№ 12044
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110134957
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.П.“ АД излага, че по сключен договор при общи условия в периода
01.05.2019г. до 30.04.2021г. доставил в топлоснабден имот – ап. 5, находящ се в гр.
Перник, кв. „Тева“, бл. *** топлинна енергия на стойност 395.32 лева. Ответникът не
заплатил дължимата сума и за периода 09.07.2019г. до 18.02.2022г. му дължал
обезщетение за забавата в размер на 55.04 лева, както и законни лихви върху
главницата, считано от 07.03.2022г. до окончателното плащане. Ищецът подал
заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за което на 15.04.2022г. по ч.гр.д. №
18570/2022г. по описа на СРС, 70-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да признае горните вземания за установени. Претендира
разноски за производството.
Ответникът А. Й. М. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Възразява, че не бил клиент на топлинна енергия, не притежавал
вещни права върху имота, предвид извършен отказ от наследството на Й. А.ков М..
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
1
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото при заявено нарочно оспорване от ответника с отговора на исковата
молба и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца не се
установява ответникът да притежава някое от качествата по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Същият
факт не е отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК
подлежи на главно и пълно доказване, каквото по делото не е проведено. Поради това
съдът намира, че по делото не се установява валидна облигация между ищеца и
ответника, предвид на което предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От представеното по делото писмено доказателство - н.а. за покупко-продажба
на недвижим имот № 165, том II, рег. № 3843, дело № 323/2009г. от 13.11.2009г. на
М.М. – Нотариус с район на действие Пернишки районен съд, съдът приема за
установено, че на 13.11.2009г. Й. А.ков М. придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в гр. Перник, кв. „Тева“, бл.
*** ет. 2. Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници на Й.
А.ков М., че същият починал на 26.01.2015г., като оставил единствен законен
наследник ответника А. Й. М.. По делото е прието писмено доказателство, неоспорено
от страните – съдебно удостоверение от 13.03.2015г., издадено по гр.д. № 1449/2015г.
по описа на Пернишки районен съд, от което се установява, че в особената книга на
съда по чл.49, ал. 1 ЗН, под № 25/13.03.2015г., бил вписан извършен от ответника А. Й.
М. отказ от наследството, оставено от починалия Й. А.ков М..
Съгласно чл. 48, изр. 2, вр. чл. 1 ЗН приемането на наследството произвежда
действие от неговото откриване. С арг. от същия текст и отказът от наследството
произвежда действие от смъртта на наследодателя, като се счита, че отреклият се от
наследство никога не е придобивал включени в наследството права и върху него не са
преминавали задълженията на наследодателя. Предвид извършения от ответника А. Й.
М. отказ от наследството на Й. А.ков М., съдът приема, че същият не е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията на оставеното от Й. А.ков М. наследство.
По горните мотиви предявените спрямо ответника искове за цена на доставената
топлинна енергия и лихви за забава се явяват неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл.
78, ал.3 ГПК имат ответникът. Същият претендира и доказва сторени разноски в
размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
2
следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ АД, ЕИК ********, срещу А. Й. М., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, за сумата от 395.32 лева, представляваща цена на доставена през
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот –
апартамент № 5, находящ се в гр. Перник, кв. „Тева“, бл. 28, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 55.04 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на главницата през периода от 09.07.2019г. до 18.02.2022г., за които
вземания по ч.гр.д. № 18570/2022г. по описа на СРС, 70-и състав на 15.04.2022г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.П.“ АД, ЕИК ********, да
заплати на А. Й. М., ЕГН **********, сумата 350 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3