РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5416
гр. Плевен, 21.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева и с участието на прокурора Иво
Радев като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №1037/2020г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Производството по адм.д.№1037/2020г. по описа на
Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от л. св. З.И.П.,***,
с правно основание чл. 276, ал.1, т.1, вр чл.3 от ЗИНСЗ, вр.чл. 250, ал.1 от АПК, за преустановяване на противозаконно действие на Началника на
Затвора-Белене, изразяващо се в отнемане на интелектуална собственост, в
електронен вариант и възпрепятстване правото му да се ползва от нея,
осъществено, чрез отнемане на компютър, съдържащ същата. Моли съда да разпореди
връщане на притежаваната от жалбоподателя П. интелектуална собственост-
създадени от него файлове, съдържащи искови молби по заведени от него дела,
творчески и научни трудове.
С определение №1834/07.12.2020г., съдът е конституирал
страните по делото, като с протоколно определение от 18.12.2020г, е
конституирал като контролираща страна и ОП- Плевен.
Ответникът по жалбата- Началник на Затвора Белене, представлявана
от юрк. Н. У., изразява становище за неоснователност на депозираната жалба-
искане, и моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Посочва, че лишените от свобода в затвора Белене нямат право да
притежават в собственост компютър, като същият е предоставени за ползване от
началника на Затвора. Посочва, че
компютъра се ползва предимно от л. св. П., поради липса на интерес от страна на
останалите лишени от свобода. Посочва,
че поради зачестили оплаквания, свързани с работата на компютъра, същият
е бил иззет за профилактика и ремонт;
посочва, че понастоящем не се ползва,
тъй като е иззет захранващия кабел.
Представителят на ОП- Плевен изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба и моли съда да остави без уважение.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз основа
на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото е безспорно, че жалбоподателят З.П.,***.
Установява се също, че въз основа на утвърден от Началника на Затвора Белене,
седмичен график от 30.05.2018г., за ползване от страна на лишените от свобода,
настанени в ЗПС, изтърпяващи наказание лишаване от свобода- „доживотен затвор“
и „доживотен затвор без право на замяна“, е предоставена компютърна конфигурация-
компютър, монитор, клавиатура и „мишка“. Видно от представеният график,
компютърната конфигурация е предоставена за ползване на жалбоподателя П., в ден
понеделник. По делото се установява също, съобразно изявлението на
жалбоподателя и на процесуалният представител на ответника, че компютърната конфигурация
се ползва предимно от П.. Безспорно е по делото също, че ползваната от л. св. П.
компютърна конфигурация, не е негова собственост. В тази връзка, по делото е
приета Заповед №ЛС-04-642/28.11.2019г на Министъра на правосъдието, ведно с
утвърден списък на разрешените лични вещи, след които не фигурира компютърна
конфигурация. Съдът намира за безспорно установен и факта, че понастоящем компютърната
конфигурация не се използва от никого, тъй като е иззета от затворническата
администрация за профилактика и ремонт. Видно от приложената по делото докладна
записка от Б. А., от 09.06.2020г, в същата е посочена необходимостта от
извършване на ремонт на конфигурацията, по депозирано от П. оплакване.
Така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, всеки
лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно
лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3. Съобразно нормата на чл.
3, ал.1 от ЗИНСЗ, към която чл. 276 изрично препраща, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Нормата на ал.2 постановява, че за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В
случая, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и по реда на чл. 278, ал.1
от ЗИНСЗ, съдът намира, че искането на л.св. З.П., не попада в никоя от
хипотезите на нормата на чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНСЗ, поради което, същото е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова. По делото, както бе
посочено по-горе, безспорно се установи, че л.св. П. е ползвал компютър,
предоставен от затворническа
администрация, за ползване от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода- „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“, по
утвърден график, както и факта, че конфигурацията е ползвана предимно от П.. Изземването
на този компютър, от страна на затворническата администрация, чиято собственост
е, за профилактика и ремонт, не съставлява такова действие, нарушаващо
забраната по чл. 3 от ЗИНСЗ. Изземването на компютърната конфигурация, не
съставлява и действие по лишаване на л.св. П. от интелектуалната му собственост
върху създадените от него файлове, нито го лишава от правото му на жалба, както
твърди жалбоподателя. В случая не е налице такова право на интелектуална
собственост на л.св. П., върху създадените от него файлове, по смисъла на Закон
за авторското право и сродните му права. Поради това, факта на изземване на
компютърната конфигурация, не води до нарушаване каквито и да е права на л. св.
П.. Още по- малко това води до лишаване на л. св. П. от правото му на жалба,
доколкото същият може да реализира същото, както и в настоящето производство,
на хартиен носител.
На основание гореизложеното, депозираното от л. св. З.П.
искане, по реда на чл. чл. 276, ал.1, т.1, вр чл.3 от ЗИНЗС, следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Съдът приема, че в случая не следва да бъдат
присъждани разноски в полза на ответника, изразяващи се в юрк. възнаграждение,
доколкото отговорността на ищеца за разноски, по арг. чл. 286, ал.2 ЗИНЗС, се
свежда само до разноски в самото производство, по извършени процесуални
действия. Цитираната норма от ЗИНЗС се явява специална по отношение на чл. 78,
ал.1 от ГПК и дерогира същата.
Водим от горното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на л. св. З.И.П.,***, с правно основание
чл. 276, ал.1, т.1, вр чл.3 от ЗИНСЗ, вр.чл. 250, ал.1 от АПК, за
преустановяване на противозаконно действие на Началника на Затвора-Белене,
изразяващо се в отнемане на интелектуална собственост, в електронен вариант и
възпрепятстване правото му да се ползва от нея, осъществено, чрез отнемане на
компютър, съдържащ същата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Разпореждането може да бъде обжалвано с касационна жалба, в 3-
дневен срок от получаване на съобщението, пред Тричленен състав на
Административен съд- гр. Плевен.
АДМ. СЪДИЯ : /п/