М О
Т И В И
Към
присъда по НОХД № 60/2012 г. по описа на КРС.
Районна Прокуратура
- Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.Л.Т. ,
за това че:
За периода от месец октомври 2009г. до месец април 2010г.
на неустановени дати, в с.К., обл.П., при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоил
чужди движими вещи-собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***, които владеел, а
именно:
- през месец октомври 2009г. в с.К. противозаконно е присвоил 25 метра оградна мрежа-
собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***, която владеел;
- през месец декември 2009г. в
с.К. противозаконно присвоил стара готварска печка на твърдо гориво-50.лв. , кабели от
инсталацията-30метра проводник за осветление 1.5 кв.мм.-45лв, 25 метра мостов кабел 2.5
кв.м.-25лв. и 6 метра
трифазен четирижилен кабел с оловна обвивка -4 кв.мм.-18лв- собственост на Н.С.М.
*** и Т.С. ***, които владеел;
-през месец януари 2010г. в с.К.
противозаконно присвоил две медни тави с дълбочина около 7 см,диаметър 30 см и дебелина около 3 мм,с тегло около килограм
всяка-20лв,30 чинийки от алпака-нови-90лв., 15 броя чинийки от алпака
употребявани,но годни за употреба30лв- собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***,
които владеел
-през месец март 2010г. в с.К.
противозаконно присвоил две медни пръскачки-140лв, меден бакър с вместимост
100литра и тежащ около 30кг-30лв.,два
варела поцинковани с вместимост 200литра-40лв. и 1бр панелен радиатор за парно
с размери 2.5м на 1м-60лв, предна дървена част от каруца-30лв- собственост на Н.С.М.
*** и Т.С. ***, които владеел;
-през месец април 2010г. в с.К.
противозаконно присвоил 3 бр механични стартери за трактор ДТ 14-90лв., две
хидравлични помпи за трактор ДТ 14-60лв, стара пералня
„Аурика”-неработеща-20лв., хладилник „ЗИЛ”, стандартен без мотор-20лв., две
месингови единични кранчета за питейна вода-10лв и 100 кг старо
желязо-отпадъци-40лв.,телевизор марка „ЖВЦ”,модел AV-1411 ЕЕ с фабричен номер ****и 14 инчов екран-50лв-
собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***, които владеел-всички вещи на обща стойност 1188лв.- собственост на Н.С.М.
*** и Т.С. ***, които владеел-престъпление по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия и пледира
същия да бъде признат за виновен , като за извършеното престъпление му бъде наложено наказание при условията на чл.
54 от НК , а именно Лишаване от свобода за срок от
1 година , чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок
от три години.
В наказателния процес бе предявен и приет
за съвместно разглеждане граждански иск
от пострадалите Н.М. и Т.Ч. в размер на 1188
лева представляващи обезщетение за
причинените им имуществени вреди от престъплението по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като пострадалите бяха конституирани като граждански ищци. Същите чрез повереника си адв. Ш. пледират подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението.
По отношение на гражданския иск се
иска от
съда, същия да бъде уважен изцяло в пълния претендиран размер, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на деянието до окончателното и
изплащане, като се претендират и
направените разноски по делото.
Подсъдимият Н.Т. не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения , в които не отрича
обстоятелството , че същият е изнесъл и предал за вторични суровини по-голяма
част от вещите предмет на обвинението , но заема позиция, че това е ставало със знанието
и съдействието на приятелката му – Е.П. и средствата са отивали за погасяване
на нейни кредити.
Съдът на базата и след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
ПОДСЪДИМИЯТ Н.Л.Т. е роден на ***г***, жител и живущ ***, б******, *****, ЕГН-**********
През месец септември 2009г. подсъдимия Н.Т. и св.Е.П. се установили да съжителстват на семейни
начала в къща находяща се в с.К.,обл.П.. Тази къща била съсобствена на св.Т.Ч.-
майка на св.Е.П. и нейната сестра - св.Н.М.,
като последната дала съгласието си св.Е.П. да живее именно в тази къща, с приятеля си Н.Т.. В
къщата в с.К. имало множество стари вещи
от мед и стомана, които се намирали из двора, както и в избеното и таванското помещение. Подсъдимия Т. и св.Е.П.
живели в тази къща в с.К. за периода от
време от месец септември 2009г. до месец
април 2010г. За този период подсъдимият Т. нямал работа и не реализирал никакви
трудови или други граждански доходи, при което основно той през деня се
помещавал в къщата. През посочения период от време, св.Е.П. ходела на работа всеки делничен ден във ВМЗ-ЕАД-гр.Сопот,
където работела на длъжност
„стругар”, на 8 часов работен
ден. Към края на 2009г., а именно от
месец ноември, подсъдимия Т. решил
необезпокояван от никой, както и без знанието и съгласието на
собствениците на къщата и движимите вещи в нея - Н.М. и Т.Ч., да изнася
и продава стари вещи находящи се в къщата. Тези вещи той продавал в изкупвателни
пунктове за желязо в гр.Сопот, като по този начин си набавял средства за
препитание. За стореното от него той не споделял с приятелката си св.Е.П. , с
която съжителствал в същата тази къща на съпружески начала, въпреки ,че и давал
част от получените средства за погасяване на кредитите и с обяснение , че е изкарал
парите като възнаграждение за свършена работа. Подсъдимия Т. имал възможността
фактически да се разпорежда с въпросните вещи, които към онзи момент били и в
негово владение, тъй като той живеел в къщата също със знанието и разрешението
на собствениците.
Тъй като подсъдимия Т. не разполагал
със съответно превозно средство, с което да товари вещите-предмет на
противозаконното присвояване, същият използвал услугите на лица които
разполагали с каруца или МПС. В Показанията си св.Б. и св.И., посочват , че подсъдимият Т. е търсил от тях съдействие да
товари вещи от къщата в с.К. до изкупвателни пунктове в гр.Сопот. Пред тях
той заявявал, че вещите са лично негови,
при което същите са му указвали съдействие по транспортирането им. Подсъдимия Т.
в обясненията си не отрича това обстоятелство.Свидетелката Н.М.,един от собствениците
на къщата която обитавали Т. и П. в с.К.,
в показанията си заявила че известно време след като те двамата се установили
да живеят в тази къща, подсъдимия Т. поискал от нея разрешение да почисти двора от боклуци, за да можел да засажда
зеленчуци. Св.М. му дала съгласие ,но само да разчисти треви и стари дървета, разпилени из двора.
През месец октомври 2009г. тя
забелязала, че от двора и къщата
в с.К. започнали да изчезват стари вещ и по-специално забелязала липсата
на оградна мрежа, с която бил заграден
част от двора. По-късно през месец декември същата година, забелязала липсата
на стара готварска печка на твърдо гориво от желязо,както и липсата на кабели от ел. инсталацията. За констатираните
от нея липси тя попитала Т.,тъй като само той по цял дел обитавал къщата, при
което същият й заявявал че цитираните по-горе вещи били стари и ненужни и ги изхвърлил. След като вече се усъмнила в
действията и поведение на подсъдимия Т., св.М. решила да прегледа цялото
състояние на къщата. При това
установила, че липсвали две медни тави с
дълбочина около 7 см,
диаметър 30 мм
и дебелина около 3мм, с тегло около килограм всяка, липсвали още около 30
чинийки от алпака нови, както и 15 стари чинийки от алпака, но годни за
употреба. Отново се опитала да говори с Т. за местонахождението на липсващите вещи, но същия заявил че не знае къде се намират. През
пролетта на 2010г. св.М. забелязала че липсват две медни пръскачки годни за
употреба. Освен това в избеното помещение на къщата имало голям меден бакър с
вместимост 100 литра
с тегло около 30кг., който липсвал. Зад
къщата, в самия двор до санитарното помещение, имало два варела поцинковани с
вместимост 200 литра,
които също липсвали. Св.М. констатирала липсата и на едни панелен радиатор за
парно с размери 2.5м на 1м, както и предна дървена част от каруца. Освен това
констатирала липсата и на два броя стартери за трактор и две хидравлични помпи
за трактор, стара пералня „Аурика”неработеща,хладилник „ЗИЛ”,стандартен без
мотор, две месингови единични кранчета за питейна вода, както и 100кг. старо
желязо-отпадъци,които били струпани в двора.Подсъдимия Т. не отрича
обстоятелството ,че действително е изнесъл и предал по-голяма част от посочените
в обвинението вещи на изкупвателни пунктове в гр Сопот , като използвал за
превоз както каруците на свидетелите Б. и И. ,така и автомобила на майка му , която
също живеела известно време при тях.
Същият твърди , че свидетелката П. обаче е знаела за тези му действия и дори му
е помагала за извършването на част от тях , като твърди ,че двамата заедно са
демонтирали оградната мрежа и са изгорили кабелите от ел. инсталацията в банята
на къщата за да могат да предадат съдържащата се в тях мед. Твърди и че част от средствата
са отивали за погасяване на вноските по кредитите на П.. Общата стойност на липсващи вещи, които се явяват предмет на
обсебването , извършено от Т. , съгласно заключението на изготвената СОЕ-за е 1188 лв. Тъй като съдът се произнася по авторството и
вината на подсъдимия в извършването на престъплението само спрямо неговите
обективни характеристики посочени в обвинението , при анализа на доказателствата
съдът установи , че част от вещите
включени в диспозитива на престъплението не са били предмет на обсебване от
страна на подсъдимия Т. , а за други не може да се заключи , че престъплението
е доказано по несъмнен начин , тъй като липсват доказателства за това. Това се
отнася за стара готварска печка на твърдо гориво ,за която Т. е получил разрешение от собственика да я изхвърли . По отношение на двете медни тави с диаметър 30 см и с тегло около
килограм всяка , 30 бр. чинийки
от алпака-нови , 15 броя чинийки от алпака употребявани, липсват доказателства , че са били обсебени и изнесени от къщата от
подсъдимия Т.. По тношение на 3 бр. механични стартери за трактор ДТ14,
и , две хидравлични помпи за трактор ДТ14 ,се установи ,че същите са собственост не на двете пострадали посочени в
обвинението, а на свидетеля И.М. .
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка, която се
установява от следните доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно :
показанията на свидетелите Н.М.
, Т.Ч. , Е.П. , А.Б., М.И., А.К., Н.Б. и Л.Ч..
Съдът кредитира показанията на тези
свидетели , като обективни
последователни и логични . Същите са
съответни помежду си по отношение на всички основни факти и при съвкупният им анализ се
установява именно горната фактическа обстановка. Част от горните обстоятелства
на практика не се отричат и в обясненията на подсъдимия Т..
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието си подсъдимият Н. Л.
Т. е осъществил от обекивна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 206 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК ,затова че : За периода от месец октомври 2009г. до месец
април 2010г. на неустановени дати, в с.К., обл.П., при условията на
продължавано престъпление,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи-собственост на Н.С.М. *** и
Т.С. ***, които владеел, а именно:
- през месец октомври 2009г. в с.К. противозаконно е
присвоил 25 метра
оградна мрежа, на стойност 50 лв., собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***, която
владеел;
-през месец декември 2009 г. в с.К.,
противозаконно е присвоил , кабели от инсталацията - 30 метра проводник за
осветление 1.5 кв.мм. , на стойност 45лв, 25 метра мостов кабел 2.5
кв.м. , на стойност 25лв. и 6
метра трифазен четирижилен кабел с оловна обвивка -4
кв.мм. , на стойност 18 лв. - собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***, които
владеел;
-през месец март 2010г. в с.К.
противозаконно е присвоил две медни пръскачки, на стойност 140 лв., меден бакър
с вместимост 100 литра
и тежащ около 30кг , на стойност 300
лв., два варела поцинковани с вместимост 200 литра, на стойност
40лв. и 1бр. панелен радиатор за парно с размери 2.5м на 1м. , на стойност 60
лв., предна дървена част от каруца, на стойност 30лв. - собственост на Н.С.М. ***
и Т.С. ***, които владеел;
-през месец април 2010г. в с.К.
противозаконно е присвоил , стара
пералня „Аурика”-неработеща-20лв., хладилник „ЗИЛ”, стандартен без мотор, на
стойност 20лв., две месингови единични кранчета за питейна вода, на стойност
10лв. и 100 кг.
старо желязо-отпадъци, на стойност 40лв.,телевизор марка „ЖВЦ”,модел AV-1411 ЕЕ
с фабричен номер 6970 и 14 инчов екран, на стойност 50лв., собственост на Н.С.М.
*** и Т.С. ***, които владеел, като всички присвоени вещи са на обща стойност 778 лв, поради което го призна за виновен в извършването му.
Заедно с това съдът призна подсъдимия Н.
Л. Т. за НЕВИНЕН в това, че противозаконно е присвоил
чужди движими вещи-собственост на Н.С.М. *** и Т.С. ***, които владеел, а
именно - стара готварска печка на твърдо
гориво , на стойност 50 лв.
, две медни тави с дълбочина около 7 см, диаметър 30 см и дебелина около 3 мм, с тегло около килограм
всяка, на стойност 20 лв., 30 чинийки от алпака-нови, на стойност 90лв., 15
броя чинийки от алпака употребявани, но годни за употреба , на стойност 30 лв.
, 3 бр. механични стартери за трактор ДТ14, на стойност 90 лв., две хидравлични
помпи за трактор ДТ14 , на стойност 60 лв., всички вещи на обща стойност 340
лева и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по отношение на тези
обстоятелства по първоначално
повдигнатото му обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл , с целени и настъпили общественоопасни
последици.
Подсъдимият Т. не се признава за виновен , като
развива защитната позиция ,че той е взимал и предавал вещите със знанието и съгласието на приятелката си П.. Този факт
се отрича от П. и не се доказа категорично в рамките на сдебното следствие , но
дори и да беше категорично доказано това обстоятелство, то пак не е в състояние
да игнорира вината и извода за авторството на подсъдимия Т. в извършването на
горното престъпление , тъй като същият не е получавал съгласието и разрешението на собствениците Н.М.
и Т.Ч. да се разпорежда със вещите им и е бил наясно , че това става без
тяхното знание и съгласие.
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Съдът отчете ,
като смекчаващи вината обстоятелства
липсата на предишни осъждания и младата му възраст , а отегчаващи вината
обстоятелства съдът не констатира. За да определи справедливо наказание, съдът
се съобрази с горните обстоятелства , както и със степента на обществена опасност
на деянието , която с оглед конкретните
обстоятелства по извършването му не е висока . По отношение на личността на подсъдимия Т. съдът намери , че
същият е деец със сравнително невисока степен на обществена опасност, предопределена
от факта ,че няма предишни осъждания.
Ето защо съдът определи на подсъдимия Н. Л. Т. наказание клонящо към минималния размер на
предвидения в закона диапазон , а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ МЕСЕЦА. Заедно с това съдът
прецени ,че по отношение на подсъдимия Т. са налице кумулативните предпоставки посочени
в нормата на чл. 66 ал.1 от НК , а именно същият не осъждан до момента на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и за постигане на целите на наказанието не е
наложително да изтърпи ефективно наказанието , поради което отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от
три години считано от влизане на присъдата в сила.
Според преценката на Съда именно така
наложеното наказание , като вид и размер
се явявя съответно на степента на обществена опасност на деянията и дееца
и най –добре би изпълнило
целите по чл. 36 от НК.
Предявеният от пострадалите Н.М. и Т.Ч.
граждански иск за причинените им от престъплението по чл.206 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК имуществени вреди в размер
на 1188 лв. е доказан по основание.
Основанието на предявения граждански иск
е виновно извършеното деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е
причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото
беше, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление , пострадалите са претърпяли имуществени вреди – в размер на 778
лв.,които са непосредствена последица от
престъплението. Ето защо и предвид
изложеното съдът счете, че предявеният граждански иск е основателен и доказан именно до този размер
,поради което и го уважи в размер от 778 лв. , ведно със законната лихва върху
сумата от момента на извършване на престъплението до окончателното и изплащане , като за горницата над тази сума до пълния претендиран размер
от 1188 лева за имуществени вреди, отхвърли гражданският
иск като неоснователен.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимият Съдът
възложи направените разноските от гражданските ищци в размер на 600
лв. , представляващи направени от същите разноски по делото
за адвокатско възнаграждение на
упълномощения и повереник. Подсъдимият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ВСС и държавна такса в размер на 50 лв. върху уважения
размер на гражданския иск, както и разноските по делото в размер на 65 лева.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за отговорност
от страна на подсъдимия по отношение на
собствените му действия и постъпки , желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин и склонност
към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред .
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ