№ 33
гр. П., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. МаратИ.
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500846 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. от 17.06.2024 година, постановено по гр.д.
№ 1946 по описа за 2021 година е намалено извършеното от наследодателката
С. З.а П., ЕГН **********, бивша жителка на гр. П., починала на 20.02.2011 г.,
универсално завещателно разпореждане в полза на Й. И. П., ЕГН **********,
починал на 11.06.2021 г., направено със саморъчно завещание от 13.06.2010 г.,
обявено на 04.10.2018 г., до размер 1/6 идеална част, като е възстановена
запазената част на С. З. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, от
наследството на неговата баба С. З.а П., в същия размер от 1/6 идеална част.
Оставено е без разглеждане искането на И. З. П., ЕГН **********, от
гр. Е.П., ул. „С.“ № 29А, ет. 5, ап. 12, за намаляване на описаното по-горе
завещателно разпореждане на С. З.а П. в полза на Й. И. П. и за възстановяване
на запазената част на И. З. П. в наследството на баба му С. З.а П., като
направено извън срока по чл. 342 от ГПК.
Допусната е съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.504.322.2.6 с предназначение „жилище,
апартамент", с площ 50,69 кв.м, адрес: П., ул. „В." № 2, вх. Б, ет. 2. ап. 18 с
прилежащ обект мазе № 12 с площ 10.11 кв. м, с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж, който обект се намира
1
в сграда с идентификатор 55155.504.322.2, построена в имот с идентификатор
55155.504.322 при квоти 5/6 идеални части за Т. Й. П. и 1/6 идеална част за С.
З. П..
Отхвърлен е иска на С. З. П. за допускане на делба на описания имот
срещу И. З. П., С. П. Б., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Б.Б.“ 48, ет. 1, ап. 3, Р.
Л. Ф., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Л.“ № 18, ет. 4, ап. 34, Т. Л. Б., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Б.“ № 45, ет. 8, ап. 23, и Д. Й. Т., ЕГН **********, с
настоящ адрес в Г., гр. К., Фриц-Шол-щрасе 1 85757.
С решение от 19.06.2024 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка,като съдът е постановил "универсално завещателно
разпореждане в полза на Й. И. П., ЕГН **********, починал на 11.06.2021 г."
да се чете: "и наследен от дъщеря си Т. Й. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.
"В." № 2, вх. Б, ет. 2, ап. 18".
И двете постановени решения са обжалвани с въззивна жалба от Т. Й.
,чрез процесуалния и представител адв.Б..
Моли решението да бъде отменено и иска за делба – отхвърлен.
Искът за делба бил предявен от С. З. П. против посочените в исковата
молба ответници. Установено било ,че З. И С. Б.и- съпрузи са придобили през
1971 год. процесния недвижим имот. С. Б.а починала на 17.09.1977 г.
Преживелият съпруг З. Б. на 13.03.1980 год. прехвърлил своята 1/2 ид.част на
дъщеря си С. З.а П.. З. П. починал на 09.01.1982 год.
Наследници по закон на С. П. Б.а били С. З.а П. - дъщеря,починала на
20.02.2011 год. и син П. З. Б.- син, починал на 04.01.2006 год.
Представени били по делото доказателства ,че П. З. Б. се е отказал от
наследството, оставено от наследодателите С. и З. Б.и.
Съдът приел,че ответниците С. П. Б. , Р. Л. П. и Т. Л. Б. не притежават
права по наследствено правоприемство в процесния недвижим имот ,поради
направен отказ от наследство от наследодателя им П. З. Б. и процесния
недвижим имот е наследен само от С. З.а П..
В първото по делото заседание било прието Завещание, с което С. П. на
13.06.2010 г. завещава цялото си движимо и недвижимо имущество,което
притежава към момента на смъртта си на сина си Й. И. П. ЕГН**********.
Саморъчното завещание било обявено по искане на Й. П..
В откритото производство по оспорване на завещанието се установила
неговата автентичност.
Съдът правилно приел,че Й. П. е заявил искане за обявяване на
завещанието, което действие е открито и публично - вписано, чрез което се
дава гласност за извършеното завещателно разпореждане.
С н.акт №11,том ,рег. №8316, нот.д.№762/2018 г.. на н-с ВГ. Й. П.
ЕГН********** прехвърлил на Т. П. ЕГН********** – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.504.322.2.6 "жилище апартамент", с адрес на
2
имота:гр.П.,ул."В." №2,вх.Б,ет.2,ап. 18 , МАЗЕ №12 с площ 10.11 кв.м. и
припадащите се 3.10% ид.части от общите части на сградата и 3.00% ид.части
от правото на строеж срещу задължението да полага всички необходими
грижи за прехвърлителя.
Завещаният имот не са намирал в патримониума на облагодетелствания
със завещанието – Й. П.. Не се твърди и нямало данни да е проведен успешно
иск по чл.37 ЗН и процесният имот да е върнат в наследството ,след
възстановяване запазената част от наследството .Само при успешно проведен
иск по чл.37 ЗН би имало съсобственост, подлежаща на съдебно делба.
Разпоредбата на чл.30,ал.1 ЗН е материалноправна норма и не е
предвидено възстановяването на запазената част да има обратно действие. Ето
защо когато облагодетелстваното от завещанието лице - Й. И. П., се е
разпоредил с процесния имот в полза на трето лице,то придобитите от нея
права не отпадат автоматично ,тъй като към момента на разпоредителната
сделка наследникът по завещание е собственик на имота и като го прехвърля
на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава
в пълен обем и сделката е валидна и действителна.
По поставения от Пазарджишки районен съд в решението въпрос- от кой
момент тече едногодишния срок за предявяване на отменителния иск по чл.37
ЗНасл. , ВКС дава отговор на въпроса в постановеното Р.№208/27.11.2015 г.по
гр.д.№189/2015 г. I г.о. - че едва когато с влязло в сила решение е постановено
възстановяване на запазената част от наследството, започва до тече
давностния срок за предявяване на иск по чл.37 ЗН.
Поради липса на съсобственост искът -за делба следвало да бъде
отхвърлен . При отхвърляне на иск за делба съдът не можел да се произнесе по
направено възражение за възстановяване на запазена част от наследството,
тъй като не е предявен насрещен иск за възстановяване запазена част от
наследство. Направеното възражение обвързвало съдът да се произнесе само
при допускане на делба.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от С. П. и И. П..
Намират решението в обжалваната от част като краен резултат
правилно.
Подържат твърденията си , невъзприети от съда, че Й. П. не е приел
наследството по завещание.
Ако се приеме, че е имало приемане на наследството по завещания,
като краен резултат решението е правилно, тъй като Й. П. е починал в хода на
делото и ответницата като негова наследница е легитимирана да отговаря по
възражението за възстановяване на запазена част. По тази причина не е
необходимо да е проведен иск по чл. 37 от ЗН, както се поддържа във
въззивната жалба, за да се приеме, че е възникнала съсобственост след
възстановяването на запазената част, тъй като има идентичност между лицето,
в чиято полза е разпореждането и лицето, спрямо когото следва да се упражни
3
възстановяването на запазената част. Т. П. не се явявала трето лице по смисъла
па чл. 37 от ЗН.
Молят , ако не бъде уважена подадената от тях насрещна жалба –
решението да бъде потвърдено.
В срок е постъпила насрещна въззивна жалба от С. П. и И. П..
Молят решението да бъде отменено и допусната делба между тях и Т.
Й..
Районният съд не възприел твърдението им, че праводателят на
ответницата Т. П. не е приел наследството по завещание, поради което не е
необходимо да се възстановява запазена част. В тази си част решението било
необосновано и съответно с незаконосъобразни изводи.
Видно от самия текст на нотариалния акт, с който Й. И. П. се е
легитимирал като собственик при прехвърлянето на имота на ответницата, той
не се позовал на завещанието, т. е. завещанието не е послужило за основание
за легитимация като собственик. Й. П. е признат за собственик по наследство
(той безспорно е наследник на идеална част) и изтекла придобивка давност.
Ако Й. П. се позовавал на завещанието, то тогава основанието щяло да е само
„наследство” и няма нужда от обстоятелствена проверка, която да доказва
давностно владение, тъй като придобивната давност се прилага, само когато
се придобивачужда вещ. т. е. той е зачитал наследствените части на другите
наследници. Това означавало, че той не е приел наследяването по завещание.
В процеса друго лице се позовавало на завещанието и се опитвало да черпи
права от него, което е недопустимо. Позовават се на съдебна практика
решение № 385/18.04.2012 г. по гр д. № 1538/2010 г. на ВКС.
Районният съд си позволил да тълкува волята на нотариуса (а оттам и
на Й. П.) като приема, че нотариусът е искал да каже нещо друго, а не това,
което е вписано в нотариалния акт. В полза на желанието на Й. П. да установи
давностно владение говори и фактът, че процедурата по издаване на
нотариалния акт е за установяване на собственост, придобита чрез давностно
владение е следвала тази по чл. 587 ал. 2 от ГПК - както е записано в
нотариалния акт нотариусът е издал постановление въз основа на извършена
обстоятелствена проверка. Следователно в никакъв случай не може да става
дума за объркване на нотариуса - той е отговорил точно на искането на
молителя Й. П..
По делото няма други данни за приемане на наследството по завещание.
Следователно Й. П. е претендирал, че е придобил чрез изтекла
придобивна давност чужди идеални части, което не е вярно, и нашето
твърдение, че той е прехвърлил на дъщеря си повече, отколкото е притежавал,
е установено и съсобствеността върху имота е доказана.
Ако приемете това, участие в съсобствеността следва да има и И. П., а
4
дяловете следва да са 1/2 части за Т. П. и по 1/4 ид. ч. за всеки един от
жалбоподателите.
Претендират разноски.
В срок е постъпил отговор на тази жалба от Т. Й..
Ответницата изразява становище, че жалбата е неоснователна, като по
отношение на С. П. по възражение на който Пазарджишки районен съд е
възстановил запазената част от наследството и е допусната делба на
процесния недвижим имот жалбата била недопустима.
С насрещната въззивна жалба било поискано да се възстанови
запазената част от наследството на И. З. П., по отношение, на който правилно
приема Пазарджишки районен съд, че искането не е направено своевременно,
поради което е оставил без разглеждане искането да му бъде възстановява
запазената част от наследството на С. З.а П..
С обявяването на саморъчното завещание и вписването по надлежния
ред на 16.10.2018 год. била дадена гласност и наследниците по закон могат в
съответните срокове на заявяват своята претенция за възстановяване
запазената част от наследството.
Отговорът на поставения въпрос- защо е издаден нотариален акт за
собственост върху процесния недвижими имот по давност , а не констативен ,
придобит по силата на универсално завещателно разпореждане се съдържал в
данните по делото.
При издаване на нотариалния акт за собственост, обявеното саморъчно
завещание не било достатъчно, за да се проследи и констатира правото на
собственост въз основа само на документи, тъй като не доказва правата на
завещателката върху целия недвижим имот- процесния апратамент . П. З. Б. е
наследник по закон,удостоверено в удостоверението за наследници.
Удостоверението за отказ от наследство на П. Б. било открито от Т. П.
при разчистване на процесното жилище, представено в оригинал .
Отново се подържат доводите , че завещания имот не са намира в
патримониума на облагодетелствания със завещанието - Й. И. П.. Не се твърди
и няма данни да е проведен успешно иск по чл.37 ЗН. Процесният имот не е
върнат в наследството. Само при успешно проведен иск по чл.37 ЗН би била
налице съсобственост, подлежаща на съдебно делба.
Когато облагодетелстваното от завещанието лице - - Й. И. П., се е
разпоредил с процесния имот в полза на трето лице - Т. П., то придобитите от
нея права не отпадат автоматично ,тъй като към момента на разпоредителната
сделка наследникът по завещание е собственик на имота и като го прехвърля
на трето лице, той надлежно прехвърля права, които действително притежава
в пълен обем и сделката е валидна и действителна.
От насрещната въззивна жалба, според съда е видно ,че не се обжалва
решението ,в частта с която е оставено без разглеждането искането на И. З. П.,
5
ЕГН **********, от гр. Е.П., ул. „С.“ № 29А, ет. 5, ап. 12, за намаляване на
описаното по-горе завещателно разпореждане на С. З.а П. в полза на Й. И. П.
и за възстановяване на запазената част на И. З. П. в наследството на баба му С.
З.а П., като направено извън срока по чл. 342 от ГПК.
Доводите на жалбоподателите по насрещната жалба се основават на
твърденията им за не приемане на наследството по завещание от праводателя
на ответницата по жалбата , поради което и жалбоподателите не са загубили
наследствените си права. Допустимостта на жалбата по отношение на двамата
жалбоподатели по нея се обосновава с характера на особеното исково
производство.
В съдено заседание жалбоподателите подържат жалбите си.
Останалите участници в първоинстанционното производство не са
изразили становище.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе ,взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на сънаследствен имот , като производството е
във фазата о допускане на делбата.
В исковата си молба против Т. Й. П. ЕГН **********. от П., ул. ,.В.'* №
2. вх. Б. ет. 2. ап. 18 ; С. З. П. ЕГН **********, от П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, чрез
пълномощника си И. Н. Ц., адвокат от АК - П., съдебен адрес: П., ул. “Х.О.[i]
№ 2, за адвокат И. Ц.; И. З. П., ЕГН **********, от гр. Е.П., Софийска област,
бул.“С.“ № 29А. ет. 5. ап. 12 ; С. П. Б. ЕГН **********, от П., ул. „Б.Б.“ № 48,
ет. 1, ап. 3; Р. Л. П.. ЕГН **********, от П., ул. „Л." № 18. ет. 4. ап. 34; Т. Л. Б.,
ЕГН **********. от П., ул. „Б." № 45, ет. 8. ап. 23, ищецът И. З. П. твърди ,че
през 1971 г. съпрузите З. П. Б. и С. П. Б.а закупили от държавата с договор от
16.06.1971 г. един апартамент, тогава описан като апартамент № 18 на третия
етаж, вх. Б от жилищния блок на ул. „В.“ № 2 в П. с площ 50.69 кв. м. ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата, мазе № 12 в
същата сграда и 3% ид. части от правото на строеж върху дворното място.
С. П. Б.а починала през 1977 г. и оставила за наследници съпруга си З. П.
Б. (който по силата на действащия тогава СК не е придобил дял от нейната ид.
ч. от закупения по време на брака имот), дъщеря си С. З.а П. и сина си П. З. Б..
Към този момент съсобствеността в апартамента е била при дялове 1/2 ид. ч.
за З. П. Б. и по 1/4 ид. ч. за С. П. и П. Б..
С нотариален акт № 85 т. I дело № 262/1980 г. З. П. Б. прехвърлил срещу
гледане и издръжка на дъщеря си С. З.а П. своята ½ ид. ч. от апартамента. По
този начин С. З.а П. станала собственик на 3/4 ид. ч. от апартамента.
Ищецът и ответникът С. П. били сИ.е на З. И. П., починал на
16.02.2007 г., и като негови сИ.е са наследници по заместване на своята баба
С. З.а П., починала на 20.02.2011 г. Друг наследник на С. З.а П. бил чичо им Й.
И. П..
П. З. Б. починал на 04.01.2006 г. и оставил за свои наследници сИ.ете си
6
С. П. Б. и Л. П. Б.. Л. Б. починал на 04.04.2007 г. и оставил за свои наследници
дъщеря си Р. Л. П. и сина си Т. Л. Б..
Ищецът с изненада установил, че през 2018 г. чичо му Й. И. П. се е
снабдил с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка и е прехвърлил
правото на собственост върху целия апартамент на дъщеря си- ответницата Т.
Й. П..
Й. И. П. не бил изключителен собственик на апартамента и поради това
не могъл да прехвърли на дъщеря си повече от това, което е получил като
наследство от майка си С. З.а П. 3\8 ид.части, поради което С. П. и брат му И.
З. П. били собственици общо на останалите 3/8 ид. ч., а другата четвърт от
апартамента била на наследниците на П. З. Б..
Съгласно справката от агенцията по вписванията апартаментът бил
нанесен в кадастралната карта на П. като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.504.322.2.6 с предназначение ,.жилище, апартамент’’,
адрес: П., ул. „В." № 2, вх. Б, ет. 2, an. 18 с прилежащ обект мазе № 12 с площ
10.11 кв. м.
Моли да бъде допусната, а впоследствие извършена делба на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.504.322.2.6 с
предназначение „жилище, апартамент", адрес: П., ул. „В." № 2, вх. Б, ет. 2. ап.
18 с прилежащ обект мазе № 12 с площ 10.11 кв. м., който обект се намира в
сграда с идентификатор 55155.504.322.2, построена в имот с идентификатор
55155.504.322 при дялове: за Т. Й. П. 6/16 ид. ч., за С. З. П. 3/16 ид. ч., за И. З.
П. 3/16 ид. ч., за С. П. Б. 2/16 ид. ч., за Р. Л. П. 1/16 ид. ч. и за Т. Л. Б. 1/16 ид. ч.
Писмен отговор в срок е постъпил от Т. П..
Оспорва иска , като твърди ,че имота не е съсобствен , а нейна
изключителна собственост.
С нот.акт №11,том ,рег.№8316,нот.д.№762/2018 год. на н-с ВГ., вписан в
Сл.по вп.Вх.рег.№11061/20.12.2018г.;дв.вх.рег.№11048/20.12.2018
год.,акт№45,т.38,н.д.№6511/2018 год. Й. И. П. прехвърлил на Т. Й. П.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.504.322.2.6 /'жилище
апартамент", с адрес на имота:гр.П.,ул."В." №2,вх.Б,ет.2,ап. 18 , МАЗЕ №12 с
площ 10.11 кв.м. и припадащите се 3.10% ид.части от общите части на
сградата и 3.00% ид.части от правото на строеж срещу задължението да
полага всички необходими грижи за прехвърлителя.
Видно било от представената към исковата молба Справка за
вписвания,отбелязвания и заличавания по персонална партида №67181 на
лицето Й. И. П. с пореден № 2, че той е признат за собственик с нотариален
акт вх.рег.№11057/20.12.2018 год. дв.вх.рег.№11047/20.12.2018 год., акт
№44,том 33; нот.дело №6510/2018 год. по описа на Служба по вписванията
гр.П. по обстоятелствена проверка на – самостоятелен обект в сграда,
предназначение - Жилище,апартамент, площ по документ 50.69
кв.м.,гр.П.,ул."В." №2,вх.Б,ет.2,ап. 18 ,п.к.4400,прилежащ обект мазе №12-
7
10.11 кв.м. с идентификатор 55155.504.322.2.6 .,с който имот се е разпоредил в
полза на ответницата.
Писмен отговор от останалите ответници не е постъпил.
В първото по делото задание от ответницата е развита тезата ,че
продажбата на чужд имот е недействителна по отношение на притежаващите
действително права върху него и тъй като на тази недействителност се
позовава само ищецът , то той не може да упражнява чужди права.
Веднага следва да се посочи ,че разпореждането с чужд имот не е
недействително , а не поражда материално – правен ефект по отношение на
действителните собственици.
Като се има предвид характера на производството и изискванията за
действителност на делбата ,то очевидно възражението е неоснователно.
В първото по делото заседание ответницата е изложила доводи ,че
праводателя е черпел правата си от завещание в негова полза ,направено от С.
Й. , което е обявено по негово искане и е представила завещанието с протокола
от обявяването му.
Направено е и възражението ,което се подържа във въззивната жалба , а
именно че имота не се намира в патримониума на завещателката и ,че в
едногодишния срок не е предявен иск за намаляване на завещателното
разпореждане.Въпреки че е налице възможност за заявяване претенцията за
възстановяванена запазената част в делбеното производство ,то следвало да
бъде проведен иск по чл.37 от ЗН.
В това заседание ищецът е оспорил завещанието ,като е оспорил
автентичността му , твърдейки ,че не отговаря на изискванията на ЗН,като е
направил и възражение за накърняване на запазане част и е поискал
възстановяването и.
Явилите се ответници С. П. Б. ,Т. Б. и Р. Ф. на практика не са изразили
категорично становище.
Съдът е открил производство по оспорване на завещанието.
С определение в закрито заседание е отменен дадения ход по същество
на делото и са дадени указания за посочване на ответниците срещу които се
предявява иска за възстановяване на запазена част. По искане на ищеца е
конституирана в процеса и Д. Й. П.-също наследник на Й. П.. С нарочна
молба ищеца и поискал да се прекрати производството по отношение на това
лице ,поради данни че е направила отказ от наследството на своя баща.
Съдът е прекратил производството ,но определението е отменено и
делото върнато за разглеждане с участие на това лице.
В съдебното заседание от 26.04.2024 година от ответницата Т. Й. е
представено новооткрито според нея доказателства – удостоверение за вписан
отказ от наследство от П. З. Б..
8
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не се спори по делото , установява се и от представените писмени
доказателства ,че през 1971 година съпрузите З. И С. Б.и по реда на
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд са закупили с
договор от 16.06.1971 г. един апартамент, тогава описан като апартамент № 18
на третия етаж, вх. Б от жилищния блок на ул. „В.“ № 2 в П. с площ 50.69 кв.
м. ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, мазе №
12 в същата сграда и 3% ид. части от правото на строеж върху дворното място.
С. Б.а е починала през 1977 и година и оставила за свои наследници
съпруг –З. Б.,син – П. З. Б. и дъщеря С. З.а П.. При действието на СК от 1968
/отм./ в съответствие с разпоредбата на чл.14 ал. последна от текста , съпругът
има права върху ½ идеална част от общия имот , а останалата ½ идеална част
се наследява от децата по – равно или З. Б. има собствени ½ ид.части от имота
, а П. и С. Б.и – по 1/ 4 идеална част от имота.З. Б. е починал на 9.01.1982
година.
С нотариален акт № 85 том I дело № 262/1980 година ,съставен от съдия
при РС П. , З. Б. е прехвърлил своята 1/2 идеална част от имота на С. П. срещу
задължения за издръжка и гледане.
П. Б. е починал през 2006 година и е наследен от син С. Б. и починалия
му през 2007 година син Л. Б. – наследен по право на заместване от Р. П. и Т.
Б..
По отношение на тези лица иска за делба е отхвърлен и в тази част
решението не е обжалвано, тъй като не е възникнал спор по действителността
на отказа от наследство , направен от П. Б..
Видно от представеното удостоверение от 17.03.1982 година П. Б. се е отказал
от наследството на починалите си родители,поради което в съответствие с
чл.53 от ЗН и приетото в Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г.,
ОСГК, се е уголемил дела и на С. П..
С. П. е починала през 2011 година и е оставила за свои наследници двама сИ.е
Й. П. и наследниците по право на заместване на З. П. – починал преди нея
през 2007 година – ищецът С. П. и ответникът И. П..
Установено е по делото/стр.108/,че Й. П. е починал няколко дни след
предявяване на иска – на 11.06.2021 година и е наследен от дъщерите си Т. Й.
П. и Д. П..
Поради направеното възражение след представяне на завещанието на С.
П. в полза на Й. П. от страна на ищеца за намаляване на завещателното
разпореждане за възстановяване на запазената му част в наследството в
9
процеса е конституирана и Д. П..Изразила е писмено становище , от което
става ясно ,че тя не оспорва правата на своя баща , респективно тези на сестра
си върху имота.За да поиска прекратяване на производството спрямо нея
ищецът е заявил ,че му е известно ,че тя се е отказала от наследството на своя
баща , но такива доказателства по делото няма.По отношение на нея иска е
отхвърлен.
С нотариален акт от 20.12.2018 година № 111 т.5 рег.№ 8316 н.д.№ 762
от 2018 година на нотариусГ. Й. П. е прехвърлил на дъщеря си Т. Й. П. ,
недвижимия имот , чиято делба се иска срещу задължение за издръжка и
гледане.Имота е индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.504.322.2.6 „жилище апартамент", с адрес на
имота:гр.П.,ул."В." №2,вх.Б,ет.2,ап. 18 , МАЗЕ №12 с площ 10.11 кв.м. и
припадащите се 3.10% ид.части от общите части на сградата и 3.00% ид.части
от правото на строеж .
При извършването на тази сделка Й. П. се е легитимирал като
собственик на целия имот с нот.акт № 110 , също от 2018 година.
Този нотариален акт не е приет като доказателство по делото.Описан е в
представените документи при извършване на сделката между Й. П. и Т. П..
По делото е представено и универсално саморъчно завещание ,
съставено от С. П. на 13.06.2010 година ,с което тя се разпорежда с цялото си
имущество , което притежава по време на смъртта си в полза на сина си Й. П..
Завещанието е обявено на 4.10.2018 година по молба на Й. П..Представен е
протокола ,с който е обавено.
Представеното в хода на процеса саморъчно завещание е оспорено от
ищеца ,като са направени общи възражения за несъответствието му със ЗН
,основно се подържа че не е написано и подписано от лицето , сочено като
завещател.
В откритото производство по оспорването му са събрани доказателства ,
като е установено от експерта изготвил съдебно – почерковата експертиза ,че
С. П. е написала и подписала завещанието.
Доводи в тази насока в жалбата няма.
Подържа се ,че Й. П. не е приел наследството ,като се обсъжда
нотариалния акт , с който той се легитимира като собственик ,позовавайки се
на давност ,а не на наследство по завещание. Съответно – направено е
възражение от ищеца за намаляване на завещателните разпореждания.
При тази фактическа обстановка , приета и от първоинстанционният съд
, въззивната инстанция намира ,че иска за допускане на делба от С. П. е
неоснователен. Основателно е и следва да бъде уважено възражението на С.
П. за намаляване на завещателните разпореждания , направени от С. П. в
полза на Й. П..
Представеното завещание е действително ,универсално е по характера
си и е произвело ефект.Неоснователни са доводите ,че Й. П. не е приел
10
наследството по завещание.Тези доводи се основават главно на това ,че
нотариалния акт , с който той се е легитимирал като собственик при
извършването на сделката с дъщеря си Т. Й. ,описан при извършване на тази
сделка,без да е представен по делото , е посочен като такъв , издаден по
обстоятелствена проверка.
Последователна е съдебната практика , дори и в решението ,на което се
позовават жалбоподателите в насрещната си жалба се приема ,че приемането
на наследството по завещание , аналогично и на приемането на наследството
по закон се извършва по реда, указан в чл. 49 ЗН - изрично, с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и
вписването му в особената книга на съда /ал.1/ и мълчаливо, /ал.2/ - когато
облагодетелстваното лице извърши действие, което несъмнено предполага
неговото намерение да приеме наследството. В съдебната практика на ВКС се
приема, че въпросът за упражняване на правата по едно завещание е
фактически и се разрешава според данните на конкретния случай. Приема се
също така, че чрез обявяването на завещанието от облагодетелстваното лице,
то упражнява правата си. Обявяването на завещанието от друго лице не може
да има такива правни последици, защото не изразява воля на бенефициера.
В конкретния случай именно по искане на Й. П. саморъчното завещание
на С. П., с което тя го е направила свой универсален наследник по завещание
е обявено.С това именно действие той е манифестирал намерението си да
приеме наследството.
Обстоятелството , че нотариалния акт , с който Й. П. се е легитимирал
като собственик на имота при извършване на сделката е описан като такъв
,издаден по обстоятелствена проверка ,според въззивната инстанция не води
до промяна на този извод.Основанието на издаването му би могло да бъде
обсъждано в хипотезата на обявяване на завещанието не по искане на
бенефициера , а на трето лице.
Именно поради това ,както е приел и първоинстанционния съд
завещанието е породило действието си.
Правилно съдът е приел още ,че възражението за възстановяване на
накърнена запазена част е направено надлежно от ищеца С. П. и се е
произнесъл положително по него,като относно размера е съобразил
разпоредбата на чл.29 ал.1 от ЗН и определил какъв е размера на запазената
част на ищеца.
В производството по делото не се е твърдяло ,че и други имоти
участват при формиране наследствената маса на оставеното от С. П.
наследство.
Възраженията на ответницата – жалбоподаелка Т. Й. се основават на
твърдението ,че иска за делба е преждевременно предявен , тъй като не е
проведен отменителния иск по чл.37 от ЗН.
Тоест , анализирайки правната природа на иска ,включително и
11
обсъждайки срока за предявяването му , на практика ответницата Т. Й.,в
качеството си на наследник на Й. П. не оспорва правата на ищеца С. П. да
възстанови накърнената си запазена част в наследството,а оспорва
съсобствеността върху имота като приобретател на завещания имот ,тъй като
не е проведен отменителния иск по чл.37 от ЗН.
Според процесуалния представител на жалбоподателите С. и И. П.и
обстоятелството ,че Т. Й. е както наследник на Й. П. ,наследил по завещание
С. П. , така и приобретател на имота правят неоснователен този довод.Това е
възприето от съда ,който се е, че тъй като приобретателката Т. П. е наследница
по закон на отчуждителя Й. П.,който ако е жив, би отговарял по иска за
намаляване на завещанието и ако имотът се намираше все още в неговия
патримониум, С. П. би станал собственик на 1/3 от него. Ако имотът беше
прехвърлен на трето лице, различно от Т. П., след смъртта на баща си тя би
отговаряла за възстановяването на запазената част от наследството .
Задържането на имота от приобретателя вместо връщането му в наследството
има за цел да запази правната стабилност, като предпочете интереса на едно
трето лице, което няма отношение към накърняването на запазената част на
наследника и не отговаря за него. Тук личността на приобретателката Т. П.
след смъртта на нейния баща съвпадала като негова наследница с личността
на този, срещу когото се извършва намаляването за възстановяване на
запазена част. Нямало никаква причина да се пази нейният интерес от
задържане на имота, след като пак тя отговаряла за възстановяването на
запазената част на С. П..
Приемането на друго би било формалистично и не държащо сметка за
целта на закона.
Въззивната инстанция не споделя тези разсъждения.
Съгласно чл.37 ЗН, отчужденията на завещаните или подарени
недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях,
извършени от наследниците или надарените, срещу които е постановено
намалението, станали преди да е изтекла една година от открИ.е на
наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението,
могат да бъдат отменени по иск на наследника, ако той не може да допълни
своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако
приобретателят не допълни запазената част в пари. От този текст следва, че не
във всички случаи при уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН имотът се връща в
наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се
върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една
година от открИ.е на наследството и преди вписване на исковата молба за
намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не
могат да бъдат отменени по реда на чл.37 ЗН, а наследниците с накърнена
запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права.
Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от открИ.е на
наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба
12
за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на
чл.30, ал.1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл.37 ЗН.
Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба. В
този смисъл е и съдебната практика/ решение №1168/18.12.90г. по гр.д.
№1209/90г. на І ГО, решение №203/03.06.09г. по гр.д.№3642/07г. на ІІІ ГО;
решение №655/29.06.09г. по гр.д.№1475/08г. на І ГО; решение №554/21.10.09г.
по гр.д.№45/2009г. на ІІ ГО/.
Ако се възприемат доводите на първоинстанционния съд би се стигнало
до различно приложение на закона с оглед личността на приобретателя на
завещания имот , което е недопустимо.Към момента на извършване на
сделката Т. П. е била трето лице , тъй като тя не е била прИ.ана да наследява.
Действително ако иск по чл.37 от ЗН не може да бъде проведен успешно
именно Т. П. в качеството си на наследник на Й. П. ще отговаря за
възстановяване на запазената част в наследството, но това ще стане по друг
начин , а не чрез делба на имота.До делба би се стигнало само след уважаване
на отменителния иск по чл.37 от ЗН.
Поради изложеното ,въззивната инстанция намира ,че решението ,в
частта , с която недвижимия имот е допуснат до делба е неправилно и следва
да бъде отменено , а иска за допускане на делба – отхвърлен.
По отношение на произнасянето от съда по чл.30 ал.1 от ЗН ,като
искането за възстановане на запазената част е направено по пътя на
възражението:
В тази част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.Безспорно е ,че такъв иск може да бъде проведен и самостоятелно
и възможността за предявяването му се погасява по давност.
Поради това ,съдът намира ,че в тази част съдебното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция , съдът намира ,че разноски
не се дължат.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. от 17.06.2024 година, постановено
по гр.д.№ 1946 по описа за 2021 година, с което е допусната съдебна делба на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.504.322.2.6 с предназначение „жилище, апартамент", с площ 50,69 кв.м,
адрес: П., ул. „В." № 2, вх. Б, ет. 2. ап. 18 с прилежащ обект мазе № 12 с площ
10.11 кв. м, с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, който обект се намира в сграда с идентификатор
13
55155.504.322.2, построена в имот с идентификатор 55155.504.322 при квоти
5/6 идеални части за Т. Й. П. и 1/6 идеална част за С. З. П. и отхвърлен иска за
делба по отношение на И. П. и ОТХВЪРЛЯ иска за делба.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. от 17.06.2024 година,
постановено по гр.д.№ 1946 по описа за 2021 година /и решение от 19.06.2024
година,с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка/, в
останалата обжалвана част ,съответно в частта, с която е намалено
извършеното от наследодателката С. З.а П., ЕГН **********, бивша жителка
на гр. П., починала на 20.02.2011 г., универсално завещателно разпореждане в
полза на Й. И. П., ЕГН **********, починал на 11.06.2021 г., направено със
саморъчно завещание от 13.06.2010 г., обявено на 04.10.2018 г., до размер 1/6
идеална част, като е възстановена запазената част на С. З. П., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 3, от наследството на неговата баба С.
З.а П., в същия размер от 1/6 идеална част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14