№ 220
гр. София, 22.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от лишения от свобода В. Н.
С., срещу определение от 07.03.2021г. постановено по НЧД № 3857/19 г. по
описа на ОС Враца, с което е уважена молбата на жалбоподателя за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с
определение постановено по НОХД № 1449/2021г. по описа на PC
Кюстендил наказание „лишаване от свобода за срок от пет години при
първоначален „общ" режим. В жалбата се твърди, че съдът правилно приел,
че осъденият се е поправил и е налице втората предпоставка по чл. 70. ал. 1 от
НК, за да бъде уваженото искането. Като неправилно се смята определението
в частта с която е постановена пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подпис пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице" с периодичност три пъти
седмично, която да се изтърпява на адрес гр. ***, обл.***, ж.к. ***, бл.145,
вх.А, ап.7 за срока на остатъка на наказанието. Представени са множество
доказателства за семейно положение и уседналост на осъдения и семейството
му на територията на Кралство Испания.
Иска се отменя на обжалваното определение в частта за наложена
пробационна мярка.
1
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода В. Н. С. е осъждан няколкократно, като с
определение по НОХД № 1449/2021г. по описа на PC Кюстендил е одобрено
споразумение, с което му е определено наказание от 5 месеца лишаване от
свобода и на осн. чл.23 и 25 НК е определено едно общо наказание измежду
наложените му по НОХД № 1449/2021г. на PC Кюстендил, по НОХД
№564/2013г. на PC Враца, НОХД №1378/2013г. на PC Враца, НОХД
№98/2014г. на PC Ихтиман, НОХД №17951/2013г. на СРС, НОХД №
17840/2017г. на СРС, НОХД №20244/2014г. на СРС и НОХД №663 8/2013г. на
PC Пловдив в размер на 5 години лишаване от свобода. Осъденият е започнал
да търпи наказанието на 26.06.2020г., като към момента на на постановяване
на обжалваното определение е изтърпял фактически 1 година 8 месеца и 11
дни от срока на наложеното му наказание, предварително задържане са
зачетени 1 година, 4 месеца и 17 дни, а от работа 5 месеца и 17 дни.
Остатъкът за изтърпяване е бил 1 година, 5 месеца и 15 дни. Обективно верни
са констатациите на ВрОС, че е налице първата от предпоставките по чл. 70,
ал.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, като
правилно е счетено, че не само тя е налична в случая. Въззивният съд споделя
изводите на първоинстанционния такъв относно втората кумулативна
предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от
оценката по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив първоначално е бил
определен в средни стойности-57т. В хода на изтърпяване на наказанието
поради затвърдена позитивна линия на поведение и отчетени изпълнени
задачи от плана на присъдата, оценката на риска от рецидив е редуцирана до
53 т. Като причини и детерминиращи фактори, допринесли за извършване на
престъплението първоначално са отчетени ниско правно съзнание и
некритично отношение към криминалните си действия. Проблемните зони
маркирани при изготвяне на оценката на риска са: Криминална история-
осъждан е за користно- насилствено престъпление на осн. чл.198 от НК, а
също така и няколко пъти по чл.209 от НК. Отношение към
2
правонарушението- поема формална отговорност за извършеното престъпно
деяние, не осъзнава напълно мотивите за криминалното си поведение и
вредите, които е нанесъл с поведението си. Ниското ниво на уменията за
мислене е третата дефицитна зона, която има негативен ефект върху
действията на лишения от свобода С.. Рискът от вреди е отчетен със средни
стойности спрямо обществото.
Видно от материалите съдържащи се в затворническото досие през
периода на изтърпяване на наказанието лишения от свобода С. активно се
включвал в изпълнението на плана на присъдата. Чрез поведението си,
съгласно доклада по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС е показал, че може да изпълнява
поставени цели и задачи, демонстрирайки мотивация за промяна на
криминалното си поведение. Проявил е добри трудови навици, както и
позитивно отношение към труда. Включвал се активно в социалните
дейности за осмисляне на свободното време. В резултат на изтърпяното до
момента наказание са налице позитивни промени, като от осъдения е
предприета линия на поведение към осъзнаване на минали грешки и
извличане на поука от тях. С оглед на това въззивният съд приема за
обоснована констатацията в доклада, че осъдения с поведението си е доказал,
че е налице личностна готовност за живот на свобода.
Позитивното поведение на осъдения е довело до редуциране на
оценката за опасност от рецидив до настоящата стойност, което категорично
сочи, че затворническата администрация не е останала безразлична към
полаганите от него усилия. При наличните данни правилно
първоинстанционния съд е счел, че е налице втората предпоставка по чл.70,
ал.1 от НК. Видно от доклада осъденият С. е дал убедителни доказателства за
успешно проведен и приключил процес на поправяне: наличие на добро
поведение, положително отношение към труда, коректност към други лишени
от свобода и към служители, стриктно изпълнение на разпореждания,
съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на риска от рецидив
и вреди в достатъчна степен.
С оглед на това въззивният съд приема, че при осъдения е настъпил
удовлетворителен с оглед постигнатите до момента резултати и очертаващите
се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро поведение
през целия период на фактическо изтърпяване на наказанието, което от една
3
страна по същността си представлява изпълнение на задълженията на
лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение, а от друга-доказателство за неговото
поправяне. Поради това, предпоставките за условното му предсрочно
освобождаване са били налице и първоинстанционният съд обосновано е
направил констатация в този смисъл. Рискът от вреди за обществото е отчетен
като среден, поради многобройните осъждания на лицето, но са констатирани
прояви на осъзнато разкаяние и реална преценка на престъпното поведение от
осъдения.
Въз основа на това въззивният съд приема, че действително осъденият
е дал с поведението си доказателства за поправянето си и за необратимостта
на този процес. Видно е, че престоя му в затвора е довел до снижаване на
риска от рецидив, като същевременно е бил съпътстван с поведение дало
основание за поощряването му. Наблюдава се положителна промяна в
първоначално очертаните проблемните зони и той като цяло е съдействал
безрезервно за изпълнение на поставените задачи по плана за изпълнение на
присъдата. Чрез своето поведение през изминалия период осъденият е
показал, че може да изпълнява поставени цели и задачи, демонстрирал е
мотивация за промяна на криминалното си поведение, показал е добри
трудови навици, както и позитивно отношение към труда. Включвал се
активно в социалните дейности за осмисляне на свободното време, а
настъпилите позитивни промени са резултат от предприета линия на
поведение към осъзнаване на минали грешки и извличане на поука от тях.
Това дава основание на съда да се приеме, че корекционната работа с него е
довела до изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни
нагласи за законосъобразен начин на живот. Доказателствата за поправянето
на осъдения са категорични и сочат, че молбата му за условно предсрочно
освобождаване е основателна, като констатациите на първоинстанционния
съд в този смисъл са обосновани.
Необосновано първоинстанционният съд след като е преценил
наличието на предпоставките за условно предсрочно освобождаване е
наложил пробационна мярка "Задължителна регистрация по настоящ адрес с
явяване и подпис пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице" с периодичност три пъти седмично, която да се изтърпява
на адрес гр. ***, обл.***, ж.к. ***, бл.145, вх.А, ап.7 за срока на остатъка на
4
наказанието- 1/една/ година, 5/пет/ месеца и 15/петнадесет/ дни. Съдът е
пренебрегнал наличните доказателства относно факта, че семейството на
осъдения живее в Кралство Испания, както и тези за провеждана но
нереализирана процедура за трансфера му в тази държава, с оглед съдебно
решение на български и испански съдилища. Неприключването на
процедурата за трансфер не е позволила осъденият да изтърпи наказанието
си близо до своето семейство. Към настоящия момент, когато са налични
предпоставките за условното му предсрочно освобождаване няма никакво
основание да се налага определената от съда пробационна мярка.
Изпълнението й фактически би довело до невъзможност на осъдения да се
завърне при семейство си и не кореспондира на приетата, както от
затворническата администрация, така и от самият съд, като налична
предпоставка за ресоциялизация-подкрепящо го семейство. Установено е от
доказателствата по делото, че в резултат на изпълнение на наказанието
подсъдимия не е виждал съпругата и по-голямото си дете, а второто си дете
не е виждал никога. Това е последица е от собственото му противоправно
поведение, което е станало причина за принудителната му изолация от
обществото. През продължителен период от време осъденият е бил отделен
принудително от семейната му среда, като въззивният съд приема, че това не
следва да продължава след освобождаването му от затвора, което към
настоящия момент вече е реализирано. Доказателствата за възможност
осъденият да продължи живота си в семейна среда и да полага труд на
територията на друга държава членка на ЕС дават основание на този съдебен
състав да приеме, че наложената пробационна мярка е несъответна.
Изпълнението й би влошило възможността за безпроблемна реинтеграция на
осъдения, тъй като за изпитателния срок на условното предсрочно
освобождаване би се елиминирала възможността за оползотворяване на
важен социален ресурс какъвто се явява подкрепящото го семейство.
Осъденият е дал категорични доказателства за поправянето си и най-вече за
осъзнаване на криминалното си поведение довело до осъждането му. Именно
поради това следва да му се даде възможност през изпитателния срок на
условното предсрочно освобождаване да затвърди тази позитивна промяна, за
което по категоричен начин би допринесло съжителството му с неговите деца
и съпруга.
Въз основа на изложеното съдът приема, че фактическите данни за
5
начина по който е изтърпявано до момента наложеното на осъдения
наказание са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради което
в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че са
налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Законосъобразно молбата за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
била уважена, но неправилно е била определена пробационна мярка през
изпитателния срок, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде
отменено само в тази му част.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.03.2021г. постановено по НЧД № 3857/19
г. по описа на ОС Враца съд, само в частта, с която е постановена по
отношение на осъдения В. Н. С. пробационна мярка Задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подпис пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице" с периодичност три пъти
седмично, която да се изтърпява на адрес гр. ***, обл.***, ж.к. ***, бл.145,
вх.А, ап.7 за срока на остатъка на наказанието
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6