О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99/13.01.2023 година
Административен съд-Пловдив, ХХХ състав, в закрито заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди двадесет и трета година по АД № 3070 по описа на съда за 2022 година, председателствано от
СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.С.З. *** срещу акт за прекратяване от 02.11.2022 г. на Управител на НЗОК по искане вх. № Е112-01-3 от 25.06.2018 г.
Решението се оспорва с доводи за неправилност, като се твърди, че същото противоречи на влязъл в сила съдебен акт. Твърди се, че изводите на органа за необходимост от попълване на заявление по образец противоречат на правото на ЕС Излагат се и доводи за противоречие на оспорения административен акт с основни принципи на административния процес. В жалбата е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване при съмнение относно тълкуването на цитирани в жалбата принципи на правото на ЕС.
Ответникът по жалбата- Управител на НЗОК, не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С вх.№ Е112-01-3/25.06.2018г. по описа на НЗОК е постъпило Искане от 21.06.2018г., подадено от жалбоподателя за възстановяване частта от изразходваните от него средства за провеждане на лечението в чужбина, които да му се покрият от бюджета на НЗОК в качеството на здравноосигурено лице, във връзка с провеждане на трансплантация и съпътстващото я лечение в друга държава членка – Германия и свързани със заплащане на услуги за болнично лечение. Същият е диагностициран с основна диагноза остра миелоидна левкемия – АМЛ – М4. Проведени са три курса на лечение с ПХТ, след което е постигнато състояние на ремисия и е насочен към НЦБАЛХЗ – трансплантационна комисия във връзка с необходимост от трансплантация. По така подаденото от него заявление е липсвало произнасяне от съответният административен орган, поради което мълчаливият отказ е бил предмет на съдебно производство, което е приключило със съдебно решение №2370/18.12.2020година, постановено по адм. дело №1639/2020г. на Административен съд –Пловдив, оставено в сила с Решение №6598 от 02.06.2021год., постановено по адм.дело № 3271/2021 година на ВАС - 6 отд. и мълчаливият отказ е бил отменен, като административната преписка е върната на управителя на НЗОК за произнасяне по същество по искането от 25.06.2018година. В срока, определен в съдебното решение, не е настъпило произнасяне от административният орган. В тази връзка отново е обжалван мълчалив отказ на управителя на НЗОК-София да се произнесе по искането за възстановяване на средства от НЗОК за покриване на болнично лечение в друга държава – Германия. По образуваното съдебно производство по адм. дело №2068/2021г по опис на Административен съд-Пловдив, с протоколно определение №1533/14.10.2021г, в сила от 22.10.2021година, жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. В тази е постъпило ново искане вх.№Е112-01-3/26.11.2021година от жалбоподателят до НЗОК за възстановяване на посочените средства и за изпълнение на влезлите в сила съдебни решения. В тази връзка е издадено и Писмо изх.№ Е112-01-3/14.04.2022година/получено на 18.04.2022 г./, с което от З. е изискано да приложи към заявлението допълнителни документи, които касаят необходимостта от произнасяне по същество. За представяне на посочените документи на жалбоподателя бил даден двумесечен срок. Органът приел, че в дадения срок жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания, не е посочил и евентуални пречки за представяне на изисканите документи/окончателна фактура за оказана и заплатена медицинска помощ в периода 05.07.13-02.09.13 в DKD GimbH Wiesnaden, както и оригинални или заверени от банката издател платежни документи за сумата от 116 805 евро/. По тези съображения, позовавайки се на разпоредбата на чл. 13 ал.2 от Вътрешни правила за реда, начина и критериите относно възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 буква Б, параграф 5-9, чл. 26, буква Б, параграф 6-7 от Регламент /ЕО/ № 987, Директива 2011/24/ЕС на ЕП и на съвета за упражняване на правото на пациентите при трансгранично здравно обслужване и по двустранни спогодби, включващи в обхвата си здравно осигуряване/“Правилата“/, органът прекратил производството.
При така установената фатическа обстановка съдът намира, че жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 197 от АПК, от лице, притежаващо правен интерес от оспорването против подлежащ на оспорване отказ за разглеждане по същество на искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Оспореният акт за прекратяване е постановен в противоречие с влязлото в сила Решение №6598 от 02.06.2021 год., по адм. дело № 3271/2021 година на ВАС, което представлява отменително основание съгласно разпоредбата на чл. 177 ал.2 от АПК. В мотивите на цитираното решение ясно е посочено, че „административният орган е следвало да извърши преценка изискуемите предпоставки за основателност на заявление за възстановяване на извършени разходи за лечение в страна – член на ЕС, по см. на чл.12 ал.2 от Правилата,а именно: 1. На лицето да е оказана необходима медицинска помощ при временния му престой в друга държава членка на ЕС, държава от ЕИП, Швейцария, или в трета страна, с която Република България има сключена спогодба/договор в областта на здравното осигуряване; 2. Оказаната медицинска помощ да фигурира в пакета от медицински дейности, заплащани от публичната система на здравеопазване на държавата по временно пребиваване; 3. Медицинската помощ да е оказана от изпълнител на медицинска помощ чрез публичната система на здравеопазване на държавата по временно пребиваване; 4. Заплатената сума за оказаната медицинска помощ не представлява потребителска такса или не е дължимата от пациента част от стойността на лечението, установена в законодателството на държавата по място на оказване на помощта; 5. Оказаната медицинска помощ не е планова помощ; 6. Лицето да е здравноосигурено в НЗОК с непрекъснати здравноосигурителни права към момента на получаване на медицинската помощ; 7. Към заявлението да са приложени всички изискуеми документи“. Преценка за основателност на искането обаче не е направена от органа, който формално е приел, че производството следва да бъде прекратено, поради непредставянето на определени документи, без да се изследва всички въпроси, визирани в чл. 12 ал.2 от Правилата, въпреки задължителните указания на ВАС в тази насока. Ако към заявлението не са представени всички изискуеми документи/в това число и фактури и платежни документи в оригинал, съгласно чл. 9 от Правилата /, това би било основание заявлението да се приеме за неоснователно, при приложение на разпоредбата на чл. 12 ал.2 т.7 от Правилата и управителя на НЗОК следва да се произнесе с решение за отказ, който би подлежал на самостоятелно съдебно оспорване, а не с акт за прекратяване. След като съдът изрично е задължил органа да извърши преценка за основателност на заявлението и е определил срок за това, няма как органът да преценява впоследствие допустимостта на производството, защото винаги преценката за допустимост предхожда преценката за основателност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 12 ал.1 от Правилата.
На следващо място, към жалбата са представени седем броя фактури на немски език, с които се твърди, че са извършени плащания към немското лечебно заведение. Тези фактури не са представени с надлежен превод, което съгласно чл. 14 ал.3 от АПК е задължение на страната, която ги е представила, но същите не са и обсъдени от органа, в контекста на указанията, дадени с Писмо изх.№ Е112-01-3/14.04.2022 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от АПК, при констатирана незаконосъобразност на акта за прекратяване, същият следва да бъде отменен и преписката следва да бъде изпратена на органа за произнасяне по същество. Макар и разпоредбата на чл. 177 ал.2 от АПК да визира, че актове, извършени в противоречие с влязло в сила решение са нищожни, в разпоредбата на чл. 200 ал.1 от АПК липсва предвидена възможност акта за прекратяване да бъде обявен за нищожен.
Предвид изложеното, съдът намира, че акт за прекратяване от 02.11.2022 г. на Управител на НЗОК по искане вх. № Е112-01-3 от 25.06.2018 г. е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с разпоредбите на влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което същият следва да бъде отменен. Следва делото да се изпрати като преписка на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания, дадени с настоящия съдебен акт.
В жалбата се съдържа искане за присъждане на разноски в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Ч., но доказателства, че З. попада в кръга лица по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА не са представени. В този смисъл, съдът не може да извърши преценка дали жалбоподателя е материално затруднено лице, респективно дали са налице основанията за предоставяне на безплатна правна помощ. Ето защо, искането за присъждане на разноски се приема за неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.С.З. *** срещу акт за прекратяване от 02.11.2022 г. на Управител на НЗОК по искане вх. № Е112-01-3 от 25.06.2018 г.
ВРЪЩА делото като преписка на Управителя на НЗОК гр.София, за ново произнасяне в определения законов срок от постъпване на преписката в администрацията, като се съобрази с указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му от страните, участващи в административното производство.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: