№ 3782
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20231110152797 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1
ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от ................ срещу К. К. А.,
А. К. А. и Ч. А. А. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделна
отговорност при квоти: К. К. А. – 1/6, за А. К. А. – 1/6 и за Ч. А. А. – 4/6,
следните суми: сумата от 2131,49 лв., главница, представляваща незаплатена
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: ..................... за периода от ..................... ведно със законна лихва върху
главницата от ..................... до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 249,25 лв. за периода от
........................, сумата от 35,52 лв., главница, представляваща незаплатена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от .....................,
ведно със законна лихва върху главницата от ..................... до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 6,90 лв. за периода от ......................., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав срещу посочените
длъжници. Ищецът претендира установяване дължимостта на посочените
суми от всеки ответник в размери, както следва:
1/ от К. К. А. – 1/6 от горепосочените суми, а именно: сумата от 355,25
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
1
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ................. за периода от
..................... ведно със законна лихва върху главницата от ..................... до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 41,54 лв. за периода от ........................, сумата от 5,92 лв.,
главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ....................., ведно със законна лихва върху
главницата от ..................... до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,15 лв. за
периода от .......................;
2/ от А. К. А. – 1/6 от горепосочените суми, а именно: сумата от 355,25
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ................. за периода от
..................... ведно със законна лихва върху главницата от ..................... до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 41,54 лв. за периода от ........................, сумата от 5,92 лв.,
главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от ....................., ведно със законна лихва върху
главницата от ..................... до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 1,15 лв. за
периода от .......................;
3/ от Ч. А. А. – 4/6 от горепосочените суми, а именно: сумата от 1420,99
лв., главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ................. за периода от
..................... ведно със законна лихва върху главницата от ..................... до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 166,17 лв. за периода от ........................, сумата от 23,68
лв., главница, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от ....................., ведно със законна лихва
върху главницата от ..................... до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,60
лв. за периода от .......................
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са
клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството им на
съсобственици на топлоснабдения имот. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в
рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ................... Поддържа, че
съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на
ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за
която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за
2
битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са постъпили писмени отговори
на исковата молба от ответниците, с които предявените искове се оспорват
като неоснователни и недоказани. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца с
предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди, доколкото считат, че
не се установява да са собственици или ползватели на процесния имот.
Твърдят, че не се установява кое дружество е извършвало услугата дялово
разпределение за етажната собственост, в която се намира и процесният имот.
Оспорват претенцията за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, тъй като същата не се дължи на ищеца, а на трето лице, като
не се установява ищцовото дружество да се е суброгирало в правата на
последното. Оспорват акцесорните претенции, доколкото намират, че не са
поставяни в забава. Поддържат, че приложимите към договорите с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди, сключвани от ищеца, Общи
условия не са влезли в сила. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – ...................... АД, не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
3
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от ......................, се установява, че
................... А.ов А. и Ч. А. А. са придобили собствеността на следния
недвижим имот: ......................... По силата на посочения договор и доколкото
няма други данни по делото, във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗС, следва да се приеме,
че всеки от тях е придобил по 1/2 ид. ч. от имота, дори обаче имотът да е
придобит в режим на СИО след прекратяването й със смъртта на
наследодателя на ответниците – ................... А.ов А., горният извод отново би
бил верен. Договорът касае обект с абонатен № 112761.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. №
........................... се установява, че ................... А.ов А. е починал на
....................., като е оставил наследници по закон: Ч. А. А. – съпруга; А. К. А.
– син; и К. К. А. – син, които съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват
равни части от притежаваната от наследодателя ................... А.ов А. 1/2 ид.ч. от
процесния имот, т.е. А. К. А. и К. К. А. са придобили всеки по 1/6 ид.ч. от
процесния имот по силата на настъпилото наследствено правоприемство, а Ч.
А. А. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от него (3/6 ид.ч. лична собственост и
1/6 ид.ч. по силата на настъпилото наследствено правоприемство). В
качеството на титуляри на правото на собственост, ответниците са и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответниците отговарят пред
ищеца за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период при горепосочените квоти. По делото няма данни
върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да
е отдаден под наем или да е прехвърлена собствеността преди или по време на
процесния период, поради което именно ответниците са задължени за плащане
на доставената до имота топлинна енергия. Дали ответниците ползват
фактически имота е ирелевантно, тъй като законът свързва качеството
потребител с носителя на правото на собственост или на ограничено вещно
право на ползване. По делото няма данни след смъртта на наследодателя на
ответниците – ................... А.ов А., някой от ответниците да е подал молба
декларация за откриване на партидата на негово име т.е. да е отправил
изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия за процесния имот. В последната хипотеза, задължено лице
за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този
съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота,
който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на
топлинна енергия за този имот. В настоящия случай, както се посочи, по
делото няма данни след възникване на съсобственост между ответниците,
някой от тях да е подал до топлопреносното предприятие изрично искане за
откриване на индивидуална партида на негово име на този съсобствен имот,
поради което откриването на партидата има само счетоводно значение и не
може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ, още повече че по делото няма данни партидата да е открита след
възникването на съсобствеността между ответниците. Чрез императивни
4
правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна
енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите
са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно
право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия. В случая такъв
договор с топлопреносното дружество не е сключен и тримата ответници като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността.
Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие
на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При
кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна
енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са
съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при
спазване нормативната уредба. За процесния период няма начислявана ТЕ за
отопление на имот. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение
през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното
по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за
процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответниците са начислени сметките за процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
5
заявили възражения за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, които са частично
основателни. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа
на СРС, 119 състав на .....................
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано на ....................., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца
до месец ноември 2016 г. включително са погА.и по давност (последното от
тези вземания – това за месец ноември 2016 г., е станало изискуемо на
15.01.2017 г. и се е погасило с изтичане на тригодишния срок на 15.01.2020 г.
т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на .....................), поради
което съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане само за останалата част от исковия период – от ..............................
(първото от тези вземания – това за декември 2016 г., е станало изискуемо на
15.02.2017 г. и тригодишният давностен срок би бил изтекъл на 15.02.2020 г.,
но преди изтичането му е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл.
410 ГПК на .....................). При кредитиране заключението на СТЕ се
установява, че за непогА.ия по давност период, размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните
сметки е за сумата от 2104,02 лева, до която сума исковете са основателни и
следва да се уважат, съобразно дяловете на ответниците в съсобствеността.
Исковете срещу всеки от ответниците – К. К. А. и А. К. А., следва да се уважат
за сумите от по 350,67 лева представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ................., за периода от
.............................., ведно със законната лихва от ..................... до изплащане на
вземането, а за горницата до пълните предявени размери от 355,25 лева и за
периода от ........................., следва да се отхвърлят като неоснователни. Искът
срещу ответника Ч. А. А. следва да се уважи за сумата от 1402,68 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот,
находящ се на адрес: ................., за периода от .............................., ведно със
6
законната лихва от ..................... до изплащане на вземането, а за горницата до
пълния предявен размер от 1420,99 лева и за периода от ........................., следва
да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства и СТЕ, от които се установява, че услугата
е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от
..................... начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 35,52 лева. По отношение на вземанията за
услугата дялово разпределение в ОУ на ищеца не е предвиден срок за
изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл.
69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници за ДР, касаещи процесния период, тригодишният
давностен срок тече от момента, в който задълженията са възникнали, т.е. след
изтичане на съответния месец, през който услугата е предоставяна. Ето защо,
вземането за месец януари 2017 г. е погА.о по давност, същото е станало
изискуемо на ....................... и тригодишната давност за него е изтекла на
01.02.2020 г. т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
..................... Следователно за непогА.ия по давност период ....................... до
30.04.2019 г. цена за предоставената услуга дялово разпределение на
топлинна енергия е в размер на 34,26 лева, до която сума исковете са
основателни и следва да се уважат, съобразно дяловете на ответниците в
съсобствеността. Исковете срещу всеки от ответниците – К. К. А. и А. К. А.,
следва да се уважат за сумите от по 5,71 лева за периода от ................ ведно със
законната лихва от ..................... до изплащане на вземането, а за горницата до
пълните предявени размери от 5,92 лева и за периода от ...................., следва да
се отхвърлят като неоснователни. Искът срещу ответника Ч. А. А. следва да се
уважи за сумата от 22,84 лева за периода от ....................... до 30.04.2019 г. ,
ведно със законната лихва от ..................... до изплащане на вземането, а за
горницата до пълния предявен размер от 23,68 лева и за периода от
...................., следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че цената на
услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с
основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването
на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите
по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
7
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за
енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ................ на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. .......................,
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г.) или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36
от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/,
като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и
цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата на чл. 36,
ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от
ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон
за последните.
С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при
условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без
предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото
разпределение на топлинна енергия.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
8
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. и
2021 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на
................ не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може
да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на вземането
обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на определен
падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би
изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане. Такава
покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент,
предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 938,34 лв.,
представляващи заплатени държавни такси, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
9
ГПК, от които всеки от ответниците К. А. и А. А. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 156,39 лв., а ответницата Ч. А. – 625,56 лв.,
съобразно квотите им в собствеността. Дължимите разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, са в
размер на 86,88 лв. – за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, от които всеки от ответниците К. А. и
А. А. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14,48 лв., а
ответницата Ч. А. – 57,92 лв., съобразно квотите им в собствеността.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Всеки от ответниците – К. А. и А.
А., е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 400
лв., а ответницата Ч. А. – 500 лв. които възнаграждения са уговорени и
действително платени изцяло и в брой при подписване на договорите – от К.
А. на адв. М., от А. А. на адв. П. и от Ч. А. на адв. Х., видно от представените
договори за правна защита и съдействие в двете производства.
По своевременно направеното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
10
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощените адвокати процесуална дейност,
договореният размер за представителство от ответниците не се явява
явно/съществено прекомерен. На първо място следва да се посочи, че същите
са уговорени в минимални размери. Макар делото да не се отличава с
фактическа и правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до
извод за намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, доколкото при
преценката си за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
извършва преценка дали възнаграждението съответства на пазара, при който
адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност. В случая, възнагражденията не са уговорени в съществено
отклонение от мярката, наложена от този пазар.
На ответниците, съобразно с отхвърлената част от исковете спрямо всеки
от тях, се дължат направените разноски, както следва: на ответника К. А. –
47,03 лв., на ответника ................... А. – 47,03 и на ответника Ч. А. – 58,78 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. К.
А., ЕГН ********** дължи на ................, ЕИК ............................., сумите, както
следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 350,67 лева,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
ап. 90, находящ се на адрес: ....................... за периода от ..............................,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав – ....................., до
11
плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 5,71 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ................ ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав – .....................,
до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 355,25 лева и за периода от ......................... и за заплащане цената на
извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 5,92
лева и за периода от ...................., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,54 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от ........................ и за сумата от 1,15
лева, представляваща лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от ......................., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. К. А., ЕГН ********** да
заплати на ................, ЕИК ............................. сумата от 14,48 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 156,39 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .................., ЕИК
............................. да заплати на К. К. А., ЕГН ********** сумата от 47,03
лева, представляваща разноски в исковото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. К.
А., ЕГН ********** дължи на ................, ЕИК ............................., сумите, както
следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 350,67 лева,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
ап. 90, находящ се на адрес: ....................... за периода от ..............................,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав – ....................., до
плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 5,71 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ................ ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав – .....................,
до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 355,25 лева и за периода от ......................... и за заплащане цената на
извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 5,92
лева и за периода от ...................., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 41,54 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от ........................ и за сумата от 1,15
12
лева, представляваща лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от ......................., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. К. А., ЕГН ********** да
заплати на ................, ЕИК ............................. сумата от 14,48 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 156,39 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .................., ЕИК
............................. да заплати на А. К. А., ЕГН ********** сумата от 47,03
лева, представляваща разноски в исковото производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ч. А.
А., ЕГН ********** дължи на ................, ЕИК ............................., сумите, както
следва:
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1402,68
лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – ап. 90, находящ се на адрес: ....................... за периода от
.............................., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав –
....................., до плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 22,84 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
от ................ ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав – .....................,
до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия до пълния предявен
размер от 1420,99 лева и за периода от ......................... и за заплащане цената на
извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 23,68
лева и за периода от ...................., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 166,17 лева, представляваща лихва за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от ........................ и за сумата от 4,60
лева, представляваща лихва за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от ......................., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ч. А. А., ЕГН ********** да
заплати на ................, ЕИК ............................. сумата от 57,92 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
8029/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 625,56 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК .................., ЕИК
............................. да заплати на Ч. А. А., ЕГН ********** сумата от 58,78
лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...................... АД като
13
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14