Решение по дело №955/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7528
Дата: 10 ноември 2017 г. (в сила от 15 февруари 2018 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20171100100955
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 10.11.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 955 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв.

 

          В исковата молба на К.С. Т.- П.се твърди, че на 16.09.2016 г., около 09,10 часа, в гр. Кресна Г.Н.Д. при управление на автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № *******поради нарушаване правилата за движение по пътищата причинил ПТП с лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № *******, управляван от П.Б.П., при което пострадала ищцата като пътник в лек автомобил „Ланчия“. Твърди се, че вследствие на ПТП-то ищцата получила навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб и кръвонасядане на лява подбедрица. Била прегледана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където й било предписано да носи шийна яка и освободена от болничното заведение за продължаващо амбулаторно лечение.  Твърди се в исковата молба, че изпитвала силни болки в травмираните области, а травмата в областта на шията наложила щадящ постелен режим, което попречило на самообслужването и ежедневните й битови потребности. Преживяла стрес, страх от МПС, станала тревожна без видима причина.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Фиат Дукато”, да й заплати сумата 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

          Страните не са депозирали допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Д..

          Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д..

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол за ПТП № 1524084/16.09.2016 г. на РДВР – гр. Благоевград, от който се установява, че на 16.09.2016 г., около 09.10 час, на ПП -1 Е 79 в гр. Кресна /център/ се е осъществило ПТП между лек автомобил „Фиат Дукато” с рег. № *******, управляван от Г.Н.Д. и лек автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № *******, управляван от П.Б.П.. Като причини за ПТП са посочени неспазване на достатъчно и безопасно разстояние от страна водача на автомобил „Фиат Дукато“ от движещия се пред него автомобил „Ланчия“.

По делото е представено наказателно постановление № 16-0339-001143 от 03.10.2016 г. на РУ на МВР – гр. Сандански, от което се установява, че на Г.Н.Д. е наложена „глоба“ за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП за причинено ПТП на 16.09.2016 г. в гр. Кресна /център/.

По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че ищцата К.С. Т.- П.е получила „навяхване на шията и контузия на лява подбедрица с кръвонасядане“. Посочено в заключението е, че получените травми са причинили болки на пострадалата с нисък интензитет за период от около 20-25 дни. Вещото лице е посочило, че при описания механизъм на удара предпазният колан няма защитна функция и ищцата би получила същото увреждане.

По делото е допусната и изслушана и САТЕ, изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че по делото няма данни за технически причини за настъпване на произшествието, а причините са от действията на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с органите на управление на автомобила. Обоснован е извод, че водачът е имал техническата възможност да управлява на разстояние от лек автомобил „Ланчия Либра“, при което има техническа възможност да спре преди мястото на удара. Посочено в експертизата е, че автомобил „Ланчия Либра“ е фабрично оборудван за предни и задно дясно и ляво място с триточкови колани от инерционен тип, а задна средна седалка с колан „таз“.

В съдебно заседание на 23.10.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Б.П., съпруг на ищцата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за  застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а  разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./  предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена от констатациите на протокола за ПТП, издаденото наказателно постановление и изслушаната съдебно- автотехническа експертиза, приета по делото като неоспорена от страните.

Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице - травматолог, както и от събраните гласни доказателства, ценени от състава на съда при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й травматични увреждания представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗ.. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищцата/48 г. към датата на ПТП/, интензитетът на нейното страдание с оглед понесените от същата травматични увреждания, в който същите са търпени /нисък интензитет на болки в рамките на 20-25 дни/, справедливо би било да се присъди сума от 6 000 лв.

При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. В заключението на СМЕ е посочено, че с оглед механизма на ПТП  предпазният колан няма защитна функция и биха се получили същите увреди. Предвид тези данни по делото съдът намира заявеното възражение за съпричиняване за неоснователно.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.

По разноските: В съдебно заседание на 23.10.2017 г. процесуалният представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство е безплатно и на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния срок по ГПК, поради което са налице процесуалните предпоставки за определяне на възнаграждение по този ред. С оглед размера на заявения иск, степента на уважения размер, фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищцата действия настоящият съдебен състав намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 265, 38 лв.

На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 1007, 69 лв. При определяне на този размер съдът взе предвид заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК досежно прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия по него, както и съобрази обстоятелството, че сумата от 30 лв. – депозит за свидетел подлежи на възстановяване на ответника, а не следва да се възлага в тежест на ищеца.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 320, 77 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от иска.

 

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.С. Т.– П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. сумата от 6 000 /шест хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 16.09.2016  г. в гр. Кресна, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 16.09.2016 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен и недоказан.

   ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Г.Д., с адрес: *** сумата от 265, 38 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 320, 77 лв. – ДТ и съдебни разноски.

ОСЪЖДА К.С. Т.– П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1007, 69 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                                             СЪДИЯ: