Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 14.02.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд наказателна колегия,
На четвърти февруари две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Валентина Спирова
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1054 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против т.К.Б., с ЕГН **********,
с адрес *** искове.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване
съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на
ответника.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените иск.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№123/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на
382.93 лв.-главница, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 14.07.2016г., потребени
в периода 15.09.2016г. до 14.02.2017г., за които е издадена фактура
№**********/15.02.2017г., платима в срок до 02.03.2017г., 71.92 лв.-мораторна
лихва за забава за периода 03.03.2017г. до 07.01.2019г., начислена върху
вземането, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2019г. до
окончателното изплащане.Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което на кредитора-ищеца в настоящето производство е указано да предяви искове
по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.
Твърди се по исковата молба, че с договор от
14.07.2016г. за мобилен номер 0898 706573 с абонаментен план Нон Стоп 40.99 лв.
със срок до 14.07.2018г. ответникът е абонат на ищеца с клиентски номер
№*********, като се е възползвал от преференциални условия и е получил мобилно
устройство за 23 месечни вноски по 9.59
лв.На същата дата сключил и втори договор за мобилен номер 0892 476879 с
абонаментен плон Резерв Старт 7.99 лв. със срок до 14.07.2018г.
За периода 15.09.2016г. до 14.02.2017г. били издадени
три фактури, като стойността на потребените далекосъобщителни услуги била в
размер на 224.13 лв., като към всяка фактура били приложени извлечение-справка
за потреблението на всеки от ползваните номера.С кредитно известие от
15.01.2017г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сума в размер
на 13.82 лв. за върнати на абоната пропорционално начислени такси.Начислена била
и лизингова вноска в размер на 9.59 лв.
Неизпълнението на задълженията на ответника да заплати
задължението си в размер на 219.90 лв. дало основание на ищица да прекрати
договора и да издаде крайна фактура на стойност 1139.45 лв.В тази фактура била
начислена неустойка в размер на 756.52 лв., оставащите неизплатени лизингови
вноски – 163.03 лв. и потребени мобилни услуги на стойност 219.90 лв.
На база гореописанато, се претендира установяване по
отношение на ответника, че вземането в размер на 219.90 лв.-незаплатени
далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2016г. до 14.02.2017г. за абонатен
намир №*********, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на
заявлението съществува.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 163.03 лв.-незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 14.07.2016г.
При така предявените искове с исковата молба, с
определение на съда от 31.05.2019г. по ч.гр.д.№123/2019г. е обезсилена
заповедта за изпълнение над предявения
размер от 219.90 лв. до присоъдения със заповедта от 382.93 лв., както и изцяло
за сумата от 71.92 лв.-мораторна лихва за забава.
Към исковата молба са приложени и приети като
доказателства по делото описаните по-горе договори и издаваните от ищеца
фактури.
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
По делото са представине и приети като доказателства:
договор за мобилни услуги-2 бр.и договор за лизинг, издадените от страна на
ищеца фактури, общи условия.като доказателство е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л.Й..
В производството по чл.410 ГПК и сл. в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение представляваща стойност
на предоставени от ищеца далекосъобщителни услуги.В този смисъл, ищецът е този
който следва да проведе пълно и главно доказване относно размер и стойност на
предоставени услуги.По делото не са представени каквито и да е доказателства
относно реално изразходваните далекосъобщителни услуги от страна на
ответника-както общото потребено количество, така и единисчната цена на тези
услуги.Липсват и доказателства по издаваните фактури-каква част от сумите е
стойност на потребени далекосъобщителни услуги.Следва да се посочи, че
едностранно издаваните от ищеца фактури могат да бъдат позвани като
доказателства за твърдените от него обстоятелства, но сами по себе и без
ангажирани други доказателствени искания, не водят до извод, че е проведено
пълно и главно доказване на твърденията по исковата молба.В този смисъл, съдът
счита, че ищецът в производството не проведе пълно и главно доказване относно
вида и размера и стойността на предоставените далекосъобщителни услуги, както и
относно единичната цена, така и относно общото потребено от ответника
количество от тези услуги.От тази гледна точка предявениия иск по чл.422 ГПКе
изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
От описаните доказателства, по делото се установи, че
между страните е сключен договор за лизинг на мобилно устройство, по силата на
който на ответника е предоставено такова.Последният е поел задължение за
изплаща на ищеца лизингови вноски в размер на 9.59 лв. за период от 23
месеца.Слез изтичане срока на договора, ответникът не е изплатил дължимите
лизингови вноски, нито е върнал на лизингодателя полученото за ползване
устройство.От приетата като доказателство по делото експертиза се установи, че
не са изплатени 17 вноски, на стойност 163.03 лв.Ответникът не проведе
доказване да е изплатил задължението, поради което този иск е изцяло
основателен и следва да се уважи от съда.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 430.01
лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявениия от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 против Т.К.Б., с ЕГН **********, с адрес *** иск за установяване
съществуването на взамане в размер на 219.90 лв.-незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода 15.09.2016г. до 14.02.2017г. за абонатен намир №*********, за
които по ч.гр.д.№123/2019г. на КРС е издадена заповед по чл.410 ГПК.
Осъжда Т.К.Б., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
сумата от 163.03 лв.-неизплатени лизингови вноски по договор от 14.07.2016г.
Осъжда Т.К.Б. да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД деловодни разноски в размер на 430.01 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: