Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
06.Декември.2017година
Номер 625
гр. Перник
Пернишки районен съд 01- Н. състав
На 31.Х.
година
2017г.
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валери Ненков
ЧЛЕНОВЕ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар: Божура
Антонова
ПРОКУРОР
Като разгледа докладваното от
Председателя АНД № 01631/17год. по
описа на съда за 2017година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.С.И.-***/ против Наказателно постановление № 212/28.VІІ.2017г. на Началник Първо-РУ-ОД-МВР-Перник с което на
жалбоподателя е наложено
наказание: “Глоба” от 100лева на осн. чл.218б вр.
чл.207 ал.1 НК за извършено нарушение
по чл.207 ал.1 вр. чл.218б от НК,затова
че на 10.ІІ.2016год. гр.Перник/ул.”Софийско
шосе” до Бл.65/, лицето Т.С.И. е намерил чужда движима вещ/Мобилен телефон “Теленор Смарт 4 G
с ИМЕЙ 354035080058116/, собственост на Б.Д.,като в 7/седем/дневен срок от намирането, НЕ е
съобщил за това на собственика на властта
или на този,който я е загубил.
Стойността
на веща е под размера на две МРЗ за страната, установена към датата на
извършване на деянието.
В
Жалбата, са изтъкнати съображения
за незаконосъобразност и
несправедливост на наказателното постановление поради липса на съставомерност
на деянието и наличие на процесуални нарушения, поради което се моли същото да бъде отменено.
Жалбоподателя редовно призован НЕ се явява лично в съдебно заседание НЕ изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща за представител ЮК
Звезделина Владимирова.
Пернишки
районен съд, като съобрази доказателствата събрани по делото, както и
предвид становищата на страните по реда на чл. 14 и 18 от НПК,
намира за установено следното :
Жалбата е подадена
в срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, като по
същество същата е основателна, макар и по съображения
изрично не изложени.
С Постановление
на РП-Перник от 10.VІІ.2017год. е прекратено наказателно
производство,като са дадени указания за прилагане разпоредбата на чл.218б от НК
с оглед наличие на предпоставки за това,
а именно че вещта е върната на собственика и стойността на посегателство е под
2минимални работни заплати.
Въз
основа на горепосоченият акт е издадено Наказателно
постановление № 212/28.VІІ.2017г. на Началник
Първо-РУ-ОД-МВР-Перник с което на
жалбоподателя е наложено наказание
“Глоба” от 100лв. на осн. на осн. чл.218б вр. чл.207 ал.1 НК за
извършено нарушение по чл.207 ал.1 вр. чл.218б
НК.
В съдебно заседание свидетеля-
М.Р. И./майка на малолетния Б.Д.,
подържа изложената фактология, като изтъкват,че
същите съответстват на
обективната истина освен визираната година на извършване на
деянието,което конкретизира.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :
Воденото производство е от административно наказателен характер. Същественото
при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение (по смисъла на чл.6 ЗАНН), дали това деяние е
извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.
Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от
административно наказващия орган, като представител на административно
наказателното обвинение.
Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за
констатиране на административното нарушение не се счита за доказано,
т. е. за безспорно
установено.
Това е така, тъй като по силата на чл.84 ЗАНН в административно
наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16
НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето,
посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното.
Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по
аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл.103 ал. 1 НПК), тъй като
именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и
че от
субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
Същевременно административно наказващият орган следва да установи, че в
хода на административно наказателната процедура (по съставяне на акта и
издаване на НП) са били спазени всички процесуални изисквания в конкретност- разпоредбите на чл.42 /”чл. 42. Актът за установяване
на административното нарушение трябва да съдържа:1. собственото, бащиното и
фамилното име на съставителя и длъжността му;2. датата на съставяне на акта;3. датата и мястото на извършване на
нарушението;4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено;5. законните разпоредби, които са нарушени;6. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя,
точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;7. (доп. - ДВ, бр. 59
от 1992 г.) имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;8.
обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;9. (доп. -
ДВ, бр. 59 от 1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените
материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.”/ и
чл.57 ЗАНН/”чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да
съдържа:1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което
го е издало;2. датата на издаването и номерата на постановлението;3. датата на
акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя;4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния
му адрес, единен граждански номер;5.
описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават;6. законните разпоредби, които са били
нарушени виновно;7. вида и размера на наказанието;8. вещите, които се отнемат в
полза на държавата;9. размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати;10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок
и пред кой съд.(2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното
лице, което го е издало.”/,,каквито съществени процесуални нарушения в
конкретния случай-СЕ констатираха от съда, а
именно:
Незаконосъобразността на наказателното
постановление произтича и от непълното и неточно описание на деянието и на
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като не са изложени факти и обстоятелства от изпълнителното деяние,
имащи значение за преценка на неговата съставомерност, като е посочена непълна
фактология в която липсват признаци от изпълнително деяние,както следва:
НА Първо място, видно от посочената дата на “намиране“ на веща е визирана, като година 2016г. Видно от разпита на пострадалата св.М.Р. И./майка на малолетния Б.Д., веща е изгубена
2017г. за което същата е категорична. Разликата в
годината найвероятно е техническа грешка за което се пледира и от представителя
на въззиваемата страна, повлияна от допусната такава и в Постановлението на
РП-Перник,където на места също е цитирана 2016г. но видно от образуването на
производството в постановлението на РП-Перник изрично е посочена меродавната
дата, а именно 2017г.
Въпросната неточност сама по себе си би могла
да се приеме,като техническа грешка, но съчетана с допълнително второ
нарушение, а именно липсата изобщо на дата на извършване
на нарушението, което е императивен реквизит, вече води да накърняване правото
на защита, предвид,че:
-състава на чл.207 ал.1 НК/чл. 207.(1) Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на
този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на този,
който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или
по погрешка./ е определил известен интервал време, след “намирането” на процесната вещ, през който интервал/една
седмица/ НЯМА престъпление респ. налице
е наказуемо деяние, след като измине “една седмица”
т.е датата на намиране на веща далеч НЕ е дата на извършване на деянието в който смисъл така изложения
диспозитив се явява без дата на нарушението, макара и същата да може да се
изведе от юридически грамотен субект, то за не такъв, води до объркване респ.
засяга правото му на защита.
Датата на извършване на деянието има
отношение и към разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, като макар в случая периода
време да е незначителен в конкретен момент може да се окаже решаващ, относно
конкретен административно наказателен субект.В дадения случай има отношение и
към извършената оценка-стойността на веща тъй като с отнася към МРЗ към дата на
извършване на деянието,а не към дата на
намиране на веща.
Нещо
повече-правното квалифициране на деянието отразява НЕпълно вменения на
жалбоподателя престъпен състав по чл.218б/чл.
218б. За деяния по чл. 194, ал. 3,
чл. 195, ал.
4, чл.
204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207
и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни
заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието,
наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако
предметът на престъплението е възстановен или заместен./, доколкото отсъстват
съществена част от съставомерните му
признаци, констатация относно конкретната “стойност”,
която е абсолютна величина. Наистина посочено е,че е “под размера на две МРЗ към датата на извършване на деянието”/Коя
дата/,но това не променя необходимостта да се посочи, като конкретна абсолютна
стойност.
Непълното отразяване на признаците от
състава представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава
извод за не законосъобразност на административния акт.
Нова множество от недостатъци е съществено и
поради това, че рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя,
ограничавайки възможността му да разбере какво точно деяние му се вменява, при
какви обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти,респ.
кога.
На следващо място по делото, липсва приложена от въззиваемата страна съответната заповед
оторизираща АНО да съставя процеснното НП, въпреки, че в НП е отразен номер на
същата, но липсва такава с която жалбоподателя би могъл да се запознае при
организиране на своята защита.
На следващо място дори е да не бяха
налице горните процесуални нарушения по квалификацията, настоящият състав на
ПРС приема, че предвид липсата на настъпили вредни последици в конкретния
случай е налице значителна несъразмерност между наложената санкция и
конкретната ситуация на жалбоподателя, поради което намира за по справедливо да
се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,като състава счита,че вмененото нарушение на жалбоподателя в конкретния случай, следва да се приложи
института на „маловажен случай” на
административно нарушение, съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН / чл.28. За маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може: а) да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание; / след, като се съобразява
и с правната регламентация дефинирана
в текста на чл.93
т.9 от НК / Допълнителна разпоредба чл. 93.
Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в следния
смисъл: 9. "Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид; /., че тази възможност в конкретния случай, следва да бъде
приложена, което не означава, че за такова нарушение изобщо по принцип, следва да се прилага този
институт, предвид законово регламентираното положение в посочената материално
правна норма.
Приложението му е конкретно за
всяко деяние и в дадения случай, състава намира,че следва да бъде приложен
същия, предвид горните съображения.
Налице са всички предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН/”чл.28.За маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може:а) да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание; “/, тъй като конкретното нарушение е с относително ниска степен
на обществена опасност.
Това е така, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г.
по.н.д. № 1/2005г., НК както и налична европейска такава.
Съобразно цитираната съдебна практика,
когато деянието представлява “маловажен случай” на административно нарушение,
административно-наказващия орган следва
да приложи чл.28 ЗАНН, като преценката
за “маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверка
на законосъобразността на преценката по чл.28 ЗАНН.
Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление,поради издаването му в противоречие с материалния
закон.
Предвид всичко изложено по горе,състава
счита,че процесното НП се явява незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното на осн. чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 212/28.VІІ.2017г. на Началник
Първо-РУ-ОД-МВР-Перник с което на
жалбоподателя Т.С.И.-ЕГН ********** е наложено
наказание:“Глоба” от 100лева на осн. чл.218б вр. чл.207 ал.1 НК за
извършено нарушение по чл.207 ал.1 вр. чл.218б
НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване, по реда на Административно процесуалния кодекс-Глава
ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:………………………………………
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС