Р Е Ш Е Н
И Е №260016/29.1.2021 г.
29.01.2021
година гр.Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви
въззивен граждански състав
на 12
януари
2021 година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар Л.Р.
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гражд.дело № 534 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СТИВА 14“ ЕООД гр.Сливен, с ЕИК *******, депозирана чрез
управителя С.М.С. против Решение №371/09.07.2020
г., постановено по гр.д. № 4217/2019 г. по описа
на ЯРС.
С посоченото решение е отхвърлен,
като неоснователен, предявеният от „СТИВА
14" ЕООД с
ЕИК ******* против адвокат Г.И.Д. ***, иск
за заплащане на сумата от общо 4 146,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които последната е причинила, поради виновно неизпълнение на
задълженията по сключения договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017
г. Със същото решение въззивникът - ищец е осъден на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответника - адвокат Г.И.Д. ***, направените
по делото разноски в размер на 800 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ответника - „ДЗИ - Общо застраховане"ЕАД , гр. София.
С въззивната жалба
първоинстанционното решение се атакува изцяло с оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, тъй като е постановено
при нарушение на процесуалния закон и неправилно установена фактическа
обстановка. В жалбата са изложени съображения по
същество на направените оплаквания. Изтъква се, че при разглеждане на
делото в първата инстанция, председателстващият съдебния състав не е изпълнил
задълженията си, възведени в чл.141, ал.2 и ал.3 от ГПК, като противно на
Заповед №РД-01-354/22.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването по време на
проведеното на 30.06.2020 г. о.с.з. по гр.д.№4217/2019 г. по описа на ЯРС, не е
следил за спазването на постановените с посочената заповед противоепидемични
мерки и не е изисквал от насрещната страна и допуснат свидетел, ползването на
предпазни маски и спазването на дистанция при извършване разпит на свидетеля.
Като допуснато процесуално нарушение по водене на процеса, въззивникът сочи
още, че районният съд му отнел визираната в чл.143, ал.2 и ал.3 от ГПК
процесуална възможност да поясни ИМ, като председателстващият съдебния състав,
го е прекъсвал в устните му пояснения и му е правил забележки за бързо
говорене, което е наложило да предаде писмено "Изложение" състоящо се
от 8 страници с подробни разяснения, касаещи нарушенията и неизпълнението на
задълженията на ответницата - въззиваем като процесуален представител-адвокат
при реализираната от нея защита на въззивника по гр.д.№1604/2017 г. по описа на
РС-Сливен. Във въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционният съд
е ограничил правата на въззивника по чл.8 и чл.9 от ГПК и не е изпълнил
задължението си по чл.10 от ГПК, като в нарушение на посоченото в тази
разпоредба, не му е предоставил възможност да реагира по хонорара на пълномощника
на ответницата, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, сочейки че в края на заседанието
съдът "изненадващо е обявил, че ще излезе с решение". В жалбата са
изложени подробни съображения, в какво се състои вината на ответницата адв.Д.
за причинената му вреда, които изрично бил посочил и в "Изложение" от
30.06.2020 г. /стр.3 т.1 и т.2/ и те са: "за да получи желания от нея
хонорар от 800 лв., тя ме подтикна да осъществя докрай желанието ми за
обжалване на Решение №784/29.06.2018 г. по гр.д.№1604/2017 г. по описа на РС -
Сливен, премълчавайки важни за мен разпоредби, иначе нямаше да обжалвам, а
именно: премълчаването на чл.260, ал.5 и ал.6
и чл.266, ал.1 ГПК и премълчаването на факта, че ще се плащат адвокатски
хонорарни задължения на всички наследници при осъдително спрямо мен
решение.". Приложено към въззивната си жалба е представил стр.4 от
Протокол от 19.10.2017 г. от о.с.з. на ГО, VI-ти гр.състав
по гр.дело №1604/2017 г. по описа на РС-Сливен, от който било видно, че изброените
както в жалбата, така и в соченото "Изложение" документи, които е
предоставил на ответницата адв.Д., липсват като приобщени доказателства по
соченото гр.производство, като твърди, че не са представени по делото
ответницата, въпреки че са й били своевременно предоставени от въззивника. Направено е оплакване, че в
обжалваното решение, ЯРС е установил невярна фактическа обстановка, като в тази
насока се твърди, че представените в хода на образуваното пред ЯРС
производство, писмени доказателства не са абсолютно същите с тези, които е
предоставил на ответницата като адвокат на дружеството-въззивник, за да ги
представи и да бъдат приобщени в гр.дела, водени пред РС-Сливен и ОС-Сливен
като сочи, че не е представена по гр.д.№4217/2019 г. по описа на ЯРС писмената
защита на адв.Д. - ответник по посоченото гр.д. на ЯРС. Изтъква, че в решението
си първоинстанционният съд "невярно" е счел, че от вменените му за
установяване елементи от фактическия състав на отговорността по чл.51 от Закона
за адвокатурата, ищеца е установил само първата предпоставка, а именно -
наличието на сключен договор за правна защита и съдействие между страните по
делото, тъй като в действителност договора не е представен от ищеца-въззивник в
хода на първоинстанционното производство поради това, че ответницата е отказала
да му върне документите по гр.д.№1604/2017 г. на СлРС, а за останалите елементи
от ФС се сочи, че са подробно описани в "Изложение" от 30.06.2020г.
/стр.3-8/, като с жалбата се извършва препращане към тях. Решението на ЯРС се
атакува от въззивника и с аргумента, че възприетата фактология и направените
въз основа на нея правни изводи почиват на твърденията на ответницата Д. и на
показанията на свидетеля Й., за които въззивника твърди и анализира подробно в
жалбата си, като неотговарящи на действителността /нарича ги
"лъжливи"/, както и сочи, че не му е предоставена възможност да ги
обори в следващо о.с.з. В тази насока и с въведени твърдения за невярно
отразено в Протокола от проведеното на 30.06.2020 г. о.с.з. по
гр.д.№4217/2019г. по описа на ЯРС, се прави доказателствено искане - да бъде
изискан и приложен като доказателство по настоящото въззивно производство
звукозаписът от проведеното на 30.06.2020г. о.с.з., както и се прилага молба с
вх.№8949/ 03.07.2020г. до РС-Ямбол, с която е направено искането за допълване
на сочения съдебен протокол по посоченото гр.д. на ЯРС. Въззивникът представя и
моли да бъде прието като доказателство „Писмено изявление“ с
вх.№8950/03.07.2020г. и придружаващите го документи и да му бъде позволено да
обори лъжите, цитирани в него и изречени от свидетеля Й.. Въз
основа на изложените съображения, се иска отмяна на решението на ЯРС и
постановяване на ново
по съществото на спора, с което ОС-Ямбол
да уважи предявения
иск изцяло. С въззивната жалба не е заявена претенция за
присъждане на разноски.
В срока по
чл.263 от ГПК за отговор на въззивната жалба, е постъпил такъв от Г.И.Д., депозиран чрез пълномощника й - адв.Д.П. ***,
в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Ямбол е
законосъобразно,
обосновано и правилно. В отговора си въззиваемата изтъква, че в жалбата
въззивникът не излага правни аргументи по съществото на спора, а прави само
собствени тълкувания на събраните по делото доказателства, без да ангажира
такива, с които да обори събраните вече в процеса неизгодни нему доказателства.
В отговора е взето отношение, както по приложените към жалбата на въззивника
документи, визирайки доводи, че една част от същите не съставляват
доказателства /молба с вх.№8949/2020 г.
и молба с вх.№9584/14.07.2020 г./, а останалата част са недопустими в
настоящото производство, тъй като на първо място са неотносими, а на следващо
място не са нито новонастъпили, нито новооткрити такива. За недопустимо към
настоящия момент, след постановено първоинстанционно решение, се счита
допускането на поправка на протокола от проведеното на 30.06.2020 г. о.с.з. по
гр.д.№4217/2019 г. по описа на ЯРС, като са въведени и доводи за
неоснователност на самото искане на въззивника, като е цитирана и практика на ВКС. Изтъква се, че приложеното
„Изложение“ има естеството на писмена защита като независимо от това, същото
ведно с представените с него копия на документи са приети от ЯРС в
първоинстанционното производство. Въззиваемата намира, че в самата въззивна
жалба не се съдържат възражения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт, а са изложени единствено съображения на въззивника, на базата на които
счита, че ответницата – въззиваема не била защитавала правилно според него
интересите му по гр.д.№1604/2017 г. по описа на СлРС, твърдейки че не била
представила по това дело относими писмени доказателства, които въззивника й бил
предоставил, като се изтъква, че не са посочени кои конкретно са тези писмени
доказателства и какво е значението им за изхода на делото. По тези и други
подробно изложени аргументи, позовавайки се на доказателствената съвкупност,
въззиваемата моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане
на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК конституираното в хода на първоинстанционното
производството трето лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД гр.София, не е подало
писмен отговор и не е изразило становище по жалбата.
В о.с.з.
въззивника „СТИВА 14“
ЕООД се представлява от управителя С.М.С.,
който поддържа въззивната жалба и иска уважаването й, съответно отмяна на
атакуваното решение.
Иска съда "да приеме защитната му теза озаглавена "Бележки ...",
които представя в писмен вид и като ги прегледа, моли да бъде отменено решение
№371/09.07.2020 г. по гр.д. 4217/2019 г. по описа на ЯРС и да бъде постановено
ново, с което да се признае исковата му молба срещу Г.И.Д. за основателна и
съда да присъди да му се поправи вредата веднага, която тя му причинила". Претендира
и за присъждане на разноски в размер на 214,44 лв., в т.ч. съдебни такси, машинописни и ксероксни услуги,
транспортни такси и куриерски услуги. Счита, че разноските на пълномощника на
другата страна са прекомерни, поради което моли да бъдат намалени.
В о.с.з.
въззиваемата Г.Д. не се явява, но се представлява от адв.П., който оспорва
въззивната жалба и иска потвърждаване на
атакуваното решение. Претендира и за присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. третото лице помагач на
страната на ответника "ДЗИ - Общо застраховане" АД, гр.София не се
представлява.
След преценка на доводите по
жалбата и отговора, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по
делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй
като е подадена в предвидения в закона срок и отговаря на изискванията на
закона. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
При служебната си
проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна. Атакуваното
решение е правилно, като въззивния
съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към
мотивите на ЯРС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите
аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в
обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.51 ЗА.
Ищецът „СТИВА 14“ ЕООД, чрез
управителя С.М.С.
(понастоящем въззивник)
е поискал постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата
адвокат Г.И.Д. *** (сега въззиваема) да му заплати
сумата от общо 4
146,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатен
хонорар за въззивно обжалване - 800 лв., държавна такса - 186,50 лв. и
разноски, заплатени на наследниците на починалия в хода на процеса по
гр.д.№1604/2017 г. на РС-Сливен ищец - 3160 лв.), които
последната е причинила, поради виновно неизпълнение на задълженията по
сключения между тях договор за правна защита и съдействие.
Ищецът е основал претенцията си на
твърдение, че по повод заведено срещу
дружеството гражданско дело между ищеца и ответницата бил сключен договор за
правна защита и съдействие. Ищецът снабдил ответницата с всички документи
касаещи делото, като в писмено становище подробно й обяснил хронологията на
случая, като бил убеден, че ответницата ще убеди съда в неоснователността на
претенцията заведена срещу дружеството, съответно в основателността на
предявения насрещен иск. Провели се няколко заседания, събрали се допълнителни
доказателства. В периода след последното с.з. и преди постановяване на
решението ищецът починал. Решението частично признавало иска на ищеца, като насрещните
искове били отхвърлени. Настоящия ищец счита, че "нищо от представените от
него писмени доказателства не било отразено, а Д. пледирала единствено забава".
След запознаване с решението на РС заявил на адв.Д., че желае да обжалва, за
което заплатил още един хонорар от 800 лв., също и държавна такса от 186,50 лв.
Докато очаквал съобщение за заседанието си подготвил на лист фактите, които
желаел да изложи пред окръжния съд. При разглеждане на делото (пред вратата на
залата) адв.Д. го уведомила, че "нищо, което не е било отразено в
решението на PC не можело да се коментира сега".
Решението на ОС - Сливен буквално преповтаряло това на PC, но С. останал
стъписан, т.к. бил осъден да заплати разноски на всеки от четиримата наследници
на починалия Радев, в общ размер на 3160 лв. При разговор с Д. я попитал защо
не го е предупредила за тези плащания, а тя му отговорила, че не знаела, че
ищецът Р. е
починал. С. се съмнява, че ответницата е влязла в сговор с насрещната страна,
че не е използвала предоставените й доказателства, отдава нейните действия и
бездействия на слабата й квалификация и ниския й професионализъм. Твърди, че
адв.Д. умишлено е премълчала пред него законовите разпоредби, които го касаят и
за които ако е знаел, нямало да обжалва.
Защитавайки се против предявения
иск, ответницата Д. противопоставила следните възражения: Твърди, че видно и от самата ИМ, ищецът сам е
инициирал обжалване на решението по гр.д.№1604/2017 г. на РС-Сливен, като е бил
запознат с последиците от това обжалване, вкл. и при неблагоприятен резултат.
Към този момент нито С., нито адв.Д. са знаели за смъртта на ищеца Р., а тя узнала това едва от
определението на въззивния съд, с което са конституирани като страни в процеса
наследниците на починалия. Оспорва изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, в частност твърдението на С., че ако е знаел за плащания към
наследници нямало да обжалва. Твърди, че по гр.д.№1604/2017 г. на РС-Сливен е
представила и събрала всички относими и необходими за решаване на спора
доказателства. Претендира отхвърляне на претенцията, както и присъждане на
разноски.
По искане на ответника, отправено
в срока по чл.219, ал.1 ГПК, е конституирано от първоинстанционния съд като
третото лице помагач на страната на ответника "ДЗИ - Общо
застраховане" АД, гр.София. В депозирано писмено становище дружеството се
присъединява към изложеното от ответницата в отговора на ИМ. Заявява твърдения
за неоснователност и недоказаност на предявените искове и претендира за
отхвърлянето им.
При така заявените становища и
възражения на страните, с обжалваното решение ЯРС приел предявения в
производството иск за неоснователен и го отхвърлил. В мотивите е изложено, че от представените по делото писмени доказателства безспорно
се установява, че адв. Д. е представлявала ищцовото дружество по
гр.д.№1604/2017 г. на СлРС и по в.гр.д.№434/2018 г. на СлОС, като по първото е
депозирала отговор на исковата молба, съответно предявила насрещни искове от
името на доверителя си, а по второто - подала от негово име въззивна жалба.
Съгласно чл. 51 ЗА адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди за всяко
виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и
наредбите на Висшия адвокатски съвет. Отговорността на адвоката има договорно
основание, защото задължението му за защита на правата и законните интереси на
клиента, произтича от сключения договор за правна помощ. Тъй като е налице
договорна обвързаност между страните, за реализирането на отговорността по този
договор по смисъла на чл.82 ЗЗД на обезщетение ще подлежат вредите, пряка и
непосредствена последица от неизпълнението. Посочено е, че с доклада по делото
съдът е указал на ищцовата страна, че в настоящото производство следва да
установи при условията на пълно и главно доказване фактическия състав на
отговорността, а именно: сключен договор, виновно неизпълнение на поетите с
този договор задължения и вреди, които да са пряка и непосредствена последица
от това неизпълнение, като от изброените предпоставки е установено наличието
единствено на първата - сключения договор с адвокат Д., но ищецът не е
установил останалите елементи на фактическия състав. Въз основа на
представените доказателства съдът счел, че не може да се направи извод, че упълномощения
адвокат не е защитавал правата и законните интереси на клиента си. За
неоснователно, като неустановено с надлежни доказателства, приел твърдението на
ищеца, че адвокат Д. не е представила пред съда предоставените от него
документи, което твърдение се опровергавало и от факта, че при изграждане на
защитната си теза по настоящото дело ищецът е представил абсолютно същите
писмени доказателства, представени и приети и в процесиите граждански дела.
Посочил е още, че не може да бъде вменено във вина на адвокат Д. и обжалването
на решението на СлРС пред въззивна инстанция, т.к. ищецът изрично е заявил, че
той е пожелал да обжалва, несъгласен с решението на PC-Сливен. За
безспорно установено съдът приел, че обстоятелството, че наследодателят на въззиваемите
е починал е станало известно на адв.Д. едва на 12.10.2018 год. с получаване на
определението по насрочване на делото и конституиране наследниците на
починалото лице, т.к. не са ангажирани никакви доказателства тя да е знаела за
смъртта на Радев преди подаване на въззивната жалба. Посочил е още, че по
делото липсват доказателства, които да обусловят извод, че адв.Д. е разяснила
неточно правата на ищеца и процесуалните възможности за тяхната защита,
напротив - от приетите в цялост
граждански дела се установява, че ответникът е изпълнил точно произтичащите от
договора за правна защита и съдействие задължения и е защитил по най-добрия
начин правата на клиента си в рамките на възложената му работа - представителство
в първоинстанционното производство, включително предявяване на насрещни искове,
като адвокатът е присъствал във всяко едно от насрочените о.с.з, не са
отхвърлени искания поради негов процесуален пропуск, както и след това като е
изготвил и депозирал въззивна жалба, а отхвърлянето на насрещните искови
претенции от PC - Сливен, както и потвърждаването
на решението от въззивната инстанция не може да бъде вменено във вина на
адвоката.
Така изложените от ЯРС съображения
се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и
атакуваното решение се прецени за правилно.
Страните
не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства, че гр.д.№1604/2017 г. на СлРС е образувано по искова
молба на Р. И. Р. против „СТИВА 14" ЕООД, с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.232 и
чл.233, ал.1 ЗЗД. С договор за правна защита и съдействие от 19.06.2017 г.
управителят на дружеството С.С. упълномощил адв.Д. да го представлява по
посоченото гр.дело, включително за предявяване на насрещен иск. На 26.06.2017
г. адв.Д. депозирала отговор на исковата молба, в който изрично посочила, че
оспорва предявените искове. На същата дата - 26.06.2017 г. депозирала и
насрещна искова молба, с която предявила насрещни искове за подобрения в наетия
имот и за пропуснати ползи, с приложени към същата многобройни писмени
доказателства, вкл. заявени искания за допускане на съдебни експертизи. Видно
от протокол от о.с.з. от 19.10.2017 г., съдът е съобщил на страните доклада си
по делото, като разпределил доказателствената тежест между страните, в т.ч. по
първоначалните и насрещните искове. По делото са проведени четири открити с.з.,
на които упълномощеният адвокат е присъствал. Присъствал е лично и управителят
на „СТИВА 14" ЕООД С.С.. С постановеното по делото решение №784/29.06.2018
г. са отхвърлени частично първоначално предявените искове и изцяло насрещните
такива, както и в полза на страните са присъдени разноски. В законоустановения
срок адв.Д. депозирала въззивна жалба против решението в частта му, с която са
отхвърлени насрещните искове, по която е образувано в.гр.д.№434/2018 г. на ОС-Сливен,
за което е била упълномощена от управителят С.С., видно от приложен към делото
договор за правна защита и съдействие от 24.08.2018 г. Видно определение от
08.10.2018 г., връчено на адв. Д. на 12.10.2018 г. делото е насрочено за
о.с.з., като са конституирани наследниците на починалия в хода на процеса Р. Р.. По делото е проведено едно о.с.з.,
в което е участвал лично както представител на ищцовото дружество, така и адв. Д..
С постановеното решение ОС-Сливен потвърдил изцяло решението на PC-Сливен в
обжалваната част, а въззивника е осъден да заплати разноски на конституираните,
като въззиваеми на мястото на починалия Р. негови
наследници.
По делото, пред ЯРС, са събрани и гласни доказателства. В показанията
си св.Й., колега на адв.Д., работещ в същата кантора посочва, че познава ищеца,
който бил клиент на адв.Д.. Дошъл есента на 2017 г., по препоръка от свой
познат. Дошъл с искова молба за неплатен наем, искал адв.Д. да го представлява
по делото. Тя поела защитата му като поискала няколко дни да се запознае със
случая. След няколко дни ищецът дошъл отново, обсъдили исковата молба и заявил,
че иска да предяви насрещни искове. Бил с папка с документи и обсъдили
обстоятелствата бурно. Адв.Д. му обяснила подробно всичко по основателността на
исковете му, които били за подобрения, пропуснати ползи. Той държал всеки един
от исковете му да бъде включен в НИМ. Имало период когато идвал всеки ден в
кантората. След това винаги идвал преди заседанието и ходели заедно с адв.Д. в
съда. Винаги идвал с бележки, заявявал какви искания да се направят в съда,
носел и написани листове и документи, които искал да бъдат представени като
доказателства по делото. Решението по делото било изготвено 5-6 месеца след приключването му. Почти
всяка седмица ищецът идвал да си търси решението. Когато го получила адв.Д. му
се обадила, той дошъл в кантората и след като се запознал не бил доволен, като
изразил грубо отношение към съдията - докладчик. Адв.Д. му изготвила препис от
решението. След няколко дни се върнал и казал, че това не е решение, искал да
съди съдията. Адв.Д. му обяснила, че реда за обжалване на решението е пред
въззивна инстанция, като по този начин ще се извърши проверка за неговата
правилност. Ищецът категорично заявил, че ще обжалва, като адвокатът му обяснил
какви ще бъдат евентуалните последици от обжалването. Коментирали финансовата
част, в т.ч. държавната такса и хонорара, включително го запознала, че при
евентуално потвърждаване на обжалваното решение ще дължи разноски, с което С.
бил наясно, т.к. и по решението на РС бил осъден да заплати разноски. Въпреки
всичко той заявил категорично, че иска да обжалва, дори поискал сметката на ОС,
за да внесе таксата. Ситуацията с изготвяне на въззивната жалба била, както и при
изготвяне на отговора и насрещната ИМ - била допълвана, зачерквана, коригирана от
ищеца. След изготвяне и депозиране на въззивната жалба адв.Д. получила
определение на СлОС, с което на мястото на въззиваемата страна били
конституиран негови наследници. До този момент не било коментирано някоя от
страните да е починала. Адв.Д. се обадила на ищеца, за да го уведоми. Той
казал, че също не знаел. И след като приключило делото, ищецът идвал няколко
пъти в кантората, носел бележки, които искал да бъдат представени пред съда.
Свидетеля счита, че адв.Д. е представлявала ищеца по още едно дело, по което
резултатът го удовлетворил. Адв.Д. била с дългогодишна практика, клиенти й били
фирми с доста големи обороти, вкл. банки. Свидетелят работел с нея в един офис
от 2012 г. и я познавал като добър професионалист. Счита я за компетентна и
внимателна. Не си спомня да са водени разговори, при които адв.Д. да е обещала
някакъв резултат по делото. Не можел да твърди, че е приставал на всички срещи
между страните, присъствал на тези, при които е бил в офиса. Не си спомня адв.Д.
да е отказала на ищеца да му върне документи. Кантората се състояла от една
стая, двете бюра били близо едно до друго. Много от разговорите се водели на
висок тон и неволно свидетелят присъствал на тях.
Пред ЯРС ищеца (сега въззивник) е представил многобройни писмени
доказателства, касаещи процеса на доказване на твърдени от него факти и
обстоятелства по гр.д.№1604/2017 г. на СлРС, включително и изготвени от С.
писмени становища и възражения по това дело и по в.гр.д.№434/2018 г. Към
въззивната жалба и в проведеното о.с.з. пред настоящия съд въззивника поддържа
искане за приемане на писмени доказателства, съставляващи по негово твърдение заверени копия на документи,
писмени становища или страници от протоколи от о.с.з. и решение, намиращи се в
гр.д. №1604/2017 г. на РС-Сливен и възз.гр.д. №434/2018 г. на Сл.ОС, както и в
първоинстанционното производство, решението по което е предмет на разглеждане в
настоящото такова. Това му искане бе оставено без уважение, с оглед
обстоятелството, че към доказателствата по настоящото дело са приобщени целите
посочени гр.дела.
При
така приети за установени по делото правнорелевантни факти въззивният съд
достига до следните правни изводи: Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл.40, ал.2 и ал.3
ЗА при упражняване на адвокатската професия адвокатът следва да се ръководи от
законните интереси на своя клиент, които е длъжен да защитава по най-добрия
начин със законни средства, както и е длъжен точно да осведоми своя клиент за
неговите права и задължения, а съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 от Етичния
кодекс на адвоката същият е длъжен да защитава и съветва клиента си
компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. За всяко виновно
неизпълнение на задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и по
наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на
клиента вреди - чл.51 ЗА.
В Решение №227/19.08.2013 г. по
гр.д.№1166/2012 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че с договора за адвокатска услуга адвокатът
поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или
да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за
да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя (или срещу едно
претендирано спрямо него) материално субективно право, така че то да може да
бъде реализирано от доверителя (или реализирането му спрямо доверителя да бъде
осуетено). При изпълнение на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази
на добрия стопанин (чл.281 ЗЗД) дори от тази на добрия търговец (чл.302 ТЗ), т.к.
нормата на чл.2, ал.2 от ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по
най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде
защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя
право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката
грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди.
Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка
на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на
имущество му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от
адвоката.
В случая, както правилно е приел ЯРС, от представените по делото
писмени доказателства безспорно се установява, че адв. Д. е представлявала
ищцовото дружество по гр.д.№1604/2017 г. на СлРС и по в.гр.д.№434/2018 г. на
СлОС, като по първото е депозирала отговор на исковата молба, съответно
предявила насрещни искове от името на доверителя си, а по второто - подала от
негово име въззивна жалба, както и участвала във всяко едно от проведените
о.с.з. Споделя се и извода, че от събраните доказателства не може да се
установи, че не е защитавала правата и законните интереси на клиента си.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
ответницата адв.Д. не е представила пред съда своевременно предоставени й от
въззивника доказателства от значение за правилното решаване на спора. В тази
връзка е правилен и изцяло се споделя извода на първостепенния съд, че по делото
липсват каквито и да било доказателства, които да установяват, че адвокат Д. не
е представила пред съда предоставените от ищеца документи, а твърдението на ищеца в обратна насока се
опровергава и от факта, че при изграждане на защитната си теза по настоящото
дело той е представил абсолютно същите писмени доказателства, представени и
приети и в процесните граждански дела. Настоящия съд споделя и извода, че не
може да бъде вменено във вина на адвокат Д. и обжалването на решението на СлРС
пред въззивна инстанция, т.к. ищецът изрично е заявил (в ИМ и ВЖ), че той е
пожелал да обжалва, несъгласен с решението на PC - Сливен.
Не се споделя и оплакването на въззивника за неправилна преценка на
първостепенния съд на доказателствата, приемайки за недоказано твърдението му,
че ответницата - въззиваема е премълчала и не му е разяснила важни законови
разпоредби, които ако е знаел нямало да обжалва, в частност премълчаването на чл.260, ал.5 и
ал.6 и чл.266, ал.1 ГПК и премълчаването
на факта, че ще плаща разноски на всички наследници при неблагоприятно за него
решение. Както правилно е изложил ЯРС, действително по в.гр.д.№434/2018
г. на ОС - Сливен са конституирани наследниците Р.Р., починал в хода на процеса, но
това обстоятелство е станало известно на адв. Д. на 12.10.2018 г. с получаване
на определението за насрочване на делото и конституиране наследниците на
починалото лице. В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Й.. По
дело ищеца, сега въззивник, не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
тезата си, че адв.Д. е знаела за смъртта на Р. преди подаване на въззивната
жалба. Писменото становище на въззивника, озаглавено "Писмено
изявление", вх.№8950/03.07.2020 г., в което оспорва достоверността на
свидетелските показания на св.Й. не съставлява доказателство по см. на ГПК и не
е годно за установяване тезата на въззивника. Липсват и доказателства, от които
да се установи по несъмнен и категоричен начин, че адв.Д. не е разяснила или е
разяснила неточно правата на ищеца и процесуалните възможности за тяхната
защита.
Ето защо и настоящия съд приема така, както е приел и първостепенния
съд, че събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод, че
въззиваемата (ответник) е допуснала виновно неизпълнение на задълженията си
като адвокат, което от своя страна да доведе до ангажиране на имуществената й
отговорност. Напротив - от приетите в цялост граждански дела се установява, че тя
е изпълнила точно произтичащите от договорите за правна защита и съдействие
задължения и е защитила по най-добрия начин правата на клиента си в рамките на
възложената й работа - представителство в първоинстанционното производство,
включително предявяване на насрещни искове, като е присъствала във всяко едно
от проведените о.с.з, не са отхвърлени искания поради нейн процесуален пропуск,
както и след това - като е изготвила и депозирала въззивна жалба и участвала в
насроченото пред въззивния съд о.с.з. Нещо повече - от показанията на св.Й.,
които настоящия съд не намери причина да не кредитира се установява, че
обжалването на първоинстанционното решение е станало по категоричното искане на
ищеца С., като адв.Д. му обяснила какви ще бъдат евентуалните последици от
обжалването, вкл. и че при евентуално потвърждаване на обжалваното решение ще
дължи разноски, с което С. бил наясно, т.к. и по решението на РС бил осъден да
заплати разноски, а при изготвяне на въззивната жалба, както и при изготвяне на
отговора и насрещната ИМ С. участвал активно, като ВЖ била допълвана,
зачерквана, коригирана от него.
Настоящия съд изцяло споделя извода на ЯРС, че неблагоприятния
резултат от предявените от името на С. насрещни искове не може да бъде вменен
във вина на Д.. Сам
по себе си договорът за правна защита и съдействие не предполага непременно
постигане на очаквания благоприятен за клиента резултат от делото. В Решение
№227/19.08.2013 г. по гр.д.№1166/2012 г. на ВКС, IV г.о. и Решение
№76/21.02.2008 г. по т.д.№619/2007 г. на ВКС, I т.о. е прието, че по силата на
договора за адв. услуга адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и
съответно не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат за
страната. Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако
неблагоприятният за страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да
упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално
действие, което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност.
Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея
резултат, а упълномощения адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата
грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за
защита по най-добрия начин.
Неоснователни
са и не се споделят от настоящия съд и оплакванията на въззивника за допуснати
от първостепенния съд процесуални нарушения, в частност нарушения на чл.141,
ал.2 и ал.3 и чл.143, ал.2 и ал.3 от ГПК. Липсват по делото данни за нарушения
на реда в залата при провеждане на о.с.з. пред ЯРС, по които председатистващия
с.з. да е отказал да вземе отношение. Липсват данни и на ищеца да е отнета
процесуалната възможност да поясни ИМ, напротив в протоколите са отразени
неговите становища, а и както самия той сочи - "представил е пред съда
писмено "Изложение" състоящо се от 8 страници с подробни разяснения,
касаещи нарушенията и неизпълнението на задълженията на ответницата - въззиваем
като процесуален представител-адвокат при реализираната от нея защита на
въззивника по гр.д.№1604/2017 г. по описа на РС-Сливен".
Въз
основа на всичко изложено до тук, следва извод, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ответницата - въззиваема по реда на чл.51 ЗА,
поради което предявения в производството иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение –
потвърдено.
При този изход на делото и на осн.
чл.78, ал.3 ГПК, въззиваемата има право да й се присъдят разноски, предвид
наличието на надлежно искане и на доказателства за сторени разноски. За
въззивната инстанция въззиваемата Д. е направила разноски в размер на 800 лв. -
за адвокатско възнаграждение.
Въззивника е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна,
намиращо основание в чл.78, ал.5 ГПК. Възражението е основателно и следва да
бъде уважено. При преценка на фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника на въззиваемата процесуални действия, настоящия съд
счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и на осн. чл.78,
ал.5 ГПК следва да бъде намалено до минималния размер, който според чл.7, ал.2,
т.2 от Тарифа №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е в размер на 520 лв., каквато сума следва да бъде присъдена на въззиваемата за
разноски.
Водим от изложеното,
ЯОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №371/09.07.2020
г., постановено по гр.д.№4217/2019 г. по описа
на ЯРС.
ОСЪЖДА „СТИВА 14" ЕООД с ЕИК ******* да
заплати на адвокат Г.И.Д.
*** разноски за въззивната инстанция в размер на 520 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на страната на ответника - „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД,
гр. София.
Решението, на осн. чл.280, ал.3,
т.1, предл.1 ГПК, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.