Р Е
Ш Е Н
И Е № 480
Гр. Стара Загора, 05.12.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно
дело № 679 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 178
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от П. Р. Ж. – полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ –
юг на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Стара Загора при ОДМВР –
Стара Загора срещу Заповед УРИ 349з-3305/09.09.2022 г. на Директора на ОД на
МВР Стара Загора, с която на жалбоподателя е определено да се изплаща
допълнително месечно възнаграждение за пряко изпълнение на опазване на
обществения ред на териториален и линеен принцип в размер на 2% от базата по
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-1060/26.09.2019г. за условията, реда и максималните
размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР, считано от 01.09.2022г. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в
нарушение на административно производствените правила и материалния закон. Жалбоподателят
не е бил запознат със съдържанието на предложение № 8245р-11782/31.08.2022 г.,
респ. не са му известни мотивите за издаване на заповедта. Сочи неяснота
относно срока на заповедта, както и противоречие между конкретно определения
размер на допълнителното възнаграждение с извършваните от жалбоподателя по вид
и обем специфични служебни дейности. Претендира се отмяната на оспорения
административен акт и присъждане на разноските по делото. Пред съда жалбата се
поддържа с писмено становище чрез упълномощен процесуален представител.
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР – Стара Загора чрез упълномощен процесуален
представител – юриск. М. оспорва жалбата. Твърди, че заповедта е издадена от
компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при наличие на
материалноправните предпоставки. Позовава се на разпоредбата на чл.6, ал.1 от
Наредба №8121з-1060/2019г. за определянето на конкретния размер за пряко
изпълнение на специфични служебни дейности. Определянето става със заповед на
Директора на ОД на МВР Стара Загора, въз основа на приложеното в
административната преписка предложение №8245р-11782/31.08.2022г. по описа на
Второ РУ Стара Загора. На служителя е предоставено копие от заповедта, но не е
налице законово задължение на органа за запознаване с предложението, послужило
като основание за издаване на оспорената заповед. Твърди отсъствие на незаконосъобразност
на оспорения административен акт, предвид липсата на краен срок за получаване
на определения индивидуален размер на допълнителното възнаграждение, тъй като
при наличие на обстоятелства за изменение, спиране и възстановяване, се
определя със заповед нов конкретен размер и съответната специфична служебна
дейност. Мотивите за издаване на оспорената заповед са конкретно цялостно
посочени в предложението, като с оглед трайната съдебна практика мотивите на
индивидуалния административен акт могат да се съдържат в друг документ, към
който актът препраща и се намира в
административната преписка. Не е налице тенденциозно отношение към
служителя-жалбоподател, а обективна преценка по отношение на пряко извършваната
от него служебна дейност. Осъществяваната дейност по контрол на държавната
граница или участие в специализирани полицейски акции са друг вид специфични
служебни дейности по смисъла на § 1, т.26а
от ДР на Закона за МВР и не попадат в основната пряко осъществявана
специфична служебна дейност от жалбоподателя, а именно опазване на обществения
ред. Позовава се на представената справка за дейността на служителите в група
ТП-юг сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ-Стара Загора, съгласно която служебната
дейност на жалбоподателя е в минимума спрямо останалите служители от групата,
поради което твърди, че правилно е преценено от страна на преките ръководители,
че следва да получава минимален размер на допълнително възнаграждение за пряко
изпълнение на специфични служебни дейности. Моли за отхвърляне на жалбата и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
заема длъжността полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ – юг на
сектор „Охранителна полиция“ към Второ Районно управление – Стара Загора при
ОДМВР – Стара Загора и по смисъла на §1 т.26а от ДР на ЗМВР изпълнява
специфична служебна дейност „опазване на обществения ред“. В периода 01.06.2022
г. – 01.09.2022 г. жалбоподателят е командирован за охрана на държавната
граница за времето от 02.07.2022 г. до 15.07.2022 г. и е участвал в
специализирана полицейска операция от 01.08.2022 г. до 15.08.2022 г. /л.7 от
делото/. Представена е и подробна справка за резултатите на група ТП – юг за
периода от 01.06.2022 г. – 01.09.2022 г. /л.21 и сл. от делото/.
На
31.08.2022 г. гл. инспектор Пламен Митев и гл. инспектор Георги Георгиев- началник
Второ РУ – Стара Загора, на основание чл.
178, ал.1, т.2 ЗМВР и чл.6 ал.1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за
условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР /Наредбата/, са отправили предложение УРИ 8245р-11782-31.08.2022
г. до директора на ОД на МВР – Стара Загора за размера на допълнителното
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от държавни
служители във Второ РУ Стара Загора. Със същото е предложено за пряко не
осъществяване на охрана на обществения ред и съгласно чл.10, ал.2, т.7, б. „вв“
от Наредбата, считано от 01.09.2022 г., да бъде определен размер на
допълнително възнаграждение на служителя П. Р. Ж. в размер на 2%, а за друг
служител - мл.експерт П. мл. ПИ в група ТП – север на сектор ОП при Второ РУ –
Стара Загора в размер на 5%. Изложени са следните мотиви: служителят не работи
непосредствено по опазване на обществения ред и противодействие на
престъпността, не планира, не отчита, не контролира и анализира получените
резултати от дейността по опазване на обществения ред, безопасността и контрола
на пътното движение и противодействието на престъпността на обслужваната
територия. Не участва в организацията на разстановката на силите и средствата,
съобразно особеностите на оперативната обстановка. Не изпълнява задълженията,
свързани със стриктно спазване на мерките за безопасност и съответните
инструкции за работа при изпълнение на служебните задължения, осигуряващи
здравословни и безопасни условия на труд.
Въз
основа на цитираното предложение е издадена оспорената Заповед УРИ: 349з-3305/09.09.2022
г. на Директора на ОД на МВР, с която на основание чл.
178, ал. 1, т. 2, чл.
179а, ал. 2 от ЗМВР вр. чл.2, чл.
6, ал. 1 и чл.10, ал.2, т.7 /вв/ от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за
условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР – за патрулно постова дейност или опазване на обществения ред
на териториален или линеен принцип и във връзка с предложение рег. № 8245р-11782/31.08.2022
г. е определен размер на допълнително възнаграждение за специфични служебни
дейности на инспектор П. Р. Ж. – полицейски инспектор V ст. в група
„Териториална полиция“ – юг на сектор „Охранителна полиция“ към Второ Районно
управление – Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора, в размер на 2% от базата по
чл.10, ал.1 от Наредбата, считано от 01.09.2022 г. Заповедта е оспорена с жалба,
подадена в Административен съд Стара Загора с вх. № 5648/03.10.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена е от легитимирано лице по чл.
147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Липсват
доказателства за датата на връчване на заповедта /на л.7 ответникът сочи, че не
разполага с такива/, а и предвид обстоятелството, че в процесната заповед не се
сочи пред кой орган и в какъв срок може да се оспори, срокът следва да се счита
за удължен с два месеца, съгласно чл. 140
от АПК, поради което оспорването е в срок и процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл.
168, ал. 1 вр. чл.
146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му. Съобразно нормата на чл.
179а, ал. 1 от ЗМВР условията, редът и максималните размери за изплащане на
допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а предвид ал. 2, определянето на конкретния
размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната
специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на
всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл.
37, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична
полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на
населението", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и
ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или
от оправомощени от него длъжностни лица.
В
текста на §1, т.26а
от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на понятието "специфични
служебни дейности" – пряко изпълнявани от държавните служители по този
закон дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна,
експертно-криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и
неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, водолазна,
охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма
или участие в специални операции, откриване, идентифициране и неутрализиране на
взривни устройства и взривни вещества, конвоиране, съпровождане или
транзитиране на лица, опазване на обществения ред и разследване по досъдебни
производства.
С
Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., издадена на основание чл.
179а от ЗМВР, са определени условията, редът и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Според
чл.2,
ал.1 и 2
от същата наредба, допълнителното възнаграждение по чл.1 се изплаща на
държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по §1, т.26а от
ДР на ЗМВР. Правото на допълнителното възнаграждение по ал.1 възниква от
датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност.
Съгласно чл.
3, ал.1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., допълнителното
възнаграждение по чл.1 се изплаща за действително отработено време. За
действително отработено време се зачита и времето на: 1. ползване на платен
годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1, 2 и отменената (ДВ, бр. 85 от 2020 г.)
т. 3 от ЗМВР; 2. професионално обучение с откъсване от работа – когато срокът
на обучението е до 30 календарни дни; 3. командироване в чужбина за срок до 30
календарни дни, независимо от основанието; 4. командироване в чужбина за срок
повече от 30 календарни дни, когато служителят ще изпълнява специфична служебна
дейност по време на командироването. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата времето по
ал. 1, т. 2, 3 и 4 се зачита за всеки конкретен случай, а не сумарно за
календарната година.
В
чл.6,
ал.1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., цитиран като основание за
издаването на акта, определянето на конкретния размер на допълнителното
възнаграждение по чл.1 и съответната специфична служебна дейност, неговото
изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по
мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на
ръководителите на структури по чл. 37
от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична
полиция" (РДГП) и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и
защита на населението" (РДПБЗН) и началниците на зонални жандармерийски
управления към Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и
ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или
от оправомощени от него длъжностни лица. Според чл.
6, ал. 2 от същата наредба, предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3
работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал.1, а заповедта за определяне
на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5 работни
дни от утвърждаване на предложението. Съгласно чл.6, ал.3 от Наредбата, при
изменение на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение на конкретния
служител се предоставя копие на заповедта за изменение.
Според
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.,
базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е 50 на сто от
утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната
година база за определяне размера на основното месечно възнаграждение за
най-ниската длъжност по чл.
177, ал. 2 и чл.
180, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл.10, ал.2, т.7 б. „а“ /вв/ от Наредбата
/цитирана в оспорената заповед/, конкретният размер на допълнителното
възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва
за: патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален
или линеен принцип в населени места извън посочените по букви "аа"
/гр. София/ и "бб" /гр. Пловдив, Варна и Бургас/ – до 35 на сто.
Заповедта
е издадена от компетентен орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в
качеството му на ръководител на структура по чл. 37
от ЗМВР, в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на
изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на акта.
По делото е приложено предложение УРИ 8245р-11782/31.08.2022г. за определяне
размера на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавни служители, но в него липсват каквито и да са мотиви, въз
основа на които да се установи защо за жалбоподателя е предложено 2%
допълнително възнаграждение, докато за другия служител включен в същото
предложение е предложен друг процент – 5%. Процесното предложение е
немотивирано и издадено в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, като към
същото препраща заповедта, без да се изложат и посочат мотиви за това. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактическите и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на
административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при
осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се
съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и
който се намира в административната преписка. В конкретния случай в оспорената
заповед е налице позоваване на Предложение УРИ 8245р-11782/31.08.2022 г., в
което са посочени мотиви, че служителят не работи непосредствено по опазване на
обществения ред и противодействие на престъпността, не планира, не отчита, не
контролира и анализира получените резултати от дейността по опазване на
обществения ред, безопасността и контрола на пътното движение и
противодействието на престъпността на обслужваната територия; не участва в
организацията на разстановката на силите и средствата, съобразно особеностите
на оперативната обстановка; не изпълнява задълженията, свързани със стриктно
спазване на мерките за безопасност и съответните инструкции за работа при
изпълнение на служебните задължения, осигуряващи здравословни и безопасни
условия на труд. Липсва конкретика какви задачи са били поставени и неизпълнени
от служителя, за да се извърши преценка на изпълнението/неизпълнението/неточното
изпълнение на поставените служебни дейности. Така посочените мотиви са твърде
общи и нито в оспорената заповед, нито в посоченото по-горе предложение, на
което се основава тя, са налице препратки или позовавания на определени документи,
касаещи дейността на жалбоподателя. Същевременно от приложената на л.7 справка
е видно, че служителят е бил командирован за охрана на държавната граница за
времето от 02.07.2022 г. до 15.07.2022 г. и е участвал в специализирана
полицейска операция от 01.08.2022 г. до 15.08.2022 г. Справките на л.11-13 от
делото съдържат подробни данни за извършваните от служителя дейности и обеми,
като липсва взаимовръзка между тези
данни и мотивите в предложението, на което се позовава заповедта. Процесуалният
представител на ответника акцентира, че дейностите по контрол на държавната
граница и участие в специализирани полицейски операции са друг вид специфични
служебни дейности по смисъла на §1 т.26а от ДР на ЗМВР, които не попадат в
основната специфична служебна дейност на жалбоподателя по охрана на обществения
ред. Интерпретира данните от справките от делото като показващи резултати на
жалбоподателя в минимума спрямо останалите служители от групата в рамките на
период от 01.06.2022 г. до 01.09.2022 г., с което намира за обоснован извода за
размер близък до минималния на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя.
Нито от справките за дейността на групата, нито от предложението, нито от
процесната заповед обаче става ясно дали при отчитане резултатите на жалбоподателя
са взети предвид обстоятелствата за възложените му допълнителни задачи,
съгласно справката на л.7 от делото, които според процесуалния представител на
ответника не попадат в основната специфична служебна дейност на жалбоподателя,
но той е извършвал /половината от м.юли 2022 г., половината от м.август 2022
г./ и след този период е направено предложението за допълнително възнаграждение
в размер на 2%, по което е издадена процесната заповед. Няма съпоставка дали
останалите служители, които имат по-високи показатели за някои от отчетените
дейности в групата също са били натоварени с допълнителни /не попадащи в
специфичните за длъжността им/ служебни дейности и за какви периоди, за да се
направи преценка дали допълнителното възнаграждение на жалбоподателя е
обективно съответно на извършената дейност. Не става ясно и защо при абсолютно
идентични мотиви в предложението за двамата посочени служители, са предложени
различни размери на допълнителното възнаграждение - за жалбоподателя 2%, а за
другия служител 5%. В преписката не са налични ако са изискани обяснения защо
служителят не работи непосредствено по опазване на обществения ред и
противодействие на престъпността, дали се касае за обективни причини /възложени
други задачи, отсъствие или др./ или отклонение от служебни задължения.
Възлагани ли са му, кога и защо не са изпълнени задачи по планиране, отчитане,
контролиране, анализиране на резултати от дейността по опазване на обществения
ред, безопасността и контрола на пътното движение и противодействие на престъпността
на обслужваната територия и т.н. От заповедта, респ. предложението, към което
препраща, не става ясно дали се касае за констатации за нарушения на служителя
/неизпълнение на служебни задължения/ и ако е така въз основа на кои конкретни
мотиви е определен размерът на допълнителното възнаграждение. В оспорената
заповед, както и в предложението, липсват доводи по конкретния размер на
получаваното до издаване на настоящата заповед допълнително възнаграждение и
какви конкретно обстоятелства са наложили определянето му считано от 01.09.2022
г. на 2%, предвид което съдът не е в състояние да осъществи контрол за
законосъобразност на направената преценка на административния орган.
Така
установеното нарушение на изискването за мотивираност на административния акт
обосновава извод за неговата незаконосъобразност и съставлява отменително
основание по чл.
146, т. 2 от АПК. Краткостта и непълнотата на мотиви, липсата на конкретика
и общото им излагане /за двама служители в различни проценти при еднакви
съображения/, в случая следва да се приеме за пълната липса на такива,
накърняваща правото на защита на засегнатото лице и възпрепятстваща съдебния
контрол за законосъобразност на процесната заповед. Въпреки, че органът действа
в рамките на оперативната си самостоятелност при определяне на размера на
допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, то това
определяне не следва да е произволно и следва да има точна, ясна и конкретна
аргументация /в т. см. Решение № 5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3549/2022 г., V о./. Освен това в административната преписка липсват данни за
времето на настъпилите конкретни обстоятелства, послужили като основание за определяне
на размера на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя, за да се прецени
спазен ли е предвиденият съгласно чл.
6, ал. 2 от същата наредба срок от 3 работни дни от настъпване на
обстоятелствата по ал. 1. В тази връзка и независимо от дадените от съда с
разпореждането за насрочване на делото указания, ответникът не е установил по
делото конкретните фактически основания /изпълнявани от жалбоподателя
специфични служебни дейности по смисъла на §1 т.26а от ДР на ЗМВР/ и датата на
започване на изпълнението им, обусловили издаването на процесната заповед.
Неоснователно
е оплакването в жалбата за липсата на срок в заповедта за изплащане на
допълнителното възнаграждение. По аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал.1 и
ал.2 от Наредбата, при изменение на обстоятелствата индивидуалният размер на
допълнителното възнаграждение се изменя след мотивирано предложение и нова
заповед.
С
оглед на изложеното съдът намира оспорената заповед за издадена при съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната й като незаконосъобразна.
При
този изход на спора, своевременно направеното искане от жалбоподателя за
заплащане на разноски следва да се уважи и Областна дирекция на МВР Стара
Загора да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 510
лв., от които 10 лв. държавна такса и 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на П. Р. Ж. *** Заповед УРИ: 349з-3305/09.09.2022 г. на Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Стара Загора да заплати на П. Р. Ж., ЕГН **********, сумата от 510.00
/петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по адм. дело № 679/2022 г. по
описа на Административен съд Стара Загора.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: