Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 06.07.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №2106 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от ***против И.М.М., в която се твърди, че на дата 23.07.2015г. „Изи Асет мениджмънт“" АД, в качеството на кредитодател, е
сключило с ответника , в качеството
на кредитополучател, договор за паричен заем №2353019 в размер на 800лв., при договорена
лихва в размер на 69,40лв., като следва да се върне на 21 седмични вноски в
размер на 41,40всяка или общо сумата 869,40лв. до 18.12.2015г.Твърди се, че съгласно клаузите на договора в чл.4, Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, като какви да бъдат те и на какви
условия трябва да отговарят са подробно описани в чл.4 от Договора за паричен заем.
Поради неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 394,59 лева, която страните са постигнали споразумение
да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 18,79 лева, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следва да заплаща Заемателя за срока на договора е в размер на
60,19 лева.Посочва се, че на
основание сключения договора за заем, при забава на плащането на погасителна
вноска повече от 30 календарни дни, Заемателят дължи на Заемодателя направените
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събирането на просрочените вземания, които се
начисляват, както следва: по 9,00 лв., като тази сума за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лв.Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 08.08.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
181,49 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.Твърди се, че към настоящият момент И.М.М. не е
изплатил дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е заплатил е в
размер на 60,20, лв, като с нея се погасяват при спазване разпоредбите на чл.76
от ЗЗД от кредита следното: неустойка за неизпълнение: 18,80 лв., договорна
лихва: 6,15 лв., главница: 35,25 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 18.12.2015 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Така описаното вземане по договор за паричен
заем № 2353019 срещу И.М.М. е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.20
Юг. между Изи Асет Мениджмънт АД като цедент и „А.з.с.н.в.“ ООД с ЕИК
*********, (сегашно А.з.с.н.в. ЕАД с ЕИК *********- универсален правоприемник
на цесионера) като цесионер, и съответното Приложение 1 от дата 01.02.2016г.,
което, има силата на неразделна част от него съгласно разпоредбите на §2, т.2.1
от договора за цесия.
На цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД е дадено
потвърждение за извършената цесия съгласно разпоредбите на чл.99, ал.З от ЗЗД.Посочва се, че съгласно законовите разпоредби,
цесионерът А.з.с.н.в. ЕАД, съгласно издадено от цедент Изи Асет Мениджмънт АД
пълномощно, прави опит да съобщи на длъжника за извършената цесия, заедно с
изпращане на покана за доброволно изпълнение от цесионера. с изх.номер
УПЦ-П-ИАМ/2353019, от дата 02.02.2016г., изпратено на посочения в договора
постоянен адрес, което писмо е получено сестрата на длъжника, видно от
приложената обратна разписка към писмото.посачва се, че е подадено заявление и
изададена заповед по чл.410 по гр.д.№907/2018г. на ПлРС, срещу кщоято е постъпило
възражение.Посачва се , че в изпълнение на указанията на съда е подадена и
настоящата ИМ , като претенциите са за установяване вземанията на кредитора по
издадената заповед.Претендира
направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№907/2018год. по описа на Плевенския районен съд. Видно от
приложеното ч.гр.д.№907/2018г. на ПлРС е , че е издадена заповед№ на основание
чл.410 от ГПК заповед срещу ответника, за сумата: сумата от 764.75 лв. -
главница, сумата от 63.25 лв. – договорна лихва за периода от 07.08.2015г. до
18.12.2015 г./падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 45.00 лв. –
такса разходи, сумата от 375.79 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 07.08.2015г. до 18.12.2015г.,сумата от 181.49лв. –
обезщетение за забава за периода от 08.08.2015 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 06.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в районен съд – 06.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 28.61 лв. разноски по делото за държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Вземането произтича
от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем сключен на
23.07.2015 г. с № 2353019 между „Изи Асет Мениджмънт“АД и И.М.М., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“АД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен
акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността
да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Съгласно клаузите на договора в
чл.4, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора,
като какви да бъдат те и на какви условия трябва да отговарят са подробно
описани в чл.4 от Договора за паричен заем. Поради неизпълнение на задължението
за представяне на обезпечение от страна на Заемателя, съгласно уговореното от
страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 394,59
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни
вноски, всяка в размер на 18,79 лева, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, като погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя за срока на договора
е в размер на 60,19 лева.На основание сключения договора за заем, при забава на
плащането на погасителна вноска повече от 30 календарни дни, Заемателят дължи
на Заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания, които се начисляват, както следва: по 9,00 лв., като
тази сума за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период,
през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30
календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените
погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят
45,00 лв.На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.На длъжника е начислена
лихва за забава за периода от 08.08.2015г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва е 181,49 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва.Към настоящият момент И.М.М. не е
изплатил дължимия паричен заем към Дружеството. Не е спроно, че със сумата, която е заплатил в размер на 60,20 лв., се погасяват при спазване
разпоредбите на чл.76 от ЗЗД от кредита следното: неустойка за неизпълнение:
18,80 лв., договорна лихва: 6,15 лв., главница: 35,25 лв.Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.12.2015 г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.Така описаното вземане по договор за паричен
заем № 2353019 срещу И.М.М. е прехвърлено
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, чрез Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. между Изи Асет Мениджмънт АД
като цедент и „А.з.с.н.в.“ ООД с ЕИК *********, (сегашно А.з.с.н.в. ЕАД с ЕИК
*********- универсален правоприемник на цесионера) като цесионер, и съответното
Приложение 1 от дата 01.02.2016г., което, има силата на неразделна част от него
съгласно разпоредбите на §2, т.2.1 от договора за цесия.На цесионера „А.з.с.н.в.“
ЕАД е дадено потвърждение за извършената цесия съгласно разпоредбите на чл.99,
ал.З от ЗЗД.Изпратена е покана
с изх.номер УПЦ-П-ИАМ/2353019, от дата 02.02.2016г., изпратен на посочения в договора постоянен
адрес, което писмо е получено сестрата на длъжника, видно от приложената
обратна разписка към писмото.
Така сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря
на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. С получаването
на сумата по кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата,
като и да заплати дължимата възнаградителна лихва. Не се установи погасяване
нито на главницата, нито на уговорената договорна /възнаградителна/ лихва, а
съответно – поради неизпълнение - и на законната лихва от датата на падежа на
всяко просрочие до датата на подаване на заявлението в съда /по чл. 8 от
договора/. Съгласно
чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са императивни –
постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Тези суми съдът счита за безспорно
установени и дължими от ответника и то в размерите, посочени в и.м. По делото
обаче не се установи дължимост на претендираните от ищеца 45лв. такса разходи, тъй като не се устанви
да са правени такива разходи. Уговорената в чл. 4 от договора неустойка , която се начислява ако в
тридневен срок от сключване на договора заемополучателят не предостави
обезпечение, съдът счита за нищожна, поради противоречието и с добрите нрави.
Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи,
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл.4 от
договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитора, чрез
осигуряване на поръчител или банкова гаранция. От начина по който е уредено в
чл.4 ал. 1 т. 1 задължението на кредитополучателя - особено това отнасящо се до осигуряване на
двама поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде
свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна това
задължение не е определено от кредитора, като предварително условие за
сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга -
изискванията към поръчителите са многобройни – нетен доход над 1000лв,
удостоверен със служебна бележка от
работодател, безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг
договор със заемодателя, да няма неплатени осигуровки през последните две
години, да няма задължения по други договори или ако има – да има определен
статус на кредитна история в ЦКР към БНБ. За повечето от тези изисквания
длъжникът не би могъл да получи в определения тридневен срок съответните
писмени доказателства, дори и при осигуряване на поръчители, реално отговарящи
на тези условия. Информацията, изискуема за поръчителите заемателят би могъл да
получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените
обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този
начин се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката
предвидена в чл.4. Съдът намира, че поради тези особености на договора,
клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите ѝ, предвидени
в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по
смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г.
ОСТК/. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия служебно да установява
нищожност, намира, че
начислената по договора неустойка не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която я урежда.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
изплатил сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по договора
за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт и
освобождава ищеца от тежестта на доказването му.
В хода на съдебното дирене
ответникът не е ангажирал никакви писмени или гласни доказателства, от които да
се установява, че основното задължение на кредитополучателя по процесния
договор - да върне получения кредит, е било изпълнено. Ето защо следва да се
приеме, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в претендираните размери за главница, договорна
лихва и мораторна лихва. С оглед всичко гореизложено
съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен за тези суми, а за
неустойка и такса разходи се отхвърли, кщато неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 52,01лв.
общо.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство:246,47лв.
, съобразно уважените претенции.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника И.М.М.,
ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
общо в размер на 1430,28лв. задължение по договор за заем № 2353019/23.07.2015г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.М.М., прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по силата на приложение № 01/10.05.2016г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2016 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
от които:
сумата от 764.75 лв. - главница, сумата от
63.25 лв. – договорна лихва за периода от 07.08.2015г. до 18.12.2015 г./падеж
на последна погасителна вноска/, сумата от 181.49лв. – обезщетение за забава за
периода от 08.08.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
06.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в районен
съд – 06.02.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед №564/07.02.2017г. по ч.гр.д.№907/2018г. на ПлРС, като
претенциите за установяване дължимост на 375,79лв. - неустойка за неизпълнение,
и 45.00 лв. - такса разходи, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И.М.М.,
ЕГН**********, да заплати н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 52,01лв.,
представляваща направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№907/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА И.М.М.,
ЕГН**********, да заплати н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 246,47лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство, съобрадно
уважените претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: