Р Е Ш Е Н И Е
Номер 310/27.07. Година 2020 Град
П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти
наказателен състав
На 23 октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00628 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С наказателно постановление №14-0000732 от 1303.2019г.
,издадено от Директор Д “ИТ”, П. на “
Булдени” ООД, е наложена имуществена санкция, в размер 1800 / лв., на основание
чл. 414, ал.1 от КТ, за това,че че търговското дружество ,в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е извършило нарушение по 224,ал.1 от Кодекса на труда.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е
постъпила жалба от търговското
дружество-работодател-жалбоподател с която дружеството оспорва законосъобразността
и обосноваността на издаденото наказателно постановление като поддържа, че
вмененото нарушение не е извършено, че фактическите обстоятелства по случая са
оценени неправилно, както и че в хода на административно-наказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание по същество от адв.К. - процесуален
представител на страната-жалбоподател поддържа, доводите,инвокирани в писмената
жалба.
Допълнително посочва,че в обвинението липсва яснота за
коя година/кои години/ се отнася неизползвания платен годишен отпуск, проблеми,свързани
с идентификацията на обекта,където първоначално е извършена проверката,
Представителят
на въззиваемата страна, ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата
и пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и правилно.
Счита,че в правомощията на Инспекциите по труда е да
дават задължителни за изпълнение предписания
,свързани с предмета на настоящото производство.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.02.2019г. от г старши инспектор при Д“ИТ“П. е
съставен акт за установяване на административно нарушение,в който са отразени
следните обстоятелства:
При извършена проверка на 15.11.2018г. в обект:складова база ,намиращ се
в гр.П.,кв.Кристал”38,махала “Багова” и на 22.01.2019г.в Дирекция “Инспекция по
труда”П.,за приключване на проверката по документи,е прието за установено,че
“Булдени”ООД,в качеството му на работодател
не е изплатил парично обезщетение
за неизползвания платен годишен
отпуск /36 дни/ на Р.П.Д. ,чието трудово правоотношение е прекратено ,считано
от 20.07.2018г. със Заповед
38/20.07.2018г. на управителя на “Булдени”ООД .
За лицето не са представени молби за ползване на платен годишен отпуск и съответно заповеди за такъв.
Като нарушена законова разпоредба се сочи чл.224,ал.1
от Кодекса на труда.
На 13.03.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства,административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 и
83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.414, ал.1 от КТ ангажирал имуществена отговорност на “Бохеми ” ООД, в качеството му на работодател за нарушение по 224,ал.1 КТ, налагайки
имуществена санкция в размер 1800 лв.
Фактическа обстановка по делото
съдът прима за установена от анализа на данните, преценявани в съвкупност и
взаимна връзка внесени в процеса чрез следните доказателствени средства и
доказателства :показанията на свидетелите :показанията на Е.А.Т.-актосъставител,показанията
на свидетелката по АУАН-Б.С.М.,показанията на поискания от защитата-А. Е.Г.,показанията
на поискания от представителят на въззиваемата страна –Р.П.Д. ,акт за
установяване на административно нарушение,копия на ведомости за заплати
:декември 2016г.,септември и октомври 2017г.,януари и февруари 2018г.,заповеди
за ползван платен годишен отпуск -2016г.,2017г. и 2018г.,Две заповеди относно териториална и персонална
компетентност.
Жалбата е подадена в срок,от легитимирано лице,на което е
ангажирана административно наказателната отговорност.
Разгледана по същество ,съдът я
намира за основателна по следните съображения:
Разпоредбата,посочена като
нарушена/чл.224,ал.1 от Кодекса на труда/ гласи,че при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск ,правото за който не е погасено по давност.
Самото обезщетение се изчислява
по реда на чл.177 от КТ, към деня на прекратяване на трудовото
правоотношение,според правилото, установено в чл.224,ал.2 от Кодекса на труда.
Следователно,правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е
законово гарантирано и правопораждащия юридически
факт за изплащането му е акта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Нито в АУАН, нито в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е посочен един
задължителен реквизит-датата на вмененото
административно нарушение,според изискванията на чл.42,т.3 от ЗАНН и чл.57
,ал.1 ,т.5 също от ЗАНН.
Това според съдебния състав е още
по –наложително,във връзка с посочената като нарушена законова разпоредба.
Всъщност изискването за датата на
нарушението ,предмет на настоящото наказателно производство следва да се свърже
и с разпоредбата на чл.228,ал.3 от Кодекса на труда,според която, Обезщетенията
по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако
в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
А това са Обезщетенията по Раздел
III,ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ,едно от
които е обезщетението по чл.224,ал.1 от Кодекса на труда.
Според съдебния
състав,неизползвания платен годишен отпуск е следвало да се опише и
по-подробно-за кои години се отнася, при горепосочените материално прави
разпоредби,регулиращи тези конкретни правоотношения,и заедно с гореизложеното
представлява съществен порок на обжалваното наказателно
постановление-незаконосъобразност както от материално правна ,а така също и от
процесуално правна страна.
АУАН е съставен на
15.02.2019г.,подадено е възражение от
страната-жалбоподател,с това възражение са представени определен брой
документи,вписани в същото.
Ето защо, и в рамките на
настоящото наказателно производство са
налице и проблеми,свързани със идентифицирането на търговския обект,работното
място,което са издирвали контролните органи,затруднения от бившия работник да
идентифицира неговите подписи в
определени ведомости за заплати за конкретни месеци,по време на действащото
трудово конкретно правоотношение.
Според съдебния състав е следвало
това възражение да бъде обсъдено,а не формално в обжалваното наказателно
постановление да се сочи,че не са
намерени основания за прекратяване на образуваното административно наказателно
производство.
На следващо място,АУАН е съставен
на 15.02.2019г. ,протокола от Проверката е от 22.01.2019г.,като е дадено задължително предписание по чл.404,ал.1,т.1 от КТ със срок до 28.02.2019г. работодателят да
изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /36 дни/на
работника,чието трудово правоотношение е прекратено ,считано от
20.7.2018г.съгласно разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ.
Съществуват тези, виждания, съдебна практика, според които неизпълнението
на задължението по чл. 224, ал. 1 от КТ от работодателя не представлява
нарушение, което да е основание за реализиране на административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя-работодател,тъй като санкционната
норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, регламентира общ състав на административно
нарушение и предвижда налагането на санкция за работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Задължението по чл. 224, ал. 1 от КТ, независимо, че се съдържа в КТ няма
публичноправен характер, тъй като при евентуалното неизпълнение на това задължение
по вече прекратен трудов договор работникът следва/и има правна възможност/ да
потърси вземането си по общия гражданскоправен ред.
На първо място следва да се отбележи,във връзка с доводите на представителите на двете
страни в процеса, че според текста на чл.404,ал.1,т.12 от Кодекса на труда в
правомощията на контролните органи на Инспекцията по труда е да дават задължителни предписания на
работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след
прекратяване на трудовите правоотношения.
Това специфично правомощие за налагане на ПАМ
от контролните органи е в сила от 22.12.2017г./ДВ бр.102 от 2017г./,според
което „ да дават задължителни
предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения“.
То следва да се тълкува и анализира с измененията
на чл.404,ал.3 от Кодекса на труда,също
в сила от 22.12.2017 г.,според който текст „Когато задължителното предписание по ал. 1,
т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото
законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може
да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск
пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда“.
Но в конкретния случай ,предмет на делото не е
административно нарушение ,с приложен административно наказателен състав по чл.415,ал.1
от Кодекса на труда от едно страна,а от друга,посоченото от защитата
Решение № 7469 от 20.05.2019г. на ВАС по
адм.дело №14184/2017г. засяга произнасяне на контролните органи съгласно техни
правомощия по чл.404,ал.,т.1 от Кодекса на труда.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Наказателно постановление №14-0000732 от 1303.2019г.
,издадено от Директор Д “ИТ”, П.,с което
на “ Булдени” ООД,гр.С.,ул.”Боянски
водопад”№103, ЕИК ********, е наложена имуществена санкция, в размер 1800лв.,
на основание чл. 414, ал.1 от КТ, за това,че че търговското дружество ,в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е извършило нарушение по 224,ал.1 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. П. на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: /п/
Вярно
с оригинала,
ИЕ