Р Е Ш Е Н И
Е
Номер VІ-1 Година 2019, 08.02 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, VІ-ти
въззивен състав
На
четиринадесети януари, две хиляди и деветнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с. Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1741 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Г.С.К. с ЕГН **********, ответник в първоинстанционното производство,
предявена чрез адвокат Найденова с адрес гр. Бургас, ул. “Васил Левски“ № 16,
ет.3, офис № 318, против решение №153 от 12.07.2018г., постановено по гр.д.№ 476/2017
по описа на РС-Карнобат.
С посоченото решение е прието за установено по реда на
чл.422 от ГПК, че ответникът Г.С.К. ***,
представлявана от кмета инж. Васил
Панделиев Панделиев, следните суми : 1.
парична сума в размер на 47719,
53 лв. – главница представляваща причинена вреда на Община Сунгурларе от страна на Г.С.К. вследствие на незаконосъобразно изразходвани
и отчетени от Г.С.К. суми по
служебни аванси през периода от
28.12.2012 година до месец юли 2015 година ,
както и 2. паричната сума от
12 398 лв. представляваща
мораторна лихва върху главницата от датата на причиняването на вредата-
28.12.2012 година до 06.10.2016 година,
както и законна лихва върху главницата
начиная от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на КРС – 25.01.2017 година до окончателното
изплащане на горепосочената главница,
които суми са установени с
акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016
година и заключение към акта за
начет от 16.11.2016 година на Агенция
за държавна финансова инспекция и за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 42 от
26.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72/2017 г. по описа на Районен съд Карнобат, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата 25.01.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 78 / 2017 година в Районен съд Карнобат до окончателното им изплащане. Ответникът
е осъден да заплати направените по делото разноски.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като
вместо това бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.
Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение
като постановено по нередовна искова молба, тъй като няма фактически
обстоятелства относно коя конкретна разходвана сума се претендира, нито по кой
РКО или авансов отчет, нито за кои разходи за алкохол и за материали и услуги. Направените
в тази посока възражения са били оставени без уважение от съда и едва със
съдебното решение сумите са конкретизирани. Поради
тази причина жалбоподателят счита, че има произнасяне „свръх петитум“. На
следващо място се посочва, че решението не е мотивирано, а представлява препис
на акта за начет, неговите констатации и
правни изводи като не са обсъдени ангажираните от ответника доказателства, вкл.
заключението по ангажираната съдебно-икономическа експертиза. Твърди се, че
съдът не е дал възможност за бъде допуснат до разпит свидетел, за когото са
представени доказателства, че се е разболял. В тази връзка е поискано да бъде
разпитан пред въззивната инстанция.
На последно място са изложени доводи за неправилност на
обжалваното решение поради противоречие с
материалния закон и по-специално не е съобразена концепцията на
законодателя във връзка с местното самоуправление, намерила израз в ЗМСМА. Подробно
развива съображенията си.
От въззиваемия не е постъпил
писмен отговор по въззивната жалба.
Страните
не се явяват в с.з. редовно и своевременно уведомени. Представляват се от
надлежно упълномощени процесуални представители-адвокати, като процесуалния
представител на въззивника поддържа подадената въззивна жалба, а процесуалния
представител на въззиваемия я оспорва в съдебно заседание. В указания срок въззивникът представя писмени бележки.
Въззивната
жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и
следователно същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното
решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе
пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.
С определение
№2288 от 23.11.2018г. по настоящото дело съдът се е произнесъл по
доказателствените искания като ги е намерил за неоснователни.
Безспорно
установено по делото е, че ответникът Г.К. *** в периода 24.10.2007- 09.11.2015
г. Безспорно е бил материално-отговорно лице, съгласно Закона за финансово
управление и контрол в публичния сектор и Закона за местното самоуправление и
местната администрация и като такова са му възложени функции по управление на
публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен
начин.
От събраните по
делото доказателства се установява, че в Община Сунгурларе е извършена
финансова инспекция от органите на Агенцията за
държавна финансова инспекция /АДФИ/, възложена със Заповед №
ФК-10-754/16.06.2016 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция при Министерството на финансите, изменена със заповеди № ФК -
10-883/15.07.2016 г.; № ФК - 10-986/09.08.2016 г., № ФК -
10-1094/07.09.2016 г., № ФК -10-1141/17.09.2016 г. и № ФК 10-1219/04.10.2016 г.
В резултат на проверката е съставен акт за начет № 11-04-23/12.10.2016 г. срещу
ответника Г.К.,***, във връзка с действията му по получаването, разходването и
отчитането на парични средства под формата на служебни аванси за периода от
01.01.2012 г. до 09.11.2015 г. В акта е констатирано, че за посочения период
ответникът, в качеството си на кмет, противоправно е разходвал парични средства
в размер на 47 719,353 лева, с което е причинил вреда на общината в
посочения размер. Съгласно констатациите на акта, посочените средства,
представляват извършени парични разходи от бюджета на общината, както следва:
-
по
Авансов отчет № 191/28.12.2012 г. за сумата 5 722,29 лв. от закупени
медицински изделия, автомобилни гуми и алкохол;
-
по
Авансов отчет № 36/29.03.2013 г. за сумата 1 360 лв. от закупени медикаменти;
-
по
Авансов отчет № 64/31.05.2013 г. за сумата 1 950 лв. от извършена услуга;
-
по
Авансов отчет № 103/30.07.2013 г. за сумата 500 лв. от извършена услуга;
-
по
Авансов отчет № 132/04.11.2013 г. за сумата 94 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 142/29.11.2013 г. за сумата 369 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 4/31.01.2014 г. за сумата 5 842,10 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 13/28.02.2014 г. за сумата 5 331 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 26/19.03.2014 г. за сумата 4 062 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 42/02.04.2014 г. за сумата 203 лв. от закупени материали;
-
по
Авансов отчет № 49/02.04.2014 г. за сумата 8084,50 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 62/30.06.2014 г. за сумата 162 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 80/31.08.2014 г. за сумата 970 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 82/30.09.2014 г. за сумата 1 497 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 92/30.09.2014 г. за сумата 199 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 96/31.10.2014 г. за сумата 255 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 101/30.11.2014 г. за сумата 300 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 105/30.11.2014 г. за сумата 348 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 106/30.12.2014 г. за сумата 1 060 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 109/30.12.2014 г. за сумата 857,50 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 110/30.12.2014 г. за сумата 1 416 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 116/30.12.2014 г. за сумата 457 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 119/30.12.2014 г. за сумата 225 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 1/м.01.2015 г. за сумата 375 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 6/м.01.2015 г. за сумата 288 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 7/м.02.2015 г. за сумата 409,80 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 9/м.02.2015 г. за сумата 975 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 10/м.02.2015 г. за сумата 197,50 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 20/м.04.2015 г. за сумата 102 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 24/м.05.2015 г. за сумата 2 129 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 39/м.07.2015 г. за сумата 999 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 40/м.07.2015 г. за сумата 67 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 46/м.07.2015 г. за сумата 718,84 лв. от закупен алкохол;
-
по
Авансов отчет № 50/м.07.2015 г. за сумата 144 лв. от закупен алкохол.
След връчване на
акта за начет, ответникът е подал писмено възражение по него, с което го е оспорил
и е изложил съображения за необоснованост и недоказаност на констатациите по
него. Оспорването е разгледано от проверяващия орган, но нито едно от
конкретните възражения не е уважено и е
изготвено заключение към акта за начет от 16.11.2016 г., с което окончателно е
прието, че е налице неправомерно изразходване на средства в размер на 47 719,53
лева, с което е нанесена вреда на бюджета на община Сунгурларе, виновно
причинена от въззивника Г.К. – бивш кмет на общината, който е знаел, че
разходените от него средства не са за представителни цели и не са в интерес на
общината и местната общност.
Към
настоящото дело е приложено ч.гр.д.№72/2017 по описа на КРС, от което е видно,
че ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена Заповед №42
от 26.01.2017 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т.8 от ГПК за сумата от 47 719,53 лева, представляваща
незаконосъобразно изразходвани и отчетени суми по служебни аванси, въз основа
на което е бил съставен на същия и акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 г., сумата от
12 398,29 лева, представляваща лихва за времето от 09.11.2015 г. – датата
на причиняване на вредата до 06.10.2016 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 25.01.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на
2 920,48 лв.
Предвид
постъпилото в срок възражение от
длъжника, кредиторът е предявил иск по
чл.415 от ГПК във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си.
Ищецът твърди,
че ответника, който е заемал и изпълнявал длъжността кмет на община Сунгурларе,
му е причинил вреда, което е установено с акт за начет № 11-04-23/12.10.2016 г.
на АДФИ и заключение към него от 16.11.2017 г. Причинената вреда е в резултат на
незаконосъобразно изразходвани отчетени суми по служебни аванси в размер на
47 719,53 лв., в т.ч. 40 0056,53 лева за алкохол и 7 663 лв. за
материали и услуги. Посочва, че отговорността на ответника произтича от
предоставените по закон правомощия, регламентирани в чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА. В тази връзка се твърди, че в
качеството си на кмет, ответникът е притежавал всички права, задължения и
отговорности, свързани с получаване, съхраняване, разходване и отчитане на
имущество на общината и такива по неговото управление и разпореждане. Посочва
се, че с акта за начет е установено, че ответника дължи законна лихва за
причинената от него вреда от деня на причиняването до 06.10.2016 г. в размер на
12 398,29 лева, като и законна лихва до окончателното изплащане на вредата.
С отговора на
исковата молба ответникът оспорва иска. Изтъква, че в залегналото в бюджета на
Община Сунгурларе перо „Представителни разходи“ се потребява по преценка на
кмета на общината, като представените в тази връзка счетоводни документи са редовни.
Посочва, че за отчетени медицински изделия на стойност 1 570 лева, са
представени надлежни документи, като в случая, а и във всички останали такива
следва да се има предвид генералната концепция на законодателя залегнала в чл.
17 от ЗМСМА. Излага съображения за неоснователност на констатациите в
представения акт за начет и заключение към него, като оспорва всяка една от
точките, по които е прието, че е налице нарушение от ответника.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника за недопустимост на първоинстанционния акт, поради нередовност на исковата молба, предвид факта, че в обстоятелствената част на последната, не са ясно посочени фактическите обстоятелства, относно това – коя конкретно разходвана сума се претендира, нито по кой РКО или авансов отчет. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на претенциите по заповедното производство по което е издадена заповедта по чл. 417 ГПК срещу ответника, тъй като исковото производство по чл. 422 ГПК се явява продължение на заповедното. Това налага установителното производство да има идентичен предмет и страни със заповедното производство. Видно от приложеното като доказателство ч.гр.д.№72/2017г. по описа на КРС, ищецът е подал заявление по реда на чл.417 т.8 ГПК, като е представил редовен от външна страна документ- акт за начет № 11-04-23/12.10.2016 г. на АДФИ, удостоверяващ причинена на ищеца вреда, която е в резултат на незаконосъобразно изразходвани отчетени суми по служебни аванси в размер на 47 719,53 лв., както и законна лихва за причинената вреда от деня на причиняването до 06.10.2016 г. в размер на 12 398,29 лева, като и законна лихва до окончателното изплащане на вредата. От приложеното заповедно производство се установява, че предметът и страните в заповедното производство напълно съвпадат с предмета и страните в исковото производство. В практиката на ВКС е прието, че съгласно правилото на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът - да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат фактите, от които то произтича. Фактическите твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение ответникът дължи пари на ищеца, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Законът не съдържа пречка исковата молба да препраща към други документи, стига те да са представени като приложения към нея, съдържащи описание на конкретните стойности, които се претендират. В настоящия случай предмет на иска е претендираната и в заповедното производство от ищеца вреда, установена с приложен към исковата молба акт за начет, в който ясно са посочени фактическите обстоятелства, от които произтича вземането, включително начина по който е формирана общата сума на причинената вреда, поради което не е налице твърдяната от въззивника нередовност на исковата молба.
Неоснователни се явяват и твърденията на въззивника за липса на самостоятелно развити мотиви от първоинстанционния съд. Видно от атакувания акт, същия съдържа в достатъчна степен мотиви, обосноваващи изводите на съда, основани на събраните по делото доказателства. Ангажираните от въззивника доказателства са обсъдени. Първоинстанционния съд се е позовал на констатациите на акт за начет, тъй като е приел, че те не са оборени от представените от ответника доказателства.
В настоящото
производство следва да се установи съществуването на вземането и неговата
изискуемост, като искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което и обстоятелствата следва да
се ценят към посочения момент.
Съгласно трайно установената съдебна практика, в разпоредбата на чл. 43 ППЗДФИ е посочено необходимото съдържание на акта за начет, като изрично е и изискването констатациите в същия да бъдат документирани със справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на задължените лица, заверени преписи или копия от документи, заключения на вещи лица и др./чл. 44 от ППЗДФИ/. От представените по делото доказателства се установява, че тези изисквания на закона са спазени. В случая изводите на експерта почиват на констатации въз основа на документална проверка, обяснения, справки, извлечения и други. На основание чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ актът за начет се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, тъй като отразените в него фактическите констатации се смятат за истински до доказване на противното. Презумпцията размества доказателствената тежест и ответника следва да установи, че констатациите в акт са неверни или са налице обстоятелства, които изключват отговорността му. Съдът намира, че в случая, установената от посочената разпоредба презумпция за истинност на фактическите констатации в акт за начет № 11-04-23 от 12.10.2016 г. на АДФИ не е оборена в настоящото производство посредством ангажираните от въззивника - ответник доказателства.
В акта за начет е посочено, че въззивника неоснователно е извършил разходи от бюджета на общината, като е конкретизирано по кои авансови отчети са извършени тези разходи. Посочено е, че с авансов отчет № 191/28.12.1012 г., неоснователно са извършени разходи в размер на 5 772,29 лева за закупени медицински изделия, автомобилни гуми и алкохол. По отношение на тези разходи, инспекторът от АДФИ е констатирал, че разходите за медицински изделия са извършени за заключващ винт, бедрен пирон, трохантерен винт и заключващ винт 4,8х40 мм по фактура № 023190/09.04.2012 г. на стойност 1 570 лева на името на Зелиха Байрям Дерменджи. В акт и заключеното към него подробно са описани, представените за този разход документи, установените в тази връзка факти и обстоятелства за извършването му, включително дадените от г-н К. обяснения в тази връзка. За опровергаване на констатациите изложени в акта е разпитана свидетелката Дерменджи. Свидетелката е майка на лицето Зелиха Байрям Дерменджи, за което са закупени медицинските изделия. Заявява, че парите са дадени от кмета на общината за лечението на дъщеря й, за което е представила декларация, че ги е получила и фактура, както и други документи, удостоверяващи разхода. Твърди, че по това време е била кметица на с. Пчелин, а К. е отпускал пари и на други хора. Така направените от свидетеля изявления не оборват доказателствената сила на констатациите в акта за начет. Дадените средства за лечението на Зелиха Дерменджи, не са отпуснати по съответния ред. Независимо от факта, че към момента на даването на средствата, не е имало правила за реда и начина на отпускане на еднократна финансова помощ и исканията са разглеждани индивидуално във всеки конкретен случай, то липсват данни това да е сторено. В общинския съвет не е входирано искане за отпускане на еднократна финансова помощ на лицето Зелиха Дерменджи, липсват и доказателства общинския съвет да е бил информиран по някакъв начин за наличието на такова искане, съответно липсват данни и за наличието или липса на средства в бюджета за тази цел. Действително органите на местното самоуправление, решават самостоятелно въпросите, поставени в тяхна компетентост от местно значение, но те следва да го правят при спазване на определени правила и в интерес на общността, а не по свое лично усмотрение, тъй като по този начин се засягат права и интереси на други лица от тази общност, които също следва да бъдат защитени. В случая, разходът е извършен незаконосъобразно. Спорен е въпроса и за неговата целесъобразност, тъй като поради липса на обсъждане от общинския съвет, не може да се направи преценка дали средствата са предоставени на лицето с най – голяма нужда от тях.
По отношение на разходените средства за закупени автомобилни гуми по фактура № 7447/12.12.1012 г. на стойност 2 080 лева, въззивникът не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на акта за начет, които с оглед на събраните от инспектора при проверката данни, съдът намира за правилни.
Казаното по – горе, по отношение на разходваните средства за закупени медицински изделия важи и за разходите по авансов отчет № 36/29.03.2013 г. за сумата от 1 360 лева за закупен медикамент. Свидетелските показания на свидетеля Костадинов не кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Няма данни Общинския съвет да е бил сезиран и да е взел решение за отпускане на средства за закупуваме на медекамент за лицето Д.Б.. Посоченият разход не е осчетоводен по надлежния ред. От показанията на свидетеля може да бъде направен извод, че средствата са дадени по лично усмотрение на въззивника – ответник, предвид личните му контакти със свидетеля. От изслушаната по делото експертиза не е установено каква е действителната средна пазарна стойност на медикамента. При това положение доказателствената сила на констатациите на акта за начет не са оборени.
По отношение на разходите в размер на 1 950 лева за извършена услуга по авансов отчет № 64/31.05.2013 г., въззивникът не е ангажирал доказателства, оборващи констатациите на акта за начет.
По отношение на сумата от 500 лева за извършена услуга по авансов отчет №103/30.07.2013 г., съдът намира, че не са оборени констатациите в акта за начет. За оборването на тази констатация, ответникът е ангажирал свидетелските показания на свидетелката Павлева, която заявява, че децата в Червения кръст са доброволци и нямат пари, а винаги са участвали в благотворителни кампании, поради което общината ги е спонсорирала за участие в едно мероприятие. Това изявление не променя факта, че средствата не са разходени по съответния за това ред – без отправено искане и без взето решение по съответния ред. Посочената организация, най – вероятно не е единствената на територията на общината, която не разполага със средства и се нуждае от финансови средства.
Всички останали разходи, за които е установено,
че са извършени неправомерно - са
разходи за закупен алкохол. В акта за начет са подробно описани авансовите отчети
по дати и суми, от които е видно кога и колко средства са разходени. Вярно е,
че тези разходи са направени в рамките на няколко календарни години, но дори и
в този случай, количеството закупен алкохол е значително. За изясняване на спора от фактическа страна по делото
е допусната и приета икономическа експертиза, заключението по която настоящия
съд кредитира, като отчита факта, че вещото лице е отговорило на въпросите така
както са му поставени, но дадените отговори не оборват констатациите на акта за
начет. Вещото лице е дало отговор на въпроса дали по години стойността на
направените разходи от ответника за покупка на алкохол надвишава приетия от
общинския съвет бюджет по параграф „Представителни“ за всяка съответна година.
В случая обаче следва да се има предвид, че в посочения параграф се отчитат
разходи не само за алкохол, както е поставен въпроса към експерта.
Представителните разходи следва да са свързани с дейността на общината, като това
са разходи за посрещане, престой и изпращане на гости и делегации;
нощувки, консумация на храни и напитки, организиране на делови срещи,
тържества, развлекателни мероприятия и др. В случая експерта е изследвал каква
е стойността на част от тези разходи, а именно – за алкохол, но това не дава
отговор на въпроса – дали не е надвишена стойността на определения с бюджета
размер на средствата за този параграф. Наред с това от заключеното е видно, че
за 2014 г. при лимит на представителните разходи от 20 000 лева, само за
алкохол са разходвани 31 066,10 лева, т. е. с 11 066,10 лева в
повече. Наред с това, съгласно констатациите на акта за начет и заключението
към него, не са представени надлежни доказателства разходването на средствата
да е извършено за нуждите на общината. От показанията на свидетелката Павлева
се установява, че Общината често вместо подаръци и рекламни материали е давала
на гости и участници в различни мероприятия по бутилка вино или ракия като
„визитка“ на общината. От показанията обаче не се установява, дори
приблизително, какво е количеството на подарения алкохол, а от констатациите на
акта е видно, че то е внушително. Съдът не кредитира показанията на
свидетелката в частта им, в която се твърди, че Общината като изпълнител на
европроекти е подарявала алкохол на експерти, одитори и чуждестранни участници
в срещите. Европроектите се управляват с отделен бюджет, в който задължително
се предвиждат средства за такъв тип разходи и те се осчетоводяват отделно по
съответния проект. От представените писмени доказателства не се установява
закупуваният алкохол да е бил във връзка с тази дейност на общината. Наред с
изложеното следва да бъде отчетено, че средствата за представителни разходи се
предоставят за посрещане на горепосочените нужди, но това не означава, че те
могат да бъдат разходвани произволно и безконтролно. При наличие на нужда е необходимо
средствата да се изразходват по законосъобразен и целесъобразен начин, като се
отчитат коректно и правилно.
За да се обори презумпцията за
истинност, установена в чл.22, ал.5 от ЗДФИ е необходимо да се опровергаят
констатациите с установяване на други факти, различни от установените с акта,
обясняващи произхода на липсите в конкретен обем и стойност. За съда не
съществува задължение да събира доказателства служебно в подкрепа на
констатациите в акта или в подкрепа на възраженията на ответника. Само
доколкото ответникът успее да докаже възраженията си по акта, съдът може да
приеме за доказано нещо различно от установеното в него. Съмнението във
верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно, за да се приеме, че
те са опровергани. Доказването, което ответникът не е провел успешно в случая,
следва да е насрещно, пълно и няма противоречия в практиката по въпроса, че то
се подчинява на принципите на доказателствените правила и процесуалната уредба
на доказателствените средства. Фактическите констатации по акта за начет не са
опровергани от събраните по делото доказателства, поради което същите следва да
бъдат приети за истински. Не са оборени
констатациите за нарушения по отношение на визираното по акта. Не са
представени в хода на производството доказателства, с които въззивника -
ответник да удостовери изпълнението на задълженията си като отчетник във връзка
със с изискванията за спазване на финансовата и счетоводна дисциплина.
С акта за начет са определени и дължимите лихви върху процесната сума, а
именно 12 398,29 лв. за периода от 09.11.2015 г. – датата на причиняване
на вредата до 06.10.2016 г., чийто размер не е оспорен от въззивника –
ответник.
В хода на производството не са оспорени
по категоричен начин констатациите в
акта за начет, а представените и обсъдени по-горе доказателства водят до
безспорния извод, че вземането към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение съществува за ищеца, а паричното задължение в
претендирания размер е дължимо от
ответника.
Страните са заявили своевременно претенциите си за
разноски. Предвид изхода от делото такива се дължат от въззивника в полза на
въззиваемия. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
приложените към него доказателства, разноските сторени от въззиваемия в
настоящата инстанция са в размер на 2 520
лв., които следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№153 от 12.07.2018г., постановено по гр.д.№ 476/2017 по описа на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА Г.С.К. с ЕГН ********** ***, представлявана от кмета инж. Васил Панделиев Панделиев сумата от 2 520 лева /две хиляди петстотин
и двадесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: