Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 473 17.12.2021 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 582 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на В.Т.Я., ЕГН **********,***,
против Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора /ТП на НОИ - Стара
Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна подадената от В.Я. жалба и
изцяло са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021
г., издадени старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК
при ТП на НОИ - Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърдените с него задължителни
предписания, по съображения за постановяване им в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и с основни
правни принципи. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано органите
на ТП на НОИ – Стара Загора са приели, че е налице основание за дадените
задължителни предписания за заличаване на осигурителната информация, подадена по
реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. с
Декларация обр. 1 с посочен код на вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица.
Твърди, че за посочения период е извършвал трудова дейност и е получавал
възнаграждения по сключени между него и
„Венди-101“ ООД, гр. Казанлък граждански договори, като обстоятелството, че в
хода на образуваното по реда на ДОПК по отношение на „Венди-101“ ООД ревизионно
производство това правоотношение е било прието за трудово по см. на чл. 1, ал.
2 от Кодекса на труда, по никакъв начин не обвързва В.Я. със задължение за
заличаване на подадените от него данни като самоосигуряващо се лице. Счита, че
дори въз основа на влезлия в сила Ревизионен акт №********* от 25.08.2014г., за
дружеството-работодател да са възникнали задължения за начисляване и внасяне на
данъци и осигурителни вноски, респ. задължение за подаване на осигурителна
информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение лицата, за които е
прието, че са налице прикрити трудови правоотношения, изпълнението на дадените на
Я. задължителни предписания, преди
подаването на изискуемата се от „Венди-101“ ООД осигурителна информация, би го
лишило неоправдано от трудов и осигурителен стаж. Твърди, че от водената
кореспонденция с НАП и с НОИ е видно, че няма каквато и да е било сигурност, че
дружеството-работодател и в това си качество осигурител ще изпълни вменените му
по закон задължения да подаде необходимите данни чрез Декларация обр. №1.
Поддържа, че докато за същия период за лицето не бъдат подадени данни,
съответно внесени осигурителни вноски за провеждане на осигуряването му като
работещо по трудово правоотношение лице, липсва каквото и да е било основание
за разпореденото с издадените спрямо него задължителни предписания. Заявява, че
ще извърши указаното му заличаване на осигурителната информация, след като осигурителят
изготви необходимата трудова и счетоводна документация, респ. подаде
съответните данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които да удостоверяват
наличието на трудов и осигурителен стаж за него, като осигурено по смисъла на
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО лице. По подробно изложени в жалбата и в
представените по делото писмени становища съображения е направено искане
оспореното Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ -
Стара Загора и потвърдените с решението Задължителни предписания
№ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., издадени старши инспектор по осигуряването в
сектор КР на ДОО в отдел КПК, да бъдат отменени, като незаконосъобразни.
Ответникът
по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и отправя искане за отхвърлянето й като такава. Поддържа
се, че с оглед установените нередности в осигурителната информация за лицето,
подадена по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019г., контролните органи на НОИ
са били длъжни да издадат задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО,
с оглед привеждане на съдържащите се в Регистъра на осигурените лица данни в
съответствие с действителния осигурителен статус на жалбоподателя. Твърди, че
след като е установено, вкл. с влязло в сила съдебно решение, че В.Я. не е
осъществявал трудова дейност като лице, упражняващо свободна професия,
подадените данни за провеждано осигуряване на Я. като самоосигуряващо се лице,
следва да бъдат заличени. По тези съображения счита, че издадените от старши
инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ - Стара
Загора Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., се явяват
постановени при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта
на закона.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На
основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция
№1 от 3.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, със Заповед №ЗР-5-23-00524667 от
13.02.2019г., издадена от упълномощено за ръководител на ТП на НОИ-Стара Загора
длъжностно лице, е възложено извършването на проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване /ДОО/ на В.Т.Я., от контролен орган на ТП на
НОИ - Д.Ц.М. на длъжност старши инспектор по осигуряването /л.37 по делото/. Заповедта
е връчена на жалбоподателя В.Я. на 20.08.2021г.
Инициирането
и извършването на проверката е във връзка с постъпило в ТП на НОИ-Стара Загора
писмо на Директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при ЦУ на
НОИ, гр. София /л.44-46/. С писмото Ръководителят на ТП на НОИ - Стара Загора е
уведомен за наличието на влязъл в сила ревизионен акт, издаден от контролните
органи на НАП, с който по отношение на „Венди - 101“ ООД, гр. Казанлък е
констатирано наличието на прикрити трудови правоотношения, посредством сключени
граждански договори с лица, измежду които е и В.Я.. Посочено е, че след
извършена проверка в поддържаната от НОИ информационна система, е установено,
че лицата са регистрирани като упражняващи свободна професия за периода от
01.01.2012г. до 31.10.2013г. Констатирано е, че за 2012г. лицата са декларирали
доход само от възнаграждения, получени за работа без трудови правоотношения с
„Венди-101“ ООД, а за 2013г. декларираните от тях доходи са от упражняване на
свободна професия. С оглед на което и съобразно представената от НАП информация,
е указано на Директора на ТП на НОИ-Стара Загора да предприеме действия по реда
на КСО във връзка с осигурителния стаж и доход и осигурителните права на лицата
за 2012г.
За резултатите от извършената
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на В.Т.Я., е
съставен Констативен протокол № КП-5-23-00981435 от 20.08.2021г. /л. 161-163 по
делото/. Установено е, че В.Я. е регистриран в регистър Булстат, считано от
18.02.2010г., като лице упражняващо свободна професия, на основание чл. 3, ал.
1 от Закона за регистър Булстат. В Регистъра на осигурителите за
самоосигуряващото се лице е налична Декларация обр. ОКД-5 за започване на
трудова дейност и декларирано осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, старост и за смърт и за общо заболяване и майчинство, считано от
18.02.2010г., в качеството му на упражняващ свободна професия – консултант. Подадена
е декларация за прекъсване на дейността, считано от 18.05.2013г. За периода от
01.01.2012 г. до 17.05.2013г. в Регистъра на осигурените лица, за В.Я. са
подавани данни с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с отразен код
за вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица. Данните съдържат информация за
отработено време и дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО, определени
върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Установено е,
че осигурителните вноски са внесени в регламентирания за това срок. Констатирано
е, че В.Я. е подал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. и за
2013г. /л. 80-99/. В приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“, в
таблица №7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“ от
декларацията за 2012г. /л. 86 – л.87/, контролните органи са установили
деклариран доход в размер на 5 040лв., получен от „Венди-101“ ООД, гр.
Казанлък. Като основание за полученото от Я. възнаграждение е посочен
граждански договор №1 от 01.01.2012г. Съгласно този договор /л.89 по делото/,
сключен за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г., „Венди-101“ ООД, в
качеството на възложител, е възложило на В.Я., в качеството на изпълнител, да
предоставя консултации и поддържа офис и електронна техника, компютърни
програми и уебсайт, обработка база данни, документално обслужване на клиенти и
други подобни дейност, при осигурени от дружеството възложител търговска и
сервизна база и необходимото собствено оборудване и стоки за изпълнение на
дейностите. Посочено е в договора, че възложителят изплаща периодично на
изпълнителя възнаграждение, определено съобразно изработеното чрез допълнително
уговорени проценти или условия за всяка дейност. В Приложение №1 „Доходи от
трудови правоотношения“ на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. /л. 96/, Я. е
декларирал доходи в размер от 3056лв. като съдружник в „Работна дружина Венди
-101“ ООД, гр. Казанлък, а в Приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“,
в таблица №6 „Доходи от упражняване на свободна професия“, са декларирани
доходи от упражняване на свободна професия – консултант, в размер на 1880лв.
Основанието за декларираните доходи са получавани възнаграждения по граждански
договор №7 от 02.01.2013 г. /л. 100/, с идентичен предмет и клаузи на договора от
2012г.
В
хода на проверката е констатирано и наличието на влязъл в сила Ревизионен акт
№********* от 25.08.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр.
Пловдив /л. 47 и сл./, с който по отношение на „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък са
установени по основание и по размер задължения за задължителни осигурителни и
здравноосигурителни вноски, както и за данък по реда на ЗДДФЛ, отнасящи се за седем наети лица, между които и
В.Я.. Сочи се в Констативния протокол, че в хода на проведеното
данъчно-ревизионно производство, по безспорен начин било установено и доказано,
че за тези лица, чрез сключването на договори за работа без трудово
правоотношение /граждански договори/, се прикривали реално съществуващи трудови
правоотношения т. е били налице прикрити трудови правоотношения. В този смисъл
всички наети лица, в т. ч и В.Я., подлежали на социално осигуряване по реда на
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Към ревизионният акт била приложена и декларация от Я.,
в която лицето посочва, че е получило доходи за 2012г. и 2013г. единствено от
„Венди-101“ ООД, гр. Казанлък.
Заключението
на контролните органи при ТП на НОИ-Стара Загора е, че през периода от
01.01.2012г. до 17.05.2013г. В.Я. не е осъществявал трудова дейност като лице,
упражняващо свободна професия – консултант и съответно няма доходи от тази си
дейност. Формиран е извод, че липсва законово основание за осигуряването на В.Я.
като самоосигуряващо се лице, а осигуряването е следвало да бъде провеждано по
реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за положения от Вл. Я. труд по трудово правоотношение
във „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък.
Във
връзка с установеното и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, със Задължителни
предписания № ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г. /л. 34 по делото/, издадени от
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Стара Загора, на В.Я. е
разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с
Декларация обр. 1 с посочен код на вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица, за
периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. Задължителните предписания са
мотивирани с резултатите от извършената проверка по разходите на ДОО на В.Я.,
обективирани в съставения Констативен протокол № КП-5-23-00981435 от
20.08.2021г., че Я. не е осъществявал трудова дейност като лице, упражняващо
свободна професия – консултант и съответно няма доходи от тази си дейност. При
прилагането на чл.10, ал.1 от КСО е прието, че няма основание за осигуряването
на В.Я. като самоосигуряващо се лице, след като осигуряването му се провежда по
чл.4, ал.1, т.1 от КСО за положения труд във „Венди – 101“ ООД, гр. Казанлък.
В
законоустановения срок по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО, срещу издадените Задължителни
предписания № ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., в ТП на НОИ – Стара Загора е
постъпило подадено от В.Я. заявление с характер на жалба.
С обжалваното Решение №1040-23-78 от
14.09.2021г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът ТП на НОИ
- Стара Загора е отхвърлил като неоснователна подадената от В.Я. жалба и изцяло
е потвърдил Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г.,
издадени старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП
на НОИ - Стара Загора. Решаващият административен орган е възприел изцяло и
съответно е възпроизвел приетите за установени факти и правните изводи на
контролните органи на ТП на НОИ, извършили проверката по разходите на ДОО на В.Я.,
обективирани в съставения Констативен протокол № КП-5-23-00981435 от
20.08.2021г. Изложени са съображения, че с оглед констатираните несъответствия
в осигурителния статус на Вл. Я., не е налице основание за признаване на
осигурителния му стаж за процесния период като формиран в качеството му на самоосигуряващо
се лице, упражняващо свободна професия – консултант. Прието е, че с оглед
липсата на други доходи, освен тези, признати с влезлия в сила ревизионен акт
за произтичащи от трудови правоотношения с „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък,
осигуряването на В.Я. за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. следва да бъде
проведено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В решението е разгледана и
представена нормативната уредба, свързана с реда и начина за подаване на
осигурителна информация, както и предпоставките за възникване и провеждане на
социално осигуряване в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на съдържащите
се във влезлия в сила ревизионен акт фактически установявания и прилагането на разпоредбата
на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица, е направен извод, че обосновано, правилно и законосъобразно с издадените
Задължителни предписания № ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., на В.Я. е указано
да коригира данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация
обр. 1 за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г., с оглед въвеждане на
коректна и вярна информация в РОЛ относно осигурителния статус на лицето.
По
делото са приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното Решение №1040-23-78 от
14.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и на потвърдените с решението
Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., както и
допълнително представените от страна на ответника документи, касаещи
осигуряването на жалбоподателя за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. – справки от Регистър на осигурените лица /л.
187 и сл./. Като доказателства са приети и изисканите ТД на НАП, гр. Пловдив,
Офис Стара Загора справки за провежданото осигуряване по отношение на В.Я. –
разпечатки от информационната система на НАП, заверени копия на протоколи за
подадени на магнитен носител данни с декларация обр. №1, както и декларации
обр. №6, подадени на хартиен носител /л. 195 и сл./. Съгласно представената от
органите на приходната администрация информация, от 01.01.2012г. до
17.05.2013г. за В.Я. са подавани данни за осигуряване с декларация обр. №1,
като лицето се е осигурявало в качеството му на самоосигуряващо се лице за
всички осигурителни рискове. Осигурителните вноски за 2012г. и 2013г. са
определени съгласно декларирания вид на осигуряване и подадените годишни
декларации обр. №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“. По
делото са приложени и решенията на Административен съд - Пловдив и на Върховен
административен съд, постановени във връзка със съдебното оспорване на
издадения на „Венди - 101“ ООД ревизионен акт /л. 176 и сл./.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал. 1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното
Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. е постановено от материално и териториално
компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО административен орган - Директор
на ТП на НОИ – Стара Загора, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма и
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Основният
спорен въпрос по делото се свежда до това, доказана ли е по съответния ред и с
надлежни доказателства приетата за установена от органите на НОИ липса на
законово основание за провеждане на осигуряването на В.Я. за периода от
01.01.2012г. до 17.05.2013г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна
професия и съотв. налице ли е основание подадената чрез декларация обр. №1 за В.Я.
осигурителна информация с посочен код на вид осигурен 12-самоосигуряващи се
лица за този период, да бъде заличена.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 от КСО осигурител е всяко физическо
лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за
други физически лица, като според чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се
е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО /в
приложимата редакция към 01.01.2012 г./, а именно: 1. лицата, регистрирани като
упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; 2. лицата,
упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници
в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани
дружества и 3. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Съгласно
определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица /НООСЛБГРЧМЛ/, в относимата редакция, за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по
регистрация, се считат тези, които упражняват дейност: 1. на основание на
предварителна регистрация, определена с нормативен акт; 2. за която подлежат на
облагане с патентен данък и не са еднолични търговци и 3. извършват
професионална дейност на свой риск и за своя сметка, вкл. физически лица,
упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън
тези по т. 1 и т. 2. Аналогична е и регламентацията, съдържаща се в
разпоредбата на §1, т. 29 от ДР на Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
Самоосигуряващите
се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за
общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 3 и ал.4 от КСО/. Видът на
осигуряването се определя с Декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице – образец ОКд-5/. Съответно задължително осигурени за инвалидност поради
общо заболяване за старост и за смърт са и лицата, които полагат труд без
трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една
минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако
не са осигурени на друго основание през съответния месец, както и лицата, които
полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание
през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение – чл.
4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно чл.
11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ /в относимата редакция/, на посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО самоосигуряващи се лица, за работа без трудово правоотношение, осигурителни
вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от
възнаграждението. Същите следва да декларират това обстоятелство в Сметката за
изплатени суми и следва да определят окончателен размер на осигурителния доход
с годишната данъчна декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за
осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително и тези упражняващи
свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата
дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, за които
обстоятелства се подават и съответните утвърдени образци на декларации в
регламентираните за това от закона срокове. Осигурителните вноски за
самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица.
От
фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото,
че жалбоподателят В.Я. е регистриран в регистър Булстат, считано от
18.02.2010г., като лице упражняващо свободна професия. Видът на осигуряването на
самоосигуряващото се лице е определен в подадената от Вл. Я. Декларация за
регистрация на самоосигуряващо се лице – образец ОКд-5, за започване на трудова
дейност, като съгласно данните от Регистъра на осигурителите, жалбоподателят е
декларирал осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и за
смърт и за общо заболяване и майчинство, считано от 18.02.2010г., в качеството
му на упражняващ свободна професия – консултант. За периода от 01.01.2012г. до
17.05.2013г. /от Я. е подадена декларация за прекъсване на дейността считано от
18.05.2013г./, в Регистъра на осигурените лица, за В.Я. са подавани данни с
Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ с отразен код за вид осигурен
12-самоосигуряващи се лица, при съдържаща се информация за отработено време и
дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО, определени върху минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Жалбоподателят се е осигурявал
в качеството му на самоосигуряващо се лице за всички осигурителни рискове.
Осигурителните вноски за 2012г. и 2013г. са определени съгласно декларирания
вид на осигуряване и подадените годишни декларации обр. №6 „Данни за дължими
вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ и са внесени в регламентирания за това срок.
В подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г. и за 2013г., В.Я. е декларирал доходи в приложение №3 „Доходи
от друга стопанска дейност“ - доходи от възнаграждения по извънтрудови
правоотношения и доходи от упражняване на свободна професия. Като основание за
получените от Я. доходи се сочат граждански договор №1 от 01.01.2012г. и граждански
договор №7 от 02.01.2013г. Съгласно тези договори /л.89 и л.100 по делото/,
„Венди-101“ ООД, в качеството на възложител, е възложило на В.Я., в качеството
на изпълнител, да предоставя консултации и поддържа офис и електронна техника,
компютърни програми и уебсайт, обработка база данни, документално обслужване на
клиенти и други подобни дейност, при осигурени от дружеството - възложител
търговска и сервизна база и необходимото собствено оборудване и стоки за
изпълнение на дейностите. Посочено е в договорите, че възложителят изплаща
периодично на изпълнителя възнаграждение, определено съобразно изработеното
чрез допълнително уговорени проценти или условия за всяка дейност.
С оглед на фактическите установявания по
делото е безспорно, че жалбоподателят В.Я. е получавал доходи във връзка с
изпълнение на задължения, произтичащи от сключените граждански договори между
него и „Венди-101“ ООД. Безспорен е и размера на получаваните възнаграждения,
които впоследствие Я. е декларирал в подадените от него декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и че тези доходи са получени от упражнявана от лицето трудова
дейност при „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък по извънтрудови правоотношения.
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от ДОО социални рискове /чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО/. Следователно осигурителните правоотношения са производни – тяхното възникване, съществуване, съдържание и прекратяването им зависи изцяло от възникването, респ. съществуването и прекратяването на първичното правоотношение, по което първично правоотношение се упражнява трудовата дейност по смисъла, вложен в чл. 10 от КСО. От своя страна вида и характера на първичното правоотношение, респ. на упражняваната трудова дейност, определят и вида на осигуряването, кръга на покритите социални рисове, съотв. осигурителните права, които лицата ползват. В случая основния административно-правен спор /налице ли е било законово основание за провеждане на осигуряването на В.Я. за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия и съотв. налице ли е основание подадената за В.Я. осигурителна информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО като самоосигуряващо се лице за същия период, да бъде заличена/, се свързва с вида и характера на първичното отношение, по което е осъществявана трудова дейност от жалбоподателя за периода, обхванат от задължителните предписания. Органите на НОИ /както в Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., издадени старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ – Стара Загора, така и в потвърждаващото задължителните предписания Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора/, са приели, че през периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. В.Я. не е осъществявал трудова дейност като лице, упражняващо свободна професия – консултант и съответно няма доходи от тази си дейност, при формиран извод за липса на законово основание за осигуряването на В.Я. като самоосигуряващо се лице, а осигуряването е следвало да бъде провеждано по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за положения от Я. труд по трудово правоотношение във „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък. Така приетото от фактическа страна и направените правни изводи, се основават на влязъл в сила Ревизионен акт №********* от 25.08.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив /л. 47 и сл./, с който РА по отношение на „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък са установени по основание и по размер задължения за задължителни осигурителни и здравноосигурителни вноски, както и за данък по реда на ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2012г. до м. май 2013г., отнасящи се за седем наети лица, между които и В.Я.. Сочи се, че в хода на проведеното данъчно-ревизионно производство, по безспорен начин било установено и доказано, че за тези лица, чрез сключването на договори за работа без трудово правоотношение /граждански договори/, се прикривали реално съществуващи трудови правоотношения т. е. били налице прикрити трудови правоотношения и в този смисъл всички наети лица, в т. ч и В.Я., подлежали на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Съдът не отрича, че при упражняване на законово възложената компетентност за установяване на задължения за данъци и осигурителни вноски на физически и юридически лица, в рамките на съответното производство по реда на ДОПК и за целите на това производство, органите на приходната администрация могат да третират възникнали правоотношения с оглед на техния действителен правен характер. В контекста на конкретния случай това означава, че в правомощията на ревизиращите органи е било да извършат преценка относно правната природа на правоотношенията, въз основа на които лицата са осъществявали трудова дейност за „Венди – 101“ ООД, вкл. да констатират привидност на сключените граждански договори, с които съответно се прикриват фактически трудови правоотношения. Тези си правомощия органите по приходите реализират в рамките на образувано и провеждано ревизионно производство реда на ДОПК за целите на съответно облагане – данъчно или осигурително. В този смисъл извършваната от ревизиращите органи преценката какви са действителните правоотношения - гражданскоправни или трудовоправни, има значение единствено за упражняване на законово възложените им функции по установяване по основание и размер на задълженията за данъци и осигурителни вноски на ревизираното лице. Действително, по аргумент от чл.108 от ДОПК, ревизионните актове са констативни административни актове, но с тях се установяват само правни задължения /данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски/. Следователно установителното действие на влязъл в сила ревизионен акт не може да надхвърля установените с РА по основание и по размер задължения и отговорности т.е не обхваща обуславящите неговото издаване фактически и правни установявания. Независимо, че мотивите за издаването на ревизионния акт, по аргумент от чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК, представляват необходимо присъщата част от съдържанието на писмения документ, който обективира волеизявлението по чл.118 от ДОПК, обективираните в тези мотиви фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи, не се ползват със стабилитета на влезлия в сила ревизионен акт. В този смисъл приетото за установено от органите на приходната администрация в хода на проведеното данъчно-ревизионно производство при извършвана ревизия на „Венди – 101“ ООД, че за периода от 01.01.2012г. до м. май 2013г. седем наети лица, между които и В.Я., чрез сключването на договори за работа без трудово правоотношение /граждански договори/ с „Венди – 101“ ООД, се прикривали реално съществуващи трудови правоотношения т. е налице са били прикрити трудови правоотношения и съотв. определянето от ревизиращите органи на възникналите правоотношения като трудови отношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, има значение единствено за целите на данъчното и осигурително облагане на ревизираното лице и за установените с влезлия в сила ревизионен акт задължения за данъци и осигурителни вноски по отношение „Венди – 101“ ООД. Противно на приетото с обжалваното Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, нито с влезлия в сила Ревизионен акт №********* от 25.08.2014г. на органите по приходите при ТД на НАП – Пловдив, нито с потвърждаващите РА решения на АС – Пловдив и ВАС, се установява със задължителна сила, респ. със СПН по отношение на жалбоподателя В.Я., че получените от него доходи за осъществявана трудова дейност за „Венди – 101“ ООД са от прикрити трудови правоотношения т.е че са трудови доходи по трудово правоотношение и съотв. че за В.Я. липсва основание за провежданото осигуряване като самоосигуряващо се лице. Стабилитета на влезлия в сила РА, респ. СПН на съдебните решения, не се разпростират извън правната сфера на „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък и в този смисъл не обвързват изпълнителите по гражданските договори, които граждански договори за целите на данъчното и осигурително облагане на ревизираното дружество са определени като прикрити трудови договори. С оглед на което неправилно и необосновано решаващият административен орган е приел, че с влезлия в сила Ревизионен акт №********* от 25.08.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, издаден в резултат на извършена ревизия на „Венди – 101“ ООД, се установява с обвързваща В.Я. сила, че през периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. Я. не е осъществявал трудова дейност като лице, упражняващо свободна професия – консултант и съответно няма доходи от тази си дейност, а полаганият труд е бил по прикрито със сключени граждански договори трудово правоотношение.
Безспорно в правомощията на контролните органи на НОИ при осъществяване на контрола по чл.107 и сл. от КСО, е да извършват проверка и преценка на относимите за осигурителния статус на осигурените лица факти и обстоятелства, вкл. на вида и характера на правоотношението, въз основа на което лицето осъществява трудова дейност. В тяхната компетентност е и да констатират действително съществуващи трудови правоотношения и да прилагат произтичащите от това правни последици за осигурителното правоотношение, вкл. чрез задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване. Но в случая, в хода на осъществения контрол и извършената проверка по разходите на ДОО на В.Т.Я., от страна на контролните органи на НОИ не са извършвани каквито и да е било установявания относно констатирани нарушения на чл.1, ал.2 от КТ при предоставянето на работна сила от В.Я. за „Венди – 101“ ООД – нито в съставения, в резултат на извършената проверка Констативен протокол № КП-5-23-00981435 от 20.08.2021г., нито в издадените Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., нито в потвърждаващото ги Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, са изложени фактически констатации въз основа на извършена от контролните органи на НОИ в рамките и за целите на образуваното производство по чл.107 и сл. от КСО преценка относно правната природа на правоотношението, въз основа на които В.Я. е осъществявал трудова дейност за „Венди – 101“ ООД, още по-малко са мотивирали констатация за привидност на сключените граждански договори, с които фактически се прикриват трудови правоотношения. Няма данни за проведена процедура по чл. 405а от КТ и за издадено постановление от контролните органи на инспекцията по труда, с които сключените граждански договори между „Венди-101“ ООД, гр. Казанлък и В.Я. да са обявени за трудови. За приетото наличие на трудово правоотношение между „Венди-101“ ООД и В.Я., като основание за провеждане на осигуряването на Я. по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, органите на НОИ са се позовали единствено на установеното съществуване на прикрито трудово правоотношение с издадения от органи по приходите на „Венди – 101“ ООД Ревизионен акт №********* от 25.08.2014г. Такова установително действие обаче посоченият ревизионен акт няма по отношение на жалбоподателя В.Я.. А по изложените по-горе съображения и доколкото стабилитетът на ревизионния акт не се разпростира и върху съдържащите се в него мотиви, обективираните в мотивите на РА фактически и правни изводи и приетото за съществуващо трудово правоотношение по см. на чл.1, ал.2 от КТ, са от значение единствено за целите на данъчното и осигурително облагане на ревизираното дружество, без да обвързват по никакъв начин В.Я. със задължение за заличаване на подадените от него данни като самоосигуряващо се лице. Липсата на направени от контролните органи на
НОИ в образуваното производство по реда на чл.107 и сл. от КСО фактически
установявания относно правната природа на правоотношението, въз основа на което
В.Я. е осъществявал трудова дейност за „Венди – 101“ ООД и съотв. липсата на извършена
от тях преценка и мотивирани фактически и правни изводи че със сключените
граждански договори се прикрива фактическо трудово правоотношение, обуславят
фактическата, правна и доказателствена необоснованост на приетото от органите
на НОИ, че Вл. Я. не е осъществявал трудова дейност като лице, упражняващо
свободна професия – консултант и че липсва законово основание за осигуряването
му като самоосигуряващо се лице.
На следващо място Задължителните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО представляват по своята правна природа задължителни указания за изпълнение на възникнали правни задължения, непосредствено свързани със спазване на осигурителното законодателство. В случая потвърдените с Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г. на старши инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ - Стара Загора, се сочат издадени за отстраняване на констатираните несъответствия в осигурителния статус на В.Я., чрез заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. 1 с посочен код на вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г., след като осигуряването му се провежда по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за положения труд във „Венди – 101“ ООД, гр. Казанлък. На първо място следва да се отбележи, че както към момента на издаване на задължителните предписания, към датата на постановяване на обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, така и до приключване на съдебното дирене по делото, липсват каквито и да е било данни за „провеждано осигуряване по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за положения от В.Я. труд във „Венди – 101“ ООД“. Тъкмо обратното – от приложената кореспонденция, водена от жалбоподателя с органите на НОИ и с органите на приходната администрация, както и от представените от ТП на НОИ – Стара Загора справки от РОЛ и информация от ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, еднозначно се установява, че в Регистъра на осигурените лица липсват данни за провеждано осигуряване на В.Я. по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за положен труд във „Венди – 101“ ООД“ за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г. На следващо място не е ясно как дадените задължителни предписания /за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. 1 с посочен код на вид осигурен 12-самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г./, биха довели до коректно отразяване в РОЛ на информацията за вида на осигуряването и сътв. до отстраняване на несъответствията в осигурителния статус на лицето чрез въвеждане на вярна и коректна информация. Очевидно целеният от органите на НОИ и посочен в обжалваното решение резултат, би могъл да бъде постигнат само ако осигурителят „Венди -101“ ООД, при прилагането на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, подаде данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО относно осигурителния доход, осигурителните вноски и дните на осигуряване на В.Я.. Заличаването на данните в РОЛ за осигуряването на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице преди подаването по съответния ред от страна на осигурителя „Венди – 101“ ООД на изискуемите се данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за провеждано осигуряване на В.Я. по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за положен труд по трудово правоотношение във „Венди – 101“ ООД, би имало като последица лишаването на Я. от осигурителен стаж за периода от 01.01.2012 г. до 17.05.2013г. и съответно лишаването му от следващите се от признаването на този стаж осигурителни права, което според съда е непропорционално и неоправдано от гл. т целта на закона. Това е така, доколкото както беше посочено, в основата за осигуряването на лицата /чл.10, ал.1 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО/, е упражняването на трудова дейност. В случая органите на НОИ не оспорват факта на упражнявана трудова дейност от В.Я. в периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г., като основание за осигуряването, като считат, че осигуряването на лицето за този период следва да бъде провеждано по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО /като лице, полагащо труд по трудово правоотношение/, а не като упражняващо свободна професия самоосигуряващо се лице. При това положение не е ясно как с разпореденото по дадените задължителни предписания на В.Я., ще бъде постигната целената коректност на подадените в РОЛ данни за лицето, а именно за провеждано осигуряване на Я. по чл.4, ал.1, т.1 от КСО. В този смисъл доколкото целеният правен резултат – коректност на данните в РОЛ във връзка с провеждано осигуряване на В.Я. по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за периода от 01.01.2012 г. до 17.05.2013г. за положен труд по трудово правоотношение във „Венди – 101“ ООД, не може да бъде постигната с изпълнението на дадените на жалбоподателя задължителни предписания, тези предписания, респ. тяхното изпълнение, без съмнение биха засегнали права и законни интереси В.Я. в по-голяма степен от необходимото за целта, за която са издадени, в нарушение на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Следва да се отбележи и че нееднократно, включително в производството по настоящото дело, Я. е декларирал готовност да предприеме действия по заличаване на подадените данни за осигуряване като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2012г. до 17.05.2013г., след като бъдат подадени в РОЛ данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за осигуряването му по чл.4, ал.1, т.1 от КСО за същия период. Всъщност именно при такова процедиране - подаване на Декларация обр.1 от осигурителя и последващо заличаване на подадените от жалбоподателя данни за осигуряването му като самоосигуряващо се лице, би довело до отстраняване на несъответствията в осигурителния статус на В.Я..
Под това първично правоотношение се реализира трудова дейност без
да има значение правноорганизационната форма — всяка една допустима законово трудова
дейност.
Под това първично правоотношение се реализира трудова дейност без
да има значение правноорганизационната форма — всяка една допустима законово трудова
дейност.
Под това първично правоотношение се реализира трудова дейност без
да има значение правноорганизационната форма — всяка една допустима законово трудова
дейнос
По изложените
съображения съдът приема, че Решение №1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора
на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърдените с него Задължителни предписания
№ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., издадени старши инспектор по осигуряването в
сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ - Стара Загора, като постановени при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да
бъдат отменени, като незаконосъобразни.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Т.Я., ЕГН **********,***, Решение
№1040-23-78 от 14.09.2021г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Стара Загора и потвърдените с решението
Задължителни предписания №ЗД-1-23-00981448 от 20.08.2021г., издадени старши
инспектор по осигуряването в сектор КР на ДОО, отдел КПК при ТП на НОИ - Стара
Загора, като незаконосъобразни.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: