Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 10.03. 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесети и девети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Добрева,

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 11908 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е регресен иск с правно основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ вр.                   с чл. 500, ал.2 от КЗ.

Ищецът З. „Л.И.“ АД поддържа твърдение, че в качеството на застраховател на ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, самият ищец бил осъден да заплати на увреденото от ответника  лице – Д.В.Д., застрахователно обезщетение в размер от по 25 000 лева за претърпените от последния неимуществени вреди, застрахователно обезщетение в размер на 350, 87 лева за претърпените от последния имуществени вреди, заедно със законната лихва, поради причинено от ответника ПТП на 07.09.2007г. Постановеното в този смисъл Решение №2374/05.04.2012г. по гр.д.№3702/2010г. съгласно описа на І-7 състав на СГС, било обжалвано по въззивен ред, в резултат на което с Решение №921/14.05.2013г. по гр.д.№724/2013г. съгласно описа на АС София, З. „Л.И.“ АД било осъдено да заплати допълнително сумата от 3 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, в размер на 19 161,74 лева, начислена за периода от 07.09.2007г. до 24.06.2013г., заедно с направените разноски пред въззивната инстанция. В резултат от подадената касационна жалба било постановено Решение №73/27.05.2014г. по описа на ВКС, с което застрахователят бил осъден да заплати на третото увредено лице допълнително сумата от 12 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и законната лихва върху главницата, считано от 07.09.2007г. до 14.07.2014г., заедно със сторените разноски пред касационната инстанция. В хода на производството срещу застрахователното дружество по предявения от пострадалия иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ -                   прекият причинител на вредите бил привлечен в качеството на трето лице- подпомагаща страна. На 17.09.2013г. и на 15.07.2014г. ищецът извършил паричен превод, за да погаси чрез изпълнение паричното си задължение за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва.  След извършването на плащането, застрахователят, който е ищец в настоящия процес, се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор  когото вече бил обезщетил, доколкото според данните от КАТ при МВР  - ответникът не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство към момента на настъпване на процесното ПТП на 07.09.2007г. По изложените съображения и като поддържа твърдението, че е надлежно материално легитимиран да реализира регресното право, което е предвиденото в чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./срещу ответника – ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати следните суми в общ размер на 71 058,59 лева (съгласно последното уточнение, направено в молба от 11.10.2018г.), която включва: сумата от 28 000 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; сумата от 350, 87 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди; сумата от общо 20 072, 64 лева, представляваща заплатена законна лихва върху посочените по- горе суми на застрахователни обезщетения, начислени за периода от 17.09.2007г. до 17.09.2013г., сумата от 12 000 лева, представляваща допълнително изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 9498, 08 лева представляваща платена законна лихва върху посочената по- горе допълнително заплатена сума на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, начислена за периода от 07.09.2007г. до 14.07.2014г., сумата от 120 лева заплатена за съдебни разноски, направени от застрахователя пред всички съдебни инстанции и сумата от 1017 лева, за която се твърди да е била изплатена от ответника на третото лице, като необходим разход за възнаграждение, за извършено процесуално представителство. При изложените фактически обстоятелства и доколкото твърди да е заплатил посочените суми – ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати тези суми, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 11.09.2018г., до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания изход от делото, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски в процеса.

Исковата претенция е оспорена от ответника С.И.П. както по основание, така и по размер. Чрез назначения от съда особен представител по чл. 47, ал.6 от ГПК - ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху претендираните вземания предвид обстоятелството, че от настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие бил изтекъл периода по- дълъг от 11 години. Оспорва твърдението на ищеца за осъществено виновно и противоправно поведение доколкото самоличността на водача на била надлежно установена при съставянето на констативния протокол за настъпило ПТП и нямало доказателства за идентичност между ответника и водача на автомобила. Посочва, че във връзка със случая не бил постановен окончателен съдебен акт на наказателния съд, които да се ползва с обвързващо значение за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК. Ответникът излага становище срещу въведените твърдения за липса на издадено свидетелство на ищеца за управление на моторно превозно средство. Оспорва като недоказано твърдението на ищеца за заплащане на сумата от 1 017 лева, доколкото за тази сума не били представени платежни документи.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП №К1217 от 08.09.2007г. сочи, че на 07.09.2007г. е настъпило пътно- транспортно произшествие между МПС с марка „Форд“, модел Сиера рег. № *******, собственост на Р.М.Л., управляван от С.И.П., и пешеходеца Д.В.Д.. В самото съдържание на същия документ – на специално определените за това места не е отразено наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил както и данни за издадено свидетелство за управление на водача на превозното средство. Като причина за настъпването на процесното МПС в протокола за ПТП е посочено движение на лекия автомобил със скорост несъобразена с характера и интензивността на движението. В съдържанието на споменатия документ се посочва, че пешеходецът е претърпял увреждания и е бил транспортиран за лечение в болнично заведение.

Съдържането на прието като доказателство Решение от 05.04.2012 г., постановено по гр. д. № 3702/2010 г. съгласно описа на 7 с-в при СГС, ГО, мотивира извода, че съдебният състав на Софийски градски съд е осъдил дружеството З. "Л.И." АД да заплати на Д.В.Д., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от по 25 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 350,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 07.09.2007 г. до деня на окончателното плащане и направените съдебни разноски.

Съдържанието на Решение № 921/14.05.2013 г. постановено по гр. д. № 724/2013 г. на АС София сочи, че определеното застрахователно обезщетение е било увеличено с 3 000 лева, до общ размер на сумата от 28 000 лева.

Съдържанието на Решение № 73/27.05.2014 г. постановено по гр. д. № 3343/2013 г. на ВКС, II ТО, ТК сочи, че определеното застрахователно обезщетение е било увеличено с 12 000 лева, до общ размер на сумата от 40 000 лева.

Приетото като доказателство Постановление от 30.07.2009г., издадено от наблюдаващ прокурор при СРП, сочи за това, че на основание чл. 243, ал.1, т.1 и 24, ал.1, т.2 от НПК образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно производство е било прекратено поради приложение на Закона за амнистията към преследваното деяние, извършено през 2007г.

В съдържанието на представеното Удостоверение рег.№433200-84171, екз. №2 от 19.09.2018г., издадено от СДВР-ОПИ, след извършени справки в АИС – БДС, АИС – АНД И АИС – водачи е отразено, че лицето С.И.П. с ЕГН: ********** не притежава валиден български документ за самоличност, лична карта или паспорт и в регистрите няма данни, установяващи факта, че същият да е придобил правоспособност за управление на МПС, съответно свидетелство за управление на МПС /СУМПС/.

Обстоятелството, че З. „Л.и.” АД е изплатило присъдените застрахователни обезщетения на пострадалия при ПТП се установява посредством прието като доказателства по делото (неоспорени от страните) платежно нареждане с рег.№*********/С15.07.2014г.  (на лист 7 от делото) за сумата от 21 618,08 лева, и платежно нареждане с рег.№BORD06439942/17.09.2013г.  (на лист 11 от делото), за сумата от 48 423,51 лева, които са наредени за превод от сметката на застрахователя З. „Л.и.” АД, по сметката на друго неучастващо в настоящия процес лице – Д.Д., при посочени основания за паричните превод съответно „г.д. №3702/2010г.“ и „г.д. №724/13 САС“.

Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза обосновава следните изводи:

-          Законната лихва, начислена върху главница от 28 000 лева, за периода от 07.09.2007г. до 17.09.2013г. възлиза на сумата от 19 824,23 лв.;

-          Законната лихва, начислена върху главница от 12 000 лева, за периода от 07.09.2007г. до 14.07.2014г. възлиза на сумата от 9 498,14 лева;

-          Сметка №*******в „Юробанк България“ АД с титуляр Д.В.Д. е заверена със сумите от 48 423,51 лева и 21 618 лева съответно на 17.09.2013г. и на 15.07.2014г.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с регресен иск, основан на разпоредбата на чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./. Предявената претенция се основава на твърдението, че ищеца, в качеството на застраховател, който е изпълнил задължението си да заплати дължимо застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” - има право да получи сумата на основателно изплатеното на трето лице застрахователно обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.

Внимателният анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства не обосновава категоричен извод за наличие на предпоставките, които определят надлежната материална легитимация на страните в процеса, в частност на конституирания в качеството на ответник С.И.П..

За да достигне до този извод, съдът съобрази следните факти и изводи:

Преди всичко, заслужава да се отбележи, че страните не спорят относно твърдението, че към 07.09.2007г. ищецът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на собственика и водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ с рег.№*******.

Причинените увреждания на Д.В.Д., изразяващи се в претърпени имуществени и неимуществени вреди, са били изплатени от З. „Л.и.” АД, заедно с начислената законна лихва по сметка на Д.В.Д., открита при „Юробанк България“ АД.  Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза обосновава извода, че са налице платежни документи, отразяващи извършени банкови операции на два транша, съответно на 17.09.2013г. и на 15.07.2014г. по сметка на увреденото лице. Като правна последица от факта на изплащането на споменатата сума и  на основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ - за застрахователя З. „Л.и.” АД е възникнало регресно право  – да претендира сумата на вече изплатеното от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка.

Според разпоредбата на чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./, която е аналогична на разпоредбата на чл. 500, ал.2 от КЗ– надлежната активна материална легитимация принадлежи на застрахователя, който е изплатил основателно дължимото застрахователно обезщетение. Пасивната материална легитимация по регресната претенция, принадлежи на прекия причинител на вредата – но само при условие, че е управлявал моторното превозно средство, без при това той да притежава правоспособност за управление на МПС.

Приетият като доказателство Протокол за ПТП № К - 1217 от 08.09.2007г. способства за установяване следните подлежащи на установяване факти: първо - факта на настъпването на процесното ПТП; второ - факта на участващите в ПТП автомобил и пешеходец, както и мотивира необходимия извод относно причината за настъпване на произшествието – неправомерното поведение на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Сиера“ с рег.№*******, който се е движим с несъобразена скорост и при движението си е реализирал ПТП с пресичащия отдясно наляво пешеходец”. Протоколът действително не посочва номер на свидетелството за управление на водача, който е споменат като причинител на произшествието,                    но материалната доказателствена сила на този документ, с оглед неговото предназначение по закон, не може да удостовери правно значимия за пораждане на регресното право факт - липсата на правоспособност на водача.

Самото съдържание на Удостоверение рег.№433200-84171, екз. №2 от 19.09.2018г., издадено от СДВР-ОПИ, което е било представено като доказателство от ищеца, за да удостовери липсата на правоспособността на водача и да обоснове регресното право, в действителност съдържа комплекс от данни, които сериозно разколебават персоналната идентичност между привлечения в качеството на ответник и причинителя на вредите. Това е така, доколкото удостоверението сочи, че лицето С.И.П. не само не притежава правоспособност за управление на МПС, но също така не притежава и някакъв валиден български документ за самоличност.

Съгласно ЗБЛЧ на българските граждани се издават документи за самоличност - лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност и свидетелство за управление на моторно превозно средство /чл. 13, ал.1/, които удостоверяват самоличността, а при необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни /чл.3, ал.1/.

В настоящия случай фактът на участие на привлеченото като ответник лице в процесното пътно-транспортното произшествие, не бе установен по необходимия категоричен начин от ищеца, въпреки изрично релевираното от особения представител на ответника възражение в тази насока.                 

Формалната доказателствена сила на приетият като доказателство Протокол за ПТП № К - 1217 от 08.09.2007г. следва да се счита оборена, в частта в която е идентифицирана самоличността на участвалия при реализиране на ПТП  водач на МПС - доколкото съдържанието на представеното от ищеца друго доказателство- Удостоверение рег. №433200-84171, екз. №2 от 19.09.2018г., което също е издадено от МВР- СДВР - ОПИ създава съмнение за надлежното установяване на самоличността на водача на автомобила, в момента на настъпването на процесното ПТП. Това е така, доколкото установяването на самоличността става въз основа на специално предвидени в закона официални удостоверителни документи,  чието съществуване в правния мир, към момента на настъпването на процесното ПТП остава напълно неизяснено.

Уместно е при това да се отбележи, че съдържанието на представените пред настоящия съд преписи от влезли в сила съдебни актове, също не допринася по необходимия категоричен начин, за установяване самоличността на лицето, което е било формално привлечено в качеството на трето лице – подпомагащо ответника, в процеса предявения срещу него иск за изплащане на застрахователно обезщетение. Съдържанието на тези актове насочва към извода, че което и да е било формално привлеченото за участие лице – то фактически не е взело участие в съдебния процес и поради тази причина, неговата фактическа идентификация като правен субект не е могла да бъде осъществена и в рамките на съдебния процес.

При така изложените съображения, съдът намира, че материалната легитимация на ответника, в качеството му на пряк причинител на вредите и водач на участвалия в процесното ПТП лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ с рег.№******* остана недоказана, поради което предявеният иск срещу ответника следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. "Л.И.” АД с ЕИК *******и седалище ***, срещу С.И.П. ЕГН: **********, представляван  от особен представител и съдебен адресат - адв. Н.С.Т. от САК, със служебен адрес: ***,  регресен иск с правно основание чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./, вр. с чл. 500, ал. 2 от КЗ- за сумата от 71 058,59 лева, представляваща общия размер на изплатените суми за застрахователно обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди, законни лихви и разноски, въз основа на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил марка „Форд“, модел „Сиера“ с рег.№******* за ПТП от 07.09.2007г.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена до изтичането на двуседмичен срок от връчването на препис от него.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

СЪДИЯ: