуката. Ищецът претендира сумата, начиная
от датата на инцидента – 05.12.2010 год. Видно от изготвеното заключение по
съдебно - счетоводната експертиза претенцията за имуществени вреди е
основателна за сума в общ размер на 545
лева.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД върху
претенциите за неимуществени и имуществени вреди следва да се присъди и
законната лихва от датата на увреждането – 05.12.2010 г. до окончателното им изплащане.
По
отношение на разноските: ищеца претендира сторените по делото разноски.
Представени са доказателства за разноски в общ размер на 6050 лв. /депозит за
СМЕ и ССЕ, и адвокатски хонорар/. Съобразно уважената
част от предявените искове ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в общ размер на 1 236.24 лв.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ответника е представил списък по
реда на чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер на 2 007 лв. Съобразно
отхвърлената част ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в
общ размер на 1 596.90 лв., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС държавна такса в размер на 850 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в размер на 20 000 /двадесет хиляди/
лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на деяние
осъществено на 05.12.2010 г. признато за престъпление от общ характер по чл.115,
вр.чл.18, ал.1 от НК, вр.чл.58 б.”а”, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК с влязъл в
законна сила съдебен акт – решение № 223/05.06.2013 г. по к.д. № 640 по описа
на ВКС за 2013 г., ведно със законната лихва считано от датата на деянието –
05.12.2010 год. до окончателното изплащане, като отхвърля за разликата до претендираните 100 000 /сто хиляди/ лева, на основание
чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпените
от него имуществени вреди в размер на 545
/петстотин четиридесет и пет/ лева,
представляващи разликата между получаваното от него обезщетение за временна
нетрудоспособност и трудово възнаграждение в периода от 05.12.2010 г. до
12.05.2011 год., ведно със законната лихва считано от датата на деянието –
05.12.2010 год. до окончателното изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Т.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 236.24 /хиляда двеста тридесет и шест лева, и
двадесет и шест стот./ лева, представляваща
сторените в производството съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.К.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Т.Д., ЕГН **********,***, сумата от 1 596.90 /хиляда петстотин деветдесет и
шест лева, и деветдесет стот./ лева, представляваща
сторените в производството съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената
част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Т.Д., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева,
представляваща д.т. по уважените претенции, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от
решението до страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: