РЕШЕНИЕ
№175
09.03.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр.Хасково………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №160 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.А.Н., ЛНЧ **********, гражданка на Сирия, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Н.А.А.М., роден на ***г., ЛНЧ **********, с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли, подадена чрез адв. Л.С.М., с посочен съдебен адрес: ***, срещу Решение №1360/23.01.2023 г. на Заместник - Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил неправилен и незаконосъобразен, тъй като бил постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречал на материалноправните разпоредби и бил в явно несъответствие с целите на закона. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, чрез които да бъде установена обективната истина в нейната цялост, но които са от съществено значение, за да се прецени необходимостта да бъде предоставена търсената от оспорващата закрила. По този начин административният орган нарушил нормите на чл.35 от АПК и чл.75 ал.2 от ЗУБ за изясняване на обстоятелствата и обсъждане на представените от лицето обяснения. Твърди се, че административният акт бил необоснован, доколкото в голямата си част представлявал цитиране на вътрешни и международни юридически актове и генерални принципи на бежанското право, които предвид липсата на допълнителна аргументация не сочели към извод за действителна връзка с процесния случай, а по-скоро като изведени в оспореното решение с цел постигането на по-голям и представителен обем. Същевременно основните факти и обстоятелства, които наложили оспорващата да избяга от Турция, заедно със съпруга си, като трета страна, били или фрагментарно отбелязани или изцяло игнорирани. Като мотиви, релевантни към случая, биха могли да се приемат онези, касаещи заключението на ответника за недостоверност на представената бежанска история, поради открити противоречия, нелогичност и несъответствия, както и предвид факта, че молителката не е представила доказателства в подкрепа на бежанската си история. Навеждат се доводи, че твърдените от ответника нелогичност и противоречия касаели факти, които в действителност не били взаимно изключващи се, а били констатирани поради факта, че административният орган ценил представените от оспорващата обяснения със засилена критичност и проявил явен субективизъм. Всъщност посочените примери касаели несъществени въпроси, изясняването на които не може самостоятелно да обоснове или изключи нуждата на оспорващата да бъде предоставена търсената закрила. Във всички случаи наличието на спорни моменти от бежанската история на лице, търсещо закрила логично би било изясняването им, а не използването им с цел отхвърляне на молбата. Цитира се параграф 199 от Наръчника за процедури и критерии за определяне статут на бежанец съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статут на бежанците от 1967г., издаден от службата на Върховния Комисар на ООН за бежанците, като се сочи, че във вътрешното законодателство аналогична по смисъл била нормата на чл.63а ал.4 от ЗУБ, чиято хипотеза предвиждала и допускала провеждане на допълнителни интервюта с търсещите закрила лица с цел пълно изясняване на случая. Самото посочване на неизяснени моменти от страна на ответника водело до извод за постановяване на индивидуалния административен акт при неизяснена фактическа обстановка, което било нарушение на чл.35 АПК и чл.75 ал.2 от ЗУБ. По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне от административния орган.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващите и чрез процесуален представител, който представя писмена защита, в която доразвива съображенията си за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът, Заместник - Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ под вх.№105450-7772/05.09.2022 г. (под името А.Н. А. от Сирия, лично и за Н.А.М.) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли под вх.№3846/14.09.2022 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 23020/14.09.2022 г., А.А.Н. от Сирия е поискала закрила от Република България за себе си и малолетното си дете. Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 23020/14.09.2022г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.А.Н., гражданин на Сирия, родена на ***г. в Сирия, гр. Х., омъжена, придружена от малолетното си дете Н.А.А.М., роден на ***г. в Турция, гр. ***, гражданство - Сирия.
Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 23020/14.09.2022 г. като А.А.Н., гражданство Сирия, етническа принадлежност кюрд, родена на *** г. в Сирия, гр. Халеб, със същия постоянен адрес, професия домакиня, образование средно, религия мюсюлманин,сунит, омъжена, без документи за самоличност. В регистрационния лист са посочени индивидуализиращи данни и по отношение малолетния Н.А.А.М., роден на ***г.
Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-493/30.09.2022г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. №УП-23020/21.09.2022г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26 ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15 ал.4 от Закона за закрила на детето, се определя Г. Д. Р., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето Н.А.А.М., гражданин на Сирия.
С А.А.Н., ЛНЧ **********, е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 23020/11.10.2022 г. В интервюто чужденката е заявила, че потвърждава всички данни, заявени от нея при регистрацията. Не можела да представи документи за самоличност. В Сирия семейството ѝ притежавало семейна книжка, освен това имала и лична карта. Най-близкия граничен пункт до нейното населено място бил между Сирия и Турция. Заявила, че има близки роднини в държави-членки на ЕС. В България се намирал съпруга ѝ М.А.Ф., роден на ***г., който бил регистриран с отделна молба за закрила. От брака си имали едно дете – Н.А.А.М., роден на ***г. в Турция, гражданство Сирия, ЛНЧ **********. Като майка и законен представител поискала закрила и за малолетното си дете Н.А.А.М.. Разказала, че напуснала Сирия през 2017г. и нелегално преминала в Турция, където останала близо пет години в гр. ***. Съпругът ѝ вече се намирал в Турция от три години и там сключили брак с него, след което се родило и детето им. По време на престоя си в Турция притежавала документ за временна закрила – кимлик. През 2022г. обаче кимлиците на цялото семейство били анулирани, защото съпругът ѝ работел на друго място извън района на тяхната регистрация. Не знаела дали е подавала молба за закрила в Турция, но притежавала документ за временна закрила. В Турция живеела заедно със семейството си в квартира под наем в гр. ***. Не работела, само съпругът ѝ работел в строителството. Не е имала проблеми в Турция, нито заради етническата си принадлежност, нито заради религията си. Не е имала проблеми с официалните власти в Турция, но получили документ, с който ги уведомявали, че цялото семейство ще бъдат върнати в Сирия. На въпроса защо решили да напуснат Турция и да подадат молба за закрила в България, отговорила, че защото след като им анулирали кимлиците, трябвало да бъдат депортирани обратно в Сирия. Семейството ѝ се издържало от трудови доходи на съпруга ѝ, но не получавали никакви помощи от турската държава. По време на престоя си в Турция имали достъп до медицинска помощ, но си плащали за всички медицински услуги, като ползвали частни лекари. Не е имало отправени заплахи лично към нея по време на пребиваването в Турция, нито било оказвано насилие спрямо нея. Разказала, че на 25.08.2022г. влезли незаконно в Република България, с група от 50 човека, през зелена граница. След като преминали на българска територия, трафикант ги качил на автобус, с който се отправили към гр. Бургас, но в самия град катастрофирали и били задържани от полицията. Гр. Халеб бил постоянният ѝ адрес в Сирия. Там била родена и там живяла до напускането на страната си. Посочила, че е омъжена. Съпругът ѝ се казвал М.А.Ф., роден на ***г. в Сирия. Имала сключен граждански брак с него през 2017г. в Турция. Посочила, че детето им се казва Н.А.А.М., роден на ***г. в Турция, гражданство Сирия. Заявила, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не била подавала молба за закрила в друга държава. Не била арестувана, нито осъждана в държавата си по произход или в друга държава. Заявила, че е кюрд. Не е имала проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочила, че е мюсюлманин, сунит. Не е имала проблеми заради изповядваната религия. Не е имала проблеми с официалните власти в страната си. Не членувала в политически партии или организации. Имала близки роднини в страната си – родители, един брат и три сестри, които останали да живеят в Сирия. Посочила, че има средно образование. Нямала професия, домакиня била. Относно причините да напусне страната си разказала, че войната била основната причина да вземат решението да напуснат родината си. Живеела в гр. Халеб, където преди започване на войната водели спокоен живот. След започването на военните действия обстановката в тяхното населено място станала много напрегната и всеки ден животът им бил изложен на риск. Имало чести сблъсъци и сражения, от които имало цивилни жертви, заради което изпитвали страх за живота си. Това били всички причини, които я накарали да напусне Сирия, нямало какво да добави. Заявила, че никога не била преследвана от никоя групировка в Сирия. Нямала близки роднини, пострадали от войната. Не е имало заплахи лично към нея. Не бил заплашван никой от семейството ѝ. Не било оказвано насилие спрямо нея. Заявила, че не би се завърнала в Сирия, заради продължаващата война. Подала молба за закрила в Република България, защото била мирна европейска страна, в която можели да живеят нормално.
Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденката, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач и социален работник.
За детето е изготвен и представен с писмо вх. №РД11-2665/13.10.2022г. в РПЦ – гр. Харманли, ДАБ при МС, социален доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.
С Писмо рег. №УП 23020/21.09.2022г. на ДАБ, И.Д. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли, ДАБ при МС е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането й чужденката се представила като А.Н. А.родена на ***г., гражданка на Сирия. В писмо с рег. №М-21160/27.10.2022г. (рег. №УП 23020/09.11.2022г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Представено е становище рег. № УП 23020/14.12.2022г. от младши експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ – Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на А.А.Н. и малолетното ѝ дете Н.А.А.М. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №1360/23.01.2023 г. на Заместник - Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.Н. и на малолетното й дете Н.А.А.М..
На 26.01.2023г. решението е връчено на жалбоподателката срещу подпис, последната е запозната с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е подадена на 09.02.2023г.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ, поради което е допустима.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – заместник - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката и малолетното й дете не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската й история, така и обстановката в страната й на произход и страна, в която продължително време е пребивавала - Сирия, респ. Турция. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденката да разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на
производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган,определен със
заповед № РД-05-288 от 13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, с чужденката е
проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираното лице
в присъствието на преводач на разбираем за него език. При проведената беседа е
присъствал и социален работник от отдел “ЗД“ при Д“СП“-Харманли, изготвен е и
представен пред административния орган и социален доклад, касаещ
малолетното дете Н.А.А.М..
Административният орган е изпълнил
задължението си преди произнасяне по
молбата за международна закрила да прецени всички относими
факти, декларации или документи.
Спазено е и изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.
Съдът намира, че не е допуснато нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на оспорващите лица. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от А.А.Н. факти от бежанската й история, като и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът приема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на чужденката, респ.малолетното й дете, преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната ѝ на произход.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е
уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен
статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са
посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на
бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по
произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една
страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това
преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
При регистрацията на жалбоподателката същата
е регистрирана като сирийски гражданин, с постоянен адрес Сирия, с оглед на
което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се
приеме Сирия.
В настоящия случай правилно
административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателката
интервю не се установява спрямо последната и малолетното ѝ дете да е
осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут. От жалбоподателката не са заявени конкретни
обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от
преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или
съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека,
достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата
норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо
насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са
дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия
няма обективирани в разказаната от жалбоподателката бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е
преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за
напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита,
тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Тя не е
заявила спрямо нея да е било осъществено преследване от държава, партии или
организации и недържавни субекти нито в страната ѝ на произход - Сирия,
нито в страната, в която е живяла през последните около пет години - Турция.
Основният мотив, който кандидатката за закрила изтъква за напускането на Сирия,
е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и
административният орган да приема за достоверни тези страхове, правилен е
изводът, че тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на
сирийската армия и власт. На практика липсват действия от страна на властите
или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от
които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийската
гражданка. Тя не е била заплашвана и върху нея не е било оказвано насилие,
както и самата тя заявява в интервютата си. Същата не е осъждана и не е била
преследвана от официалните власти в Сирия и Турция. Не е бил заплашвана или
преследвана по етнически или религиозни причини нито в Сирия, нито в Турция.
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната
хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на
бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденката и детето ѝ, следва да се
отбележи, че в случая от нейна страна не се твърди в държавата си по произход
да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма
изложени и твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9 ал.6
и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е извършил преценка
и относно материалноправните предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ,
съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки заплахи
срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай
на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е
формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело
C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2,
буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че:
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел
поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива
заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение
за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи.
Административният орган е извършил
преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-743/15.11.2022 г. на Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Сирийска арабска република,
като е приел, че обстановката по сигурността в Сирия е достигнала прага на
всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в
гражданска война. Достигнал е до заключение, че ситуацията в Сирия е динамична
и ескалираща, като освен това не може да се очаква молителката и детето ѝ
да се установят в друга част от територията на държавата си по произход, където
да ползват трайна и ефективна закрила, поради което завръщането им в Сирия в
настоящия момент е неподходящо от гледна точна на физическата им безопасност.
Съдът изцяло споделя извода в
проверяваното решение, че жалбоподателката и детето ѝ се явяват принудени
да останат извън държавата си по произход Сирия, тъй като със самото си
присъствие на територията на тази държава като гражданско лице са изложени на
реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента
в тази държава въоръжен конфликт.
Същевременно административният
орган е взел предвид факта, че в продължение на около пет години жалбоподателката
е живяла съвсем легално на територията на Турция, омъжила се е там и е родила
детето си, и е извършил преценка и на
сигурността на територията на тази държава. Въз основа на това,
административният орган е приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от
разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е
живяла жалбоподателката в продължение на около пет години, да се приеме за
трета сигурна държава по отношение на нея и няма основания да се счита, че
жалбоподателката и семейството й няма да бъдат допуснати до територията й, още повече че детето й – Н.А.А.М. е роден именно на територията на Турция.Видно от
най-актуалната справка за Република Турция с вх. № ЦУ-16 от 20.02.2023г. на
Директора на Дирекция „МД“ при ДАБ, всички сирийски бежанци в Турция са
защитени срещу принудително връщане в Сирия, като същите получават временна
закрила.
В решението е направен изводът, че
за чужденката и детето ѝ не съществува реална опасност от тежки
посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 - 3 от ЗУБ при завръщането им в Турция
и че искането за закрила и в частта за предоставяне на хуманитарен статут е
неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния
орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно в
решението е прието, че чужденката е пребивавала в трета държава, различна от
държавата ѝ по произход, и че същата представлява „трета сигурна държава“
по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ. От събраните по делото писмени доказателства,
включително от заявеното от кандидата за
закрила в проведеното интервю, може да се направи извода, че същата няма основания да се опасява за живота или
свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение, не е изложена на опасност от преследване
или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание. С оглед данните, съдържащи се в приетата справка относно Република Турция, и доколкото видно от
проведеното интервю на жалбоподателката е издаден документ за временно
пребиваване в същата държава, то следва да се приеме, че от тази страна
жалбоподателката би била защитена от връщане до територията на страната си по
произход. Предвид горното, то съда стига до извода, че са налице достатъчно
основания да се счита, че чужденката ще бъде допусната до територията й. Административният
орган е извършил преценка на сигурността в тази държава с оглед данните в
изготвената справка, правилно е установил, че на територията ѝ няма
въоръжен конфликт до степен на изключително и безогледно насилие и е
налице възможност оспорващата да поиска статут на бежанец и при предоставянето
му да се ползва от международна закрила като бежанец. Съгласно чл.21,
т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията
изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по
произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските
потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в
кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен
свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при
извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в
документа. При постановяване на решението органът е изпълнил задължението си,
регламентирано в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да
прецени всички относими факти, свързани с личното
положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се
ползва от закрилата на друга държава.
Извършената преценка за липса на
основания жалбоподателката и малолетното й дете да се опасяват за живота или
свободата си на тази територия поради раса, религия, националност,
принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че
не са изложени на опасност от преследване или тежко посегателство, като
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, и че за
кандидатите е възможно да се завърнат в Турция, не се опровергава от останалите
събрани по делото доказателства. Налага се изводът, че при вземане на своето
решение административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила,
което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Обосновано органът е приел, че между изложената от жалбоподателката бежанската история и тази на съпруга й в проведеното с него интервю се наблюдават противоречия, които поставят под съмнение достоверността на разказаното от А.А.Н., досежно това отнемана ли им е била предоставената временна закрила и принуждавани ли са били да се върнат в Сирия. Обратно на изложеното от процесуалния й представител, тези противоречия не са несъществени. Това е така, тъй като именно с тези си изявления жалбоподателката цели да докаже, че Република Турция не е сигурна за нея и малолетното й дете страна. Житейски нелогично е кандидата за закрила да не знае дали спрямо него е била отнета предоставената временна закрила, или просто документите удостоверяващи същата /т.нар. кимлици/ не са били подновени поради бездействието на искащия закрила, както и налице ли е осъществявана принуда за връщане в страната по произход. Предвид това съдът намира, че тези твърдения на жалбоподателката са опит да мотивира бежанската си история, по начин който да е благоприятен за нея и детето й. Ето защо не е било и необходимо органа да провежда ново интервю с жалбоподателката на основание чл.63а, ал.4 от ЗУБ, още повече че тази норма е приложима само в случаите на противоречия и несъответствия в самите твърдения на кандидата за закрила. В случая тези несъответствия и противоречия съществуват между твърденията на жалбоподателката и твърденията на съпруга й. Действително в представената с жалбата справка за актуалната ситуация на сирийските граждани в Европа, от м. януари 2023г. изготвена от „Център за правна помощ – глас в България“, че в последните години се наблюдава тенденция при която турските власти депортират стотици сирийски мъже и момчета и масово отнемане на временната закрила в Анкара през септември 2021г., последвала от масова депортация на мигранти без статут обратно към Сирия. Тази справка съдът не кредитира в необходимата степен, тъй като на първо място същата е представена по делото в неподписан от издателя си вид, а на второ място същата противоречи, както на официално изготвената на основание чл.21, т.7 от устройствения правилник на ДАБ справка, която е изготвена след подаване на жалбата в съда и отразява най-актуално информацията за положението на сирийските бежанци в Република Турция, така и на посоченото от жалбоподателката в интервюто й в което изрично е посочила, че не й е оказвано никакво насилие в Турция и не е имала проблеми на етническа или друга основа в тази държава.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна. В този смисъл и сформираната трайна практика на ВАС по въпроса дали Република Турция представлява трета сигурна държава по отношение сирийските бежанци, вкл. най-новата такава изразена в Решение 1836 от 17.02.2023г. постановено по адм.дело № 8307/2022г. на ВАС, Решение №11619/14.12.2022г. постановено по адм.дело № 8336 по описа на ВАС за 2022г. и др.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата А.А.Н., ЛНЧ **********, гражданка на Сирия, действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Н.А.А.М., роден на ***г., ЛНЧ **********, срещу Решение №1360/23.01.2023 г. на Заместник - Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: