НОХД № 724/2020 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия А.М.И. *** за
престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, а именно затова, че на 02.02.2020г.
в с.Главиница, ул. „П.“ се е заканил вербално чрез думи с убийство на С.И. ***,
изричайки към него: „А бе, ей, момче, ще те изкормя като прасе!“, „Ще те
ликвидирам!“, „Ще те застрелям като куче!“, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалия.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода и приложение
на разпоредбата на чл.66 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение
и дава обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира за постановяване на оправдателна присъда, респ. – отхвърляне на
предявения граждански иск.
Против подсъдимата бе предявен граждански иск от
страна на пострадалия С.И.И. за сумата от 15 000лв. /петнадесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението по
чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 02.02.2020г, до окончателното й изплащане.
Гражданският иск бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като
пострадалият И. бе конституиран
като граждански ищец и
частен обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител
се явява лично и с повереник, чрез който поддържа обвинението против подсъдимия,
пледира за неговото осъждане, но без да конкретизира какъв да бъде видът и
размерът на наказанието, както и за уважаване на гражданския иск в пълен
размер. Районният съд обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Към инкриминираната дата подс. А.И. ***. По местожИ.ене
се ползвал с добро име, макар че бил криминално проявен, за което против него
били водени наказателни дела от частен и от общ характер. По НЧХД № 265/2009г.
на ПзРС, с присъда влязла в сила на 06.10.2009г., бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и на основание чл.78а ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лева. По НОХД № 1246/2010г. на
ПзРС, с присъда влязла в сила на 24.02.2011г., бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и отново на основание
чл.78а ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било
наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева. Тези глоби не са
били заплатени доброволно до момента и няма данни да са събрани по принудителен
ред, но за нуждите на настоящото производство събирането на такива не е било
необходимо.
Към инкриминираната дата пострадалият – св.С.И.,*** и
с подсъдимия се познавали отпреди. Назад във времето
двамата били установили приятелски отношения, които поддържали до преди около три
години, след което отношенията им охладнели поради неизяснени с категоричност
причини. Двамата се дистанцирали един от друг
и спрели да общуват.
Св. С.И. стопанисвал преместваемо съоръжение – павилион
за продажба на храни и напитки, находящ се на ул. „Първа“ в селото. В близост до
този павилион имало общинска детска площадка, която св.И. поддържал с лични
средства. В края на 2018г. над обекта на св.И. бил извършен вандалски акт, т.к.
били нарязани полиетиленови ветроупорни завеси и тента, били счупени чадъри и
изкъртена оградата на детската площадка. По случая било образувано ДП №111/2019г.
по описа на РУ-Пазарджик, разследването по което било спряно поради неразкрИ. на
извършителя. Пак един ден в края на 2018г., св.И. констатирал, че едната гума
на джипа, който управлявал, била срязана умишлено. За този случай било
образувано ДП №110/2019г. по описа на РУ-Пазарджик, разследването по което също
било спряно поради неразкрИ. на извършителя. Св. И. още тогава имал съмнения, че
зад тези вандалски актове стои подс. И., но нямал доказателства за това, поради
което не го посочил в подадените от него жалби, нито го споделил пред разследващите
органи.
На 02.02.2020г., около 14:00 часа, св. С.И. отишъл в
павилиона си, като в този момент там работела съжителстващата с него на семейни
начала– св.И.А.. И. седнал на една маса на откритата площадка до павилиона, на
която били седнали вече свидетелите И.Х. и Д.А.. На масата св.И. започнал да се
храни, а останалите консумирали напитки.
След минути на площадката до павилиона пристигнал
подс. А.И., който минал покрай масата, на която седял св.И. без да му каже
нищо. Отишъл до вратата на павилиона, като повикал отвътре св.А., която в този
момент правела принцеса и отвърнала, че ще излезе след малко. След като св.А.
излязла подсъдимият я попитал защо като не говори „с този педераст“, имайки
предвид св.И., то тя също го отбягвала, при положение, че с нея не бил във
влошени отношения. Св.А. казала на подс.И., че не е хубаво да говори така, че
двамата са големи мъже и би следвало да седнат и да се разберат като такива, да
си стиснат ръцете и т.н. Св.И. пък попитал подсъдимия И. какъв му е проблемът с
него, след което казал, че приятелката му не е длъжна да му дава обяснения.
В този момент подс.И. агресирал по отношение на св.С.И..
Приближил се към мястото, на което последният седял, надвесил се леко над него и
на висок тон, съпроводен с ръкомахане пред лицето му, започнал да го обижда и
да му се заканва. Казал, че той на него няма да му се обяснява, нарекъл го мърльо,
жена, казал че не е мъж, за да се разберат като мъже и т.н. Отправил и директни
закани за лишаване от живот към И. с думите: „Ще те изкормя като прасе! Ще те
ликвидирам! Ще те застрелям като куче!“.
Постр. И. не реагирал по никакъв начин и продължавал
да стои на мястото си, което допълнително
ядосало подсъдимия, който продължил на висок тон, съпроводен с постоянно
ръкомахане на ръцете, да обижда и заплашва горния. Казал на И., че трябва да се
страхува от него докато не му видел некролога на някой стълб. Заявил му, че ще
отиде у тях и ще ебе цялото им семейство. След отправяне на заканите и обидите
към пострадалия, подс. И. понечил да си тръгне, но минал няколко метра и пак се
върнал. Отново започнал да размахва агресивно ръцете си и да обижда пострадалия, който продължавал да
седи на мястото си и единственото, което правел било да пита И. какъв му е
проблемът с него. На това питане И. отвръщал с това, че той на него нямало да
дава обяснения, че на путка няма да дава обяснения и отново го нарекъл мърльо.
Казал, че не може да бъде изплашен нито с камерите, които И. бил поставил в
павилиона си и около него, нито с полиция. Монологът на подс.И. продължил общо около
4-5 минути, след което той си тръгнал.
Десетина минути след това обаче подс. И. отново се
върнал на площадката до павилиона, като тогава казал на И., че лично той преди
време бил нарязал гумата на колата му и извършил вандализма в павилиона и
детската площадка, както и че ако пожелае, отново може да стори това, като нищо
и никой няма да го спре. Три – четири минути след това си тръгнал окончателно.
Пострадалият се притеснил от отправените закани с
убийство спрямо него, съзнавайки, че И. е агресИ.н човек и допускайки, че би
могъл да изпълни заканите си. Поради това на 03.02.2020г. /първи работен ден от
седмицата-понеделник/ св. И. ***, в която описал отправените закани, които
възприел за сериозни и факта, че изпитвал страх за себе си и семейството си,
т.к. лично бил чувал за подобно поведение на И. и спрямо други хора. По повод
жалбата била извършена полицейска проверка, при което от подс.И. били снети обяснения
и предупреден по реда на чл.65 от ЗМВР да не се саморазправя с И. и да не
отправя закани спрямо него. Вместо да коригира поведението си обаче подс.И.
започнал да минава още по-често покрай павилиона на пострадалия и да го гледа
„лошо“. Един ден дори отправил към него жест с ръка, наподобяващ прерязване на
гърлото на човек. Това накарало св.И. да депозира втора жалба до прокуратурата
от 18.02.2020г.
След като научил, че е подадена втора жалба подс. И.
на 21.02.2020г. отишъл в павилиона на пострадалия, където заварил да работи св.А..
Наредил й да извика св. И. и неговите родители, а тя им позвънила по телефона.
Св. И. веднага се обадил на телефона за
спешни повиквания 112, като заявил, че подсъдимият се намира пред павилиона му
и се опасява се да не предизвика пореден скандал, след което тръгнал натам.
Когато пристигнал на място видял, че там вече били неговите родители,
приятелката му и подсъдимият. Преди да ги доближи включил видеокамерата на
мобилния си телефон. Тогава отново подс. И. на висок тон заявявал, че оградата
е незаконна и започнал да крещи по адрес на пострадалия, както и да го обижда с
думи като „малоумник, мърльо, мишка и путка“. След това обидил и майката на
пострадалия – св. С.И., заявявайки че е „тъпа като гъз“, че „цялото село я ебе“
и че в момента имала 74-годишен любовник. В резултат на подадения преди това
сигнал, на място пристигнал полицейският инспектор за селото – св.Г.Т., при
което подс.И. преустановил оскърбителното си отношение към пострадалия и
членове на неговото семейство, като си тръгнал заедно с полицая.
По повод на всичко описано да тук за събитията на
02.02.2020г., било образувано настоящото наказателно производство. В хода на ДП
по отношение на пострадалия била взета мярка за защита, като на И. била
наложена забрана по реда на чл.67 ал.3 вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
В хода на ДП подстр. И. предал на разследващите 1 бр.
флашпамет, съдържаща видеозаписи от охранителните камери монтирани на павилиона
му за датата 02.02.2020г., която била приобщена като веществено доказателство
по делото, след което бил извършен и оглед на ВД.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе частично от обясненията на
подсъдимия и изцяло от показанията на свидетелите С.И. /дадени от него в съдебно
заседание и тези от ДП, приобщени към доказателствата чрез прочитането им по
реда на чл.281 от НПК/, И.А., частично от тези на свидетелите Г.Т., С.И., И.И.
и Б.К.. Също така от писмените доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК, както и от вещественото
доказателство - 1 бр. флашпамет,
съдържаща видеозаписи от охранителните камери монтирани на павилиона му за
датата 02.02.2020г. /л.42 от ДП/.
Веднага следва да се каже, че на въпросното
ВД, освен видеозапис от охранителни камери е наличен и файл, съдържащ
видеозапис, направен от мобилен телефон на пострадалия на датата 21.02.2020г.
във връзка с второто посещение на И. на павилиона на пострадалия, на който са
присъствали и родителите на И., както и св.А. и което бе подробно описано
по-горе. Досежно този видеозапис от
мобилен телефон съдът намира, че не следва да цени въпросното ВД, респ. да
анализира съдържанието и информацията, която може да се извлече от записа. Това
е така, защото този видеозапис не е направен по реда на НПК, а отделно от това
съдебната практика на върховната съдебна инстанция в България не допуска
подобен видеозапис да залегне в основата на един съдебен акт. Тук е удачно да се припомни, че в актуалната
съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква процесуална пречка
снимките от видеокамерите, а това с пълна сила важи и за аудио-видеозаписите, да се третират като веществени доказателства
по смисъла на чл.109 ал.1
от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията
за достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК,
да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал.
1 НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. №
393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1367/2015 г., III н. о. пък е казано, че случайно създадените
фотоси, снимки и записи чрез видеокамери не са доказателствени средства по
смисъла на чл. 125
и чл. 127 от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на
визираните разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на
очертаните в чл.109 ал.1
от НПК характеристики на веществени доказателства, поради
съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в
закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация, могат
да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат за разкрИ.
обективната истина в процеса.
В Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС
по н. д. № 71/2015 г., II н. о. е пасочено, че: „Записите от охранителните
камери по естеството си представляват предмети, които могат да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и
проверка като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК.
В случая е установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е
бил предаден изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват
от съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на деянието.
Щом съгласно заключението на техническата експертиза изследваният предмет е
запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е данни за евентуална
манипулация/намеса, той е необходим за
разкрИ.то на истината и правилно е бил ценен от съдилищата като част от
доказателствената съвкупност”.
Доколкото обаче въпросният запис от
мобилен телефон на е случайно направен, а с нарочна цел и ясно съзнание от
пострадалия, то същият не може ценен по изложените по-горе съображения. По
същите причини съдът намира, че следва да изключи от доказателствената
съвкупност и още две веществени доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, след представяне от страна на гр. ищец и частен обвинител, а именно
1 бр. компактдиск, съдържащ ръкописен надпис с черна химикална паста
„работниците“ /л.70 от съдебното дело/ и 1 бр. компактдиск, съдържащ ръкописен
надпис с черна химикална паста „детето“ /л.100 от съдебното дело/. Записите
върху тези два диска също не са случайни, а са направени с мобилен телефон,
целенасочено от страна на пострадалия, което също не удовлетворява изискванията
на горецитираната съдебна практика.
Относно събраните гласни доказателства
следва да се каже, че съдът не намира за необходимо да обсъжда показанията на св.А.К.,
т.к. те не допринасят с нищо за изяснява на фактите, включени в предмета на
доказване.
Аналогично стоят нещата и с показанията
на св.Г.Т. – районният инспектор за с.Главиница, който е работел и по полицейската
преписка, образувана по жалбата подадена от пострадалия.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.И.
и И.А., тъй като същите са изключително последователни, непротиворечиви и
взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка с
инцидента, които са включени в предмета на доказване. Факт е, че те двамата са преки
свидетели-очевидци на отправените вербални закани от И. към И. за убийство с
думите: „Ще те изкормя като прасе! Ще те ликвидирам! Ще те застрелям като
куче!“. Факт е също, че св.И. е пострадал от престъплението, а св.А.
съжителства с него на семейни начала, при което двамата принципно биха могли да
се възприемат като заинтересовани от изхода на делото в подкрепа на
обвинителната теза. В същото време обаче
това автоматично не ги превръща в лъжесвидетели. Съдът анализира внимателно
показанията на И. и А., при което достигна до извод, че те бяха депозирани
абсолютно добросъвестно и с единствената цел да бъде разкрита обективната
истина, а не да се мъсти на подсъдимия. Индиция за съда, че св.И. като пряко
пострадал депозира своите показания не воден от омраза към подс.И. или от
някакви користни цели е и това, че събитията на инкриминираната дата не биха се
развили, ако подсъдимият не беше посетил павилиона на пострадалия и не беше
търсил конфронтация с него още с първите думи към св.А.. Не може да не направи
впечатление и това, че и вторият описан словесен конфликт от 21.02.2020г., при
който обаче не са отправяни закани за лишаване от живот, също е бил иницииран и
провокиран от подсъдимия с посещение в павилиона. В същото време се събраха
доказателства, че още преди инкриминираната дата св.И. ясно е дал да се
разбере, че не желае да общува по никакъв начин с И., както и последният да
посещава павилиона му. Очевидно това неглижиране на личността на подсъдимия от
страна на И. е мотивирало И. да търси провокация с пострадалия и то отивайки на
място, където очевидно не е желан, за да има повод да го обижда, включително и
да го заплашва публично, както е станало и на 02.02.2020 година. Всичко това
даде основание на съда да приеме, че с показанията си свидетелите И. и А. възпроизвеждат
обективно случили се факти от действителността, без да изкривяват същите или да
ги хиперболизират. Още повече, че ако се проследят твърденията на св.И. за
отправените спрямо него закани с убийство непосредствено след престъплението,
т.е от самото начало с подаването на жалбата до прокуратурата, която без
съмнение е частен документ и може да се цени като писмено доказателство, а след
това и неговите показания в ДП, както и тези пред съда, може да се заключи, че
същите са абсолютно последователни, точни и неподправени.
Причината съдът да даде изцяло вяра на пострадалия и
на св.А. бе и това, че техните показания в значителна степен се подкрепиха от
тези на свидетелите С.И. и И.И.. Те двамата са родители на пострадалия и не са
били очевидци на събитията на 02.02.2020г., но пред тях синът им е разказал как
е бил заплашен с лишаване от живот на инкриминираната дата, поради което
показанията им имат статут на косвени гласни доказателства, подкрепящи преките
такива, извлечени от показанията на св.И. и св.А.. Отделно от това свидетелите С.И.
и И.И. са били преки очевидци на оскърбителното отношение, което подс.И. е имал
към сина им, както и към самата И. на 21.02.2020г., което за пореден път
доказва, че подсъдимият всячески се е стремял да засегне личността на
пострадалия и да го унизи. Това агресивно поведение на подсъдимия спрямо
пострадалия, макар и косвено, също доказва, че И. е отправил инкриминираните закани
за лишаване от живот.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия И. в частта
им, в които отрича де е отправял на 02.02.2020г. инкриминираните закани с
убийство спрямо пострадалия. В същото време призна, че е обиждал И. с думи от
рода на „педераст“, „жена“, „ти не можеш да станеш мъж, за да се разберем като
мъже“, но отрича да е казвал, че ще го изкорми като прасе, ликвидира и застреля
като куче. Отрича да е казвал също, че ще ебе цялото му семейство.
Причината да не даде вяра на тези твърдения на
подсъдимия се свежда до това, че те бяха категорично опровергани от показанията
основно на свидетелите И. и А., които съдът кредитира изцяло, за което изложи
съображения по-горе. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и защото
констатира, че те звучат нелогично на места. Така например И. посочи, че на
02.02.2020г., когато се върнал втория път, бил казал, че той е извършил
вандалският акт в павилиона преди време, но всъщност това не било вярно. Е, ако
наистина не е било вярно, то тогава няма логика в поведението на И.. Очевидно
е, че тогава той е бил воден от силна емоция, което личи и от огледа на ВД
флашпамет, съдържаща записи от охранителните камери в павилиона. Видно е, че
подсъдимият не спира да говори и ръкомаха почти през цялото време към И., т.е.
води един очевидно емоционален монолог, при който не само е признал за
вандалския акт, не само е обиждал пострадалия, но и му се е заканил с убийство
по описания вече начин.
Тук веднага следва да се каже, че в подкрепа на
защитната версия на подсъдимия показания депозираха свидетелите И.Х. и Д.А.. Те
двамата са били през цялото време на масата, на която е седял пострадалия,
когато подс. И. на два пъти е пристигнал в павилиона на инкриминираната дата и
е имал оскърбително отношение към него, включително и когато е отправил
инкриминираните заканителни реплики. Двамата свидетели обаче отрекоха да са
чули такива. Съдът не даде вяра на показанията им в тази част, т.к. на първо
място не може да не направи впечатление предпазливостта и избирателността на Х.
и А., когато всеки от тях разказваше са събития. В началото те разказват как И.
е пристигнал и повикал св.А., след което я попитал защо го отбягва, но когато
дойде моментът да разкажат за монолога на И. към св.И. бяха изключително
пестеливи, криейки се зад оправдания като „не помня“, „не съм чул“ и подобни.
Така например св.Х. си спомни само, че подс.И. нарекъл И. мишка, след което
„нещо се препсували“, както се изрази горният. Заяви, че допуска, че може би И.
е нарекъл И. педераст, но същевременно твърдеше, че не му е казвал нищо
свързано с лишаване от живот. Лаконичността на своите показания Х. обясни с
това, че не искал да слуша и затова не запомнил всички обиди. Това негово
обяснение е меко казано несериозно, т.к. иска или не, той е чул всичко казано
от И., който също не отрече, че е говорел на висок тон към И.. При това
положение няма съмнение, че ако Х. бе добросъвестен свидетел, то той щеше да
възпроизведе всички обиди казани от подсъдимия към пострадалия, включително и
отправените закани с убийство. Х. обаче не направи това вероятно заради
близостта си с подсъдимия, който му е кум.
Нещо показателно, което обяснява поведението на св.Х.
по повод пестеливото му свидетелстване е заявеното от него, че не искал да се
забърква в проблемите между подсъдимия и пострадалия, като им казал сами да се
оправят. Именно това обяснява нежеланието на Х. да каже цялата истина, т.к. ако
го направи ще подкрепи твърденията на И., респ. „ще вземе негова страна“. Х. заяви също по време на свидетелстването
си, че не можел да каже кой от двамата /И. или И./ е бил по-актИ.н в кавгата,
което е поредният опит да спести подробности относно агресивното поведение на И..
В същото време обаче на видеозаписа от охранителните камери, както и от
протокола за оглед на ВД ясно се вижда, чие поведение е агресивно, доколкото
подс.И. и при двете си посещения в павилиона на 02.02.2020г. не спира да ръкомаха,
жестикулира, и да говори очевидно разпалено, дори на места видимо ядосано, към
пострадалия, а последният стои на масата без да проявява никаква агресия.
Аналогични показания депозира и св.Д.А., който също
разказва как пристигнал подсъдимия, говорил със св.А., а И. му казал, че тя не
била длъжна да му дава обяснения, след което двамата започнали да се карат. А.
твърди, че не може да каже дали двамата /И. и И./ са се обиждали, т.к. не
помнел. Последното е меко казано невярно, т.к. той даде показания пред съда на
28.09.2020г., т.е. по-малко от осем месеца от инкриминираните събития, при което
би било наивно да му се повярва, че не помни. Тук също не може да не направи
впечатление внимателният изказ на А. по време на свидетелстването, което също
даде основание на съда да приеме, че той бе воден от желанието „да не взема
страна“, като със сигурност спестява това, което е чул и най-вече заканителните
реплики за лишаване от живот, изречени от И.. Нещо повече, самият И. призна при
депозиране на обясненията си, че е обиждал И., както и че е говорел на висок
тон, което несъмнено означава, че А., дори да не е искал е чул всичко. Щом
обаче последният не пожела да съобщи чутото от него пред съда, това става
основание той да бъде преценен като ненадежден и недобросъвестен свидетел. В
подкрепа на това е и фактът, че А. категорично отрече да е чувал някой да казва
на друг, че ще го заколи като прасе, ликвидира и застреля като куче, но в
същото време заяви, че не бил слушал изобщо какво си говорят двамата /И. и И./.
Е, ако последното е вярно, то тогава няма логика А. да твърди категорично, че
никой не е изричал закани с убийство в горния смисъл, заявявайки същевременно,
че не е слушал абсолютно целия разговор. Това е достатъчно и показанията на св.А.
да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.
Относно св. Б.К. следва да се каже, че това дете е
било клиент в павилиона на пострадалия на 02.02.2020г., когато там е пристигнал
за първи път подс. И. и е изрекъл инкриминираните заканителни реплики, както и
множество обиди към И.. Присъствието на св.К. в този момент се установява и от
ВД флашпамет, съдържащо видеозаписи от охранителните камери в самия павилион,
както и от протокола за оглед на ВД. Според показанията на св.К., докато бил
павилиона и изчаквал да стане принцесата, която си бил поръчал, той чул, че
някой се кара на висок тон, но не видял кой говори и не разбрал какво се
говори. Не бил чул обидни реплики от говорещия на висок тон. Св.К. твърди също,
че известно време след 02.02.2020г., някъде през лятото, св.И. го бил питал
дали е чул нещо от скандала на инкриминираната дата, а той му отговорил
отрицателно. И. обаче тогава му казал ако някой го пита да казва, че бил чул
как И. го заплашил, че ще го ликвидира. Твърди, че друг подобен разговор с И.
не е имал и това било един единствен път.
Тук веднага следва да се каже, че въпросният разговор,
за който свидетелства К. е бил заснет от пострадалия И. с мобилен телефон, като
в момента на заснемането К. не е бил наясно с това. В тази насока показания
даде и св.И., в проведен негов допълнителен разпит, където изрази и съмненията
си, че детето е било манипулирано непосредствено преди да бъде разпитано, т.к.
неговата майка жИ.ела на семейни начала с приятел на подсъдимия. Обяснява, че направил записът, за да се
презастрахова, т.к. допускал, че детето принципно би могло да стане свидетел по
делото и да му бъде внушено какво да говори.
По-горе съдът
изложи съображения защо изключва от доказателствената съвкупност ВД – 1 бр.
компактдиск, съдържащ ръкописен надпис с черна химикална паста „детето“ /л.100
от съдебното дело/, както и причините, поради които няма да анализира
съдържанието на този запис.
Във връзка със същият този запис обаче св.К. също даде
показания, като обясни, че преди да започне да прави записа, И. му казал да
казва, че е чул как И. го заплашил, че ще го ликвидира, затова после /когато И.
правел записа/ К. казал пред него, че е чул как И. го е заплашил с ликвидиране.
Това обяснение на св.К. е абсолютно недостоверно и нелогично, т. к. стана ясно,
че детето не е знаело въобще, че се прави запис на разговора, за който
свидетелства и И., още по-малко пък е могло да знае кога този запис е стартиран,
че да може по време на правенето му да каже пред И. за чутата закана за
ликвидиране. Всичко това даде основание на съда да не вярва на св.К. във връзка
внушението, че пострадалият е правил опит да „фабрикува доказателства“,
уличаващи подсъдимия. Още повече, че ако това наистина е било така, то И. няма
да иска от К. да казва, че е чул само закана за ликвидиране, а щеше да го
мотивира да възпроизведе и другите закани – че ще го изкорми като прасе и
застреля като куче.
Поради всичко изложено до тук съдът даде изцяло вяра
на показанията на двамата преки свидетели-очевидци С.И. и И.А. досежно
заявеното от тях за отправянето на инкриминираните заканителни реплика от
страна на подс.И.. Допълнителна индиция, че подс.И. е склонен към извършване на
престъпни прояви против личността е и това, че той на два пъти е бил признат за
виновен в извършването на такива и освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК, което бе подробно описано в началото на настоящото изложение.
Не може да не направи впечатление и това, че по НОХД № 1246/2010г. на ПзРС той
е бил признат за виновен в извършване на същото по вид престъпление, както и в
настоящия казус – закана с убийство по смисъла на чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият А.И. е осъществил
престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр. с ла.1 от НК, като на 02.02.2020 г., в
с.Главиница, обл.Пазарджик, ул. „П.“ се е заканил с убийство на С.И. ***, с
думите: „Ще те изкормя като прасе!, „Ще те ликвидирам!, „Ще те застрелям като
куче!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Авторството деянието се доказа по един несъмнен начин
от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, в светлината
на горния анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършването му. Подсъдимият е имал представа за всички
обективни елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК.
Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че отправя вербална закана
с убийство, по описания по-горе начин, към св.С.И.. Съзнавал е още и че отправената
закана е от такова естество, че може да
възбуди основателен страх у заплашения за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо заплашеният реално да е изпитал страх.
Установи се обаче в настоящото производство, че заканителните реплики към
пострадалия, по своето съдържание и начин
на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен страх за
осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв. За това
свидетелства и последващото поведение на пострадалия, който още на следващия
ден е подал жалба против подсъдимия в полицията. За факта, че заканата е
възбудила основателен страх свидетелства, както самият пострадал, така и
свидетелите С.И. и И.А., а вече бе посочено, че няма основание да не се вярва
на никой от тях.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние, извършено от подсъдимия, предвид времето и мястото на извършване –
публично и с демонстрирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена
опасност. Действително към момента на извършване на настоящото престъпление той
не е осъждан а по местожИ.ене е положително охарактеризиран, но в същото време
вече два пъти е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 а
от НК за извършени престъпления по чл.130 ал.1 и чл.144 ал.3 от НК.
Дори да се приеме, че за предишните деяния, респ.
наложени наказания глоба по реда на чл.78а от НК понастоящем е настъпила
реабилитация по чл.86 или чл.88а от НК, то миналите престъпни прояви на И. във всички случаи
следва да се отчитат като негативна характериситична данна за личността му, независимо
от позитивната характеристика по местожИ.ене. Това е така, защото според
нормата на чл.85 ал.1 от НК, реабилитацията заличава
осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови последици от минало
осъждане, респ. освобождаване от наказателна отговорност, не би могло да има, но това минало осъждане
или освобождаване от наказателна отговорност би могло и следва да се преценява
от гледна точка на морала, т.к. охарактеризира негативно подсъдимия в чисто
личностен аспект.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на
личността и в недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, както и това,
че заканата е била само вербална. Отегчаващи отговорността обстоятелства са негативните
личностови данни за И. с оглед предишни престъпни прояви.
Съдът като прецени наличните смекчаващите
и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за постигане целите
на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и генерална превенция спрямо
подсъдимия и обществото, на И. следва да бъде наложено наказание от шест месеца
лишаване от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимия, а също и предвид чисто съдебно минало,
съдът прецени, че преди всичко за постигането на принудително-възпиращ и
поправително-превъзпитателен ефект спрямо И., не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
От престъплението постр. С.И. е претърпял
неимуществени вреди, за които подсъдимият дължи съответно обезщетение
– чл. 45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за
неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, като взе предвид възрастта на пострадалия;
- естеството на предизвикания страх и чувство на тревожност у него по време и
непосредствено след инцидента; - естеството на заканителните думи, съдът намери гражданския иск за доказан по
основание, но не и по размер. Това е така, защото претендираният такъв от 15 000
лева е значително завишен. Установява се
от показанията на пострадалия и тези на неговата майка, както и съжителстваща с
него на семейни начала, че преживяното
от С.И. е било действително стресиращо в месеците след инкриминираните събития,
но не е довело до някакви особено трайни и непреодолими психологически
поражения, доколкото доказателства за това не са ангажирани. С оглед на всичко
това съдът определи по справедливост обезщетение в размер на
2000 /две хиляди/ лева и осъди подс.И. да заплати на гражданския ищец
тази сума, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.02.2020г.,
до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирания размер от 15 000
лв., отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
Съдът постанови, след влизане на присъдата в сила,
вещественото доказателство - 1 бр. флашпамет да се върне на собственика С.И.И.,
а останалите находящи се по делото компактдискове да останат в него и да се
унищожат поради липса на съществена икономическа стойност, заедно със самото
дело, при настъпване на законовите срокове за това.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. А.И.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пазарджик 4 % ДТ върху размера на уважения граждански иск, а именно сума в
размер на 80 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: