РЕШЕНИЕ
№ 1295
гр. Пловдив, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502753 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. В. Я. и Я. А. Я. против Решение №
3498/11.07.2025г., пост. по гр.д.№ 14359/2024, ПРС, с което е отхвърлен иска на
жалбоподателите против „Канвас“ ООД, с пр.осн. чл. 34 ЗС за делба на следния
недвижим имот, а именно: едноетажна промишлена сграда с идентификатор № ****
по кадастрална карта и кадастралните регистри на ******, одобР. със Заповед №РД18-
78/ 05.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, като последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата, е от 16.06.2020 г.,
адрес на сградата: ********, застроена площ 357 кв.м., брой етажи: 1, брой на
самостоятелни обекти в сградата: няма данни, с предназначение: промишлена сграда,
представляваща съгласно удостовеР.е за въвеждане в експлоатация №7/09.02.2006 г.,
издадено от главния архитект на Община Марица, „СЛАДКАРСКИ ЦЕХ“ със
застроена площ от 345,08 кв.м. и която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор № ********** по кадастрална карта и кадастралните регистри на
***********, одобР. със Заповед №РД-18-78/ 05.12.2007 г. на изпълнителния директор
на АГКК, като последното изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо поземления имот, е от 16.06.2020 г., с адрес на поземления имот:
******, с площ: 1591 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
1
начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 762, квартал: 64, стопански двор №1,
парцел: VI, VII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателите Р. Я. и Я. Я. са останали недоволни от така постановеното
решение, като поддържат че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат,
че е неправилен решаващият извод на първоинстанционния съд, че едноличен
собственик на процесната сграда е ответното дружество на основание договор за
продажба от 2019г. , сключен в хода на производство по несъстоятелност, доколкото
по отношение на имота имало вписана ипотека от 2011г. Считат, че неправилно
първоинстанционния съд не е възприел възражението им за липса на вещно
транслативен ефект на този договор по отношение на 1/2ид.ч. от собствеността и
възражението им за нарушаване на императивни материални и процесуални норми за
принудително изпълнение, което е било насочено върху ипотекиран имот, съсобствен с
трето лице, различно от несъстоятелния длъжник, който имот частично не попада в
масата на несъстоятелността. Развиват съображения, че извършената от синдика
продажба на 1/2ид.ч. от имота по реда на чл.718 от ТЗ е нищожна, като съдът е бил
длъжен дори и без възражения в тази насока да констатира същия порок. Оспорват
заключението на съда, че имотът бил изцяло собствен на дружеството в
несъстоятелност, поради което и няма как да попада изцяло в масата на
несъстоятелността. Описват подробно фактологията по придобиване на права върху
имота от техния праводател, респ. загубвате на тези права от първоначалния
собственик още през 2014г., преди откриване на производството по несъстоятелност.
Считат и че не са налице основанията по чл.647, ал.1 от ТЗ за обвяване за
недействителни на разпоредителните действия преди откриване на несъстоятелността,
респ. определЯ. на датата на неплатежоспособността, като липсват данни да е
провеждано съдебно производство за обявяване на тази недействителност. Поддържат
и че в производството по несъстоятелност не са предвидени правила за продажба на
имущество, собственост на трети лица, ипотекирано за задължения на несъстоятелния
длъжник, като това изпълнение се провежда извън производството по
несъстоятелност. Оспорват и извода на първоинстанционния съд за неоснователност
на възражението им, че продажбата чрез пряко договарЯ. по реда на чл. 718 ТЗ е
опорочена и поради неуведомяване и неконституиране на А. Я. Я. и съпругата му Р. В.
Я. в производството по несъстоятелност. Считат, че уведомяването им е основано на
защитата от ЗЗД, т.к. ипотекарния длъжник има самостоятелни и различни от
длъжника права- на необходими разноски, да платят дълга и прочие. Развиват
подробни съображения и относно това, че синдикът, продавайки имот извън масата на
несъстоятелността е действал без представителна власт, респ. продажбата няма вещно
прехвърлителен ефект. Поддържа се и тезата, че изпълнението върху ипотекирания
2
имот е следвало да бъде проведено в рамките на индивидуално изпълнително
производство, при което ипотекарния длъжник би могъл да суброгира в правата на
удовлетвоР.те кредитори, респ. да се ползва от привилегиите на първоначалния
кредитор. По тези съображения считат, че извършената продажба от синдика е
нищожна и няма вещно прехвърлително действие, поради което те са останали
собственици на 1/2ид.ч. от имота. Молят за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново такова, с което се допусне делба на имота при равни квоти с
ответника. Претендират разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Ответната страна „Канвас“ ООД е подала отговор, в който оспорва жалбата.
Счита, че спорът отнесен пред въззивната инстанция е правен и се свежда до следните
въпроси: противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор разпореждане от длъжника,
собственик на ипотекирания имот, с идеална част от имота в полза на трето лице, след
вписване на ипотеката; може ли да се извърши продажба на целия имот за
удовлетворяване на вземанията на кредитора с вписана ипотека, в хода на
универсалното принудително изпълнение в производство по несъстоятелност;
запазват ли се правата на третото лице, приобретател на идеална част от
ипотекираната вещ; необходимо ли е ипотекарен кредитор да провежда производство
по отменителен иск по отношение на разпореждане от длъжника с идеална част от
ипотекирания имот или пряко приложение намира нормата на чл. 173, ал.1 3ЗД.
Обсъжда събраните по делото доказателства и счита, че е правилен извода на
първоинстанционния съд за това, че разпореждането на длъжника с 1/2 ид.ч. от имота
е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор, поради което извършената продажба
от синдика в полза на „Канвас" ООД е породила действие и легитимира дружеството
като едноличен и изключителен собственик на целия имот. Счита за правилен и извода
на първоинстанционния съд за неприложимост на отменителните искове по чл.647 от
ТЗ, т.к. приемане на противното би обезмислило института на ипотеката. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ищци, останали недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за
делба на недвижим имот. Постановеното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението се установява следното:
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил иска за
3
делба на процесния недвижим имот, като е приел, че ищците не могат да
противопоставят на ответника собственически права, т.к. техният праводател е
придобил ипотекиран имот и спрямо този имот е проведено универсално
принудително изпълнение в рамките на производство по несъстоятелност на
първоначалния собственик.
Подадената въззивна жалба съдържа оплаквания досежно това, че съдът не е
обсъдил нищожността на сделката, с която синдикът на несъстоятелното дружество,
бивш собственик на имота е отчуждил собствеността в полза на настоящия ответник.
В тази връзка са поддържани няколко основания – липса на правна възможност за
продажба на имот, собственост на трето лице в производството по несъстоятелност,
опорочаване на продажбата чрез пряко договарЯ. поради неуведомяване на третите
лица, собственици на имота, необходимост от провеждане на индивидуално
изпълнение с оглед защита правата на третите лица.
Следователно спорът, отнесен пред въззивната инстанция, касае единствено
валидността на сделката, по силата на която ответникът „Канвас“ ООД е придобил
собствеността върху процесния имот.
Между страните няма спор относно релевантните факти – Р. Я. и Я. Я. са
наследници на А. Я./ поч.********г./, съгл. УН № 20-00-3470/ 03.07.2023г. на общ.
*********.
От удостовеР.е от АВп № 30463/03.12.2019 се установява, че за процесната
сграда с идентификатор *********е учредена от собственика „Мистър суит“ ЕООД
договорна ипотека вх.рег.№******/28.12.2011г., н.д.16743/28.12.2011г.
С договор за покупко-продажба от 29.12.2014г. „Мистър суит“ ЕООД продава
на „Ел 48“ ООД 1/2ид.ч. от правото на собственост върху ипотекирания имот / НА
вписан вх.рег.№**********/29.12.2014, т.174, д. 19665/29.12.2014 СлВп/. В този
договор изрично е отразена посочената по-горе ипотека.
С договор за покупко-продажба от 18.07.2016г. „Ел48“ ЕООД продава на А. Я.
1/2ид.ч. от правото на собственост върху имота, подробно описан / НА вх.рег.
№********/18.07.2016, акт № 170, д.11906/16 СлВп/. В този договор също е отразено
наличието на договорна ипотека от 2011г.
По делото са представени Решение № 411/07.08.2017, т.д.№631/16, ПОС, част.
отм. с Р№311/13.11.2017, т.д.№631/16, ПАС , с които е открито производство по
несъстоятелност на „Мистър суит“ ЕООД , като е обявена начална дата на
неплатежоспособността 26.07.2014г.
Приложени са молба от 27.09.2019г. по т.д№631/2016, ПОС, подадена от
синдика А. Н. по реда на чл.718 от ТЗ за продажба чрез пряко договарЯ. на процесния
недвижим имот, О№2037/01.10.2019г., пост. по т.д.№631/2016, ПОС, с което съдът е
4
извършил проверка, че имотът е включен в масата на несъстоятелността, налице са
предпоставките по чл.718 от ТЗ и е разрешил продажбата му по този ред.
С договор за покупко-продажба от 21.11.2019г. синдикът, в качеството си на
представляващ несъстоятелния длъжник „Мистър суит“ ЕООД е продал на „Канвас“
ООД процесния имот / НА вх.рег.*******/21.11.2019г., Акт 122, т.98, д.20138/2019,
СлВп/. Приложено е и удостовеР.е от синдика за извършената продажба и Заявление за
частично заличаване на договорната ипотека.
При така описаната фактология относно транслативните сделки на
собствеността върху процесния имот, настоящата инстанция намира, че
жалбоподателите са загубили правото на собственост на основание осъществено
принудително изпълнение върху ипотекирания имот в рамките на производството по
несъстоятелност на първоначалния собственик „Мистър суит“ ЕООД. Нормата на
чл.173, ал.1 от ЗЗД повелява че „кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има
право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и
собственост да се намира той“. Казано по друг начин, последващото прехвърлЯ. на
собствеността върху ипотекирания имот не може да бъде противопоставено на
ипотекарния кредитор и той може да поиска осъществяване на принудително
изпълнение върху този имот независимо от последващите една или множество
транслативни сделки. В производството по несъстоятелност се осъществява особен
вид принудително изпълнение върху имуществото на длъжника - по реда на ТЗ, като
целта е удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния длъжник. Особеност
в случая е че осребряването на имуществото на длъжника се извършва от синдика,
назначен от съда и по правилата на производството по несъстоятелност. В този смисъл
това представлява едно особено производство, при което правилата на общия
изпълнителен процес се прилагат само в изрично посочени от закона хипотези. Така, в
конкретния случай, видно от решението на съда от 2019г., с което е разрешена
продажбата на имота по реда на чл.718 от ТЗ, съдът е извършил проверка и е
констатирал, че имотът е предоставен като обезпечение от първоначалния собственик,
който е и длъжник, за вземанията на ипотекарния кредитор, по чиято молба е и
образувано производството по несъстоятелност. Необходимо е и изрично да се посочи,
че в извършените прехвърлителни сделки след учредяване на договорната ипотека
изрично е записано, че имотът е обременен в процесната тежест – ипотеката от 2011г.
Следователно, макар и съответните сделки да са произвели своя вещно-правен ефект,
то за купувача е било ясно, че имотът е обременен с тежест и че не може да
противопоставя собственически права на ипотекарния кредитор.
Поддържа се във въззивната жалба, че съдът е длъжен служебно да се
произнесе по нищожността на правна сделка и без възражения от страните, ако тя
произтича от самата сделка или от събраните по делото доказателства.
5
Жалбоподателите не са въвеждали пред първоинстанционния съд спорове относно
действителността на договора за покупко-продажба, сключен между ответника „
Канвас“ ООД и синдика. В случая липсват основанията, посочени в чл.26 от ЗЗД, за да
се приеме, че процесния договор за покупко-продажба е нищожен. Не е повдиган и
конкретен спор относно валидността на действията на синдика, още по-малко свързани
с конкретната продажба, за да бъде очертан като спорен предмет и евентуално да бъде
разпределяна доказателствена тежест и събирани някакви доказателства. В същото
време само от представения нотариален акт, в който е материализиран договорът за
покупко-продажба, от който „Канвас ООД черпи права, не може да се направи никакъв
извод за някакъв порок при сключването му.
Оплакването на жалбоподателите, че не са проведени отменителните искове по
чл.647 от ТЗ е неоснователно, т.к. в процесния случай не намира приложение нито
едно от хипотезите на сочената норма – не се касае нито за безвъзмездна сделка, нито
за несъразменост между престациите, нито учредената ипотека е за чужди задължения,
нито пък е налице увреждаща кредиторите сделка, поради непротивопоставимостта на
последващите продажби от длъжника на ипотекарния кредитор. Следователно в
случая нито е било необходимо, нито пък възможно провеждането на т.нар.
отменителни искове от синдика по реда на чл.647 от ТЗ. Следва да се посочи, че
провеждането на производство по тези искове има за цел връщане на отчуждения имот
в масата на несъстоятелността, а в случая това не е необходимо поради приложението
на нормата на чл.173 от ЗЗД.
По отношение на останалите оплаквания на жалбоподателите – за продажба на
чуждо имущество, за приложимост на индивидуалното принудително изпълнение,
следва да се отговори, че в хипотезите на обявяване на несъстоятелност на длъжника
законодателят е установил правилата на универсалното принудително изпълнение в
производството по несъстоятелностт, които дерогират провеждане на общия
изпълнителен процес по ГПК, като в този смисъл е и разпоредбата на чл.638 от ТЗ.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, че с извършеното от синдика разпореждане с процесния
имот, който е включен в масата на несъстоятелността като ипотекиран в полза на
кредитора, инициирал производството по несъстоятелност, са прехвърлени изцяло
правата на собственост върху този имот на купувача по договора – „Канвас“ ООД.
Ищците, като придобили собственически права, но върху ипотекиран имот, не могат
да ги противопоставят нито на ипотекарния кредитор, нито на купувача в
производството по универсално принудително изпълнение. Така те не доказват
възникване на съсобственост с ответника, поради което и предявеният иск за делба се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да
6
бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемата
страна сумата от 2300лв., заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3498/11.07.2025г., пост. по гр.д.№ 14359/2024,
ПРС.
ОСЪЖДА Р. В. Я., ЕГН ********** и Я. А. Я., ЕГН **********, да заплатят на
„КАНВАС“ ООД, ЕИК ******, сумата от 2300лв.- разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7