Р Е Ш Е Н И Е № 349
гр. Враца, 14.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично
заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: М.
АДЖЕМОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието на секретар Лилия Горчева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в. гр. дело № 551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 707/10.08.2019 г., постановено по гр. дело
№ 5069/2018 г. Врачанският районен съд, първи граждански състав, е признал за
установено по отношение на С.М.С., ЕГН: **********, с адрес: *** и
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. ***, по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът С.М.С. не дължи на ответника
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца сумата от 4 640,78 лв.,
представляваща паричната равностойност на количеството начислена вода, съгласно
разпоредбата на чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на „ВиК”, вр. Наредба №
4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, която сума е обективирана
в Писмо с изх. № 9400-528/08.11.2018 г. на „ВиК” ООД – Враца, издадено въз
основа на Протокол № 11443/07.11.2018 г., като е отхвърлил иска за сумата от
272,95 лв. над тази сума от 4640,78 лв. до пълния предявен размер от 4 913,73
лв.
Срещу така постановеното решение в частта, в която е
уважен предявеният иск по чл. 124 от ГПК и е признато за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 4 640,78 лв., е подадена въззивна жалба от адв.
Ц.С. – пълномощник на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца, в
която се излагат съображения за неправилност на същото. Навеждат се доводи, че
решението в атакуваната му част е незаконосъобразно, необосновано и постановено
в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционното
решение е вътрешно противоречиво, тъй като в съдебния акт първо се посочва, че
за сумата от 272,95 лв. искът следва да бъде отхвърлен, а изложението
продължава с крайния извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло. В подкрепа на твърдението за неяснота на действителната воля
на съда се цитира практика на ВКС. Въззивникът изтъква, че правилно районният
съд е намерил за неоснователен довода, че ищецът не отговаря за заплащане на
начислената сума, тъй като не е потребител, но че неправилно съдът е приел, че „ВиК”
ООД – Враца не е претърпяло вреда в размер на 4 640,78 лв., като сочи, че
дружеството основава вземането си на разпоредбата на чл. 47, вр. чл. 46 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и на чл. 37, вр.
чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г., които предвиждат отговорност за вреди от
непозволено увреждане и начина на определяне на дължимите суми. Твърди, че
въззиваемият дължи заплащане на цялата сума от 4 913,74 лв. за периода от
07.11.2017 г. до 07.11.2018 г., при приложение на чл. 162 от ГПК и като се
вземе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въззивникът
обсъжда подробно събраните по делото доказателства, като изтъква, че безспорно
е установено съществуването на незаконно присъединяване към водопроводната мрежа,
което може да бъде осъществено и от лице, което не е обвързано с договор,
какъвто е и настоящият случай. Посочва, че това лице дължи обезщетение за
ползваната вода и канал без измервателен уред в размер на стойността на
количеството вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен
ако се докаже, че периодът е по-малък.
Иска се от въззивния съд първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната му част. Претендират се и разноски, направени
пред двете съдебни инстанции, включително заплатените адвокатски
възнаграждения.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна С.М.С., чрез адв. М.С., в който се изразява становище за неоснователност
на същата. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Въззиваемият не споделя доводите на въззивника за противоречие в мотивите на
обжалваното решение, като по отношение на изложеното, че искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен изцяло, твърди, че се касае за техническа грешка и с
изключение на това, мотивите изцяло кореспондират с диспозитива на съдебния
акт. Изтъква се, че въззиваемият е собственик само на сграда за ремонтна
работилница, находяща се в поземлен имот № 212001 – собственост на Държавен поземлен
фонд, а съгласно приетата съдебно-техническа експертиза водопроводната шахта е
разположена именно в ПИ № 212001, който е частна държавна собственост. Излагат
се съображения, че районният съд в мотивите си е обсъдил в тяхната съвкупност
всички събрани по делото доказателства, включително заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, но вещото лице по нея е работило само по
зададени от въззивника параметри съобразно Наредба № 4/2004 г. и Общите условия
на дружеството. Твърди се, че въззивникът не е доказал твърденията си,
обективирани в Протокол № 11443/07.11.2018 г., тъй като не е извършена
техническа експертиза на място, която да потвърди размера на полиетиленовата
тръба и скоростта, с която водата преминава през нея, за да се изчисли със
съдебно-счетоводната експертиза евентуалното количество потребена вода и
неговата парична равностойност. Посочва се, че в случая също така не се касае
за действителна консумация на вода, а за начислена такава съобразно
разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. и Общите условия, като претенцията на
водоснабдителното дружество е останала недоказана по основание и размер.
Навеждат се доводи, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 162 от ГПК.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се и
разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима, като разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Врачанският
районен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че
ищецът С.М.С. не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца
сумата от 4 913,73 лв., представляваща паричната равностойност на количеството
начислена вода, съгласно разпоредбата на чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на
„ВиК”, вр. Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е
приел, че при липсата на установено виновно поведение от страна на ищеца, изразяващо се в извършени от него действия по
незаконното присъединяване към ВиК системата по смисъла на чл. 37 от Наредба №
4/2004 г., пределите на
отговорността му се разпростират върху действително претърпените вреди от
ответника, равняващи се на потребеното количество вода в имота. Установил е, че по делото няма данни въз
основа, на които да се определи количеството на действително ползваната вода и
точния период на ползване, при което следва да се приложи нормата на чл. 162 ГПК, като последното отчетено количество вода е било в
период, когато е била ползвана целогодишно сградата за отглеждане на животни.
Съдът е намерил, че следва да бъде взето
предвид това показание за реално отчетено количество вода за почти едногодишен
период – от 20.02.2012 г. до 29.01.2013
г., което е в размер на 152 м3. Вещото лице е посочило цените за 1 м3 вода на „Водоснабдяване и канализация” ООД – Враца, които са одобрени
от контролния орган. По реда на чл. 162 ГПК съдът е определил размерът на претъпряната от ответното дружество
вреда в размер на 272,95 лв., като за този размер искът е бил отхвърлен.
В постъпилата искова молба ищецът твърди, че е
собственик на два поземлени имота в землището на с. ***, общ. Мизия: поземлен имот № 212006 с ЕКАТТЕ 68148 с площ от 13,016 кв.м., начин на
трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия: пета;
имотът се намира в местността „Край село“ при граници и съседи: имот № 212003, имот № 212002, имот № 212001, имот № 212005, имот № 000057, имот № 000056,
имот № 000046, имот № 000084, имот № 000049 и имот № 000055, и на сграда за
ремонтна работилница/Стретификалня Битовка/ със застроена площ от 400 кв. м., построена
през 1962 г., находяща се в имот № 212001 в землището
на с. ***, ЕКАТТЕ 68148, с площ на имота 2,271 дка, начин на трайно ползване: стопански
двор, вид собственост: държавна частна; категория на земята при неполивни
условия: четвърта; поземленият имот се намира в
местността „Край село“ при граници и съседи: имот № 212006 и имот № 212002. Имотите били закупени от него с НА № 8, том
12, рег. № 4316/19.12.2012 г., акт № 8, том 12, дело № 2043/2012 г. Твърди, че
сградата се намира в имот частна държавна собственост, представляващ имот № 212001, като излага, че същият навлиза в собствения му
имот № 212006. Сочи, че в близост до границата на двата имота, но в рамките на
държавния имот се намира водопроводна/разклонителна/ шахта. Твърди, че не е
клиент на ответника „ВиК“ ООД – Враца. Излага, че на
07.11.2018 г. била извършена проверка от представители на ответника, като
констатациите от нея били обективирани в Протокол № 11443/07.11.2018 г. Проверката била осъществена в отсъствието на ищеца. Било
посочено, че водоподаването в имота било прекъснато от 01.02.2013 г. с протокол
№ 676 и пр. № 0686834. Било констатирано,
че водоподаването било възстановено самоволно, като не било мерено и заплащано
използваното количество питейна вода. Проверката била извършена в присъствието
на работник на собственика на имота. Ищецът получил копие от протокола от
присъствалото лице и посетил
ответното дружество, където му било връчено писмо изх. № 9400-528/08.11.2018
г., с което го уведомили, че поради установеното незаконно присъединяване към
мрежата му е начислена вода на стойност 4 913,73 лева. Изчисленията
били извършени на база проводимост на един брой водопроводно
отклонение Ф-25мм РЕ при потребление 6 часа в денонощието със скорост на водата
V-1м/с за едногодишен период, съгласно чл. 37 от Наредба 4/2004 г. на МРРБ и
чл. 46-47 от Общите условия на „ВиК“ ООД – Враца. Твърди, че
лицето К.Р. не е присъствало на
проверката. Сочи, че е невярна констатацията, че шахтата се намира в имота на
ищеца. Ищецът изцяло оспорва констатациите, отразени в посочения протокол.
Твърди, че от закупуването на имота не е ползвал услуги на „ВиК“ ООД – Враца, като отрича да се е присъединявал незаконно към
водопреносната мрежа и да е въздействал на шахтата, намираща се в държавния
имот. Твърди, че имотите са незаградени и е налице невъзпрепятстван достъп от
трети лица. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи посочената сума.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното
дружество е постъпил отговор, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди се, че при извършена проверка от негови служители е
установено незаконно присъединяване към мрежата, за което бил съставен
протокол, съгласно изискванията на Наредба № 4/2004 г. на МРРБ. Било
установено, че присъединяването е реално и може да бъде използвано за
водоснабдяване. Присъединяването се изразявало в унищожаване на ограничаващата
пломба, монтиране на накрайник и поставяне на маркуч, по който водата се
отвежда в имота, като било установено, че конструкцията е
ефективна. Водоподаването в имота било
прекъснато на 01.02.2013 г. поради незаплатени задължения. Твърди, че в чл. 37,
ал. 1, изр. първо вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. била установена
презумпция за потребление и неговото количество в хипотезата на присъединяване
чрез незаконно отклонение. Сочи, че отговорност носи собственикът на имота,
който е ищецът. Не било необходимо установяване на лицето, което фактически е
извършило присъединяването, плащане се дължи от собственика на имота, който е
имал реална възможност да ползва вода от това отклонение. Сочи, че промяната в
собствеността на имота не е била заявена и не е била поискана промяна в партидата
за него от новия собственик – ищецът, към момента на придобиването му. Била
издадена фактура за начисленото количество вода. Ответникът моли за отхвърляне
на предявения иск, претендира съдебни разноски.
Пред първостепенния съд са събрани гласни и писмени доказателства, приети са съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-техническа експертиза, след цялостен анализ на които и след съобразяване предметните предели на
въззивното производство, очертани в
жалбата, настоящият състав приема за
установена следната фактическа обстановка:
От Нотариален акт № 8, том 12,
рег. № 4316/19.12.2012 г., акт № 8, том 12, дело № 2043/2012 г. се установява,
че ищецът С.М.С. е закупил следните имоти в землището на с. ***, общ. Мизия: поземлен имот № 212006 с ЕКАТТЕ 68148 с площ от 13,016 кв.м., начин на
трайно ползване: пасище, мера, категория на земята при неполивни условия: пета;
имотът се намира в местността „Край село“ при граници и съседи: имот № 212003, имот № 212002, имот № 212001, имот № 212005, имот № 000057, имот № 000056,
имот № 000046, имот № 000084, имот № 000049 и имот № 000055, и на сграда за
ремонтна работилница/Стретификалня Битовка/ със застроена площ от 400 кв. м., построена
през 1962 г., находяща се в имот № 212001 в землището
на с. ***, ЕКАТТЕ 68148, с площ на имота 2,271 дка, начин на трайно ползване:
стопански двор, вид собственост: държавна частна; категория на земята при
неполивни условия: четвърта; поземленият имот се намира в
местността „Край село“ при граници и съседи: имот № 212006 и имот № 212002. Представена е скица № Ф05990/05.02.2013 г. за
имот № 212006 в землището на с. ***, в която е отбелязано, че неин собственик въз основа
на горепосочения нотариален акт е С.М.С..
В
скица № Ф07504/02.05.2018
г. за имот № 212001 в землището на с. *** е посочено, че същият е частна
държавна собственост.
По делото е прието заключение и на съдебно-техническа експертиза с вещо лице – геодезист, което не е оспорено
от страните. Вещото лице е посочило, че по възможно установените данни за
мястото на шахтата, която няма видим капак, е установило, че същата попада в
имот № 212001 по картата на
възстановената собственост или имот 68148.212.1, който от представените по
делото доказателства се установява, че е държавна
собственост.
По делото не се спори относно факта, че имотът, в който се намира притежаваната от ищеца сграда, е с прекъснато водоподаване от 01.02.2013 г.
Представен е Протокол № 11443/07.11.2018 г., съставен от „ВиК“ ООД – Враца, ПП Мизия, в с. ***. В
същия е посочено, че е съставен на основание чл. 42, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4
на МРРБ от 2004 г. и е отразено, че проверката е за имот – краварник в края на
селото, както и че имотът е с прекъснато водоснабдяване от 01.02.2013 г. с
протокол № 676 и пр. № 0686834, препис от който също е приложен по делото. Констатирано е, че новият собственик на имота
самоволно е възстановил водоподаването, без
да уведоми ВиК оператора, като не е било мерено и
отчитано изразходваното количество питейна вода. Отбелязано е, че по време на
проверката е текла вода под налягане, както и че същата е извършена в
присъствието на К.Г. – работник на
собственика на имота С.С..
В протокол № 676 и пр. № 0686834 за потребител се е подписало лицето Ц.П.. В него е отразено, че спирането на
водоподаването към абоната е било извършено през 2013 г., видно от датата на
съставяне на протокола – 01.02.2013 г. Представено е извлечение от карнет, в който отново за абонат е посочен Ц.П., за обект: краварник, в което е отбелязано спирането на водомера. В карнета
има два предходни записа от отчет на потребено количество вода в имота. На дата
20.02.2012 г. е отчетено потребено количество 38 м3, а до следващото отчитане
на дата 29.01.2013 г. са отчетени 153 м3.
Ищецът бил уведомен за извършената проверка, съставения протокол и
начислените суми с писмо изх. № 9400-528/08.11.2018 г., препис от което е
представен по делото. В него е изложено, че изчисленията са извършени на база проводимост на един брой
водопроводно отклонение Ф-25 мм РЕ при
потребление 6 часа в денонощието със скорост на водата V-1м/с за едногодишен
период, съгласно чл. 37 от Наредба 4/2004 г. на МРРБ и чл. 46-47 от Общите
условия на „ВиК“ ООД – Враца. Представено е и известие за доставяне, от което е видно, че писмото е получено от ищеца на 13.01.2018 г.
Представена е и фактура №
**********/18.12.2018 г. за сумата от 4 913,74 лв., която е съставена от ответника с посочено задължено лице – С.М.С. и посочено основание –
съгласно Протокол № 11443/07.11.2018 г.
Спорни са между страните констатациите, съдържащи се представения Протокол №
11443/07.11.2018 г., съставен от
ответника „ВиК“ ООД – Враца, че новият собственик на имота самоволно е възстановил
водоподаването, без да уведоми ВиК оператора. Във връзка с оспорването в
първоинстанционното производство са разпитани свидетели. Свидетелят К.Р. е присъствал на проверката на служители на „ВиК“ ООД – Враца в имота, тъй като е работил
при ищеца. Проверката била извършена в имот, представляващ селскостопанска земя
в края на с. ***. По време на проверката видял, че в имота имало шахта, която
била пълна до средата с вода, в която имало кран без поставен водомер. Заявява, че не е
ползвана вода от този кран. Собственикът на имота отсъствал, поради което той
присъствал на проверката. Самата проверка била в
имот, който е държавна собственост, върху който е построена сграда, която
притежава ищецът. Шахтата се намирала на не повече от пет метра от сградата, не била
обозначена, земята се сривала в нея. Около шахтата нямало ограда и по никакъв
начин не бил ограничен достъпът до нея. Служителите на „ВиК“ ООД –
Враца по време на проверката не били слизали в шахтата. В близост до
шахтата, в съседни имоти, били засадени царевица и слънчоглед. На това място,
където е шахтата не е имало чешма повече от десет години, според наблюденията
на свидетеля, който често посещавал района като охрана.
Свидетелят Н.И. е служител на ответника, като извършва отчитането на водомерите
в с. *** и при установяване на нарушение сигнализира началника на „ВиК“ ООД – гр. Враца, район Мизия. Свидетелства, че процесният имот е на открито, няма ограда и представлява необитаема постройка. В
имота около шахтата имало само едно място, което изглеждало мокро. Посочва, че при проверката е потърсен собственика на
имота, за да присъства, но не е бил
открит,
поради което присъствал негов работник – К.Р.. Към момента на проверката
пломбата, поставена от служители на „ВиК“
ООД – Враца при спирането на водата, я
нямало, като на нейно място имало спирателен пластмасов кран с накрайник за
маркуч. По време на проверката пуснали крана и имало вода под налягане. Като
пуснали водата, тя отивала в засадения имот на ищеца, в който отглеждал шафран.
Бил съставен протокол и направени снимки за констатациите.
Изслушан е и свидетелят Ц.Д., който е
служител на ответното дружество и е един от инспекторите, извършили проверката
и съставили Протокол № 11443/07.11.2018 г. Изложил е, че при рутинни проверки в с. *** установили
шахта, в която водоподаването е било възстановено неправомерно, като е била
нарушена поставената от „ВиК“ ООД – гр.
Враца пломба. Бил поставен кран и щуцер, за да може да се свърже маркуч
към него, като от него течала вода под налягане. В близост имало насаждения,
които видимо били поливани, тъй като с оглед извършваните проверки в района,
свидетелят бил запознат, че в последните дни не е имало валежи. На проверката
присъствал представител на собственика, тъй като той не бил открит.
Свидетелят С.А. заявява, че е бил
запознат с резултата от проверката на инспекторите и в качеството си на
ръководител на звено „Водомерно
стопанство“ при ответното дружество е
изготвил уведомително писмо до собственика на имота.
По делото е изслушан ищецът по реда на чл. 176 ГПК, при което същият заявява, че в имота, който е негова
собственост, е отглеждал различни култури. Не използвал вода за тези имоти, като те нямали собствен водоизточник. През 2018 г. засадил
шафран на около 2 дка, като поради суша през есента на 2018 г. се наложило да
полива насажденията, но за тази цел използвал цистерна, която напълнил от
близко блато.
По делото е изслушано и прието заключение на допусната
съдебно-счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните. Вещото
лице е изчислило, че съобразно чл. 46 и чл. 47 от Общите условия на „ВиК“ ООД – Враца следва да бъде извършено
начисление съобразно пропускателната способност за водопроводното отклонение
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане
на водата със скорост 1 м/с. Експертът
установява, че при изтичане на вода през полипропиленова тръба с диаметър Ф 25
при потребление за 6 часа на ден, количеството потребена вода е 6,480 м3 за
едно денонощие. Съобразявайки промените в цените на кубик вода, вещото лице е изчислило, че за период от една
календарна година от 07.11.2017 г. до 07.11.2018 г. консумираното количество
вода е 2365,200 м3 питейна вода, за което следва да се плати сума в размер на 4 920,12 лв. с ДДС. При прилагане на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ е изчислило, че дължимата сума е в
размер на 4 920,12 лв. с ДДС. Изчислило е лихвата върху посочената сума за
периода от 07.11.2018 г. до 21.03.2019 г. в размер на 184,51 лв., а върху сумата, за която ответното дружество е
издало фактура – 4913,74 лв., лихвата за
забава за периода от 07.11.2018 г. до 21.03.2019 г. е в размер на 184,24 лв.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Настоящата съдебна
инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
потребител на ВиК услуги на ответното дружество, тъй като съгласно § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а и според Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители на водоснабдителни услуги са „юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги“. Правилен е и правният извод, до който е достигнал
съдът, че ищецът е собственик на сградата, както и ползвател на държавния
поземлен имот, в който е изградена шахта за обслужване на
сградата, както и че независимо, че шахтата се намира в имота, частна държавна
собственост, нейното предназначение е да снабдява построената в него сграда. Установява се и от изготвената от вещото лице съдебно-техническата
експертиза, че шахтата се намира в непосредствена близост до сградата, което се
потвърждава и от свидетелите, които сочат че същата се намира на няколко метра
от нея. В случая е имало извод на водопровода, на който е било поставено
средство за измерване на използваното количество вода, който е бил затапен и е
поставена пломба, поради неплащане на задължения към дружеството доставчик на 01.02.2013 г. Ищецът като нов собственик става потребител на ВиК
услуги за този имот по силата на закона
от датата на придобиване на собствеността – 19.12.2012 г. И в чл. 63, ал.
2 от Общите условия на дружеството
е предвидено, че ако не се изпълни процедурата за промяна на партидата, новият
собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на
промяна на собствеността или ползването. Въззивният
съд намира, че законосъобразно първостепенният съд е приел за неоснователен
наведения от ищеца довод, че същият не отговаря за заплащане на начислената сума,
тъй като не е потребител.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че в конкретния случай по делото е доказано, че в процесния имот, частна държавна собственост, в който ищецът притежава
сграда,
е осъществено незаконно присъединяване към водопроводната мрежа на ответното
дружество, констатирано от служители на ответника в Протокол № 11443/07.11.2018
г., съставен от „ВиК“ ООД – Враца, ПП Мизия, в с. ***. По делото са събрани
достатъчно доказателства – разпитани свидетели и на двете спорещи страни, които
установяват, че действително в шахтата в процесния имот, прекъснатото водоподаване е
възстановено чрез премахване на
поставената пломба и поставяне на спирателен пластмасов кран с накрайник за
маркуч. Съществуване на незаконното присъединяване по смисъла на Наредба № 4/2004 г., е факт по делото, който не е опроверган от
показанията на разпитания свидетел, сочен от ищеца – К.Г..
При осъществено
присъединяване към водопроводната мрежа на ВиК снабдителя се дължи обезщетение
на основание приложимата норма на чл. 37 от Наредба № 4/2004 г., съгласно която при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационни системи съответните
отклонения са прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистени количества
вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата за едногодишен период,
освен ако се докаже, че периодът е по-малък.
По сходен случай е постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 124
от 09.04.15 г. на ВКС по гр.д. № 4703/14 г., ІV г.о., според което незаконното присъединяване към
водопроводните и канализационни системи може да бъде осъществено, както от
лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество, тоест лице
което има качеството на потребител, така и от лице, което не е обвързано от
договор. Във всеки случай това лице дължи обезщетение за ползваната вода и
канал без измервателен уред. Според цитираната практика на ВКС, в чл. 35, ал. 6
и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/04 г. е уреден начинът за определяне на
обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно при
извършване на незаконното присъединяване. Когато ползвателят няма вина, а в случая това е именно така, тъй като
няма данни кога точно и от кого е осъществено незаконното
присъединяване, и при липса на достатъчно
доказателства за определяне на количеството на ползваната вода, обезщетението
се определя по преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК. Това е така, тъй като
отговорността за обезщетение е за действително претърпени, а не максимално
възможните вреди. По приетата в чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. формула може да бъде определено само максимално
възможното количество ползвана вода. Това максимално възможно количество
ползвана вода може да бъде основа за определяне размера на дължимото
обезщетение само при виновно и противоправно поведение на ползвател, тъй като
нормата има санкционен характер. Както се посочи, по делото не е установено
незаконното присъединяване, чрез което е ползвана вода в имота, да е изградено
от ищеца или с негово знание и съгласие. Няма и данни колко време е ползвана
вода в имота. При липсата на установено виновно поведение от страна на ищеца
изразяващо се в извършени от него недобросъвестни действия по незаконното
присъединяване към ВиК системата по смисъла на чл. 37 от Наредба № 4/2004 г., пределите на отговорността му се разпростират
върху действително претърпените вреди от ответника, равняващи се на потребеното
количество вода в имота. По делото няма данни въз основа, на които да се
определи количеството на действително ползваната вода и точният период на ползване, при което следва да се приложи
нормата на чл. 162 ГПК, до който извод
правилно е достигнал и първоинстанционният съд.
Настоящият съдебен
състав
намира, че при определяне размера на дължимите суми не следва да се приложат
нормите на чл. 46 и чл. 47 от Общите условия, каквото становище поддържа
ответника „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Враца, независимо, че те са значително по-благоприятни за
ищеца от нормите на чл. 35, ал. 6
и във вр. с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., доколкото
според Общите условия се отчита
потребление на вода в едногодишен период, но по шест часа на ден, а не по 24
часа както разпореждат цитираните разпоредби от Наредбата. Не следва да се
прилагат нормите от Общите условия, тъй като по
делото не събрани доказателства и
въведени твърдения от страните след 2013 г. имотът да е
обитаван трайно. Според разпитаните
свидетели процесният имот е на
открито и представлява
необитаема постройка, като около шахтата няма ограда и по никакъв начин не е ограничен достъпът до нея. Свидетелите само предполагат, че може да е използвана
вода за поливане на насаждения, тъй като
почвата е била влажна, но не са видели ищецът или някой
по негово възложение да извършва поливна дейност.
От представеното извлечение от карнет за обект: краварник – процесната сграда, собственост на ищеца, се установява, че при ответното дружество има данни, че в процесния имот е отчетена потребена вода
за периода от 20.02.2012 г. до 29.01.2013 г.,
като са
отчетени 153 м3.
През месец март 2013 г. е прекъснато
захранването на имота с питейна вода и водопроводът
е пломбиран. За периода след това и до извършване на проверката на 07.11.2018 г. по делото
няма данни в имота да е отчитана потребена вода от
ответното дружество, а също и имотът да е бил обект
на проверка от страна на негови служители.
Доколкото по делото, при установените обстоятелства, е невъзможно да се определи
стойността на действително потребената от ищеца вода, а единствените обективни
данни за потребена вода в имота са отразени в посоченото извлечение от карнет, правилно първоинстанционният съд е
приел, че следва да бъде взето предвид това показание за реално отчетено количество вода
за почти едногодишен период – от 20.02.2012 г. до
29.01.2013 г., което е в размер на 152 м3. Вещото лице е посочило цените за 1
м3 вода на „ВиК“ ООД – Враца, които са
одобрени от контролния орган. Законосъобразно
районният съд по реда на чл. 162 ГПК е определил размера на претъпряната
от ответното дружество вреда на стойност 272,95 лв., като за този
размер искът е бил отхвърлен.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил
предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът С.М.С. не дължи на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД
– Враца сумата от 4 640,78 лв. и е отхвърлил иска за сумата от 272,95 лв. над
тази сума до пълния предявен размер от 4 913,73 лв., районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Неоснователно е възражението на въззивника за вътрешна
противоречивост на първоинстанционното решение, тъй като в съдебния акт първо
се посочва, че за сумата от 272,95 лв. искът следва да бъде отхвърлен, а
изложението продължава с крайния извод, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като се касае за техническа грешка, като
мотивите на съда изцяло кореспондират с диспозитива на съдебния акт.
С
оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 500,00 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд
съгласно приложения договор за правна защита и съдействие
Мотивиран от горното и
на основание чл. 272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 707/10.08.2019 г., постановено по гр. дело № 5069/2018 г. по описа на Районен
съд – Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Враца, ул. ***, да заплати на С.М.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.