Определение по дело №2915/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3643
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Лазар Кирилов Василев
Дело: 20203100502915
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 364305.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 05.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502915 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба с вх. № 46960/15.07.2020 г.,
депозирана от ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК *********, с адрес гр. Варна, бул. “Осми
Приморски Полк“ № 43, представлявана от Кмета Иван Портних, чрез Главен юрисконсулт
Светлана Цанева, против Решение № 2515/22.06.2020г., постановено по гр. д. №
17496/2019г. по описа на РС Варна, ГО, 25 съдебен състав, с което е прието за установено,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Д. Й. Й. с ЕГН **********, с адрес
гр.Варна, ул. “Веслец“ № 40,ап. 8, че Община Варна НЕ Е СОБСТВЕНИК на Поземлен
имот с идентификатор №10135.5545.3595, находящ се в гр.Варна, СО „Зеленика“ с площ
от 1110 кв.м., с номер по предходен план 5453595, при граници ПИ с идентификатори №№
10135.5545.3277; 10135.5545.4171; 10135.5545.3279; 10135.5545.9524 и 10135.5545.9518.
Жалбоподателят счита постановеното съдебно решение за неправилно, тъй като са
нарушени материалният закон и съществени съдопроизводствени правила. Намира за
неправилен извода на РС Варна, че установените по делото факти водят до невъзможност
Община Варна да придобие собствеността на имота на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че планът за новообразувани имоти по
смисъла на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е кадастрален план, който отразява правата на
собственост, такива каквито са възникнали, без да създава права на собственост или
съсобственост. Сочи, че от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че
ищцата не попада в нито една от групите лица, които се посочват в ПНИ.
Община Варна твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като
не е спазил принципа за служебното начало и не е изискал преписка относно имот със
стар № 6301, за който има заявление по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, от която ще се установи,
че част от територията на процесния имот е била обобществена. Сочи, че липсват
каквито и да било данни имотът да е бил включен в държавен поземлен фонд и че е
държавна собственост, а напротив, от данните по делото се е установило, че имотът е
територия по § 4 от ЗСПЗЗ, като за него не са провеждане реституционни процедури, както
и не са провеждани процедури по реда на § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ. Предвид това сочи, че
имотът е станал собственост на общината по силата на закона, което пък е довело до
1
невъзможност същият да се придобие по давност от ищцата, предвид забраната по §1 от ЗД
на ЗС, както и предвид забраната на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.
Твърди, че дори да се приеме, че общината не е придобила правото на собственост на
основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то и ищцата не е придобила правото на собственост
вследствие на давностно владение, поради забраната, визирана в чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ.
Също така твърди, че доколкото по делото има данни за започнала реституционна
процедура по ЗСПЗЗ за част от имота, то до приключването на тази процедура не тече
придобивна давност в полза за владелеца. Въззивникът твърди, че ищцата не е придобила
процесния имот по давност, тъй като имотът не е бил годен обект на давностно владение,
както и поради липса на другите признаци на владението.
Поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първата
инстанция, Община Варна релевира искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде
изискана от ОСЗ – Варна преписката по заявление по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ с вх. №
50391.
В заключение моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, като пледира вместо него да
бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен
иск от Десислава Йорданова. Претендира сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Д. Й. Й. , действаща чрез адвокат Димитър
Петров. Въззиваемата намира атакуваното съдебно решение за правилно, обосновано и
постановено без да са допуснати съдопроизводствени нарушения. Сочи, че от
доказателствата по делото се е установило, че Община Варна не е собственик на имота, тъй
като не са били налице основанията по чл. 25 във връзка с чл. 19 от ЗСПЗЗ. Липсват данни
имотът да е бил обобществен, поради което и същият не подлежи на реституция. Моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на сторените разноски за въззивната
инстанция.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Относно доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че релевираното от въззивната страна доказателствено искане, на основание
чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде изискана от ОСЗ – Варна преписката по заявление по реда на
чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ с вх. № 50391, следва да бъде оставено без уважение като
преклудирано. Съгласно предвиденото в нормата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, страните не могат
да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в съответния
срок в първоинстанционното производство. Въззивникът (ответник в първоинстанционното
производство) е знаел за съществуването на преписка с вх. № 50391, като е имал
възможност да направи това си доказателствено искане за прилагането по делото още с
отговора на исковата молба. Също така ответникът е можел и да възрази срещу приемането
на изготвената съдебно-техническа експертиза или да поиска вещото лице да отговори на
въпрос, свързан с тази преписка, както и да поиска допълнителна задача към СТЕ. Въпреки
така предвидените процесуални възможности в първоинстанционното производство,
въззивникът не се е възползвал от тях, поради което, предвид забраната на чл. 266, ал. 1 от
ГПК, няма как да стори това във въззивното производство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 46960/15.07.2020 г., депозирана от
ОБЩИНА ВАРНА с ЕИК *********, с адрес гр.Варна, бул. “Осми Приморски Полк“ №43,
представлявана от Кмета Иван Портних, чрез Главен юрисконсулт Светлана Цанева, против
Решение № 2515/22.06.2020г., постановено по гр. д. № 17496/2019г. по описа на РС Варна,
ГО, 25 съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да
бъде изискана от ОСЗ – Варна преписката по заявление по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ с
вх. № 50391, като преклудирано.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2915/2020 г. на ВОС за 09.12.2020 г. от 10:00 ч. ,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като
на въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3