Решение по дело №2800/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2806
Дата: 19 март 2024 г.
Съдия:
Дело: 20237050702800
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

2806

Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20237050702800 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Н И К“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Одесос“, [улица], ет.7, ап.20, представлявано от К. С. Ц., чрез адв. Л. М., срещу Отказ за регистрация на МПС, обективиран в писмено уведомление изх. №7/13.10.2023г., издадено от А. Т. – полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр.Варна.

С жалбата се твърди, че отказът е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и същият е необоснован. Навежда доводи, че липсват мотиви. Сочи, че при подаване на заявление в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна за регистрация на МПС, е било представено копие на свидетелство за регистрация на същото. Счита, че приложима е разпоредбата на чл.12б, ал.2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба №І-45/, според която когато не може да се представи доказателство по ал. 1, т. 3, се представя удостоверение за индивидуално одобряване, издадено по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 ЗДвП. Позовава се на чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № І-45, според която за регистрацията на процесното МПС е следвало собственика да представи единствено удостоверение за индивидуално одобряване на МПС от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, каквото е представил пред административния орган. В съдебно заседание, чрез адвокат Мурджев поддържа жалбата. Направено е искане за отмяна на оспорения отказ, обективиран в уведомителното писмо. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, чрез упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Излага съображения, че оспореното уведомително писмо няма белезите на индивидуален административен акт. Сочи, че същото представлява част от административно производство, по което органа ще се произнесе след представяне на изисканите от дружеството доказателства. В условията на евентуалност твърди, че отказа, обективиран в уведомителното писмо е правилен и законосъобразен. Сочи, че има държави в Европейския съюз, които приемат, че при ПТП конструкцията на МПС е толкова увредена, че не подлежи на възстановяване, която хипотеза е съобразена от органа в оспореното писмо. Предвид на тези съображения отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Варна, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че като пълномощник на „Н И К“ ЕООД, А. А. е подал заявление № 230819051269/13.10.2023 г. за първоначална регистрация на МПС мотоциклет, марка „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“, с рама № 1HD1FRW163Y718261, в движение. Към заявлението е изготвен протокол за преглед за техническа изправност на процесното ППС – мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“, от който се установява, че мотоциклета е в изправно състояние. Към заявлението са приложени: копие на свидетелство за регистрация на МПС за „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“ на англ. език, INVOICE на англ. език, Удостоверение №[рег. номер]/09.06.2023 г. за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, копие на Договор от 02.10.2023 г. за покупко-продажба на МПС.

С писмо изх. № 7/13.10.2023 г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, оспорващият е уведомен, че първоначалната регистрация на притежавания от „НИК“ ЕООД мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“ не може да бъде извършена, защото в представеното СРМПС образец /САЩ/, е посочено – „SALVAGE VEHICLE NOT SUITABLE FOR REGISTRATION“. Изложено е, че съгласно разпоредително писмо с №3286р-19033/26.04.2018 г. на ГД „Национална полиция“, превозни средства с посочения надпис, не могат да бъдат регистрирани в Република България. Допълнително е изложено, че първоначалната регистрация ще бъде продължена след представяне на оригинален документ – СРМПС, позволяващ регистрацията на посоченото ПС.

В производството пред съда ответника е представил заверен превод на български език на копие на свидетелство за регистрация на МПС/л.23/ – образец щата Юта, САЩ, за мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“, с рама № 1HD1FRW163Y718261, от което се установява, че „превозното средство не е годно за регистрация“.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 168 АПК - издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на оспорването, аргументирано с твърдението, че с оспореното писмо се дават указания на дружеството да представи доказателства. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, какъвто по своята същност представлява свидетелството за регистрация на МПС, както и отказът да се издаде такъв документ, представляват индивидуален административен акт. Съобразно нормата на § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В уведомителното писмо изрично са изложени мотиви. Този извод не се променя от обстоятелството, че волеизявлението е обективирано под формата на писмо, доколкото в една част със същото се съдържа и уведомление за причините, поради които е отказана първоначална регистрация на процесното МПС. Т. е. налице е индивидуален административен акт, с който е постановен отказ за извършване на първоначална регистрация на МПС. Оспорващият е и адресат на обжалвания административен акт, поради което за същия е налице правен интерес от оспорването и по арг. от чл. 147, ал. 1 АПК. Оспореното уведомително писмо е връчено на упълномощено лице на дружеството на 13.10.2023 г., а жалбата е депозирана на 13.12.2023 г. В уведомителното писмо не е посочено дали подлежи на обжалване, вкл. в какъв срок и пред кой орган, поради което е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, поради което е спазен двумесечният срок. Същата е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт по смисъла на чл. 145, ал. 1 АПК. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл. 132 и чл. 133 АПК. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на жалбата.

Предмет на настоящето производство е писмо изх. № 7/13.10.2023 г. на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което е отказано да бъде извършена първоначална регистрация на мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № I-45 Пунктове за регистрация и идентификация към звената "Пътна полиция" се разкриват от директора на ОДМВР или СДВР след съгласуване с директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП). В случая от представено пред съда Удостоверение /л.22 / от Началник на Сектор „Човешки ресурси“ в ОД на МВР Варна, е посочено, че инспектор А. Т. Т. към 13.10.2023 г. е заемал длъжността полицейски инспектор ІV степен на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Варна, които правомощия са възложени със заповед № 365з-7233/28.09.2023 г. На основание чл.2 от Наредба № I-45 и предвид регистрацията на търговското дружество, оспорения акт е издаден от компетентен орган. Не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното уведомително писмо е издадено при противоречиво изложени мотиви. Веднъж е изложено, че не може да бъде извършена първоначална регистрация на превозното средство, защото според писмо на ГД „Национална полиция“ превозни средства с надпис посочен в СРМПС - „SALVAGE VEHICLE NOT SUITABLE FOR REGISTRATION“ не могат да бъдат регистрирани в Република България. След това е посочено, че административната услуга ще бъде продължена след представяне на оригинален документ – СРМПС, позволяващ регистрацията на процесния мотоциклет. Позоваването, че регистрацията няма да бъде извършена представлява отказ от исканата административна услуга, докато искането от органа до дружеството да представи оригинал на СРМПС представлява отстраняване на недостатъци по реда на чл.30, ал.2 от АПК. Административният орган не е обсъдил представените доказателства с подаване на заявлението за регистрация – Удостоверение за индивидуално одобряване на пътно превозно средство, регистрирано извън държавите – членки на Европейския съюз, друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария. Липсват изложени мотиви относно наличието на представено копие на СРМПС на процесния мотоциклет, с какво ще се промени фактическата обстановка при представяне на оригинал на СРМПС. В този смисъл издаденото уведомително писмо съдържа противоречиви и непълни мотиви по отношение на фактическите и правни основания за издаването му и това нарушение е съществено.

Непосочването на фактическите и правните основания води до незаконосъобразност на административния акт – чл. 146, т. 2 от АПК. С посочването им се гарантира законосъобразното упражняване на държавната власт и са предпоставка за нормалното осъществяване на правото на защита, регламентирано като основен принцип в чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ), както и позволява на съда да осъществи дължимия контрол за законосъобразност (чл. 120, ал. 1 КРБ). Съдът не може да замества административният орган, т. к. това несъмнено би нарушило правото на защита на засегнатото от акта лице и основни принципи на правораздавателната функция на съда.

Оспореното уведомително писмо, обективирано в отказ, е издадено и в нарушение на материалния закон.

По делото е безспорно, че на 02.10.2023 г. жалбоподателят е закупил мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“. Съгласно разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-45, за първоначална регистрация на превозно средство с валидна регистрация в държава извън ЕС, ЕИП или в Конфедерация Швейцария собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението собственикът трябва да представи за ПС, за които към датата на тяхното производство не са били в сила изискванията за пълно европейско одобряване на тип ПС - удостоверение за индивидуално одобряване, издадено по реда на наредбата по чл.146, ал. 1 ЗДвП. В случая дружеството е представило такова удостоверение пред административния орган, което обаче не е било съобразено. С текста на цитираната разпоредба от Наредба № І-45 е преодоляна забраната обективирана в писмо с №3286р-19033/26.04.2018 г. на ГД на „Национална полиция“. Разпоредбата на чл.12б, ал. 2 от Наредба № І-45 потвърждава този извод - когато не може да се представи доказателство по ал. 1, т. 3, се представя удостоверение за индивидуално одобряване, издадено по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 ЗДвП. В издаденото за процесното превозно средство мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРС“ изрично е отразено, че отговаря на приложимите технически изисквания на Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгласно представен от ответника по делото заверен превод на български език на копие на свидетелство за регистрация на МПС за мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“ е означено, че превозното средство не е годно за регистрация. В писмо рег. № 3286р-19033/26.04.2018г. на Зам.-директор на ГД „Национална полиция“ при МВР в т.3 е предвидено, че превозни средства, за които е издадено удостоверение за индивидуално одобряване от ИА „АА“, но в оригиналните документи за регистрация е посочен надпис по т.2 също не могат да бъдат пререгистрирани в страната. Така приетата хипотеза по т.3 от писмото на Зам.-директора на ГД „Национална полиция“ противоречи на чл.12б, ал.1, т.3 и 4 и ал.2 от Наредба №І-45. Не става ясно на какво основание е била въведена тази забрана, която е в противоречие на цитираната наредба. Предвид липсата на изложени в оспореното писмо мотиви относно изисканото от дружеството оригинал на СРМПС, то може да се предположи, че същото е във връзка с т.3 от писмо № 3286р-19033/26.04.2018 г. на ГД „Национална полиция“. Така предвидената процедура не следва да бъде приложена, предвид, че не се основава на нормативен акт. В оспореното писмо ясно е посочено, че за процесния мотоциклет „е представено СРМПС с № UT007415781 – ОБРАЗЕЦ /САЩ/“. Липсват мотиви защо административният орган изисква оригинал на СРМПС, предвид че е представено копие на същото. Страната е в невъзможност да разбере съображенията на органа, с което е нарушен принципа на последователност и предвидимост по чл.13 от АПК.

По делото няма спор, че оригинал на свидетелство за регистрацията на процесното пътно превозно средство не е представено. В разпоредбата на чл.12б, ал.1 от Наредба № І-45 са посочени всички необходими документи, които следва да бъдат представени за първоначална регистрация на превозно средство с валидна регистрация в държава извън ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. Собственикът представя: превозното средство за идентификация, преглед за техническа изправност и окомплектоване; 2. писмено заявление за регистрация, издадено по служебен път; 3. за ПС, за които към датата на тяхното производство са били в сила изискванията за пълно европейско одобряване на тип ПС - доказателство за валидно към датата на тяхното производство ЕО одобряване на типа; 4. за ПС, за които към датата на тяхното производство не са били в сила изискванията за пълно европейско одобряване на тип ПС - удостоверение за индивидуално одобряване, издадено по реда на наредбата по чл. 146, ал. 1 ЗДвП; 5. документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация на превозното средство; 6. декларация за придобиване на собствеността (приложение № 2); 7. чуждестранните регистрационни документи; 8. митнически документ за оформен внос, когато превозното средство се внася от държава извън ЕС; 9. документ за самоличност - за физическите лица; 10. документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" и двустранен констативен протокол за ПТП; 11. табелите с регистрационен номер, ако са ползвани такива; 12. изискуемите документи по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Сред необходимите документи по чл.12б, ал.1 от Наредба № І-45 липсва изискване за представяне на оригинал на СРМПС, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.12а от цитираната наредба. В този смисъл съдът приема, че макар жалбоподателят да не е представил оригинал на свидетелството за регистрация на ПС в САЩ /депозирал е копие на същото/, е възможно да се извърши регистрация на мотоциклета с оглед представените документи – Удостоверение от 09.06.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, да се провери достоверността на същите и данните на собственика, както и произхода на превозното средство.

С оглед гореизложеното съдът формира извод, че не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 от АПК – липса на изискуеми документи по закон, т. е. на нередовност на заявлението на жалбоподателя за първоначална регистрация на ПС, поради което административният орган неправилно е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от АПК.

Оспореният отказ, обективиран в писмо изх. № 7/13.10.2023 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за ново произнасяне по заявление с вх. № 230819051269/13.10.2023 г. на „Н И К“ ЕООД, съгласно мотивите на решението.

Водим от горното, както и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, чл. 173, ал. 3 АПК и чл.143, ал.1 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Отказ, обективиран в уведомително писмо изх. №7/13.10.2023 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна за първоначална регистрация на мотоциклет „Харлей Дейвидсън ФЛХРИ“.

ИЗПРАЩА преписката на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, за произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението по заявление № 230819051269/13.10.2023г., съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на „Н И К“ ЕООД, [ЕИК], сумата от 600.00 /шестстотин/ лева, съставляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: