Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 26.01.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД , III-ти въззивен наказателен състав на двадесет
и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
КАЛОЯН ГЕРГОВ
Секретар: Александра Сергева
като
разгледа докладваното от съдията ГЕРГОВ
ВНЧХД
№ 995
по описа за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 152/27.09.2018 г., постановена по НЧХД №
3234/2017г.,VI-ти н.с.
на П.ски районен съд е признал подсъдимата
Д.Н.Т.,родена на ***г***, българин, български гражданин,със средно образование,
неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН ********** за виновна
в това, че на 06.09.2016г в гр.П., ул.“*****“ **/** се заканила на Л.Г.А. с
престъпление против нейната личност, а именно, че ще я „вкара в гроба”, и така
„ще я нареди, че да я возят в инвалидна количка” и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание
чл.144, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на четири месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с тригодишен
изпитателен срок.
Със същият съдебен акт РС-П. признал подсъдимата Д.Т. за виновна и в това, че по същото време и място казала
нещо унизително за честта и достойнството на Л.Г.А., в нейно присъствие, а
именно - „уличница, бездомница и долна курва”, поради което и на основание
чл.146, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на наказание глоба в размер на 1000 лв.
като на основание чл.304 от НПК я
оправдал по повдигнатото `и обвинение по чл.147, ал.1 от НК
за това,че
по същото време и място и на
07.09.2016г. чрез сигнал вх.№4-24/27.09.2016г до НЕЛК - гр.София да е
разгласила позорно обстоятелство за Л.Г.А., а именно, че здравословното
състояние на Г. не отговаря на тежката диагноза описана в експертното решение
на ТЕЛК за инвалидност.
Първоинстанционният съд определил на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата Д.Н.Т. едно общо
най-тежко наказание от четири месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението му с тригодишен изпитателен срок като
присъединил на основание чл.23, ал.3 от НК към него наказанието глоба в полза
на държавата в размер на 1000 лв., осъдил Т. да заплати на основание чл.45
вр.чл.52 от ЗЗД на тъжителката Л.Г.А. сумата от
1500 лв., от които 750 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на нанесените обиди и 750 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди за отправените закани, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането – 06.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 3000 лв. отхвърлил иска като неоснователен като се произнесъл и
по направените деловодни разноски - държавна такса съобразно уважения размер на
гражданския иск в размер на 120 лв.,
220 лв.
разноски по назначената геодезическа експертиза,
които присъдил да се заплатят по сметка на П.ски районен съд.
В
допълнение РС-П. осъдил подсъдимата да заплати деловодните разноски направени
от тъжителя за повереник в размер на 400 лв. и отхвърлил предявения срещу него граждански
иск за заплащане на сумата 1500 лв., представляваща размера на причинените
неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на повдигнатото обвинение
по чл.147, ал.1 от НК, като неоснователен и недоказан.
Срещу
така постановената присъда е подадена бланкетна въззивна жалба от адв.Ж.Н. от ПлАК,в която се
релевират всички възможни оплаквания за неправилност на първоинстанционната
присъда.Твърди се,че РС-П. не е изследвал относимите по делото
обстоятелства,подлагайки ги на внимателен анализ поотделно и в съвкупност,а
обвинението е недоказано по несъмнен начин,с което практически се претендира
нарушение на разпоредбите на чл.14,чл.107 и чл.303,ал.2 от НПК.Акцентира се
общо върху гласни доказателства,събрани при разпита на незаинтересовани
свидетели,които установяват според защитника невинността на въззивния
жалбоподател,както и липсата на мотив за извършване на вменените деяния от
негова страна като се претендира неговото оправдаване и присъждане на
направените деловодни разноски.
Непосредствено
преди въззивното заседание по делото е депозирано допълнително писмено
изложение по чл.320,ал.4 от НПК,в което пунктуално е аргументирана от защитника
на въззивния жалбоподател неправилността и необосноваността на атакуваната
присъда,по които аргументи ОС-П. ще се произнесе по-долу в мотивите си,за да
избегне преповтарянето на доводите като групира същите съобразно тяхната насоченост,за
да даде своя отговор по тях.Допълнително са представени във връзка с депозираното
изложение и писмени доказателства касаещи здравословното състояние на жалбоподателя.
Пред
П.ски ОС въззивния жалбоподател Д.Т. и защитника `и се явяват лично като
поддържат молбата си за приобщаване на представените писмени доказателства,не
отправят искане за събиране на други в рамките на откритото пред тази инстанция
съдебно следствие, включително и се въздържат от ангажиране на обяснения с
оглед принципната позиция,която са възприели още пред първостепенния съд. Адвокат
Н. намира,че липсва мотив за извършване на деянията,а показанията на
свидетелите Р.З.,С.В. и Ю.А. установяват невинността на подзащитната му,която
се уличава единствено от показанията на свидетеля К.,който намира,че е в близки
отношения с тъжителката. В заключение претендира постановяване на оправдателен
съдебен акт и присъждане на направените деловодни разноски.
Въззивният
жалбоподател поддържа становището на защитника си и моли съда за своето
оправдаване.
Ответникът
по въззивната жалба – Л.Г.А. редовно призована не се явява и не взема лично
отношение по жалбата.
Повереникът
`и – адв.А.К. *** моли съда да потвърди атакуваната присъда като правилна и
законосъобразна и се присъдят направените пред тази инстанция разноски от доверителката
`и.Намира,че РС-П. е изградил вътрешното си убеждение върху внимателно
изследване на събраните по делото доказателства като ги е съпоставил поотделно
и в съвкупност и е разкрил действителното им съдържание,с което е дал
аргументиран отговор на въпросите,които са било поставени пред него.Доводите на
защитника обективирани в пространното допълнително изложение определя като
емоционална оценка на фактите и личността на подсъдимата като намира,че същия е
акцентирал върху отделни фрагменти от мотивите, изваждайки ги от смисловия им
контекст.Повереникът подчертава,че първоинстанционния съд правилно е изградил
съдебния си акт въз основа на показанията на свидетелите М. К. и Й. А.,като е
намерил допълнителна опора на своите фактически изводи в гласните доказателства
събрани при разпита на свидетелите И.И. и Д.Л.,както и в заключението по
изготвената по делото геодезическа експертиза,която е опровергала гласните
доказателства,които защитата на подсъдимата е събрала в подкрепа на защитната
си теза и които противно на твърденията за декларативното им изключване от
доказателствената маса са били предмет на задълбочена оценка от РС-П..
П.ският
окръжен съд, като се запозна със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обжалвания съдебен акт, изложението по жалбата и допълнителното
изложение и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.319 от НПК, отговаря /с допълнителното изложение/ на изискванията на
чл.320 от с.н.а., поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
За
да постанови атакуваната присъда първоинстанцион-ният съд е извършил анализ на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства като е приел за
установено следното от фактическа страна:
Тъжителката Л.Г.А. и подсъдимата Д.Н.Т. ***, като първата
обитавала имот с идентификатор 1337, а втората - имот с идентификатор 1336,съгласно скица на
поземлен имот №1536671-22.01.2018г. на АГКК - гр.П..
Л.А. заедно със свидетелката Й. П. А.,нейна майка, живели в къща
– близнак в посочения поземлен имот с административен адрес - ул.“*****“ **а,
като в имота била изградена и пристройка, северно от жилищната сграда и стопанска
постройка.
Подсъдимата Т. живеела на съпружески начала със
свидетеля Ю.М.А. в къща – близнак на ул.“*****“ **, като в имота била построена
и стопанска постройка, северно от жилищната сграда на западната граница.
Л.Г.А. била инвалидизирана с ЕР №1951/04.06.2013г. на
ТЕЛК за общи заболявания, ІІ-ри състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр.П.
с 100 % т.н.р. с чужда помощ с пожизнен срок на определения процент т.н.р., с
диагноза :“Последици от мозъчносъдова болест, АХ 3 степен, състояние след
исхимичен инсулт в БЛСМА, тежка десностранна спастична хемипареза, плегия за
ръката с предилекционни контрактури, сензомоторна афазия“. В експертното
решение било отразено още, че състоянието е дефинитивно.
През месец май, 2016г. било
извършено трасиране от геодезист по кадастралната граница на имотите на
частната тъжителката и подсъдимата, след депозиране на нарочно заявление до Община-П., въз основа на което тъжителката изградила лека прозирна телена ограда.
Последното влошило отношенията между тъжителката от една страна и подсъдимата и
житейския `и спътник от друга като последните са настроили негативно към А..
В ранния следобед на 06.09.2016г. тъжителката
седяла на пейка в двора на къщата си заедно със
свидетелите М. К. и Й. А.. Споделила им намерението си да се поразходи
по пътеката и щом достигнала до ъгъла на къщата Д.Т.,която се намирал в съседния
имот крещейки я нарекла „уличница“ и „бездомница“.Свидетелят К. възприел
виковете на Т.,притичал и `и казал да преустанови отправянето на
обиди.Последното озлобило подсъдимата,която нарекла тъжителката - „уличница“ и
„долна курва”, а нейната майка – свидетелката Й. А.: „дърта курва”.Заявила на
тъжителката,че симулира заболяването си като по този начин, получавайки
инвалидна пенсия, източва НОИ като и заявила, че „ще я вкара в гроба”,а също и „така ще я нареди, че да я возят в инвалидна
количка”.Казала на К.,че била приготвила „две инвалидни колички, едната да вози
тъжителката А., а в другата майка й – дъртата курва”.Произнесените от
подсъдимата закани и агресивното `и поведение притеснили силно болната Л.А.,която
изпитала силна обида и унижение от описаното поведение и в нея се формирал
основателни опасения за възможността от осъществяване на заканите на Т. за
саморазправа. Почувствала се зле,получила силно главоболие и загуба на
равновесие като благодарение на подкрепата на свидетеля К. се прибрала у дома
си.
На 07.09.2016г. подсъдимата
депозирала сигнал вх.№С-24/07.09.2016г. до НЕЛК - гр.София, в който заявила, че
моментното здравословно състояние на тъжителката не отговаря на тежката
диагноза посочена в решението на ТЕЛК, и поискала да бъде извършено повторното
`и освидетелстване.
На 07.09.2016г. тъжителката Л.А.
депозирала жалба №177200-9219/07.09.2016г. до I-во РУ при ОД на МВР-П., в която описала поведението на
подсъдимата Д.Т. на 06.09.2016г. относно отправените обиди и извършеното
заплашване, и поискала органите на МВР да я предупредят да не се занимава с нея
и ако има претенции да ги отнася към компетентните органи.
С писмо рег.№177200-9340/10.09.2016г.
Началника на I-во РУ при
МВР-П. уведомил Л.А., че по повод нейна жалба е заведена преписка под
вх.№177200-9219/16г. като подсъдимата Д.Т. е предупредена на основание чл.65 от ЗМВР, да не се заканва с престъпление против личността на тъжителката,да не и отправя
обиди и заплахи, и всички спорни въпроси да решава по законоустановения ред.
С писмо изх.№І-3003/21.09.2016г.
Директорът на НЕЛК уведомил РЗИ – П. и подсъдимата Д.Т., че по повод постъпИ.
сигнал от последната, обективиращ съмнение за неправомерно придобиване на висок
процент трайно намалена работоспособност от страна на тъжителката Л.А. липсва
правна възможност НЕЛК да вземе становище или образува производство по сигнала.
Със Заповед №РД-10-137/04.10.2016г.
Директорът на РЗИ-П. разпоредил комисия на ТЕЛК ІІ-ри състав при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски” гр.П. да извърши проверка по повод сигнал от подсъдимата Д.Т.,а
председателя на същата уведомил с писмо изх.№13/19.10.16г. Л.А., че освидетелстването
е пожизнено,а Решение №1951/04.06.2013г. е дефинитивно.
Тази фактическа обстановка коректно
е изведена от ценените от съда показанията на свидетелите М. К.,И. И.,Д. Л. и Й. А.,заключението по изготвената от вещото
лице М.Ч. съдебно-геодезическа експертиза и останалите приобщени по делото
доказателства - писмени доказателства - скица на поземлен имот
№15-36671/22.01.2018г. на Служба по Геодезия, картография и кадастър – гр.П.,
сигнал вх.№С-24/07.09.2016г. до НЕЛК гр.София, жалба №177200-9219/07.09.2016г.
до 01 РУ при ОД на МВР-П., писмо рег.№177200-9340/10.09.2016г. на Началника на
01 РУ при МВР-П. писмо изх.№І-3003/21.09.2016г. Директорът на НЕЛК, Заповед
№РД-10-137/04.10.2016г. на Директора на РЗИ-П., писмо изх.№13/19.10.2016г. на Председателя
на ТЕЛК ІІ състав, експертно решение №1951/04.06.2013г. на ТЕЛК за общи
заболявания – ІІ състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД гр.П..
Въззивната инстанция счита,че РС-П.
е изпълнил в пълен обем задълженията си да анализира относимите доказателствени
средства при съобразяване на изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК,с което е
осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните.
Проведеното пълноценно съдебно следствие, въпреки процесуалното поведение на
подсъдимата, насочено към въздържане от ангажиране на лични гласни
доказателства, са довели до формирането на доказателствена съвкупност,
достатъчна за направата на съответните фактически и правни изводи без да се
набелязват съществени процесуални нарушения,които да са довели до накърняване
на правата на страните и да обуславят връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.Фактическите положения по делото се подкрепят от събраните по делото
доказателства като РС-П. е посочил какви обстоятелства е установил,въз основа
на какви доказателствени материали и какви са съображенията за взетото от него
решение.Първоинстанционният съд е изложил в достатъчен обем и дълбочина съображенията
си защо цени показанията на свидетелите М.К.,Й.А., Д.Л. и е възприел съответния
вариант от заключението на вещото лице инж.Червенков по назначената съдебна
експертиза и защо е отказал да кредитира показанията на свидетелите Ю.А.,Р.З. и
С.В. не само в съпоставка с останалите доказателства,но и от гледна точка на
тяхната вътрешна издържаност и логичност.Несъгласието на въззивния жалбоподател
с направените от първата инстанция фактически констатации не прави изводите на
съда хипотетични щом той се е позовал на действителния смисъл на
доказателствата,а базирането на показанията на свидетелката Й.А. /майка на
тъжителката/ и М.К. /нейн близък/ е основано на цялостната оценка на
доказателствения материал – т.е. съдът е проявил необходимата критичност,с
което е спазил формалните правила за изграждане на вътрешното му убеждение.
При
правилно установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд точно е
приложил материалния закон като е приел,че с деянието си подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.144,ал.1 от НК.Инкриминираните изрази са обективирали закана за посегателство върху
телесната неприкосновеност на тъжителката,която в предвид състоянието си я е
възприела като напълно реалистична и поради това е формирала основателен страх
за нейното осъществяване.От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина пряк умисъл като въззивния жалбоподател е съзнавал общественоопасния
характер на деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици,които е
целял.
Законосъобразно
районният съд е стигнал и до извода,че Д.Т. е осъществила и състава на
чл.146,ал.1 от НК използвайки унизителните за тъжителката изрази „уличница”, ”бездомница”
и „долна курва”.Отрицателната оценка,които същите дават на личността на Л.А.
правилно е приета от първата инстанция,че е в колизия с общоприетите норми на
човешко поведение и общуване и имат обидно съдържание,което лично е била
възприето от тъжителката.
П.ски
окръжен съд намира,че не са допуснати нарушения в процеса на индивидуализация
на наложените наказания.Изтъкнатите доводи относно смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства се споделят от въззивния съд,поради което не следва да се
възпроизвеждат в настоящето изложение с корекцията,че не са налице
процесуалните измерения,които практиката изисква,за да може да се окачестви
поведението на подсъдимата като добро –
то не е насочено към установяване на обективната истина,а към установяването
единствено на такава фактология,която е благоприятна с оглед процесуалния и
статут.Определянето на наказание различно от лишаване от свобода не би
постигнало целите уредени в чл.36 от НК при отчитане на интензитета на
осъществяване на престъпното намерение от страна на Д.Т..Възприемането на
института на условното осъждане и установяването на минималния уреден в
закона изпитателен срок осигурява
необходимата справедливост, така щото санкцията да бъде адаптирана към
личността на подсъдимата,а същата да не бъде подложена на неоправдана
репресия.При определянето на санкцията за престъплението по чл.146,ал.1 от НК
съдът е наложил наказание глоба в минимален размер като се е съобразил с
липсата на доказателства за по-високо имотно състояние и доходи у Д.Т. като
същевременно е счел,че именно с оглед
балансиране на наказателната репресия не следва да наложи и по-лекото наказание
обществено порицание.Законосъобразно съдът е определи едно общо най-тежко
наказание като е отложил неговото изтърпяване и е присъединил към него
наказанието глоба при условията на чл.23,ал.1 и 3 от НК като тук параметрите установени
от първата инстанция се възприемат от въззивиня съд,който не счита че следва да
ги преповтаря,както и да излага доводи
за неприложимостта на чл.78а от НК.
Размерът
на присъдените обезщетения за горните деяния е в справедлив размер като съдът е оценил всички
обстоятелства,които имат значение за репариране на причинените неимуществени
вреди.Правилно РС-П. се е произнесъл и по направените от частния тъжител
разноски,както и съдебно-деловодни такива от първата инстанция като присъждането
на законната лихва върху присъденото обезщетение от 6.09.2018г.,а не от момента
на увреждането както е посочено /6.09.16г./ е в резултат на техническа,грешка
която обаче не може да се коригира.
По
отношение на оправдателната част от присъдата за деянието по чл.147,ал.1 от НК
и отхвърлянето на съотносимия гражданския иск е безпредметно излагането на
мотиви,но следва да се посочи,че дори и да се приеме приетото от първата
инстанция упражняване на правото по чл.45 от Конституцията от страна на Д.Т. в
сигнала и до НЕЛК,не така стои въпроса с изявлението /а и има такова обвинение
с тъжбата/ и на 6.09.2016г. пред Л.А.
и свидетелите Й.А. и М.К.,с което същата дефинирала тъжителката като
лице,симулиращо тежко заболяване и неоправдано издържащо се от осигурителни
плащания във връзка със същото.
По
доводите в допълнителното изложение към
въззивната жалба съдът намира за необходимо да отговори следното.
Обстоятелството
заявено в пункт 1,че подсъдимата е жена на възраст и с редица заболявания,кореспондират
с представените в допълнението към въззивната жалба ЕР № 676/17.03.2004г. на
ТЕЛК за общи заболявания и два броя епикризи от Отделение по лъчелечение при
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – П.,които удостоверяват обичайни за възрастта и предходната
`и професионална ангажираност /“домакин-стол“,бел.с.д./ заболявания.Срочният
характер на експертното решение принципно не препятства извода,че заболяванията
са налице и към настоящия момент въпреки,че актуалните епикризи не
удостоверяват нещо различно от остеоартроза и болков синдром в лявата колянна
става.Съдът намира,че представените доказателства - обратно на твърденията на
защитата - не установяват,че подсъдимата е трудово ангажирана и към момента на
съдебния процес, а още по-малко пък могат да се възприемат предложените доводи
в тази насока за благост на характера и неконфликтност на личността
`и.Обстоятелството,че съдът не е изследвал по свой почин житейската и
професионална среда на подсъдимата не компрометира служебното начало особено при
отчитане на характера на тези сведения и липсата на нарочно искане от страна на
субектите поддържащи обвинението и защитата – виж чл.107,ал.2 от НПК.В нито
един момент защитата на Д.Т. не е отправила искане за попълване на делото с
доказателства в тази насока,респективно да е представила такива,които да са
били отхвърлени от първоинстанционния съд.
Доводите
в пункт 2 и 3 за липса на мотив,който да обуслови приписаното на подсъдимата
поведение и отсъствието на доказателствена основа,на която база РС-П. да е
могъл да направи този извод са несъстоятелни. Действително всяко умишлено
деяние има мотив и той в конкретния случай убедително може да бъде изведен от
показанията на св.М. К. К. : “…във връзка с една ограда,която поставихме там по
граница подавайки документи и получавайки разрешение от общината и от тогава
започнаха влошени отношения между тях…“,л.43 от НЧХД № 3234/17г. на РС-П. /за
краткост сочено по-долу като делото,бел.с.д./.Защитата не е ангажирала
доказателства за лична,обществена и прочее ангажираност на Д.Т.,а и направата
на извод,че персоналитета и не предполага такъв тип поведение е хипотетичен и
откъснат от доказателствената съвкупност по делото.
Аргументите
в пункт 4,5 и 6 не се споделят от въззивния съд.Изпитаният от тъжителката страх
от осъществяване на заканите за саморазправа, отправени от подсъдимата, се установява от състоянието `и след
инцидента,което свидетелите К. и Й. А. описват при разпитите си,както и от
показанията на св.И. И.,който описва състоянието `и няколко дни след процесните
събития – „уплашена и притеснена“,л.43 гръб от делото.Районният съд не може да
бъде упрекнат,че не си е изградил непосредствени визуални впечатления относно
личността на тъжителката – външен вид,физическо и здравословно състояние,т.к.
законът не го задължава да ги придобие в такъв формат на първо место,а на
следващо няма и изискване тъжителя да се явява в с.з.,за да поддържа
обвинението си – същия практически не може и да ангажира гласни доказателства,с
които да обогати доказателствената съвкупност в тази насока.Впрочем тя съдържа
изискуемите за направата на необходимите изводи според вътрешното убеждение на
контролираната инстанция – видно от мотивите
съдът е отчел факта на инвалидизацията на Л.А.,пожизнения характер на
това състояние и необходимата за обслужването `и външна помощ. Оправдаването на
Д.Т. за деянието по чл.147 от НК е не щото РС-П. е имал съмнения в правилността
на констатациите на съответния ТЕЛК,а понеже е приел,че с подаването на сигнал
до НЕЛК подсъдимата е упражнила конституционното си право по чл.45 от Конституцията на Република България.Опитът да бъде извлечен претендирания от
защитата извод почива обаче на превратен анализ на мотивите на първата
инстанция и като такъв същия не може да бъде споделен от въззивния съд.
Защитникът
е приел в пункт 7 и 8 от допълнителното изложение,че РС е игнорирал липса на доказателства
в подкрепа на извода си,че Т. е била в такова психично състояние,което е
правило вероятно бързото вземане на решение за осъществяване на намерението `и
да извърши телесно посегателство срещу тъжителката с оглед изискуемите от
съдебната практика условия за съставомерност на деянието по чл.144,ал.1 от НК
като е определил и като логически неиздържан извода му,че влошените
междусъседски отношения е възможно да са повишили прага и на търпимост като е
противопоставил в тази насока нейната инвалидизация. РС действително неправилно
е посочил /л.8 от мотивите/,че подсъдимата е упражнила освен словесна и
физическа агресия срещу тъжителката – такива данни по делото не се установяват
и тук се налага корекция,но той ясно е посочил,че състоянието на подсъдимата,която
е манифестирала по изразителен начин своята неприязън към пострадалата,
посредством употребените изрази, и начина по който е сторила това са достатъчни
за изграждането на този извод.Обстоятелството,че между А. и Т. е имало влошени
междусъседски отношения правилно е отчетено от съда,който обаче е изследвал и въпроса
как действията на подсъдимата в конкретната ситуация са се отразили върху
пострадалата,която бидейки уязвима с оглед изпитваното от нея физическо
страдание - същото е удостоверено със съответния официален документ,бел.с.д. -
е изживяла реален страх, опасявайки се от възможността заканите на подсъдимата
да бъдат осъществени.РС е оценил „виковете“ и „крещенето“ на Д.Т. като
поведенчески прояви, обективиращи намерението и да извърши посегателство върху
телесната неприкосновеност на Л.А. и в
този аспект не е налице претендираната в пункт 9 и 10 неконкретност в мотивите
на първата инстанция.Не могат да се приемат и доводите на защитата,че израза
„вкарване в гроба“ следва да обоснове квалифициране на деянието на Д.Т. по
чл.144,ал.3 от НК,което представлява престъпление от общ характер – изолирането
на същия от общия контекст е не само неприемливо,но и така практически се влага
съдържание различно от действително вложеното.От друга страна опитите да се
насочи разследването в тази насока от първостепенния съд - виж НЧХД №
3798/2017г. по описа на РС–П.,където предходния докладчик /не става ясно защо той не е определен за такъв и по
настоящето дело,бел.с.с./ практически е лишил тъжителя от достъп до правосъдие
и произнасяне поне по останалите предявени от него обвинения,а те несъмнено са
от частен характер - вече са били отклонени от прокуратурата.
Оплакването
за бланкетност на изводите на първоинстанционния съд досежно субективната
страна на деянието по чл.144,ал.1 от НК не се споделя от въззивния такъв.РС-П.
обстойно е анализирал доказателствата досежно субективната страна на деянието
като обосновано е приел,че използваните изрази /повторяемостта на заканата е
безусловна,бел.с.д./ са калкулирали страх у тъжителката,който впредвид
утежненото `и здравословно състояние и адресната `и близост с подсъдимата е
придобил реалистичност и определя несъстоятелността на оплакването в пункт 11
от допълнителното изложение.
Не
е необходимо знание според въззивния съд у подсъдимата досежно специфично
поведение на тъжителката,което да кореспондира с думите „уличница“ и “курва“.РС
е посочил,че тези думи са обидни съобразно общоприетите норми за нормално
човешко поведение,а и доктрината е убедителна в разбирането си,че няма значение
дали заявеното отговаря на действителността и какви са личните възгледи на
лицето, към което се отправя обидата – виж например Ал.Стойнов,“Престъпления
против личността“,II част,лекции,1995г.Липсата
на семантичен анализ на израза „бездомница“ е пропуск на първостепенния съд,но
той не е съществен,а още по-малко пък тангентира с липсата на мотиви претендирана
от защитника на въззивния жалбоподател – в житейски и разговорен аспект това е
човек без постоянен дом или подслон,синоним на скитник, сиромах, голтак,което правилно
е отчетено като израз на унизително отношение към тъжителката. В този смисъл
аргументите изтъкнати в т.12 и 13 не се възприемат от тази инстанция.
По-нататък
в допълнителното изложение се изразява несъгласие с експлоатирането от РС-П. на
гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите М. К.,Й. А.,И. И. и Д.
Л. – пункт 14-27 и отказа да бъдат ценени от първостепенния съд показанията на
свидетелите Р.З.,С.В. и Ю. А. – пункт 27-34 от същото.По делото няма
доказателства,които да сочат заявената интимна ангажираност /л.5 от
изложението/ на св.К. с тъжителката и упреците в тази насока нямат основа на която да бъдат обсъждани,а
обстоятелството,че Й. А. е майка на Л.А. не формира априори извода за нейната
заинтересованост от изхода на делото.РС-П. е съпоставил показанията на К. и Й.А.
с тези на останалите свидетели като е посочил по какви съображения ги цени като
следва да се внесе корекция в направения от първата инстанция извод,че
последната не е възприела лично отправените обидни думи – в показанията си Й.А.
чистосърдечно признава,че шума от уличното движение и попречил да възприеме
отправените от подсъдимата изрази,но все пак откроява „уличница,бездомница
такава“ /л.72,гръб/,което съпоставено с показанията на К. и последвалия
разговор със същия,който е възпроизвел вербалната реакция на Д.Т. дава основата
за преценка на същите като последователни и кореспондиращи с останалата ценена
от съда доказателствена съвкупност.Оплакването на защитата,че Й.А. е била
разпитана едва пред втория състав на РС-П. /предходния е прекратил съдебното
производство и процеса по събиране на доказателства,щото е счел,че отправените
закани кореспондират с правната квалификация по чл.144,ал.3 от НК/ не
автоматизира предложения извод за недостоверност на показанията `и още
повече,че същата хипотетично няма пречка за заяви съдържанието на водения
разговор в цялост без да сподели персоналните ограничения,които има в тази
насока с оглед шума на преминаващите превозни средства.
Първоинстанционният
съд не е придал на събраните при разпита на св.М.К. гласни доказателства
съдържание различно от действителното като в показанията си същия сочи с
категоричност как подсъдимата „…През цялото време гледа и ги отправя към Л.
тези заплахи и приказки“. Обстоятелството,че Д.Т. още в един предходен момент е
започнала да отправя обидни реплики към тъжителката, по повод на което същата
се е оплакала и предизвикала вниманието и реакцията на св.К., което провокирало
нов вербален пристъп от нейна страна коректно е било съобразено от
първостепенния съд,който правилно е експлоатирал в мотивите си показанията на
този свидетел и употребените от подсъдимата изрази:“уличница“ и „бездомница“
/л.43 от НЧХД № 3234/17г. на РС-П./.
Правилно
РС – П. не е кредитирал показанията на свидетелите С.В. и Р.З.,като е счел,че
същите не само са заинтересовани с оглед семейната им близост с подсъдимата и
съжителстващия с нея Ю.А., но и с оглед възприетия от него вариант от
заключението на вещото лице М.К.Ч. и показанията на свидетеля Л..В. заявява,че
не е виждала на процесната дата св.К.,което се опровергава от показанията на Р.З.,който
го е възприел,което допълнително компрометира показанията `и.Същевременно ако
се ситуира св.З. в имот с идентификатор 56722.661.1325 с оглед твърденията
му,че е бил в края на пътеката между дворните места /т.е извън имота си/,то той,
при разположение на тъжителката в североизточния край на имота си
/56722.661.1337/,каквото приема съда, няма видимост към местоположението на Л.А.
и Д.Т. поради пречката,която създава стопанска постройка 3 в имот 1337 – виж експертното
заключение в този вариант на вещото лице инж.Червенков, л.55 и 60 от делото.Р.З.
би имал видимост към подсъдимата и тъжителката,ако последната е разположена в
северозападния край на имота си,но в този случай Л.А. не би имал възможността
да осъществи вербален контакт или да сигнализира св.К.,така щото същия да се
отзове и възприеме инкриминираното поведение на Д.Т. - виж експертното
заключение в този вариант на вещото лице инж.Червенков, л.55 и 61 от делото,поради
което въззивната инстанция намира,че тези показания на свидетеля З.,а
аналогично и на С.В. с оглед съвместното им придвижване /“…викам на С. „ела да
хванем клюките“/ са опровергани по категоричен начин и същите не са имали
обективна възможност да възприемат процесните събития.
Правилно
защитата отбелязва,че св.К. възпроизвежда изразите „долна уличница“ и
„бездомница“,а не „уличница“ и „долна курва“,но пропуска показанията на Й.А.,която
въпреки ограничеността на възприятията си е посочила чутите от нея „уличница“ и
„долна курва“,които са обосновали параметрите на постановената от РС-П.
осъдителна присъда.Наведеният довод за мъжки род на обръщението „приготвил съм
и две инвалидни колички“ като несъвместим при отправянето на закана от жена към
жена е неубедителен при изследване на целия пасаж от възпроизведената от св.К.
„пледоария“ и в случая техническия пропуск на секретаря не може да бъде
използван за направата на изводи несъвместими с действителното съдържание на
показанията.Опитът на защитата да търси буквално съответствие между
тъжбата,доказателствената съвкупност в отделни части при пренебрегване на други
е неубедителен способ за домогване на целения правен резултат и не кореспондира
с изискването за изследване на действителното съдържание на доказателствената
маса.
Изследването
на реакциите на стопанисваното от Д.Т. домашно животно /куче,бел.с.д./ е интересен
способ за атакуване на логическата дейност на РС-П. при оценката на
доказателствата,но предложения извод е чисто хипотетичен и свързан с
изследването на параметрите на конкретен домашен любимец,което не е било
сторено по съответния за това способ в хода на съдебното следствие,така щото да
се претендират съответните за това изводи.
Противно
на доводите на защитата първата инстанция обосновано е приела,че Л.А. е
изпитала страх от реакцията на Т.,а състоянието `и се влошило – видно от
показанията на св.К. същата „ …цялата се вцепени… След всичко това,което се
случи Л. не можеше да помръдне изобщо…Беше много притеснена, изплашена…“. Свидетелят
е очевидец на състоянието и реакцията на пострадалата и не е необходимо преките
му впечатления да бъдат подсилени от непосредствен разговор с нея след като
изпитания стрес е бил с изразени външни последици,а физиологичната реакция –
главоболие,сковаване на лице с претърпян тежък съдов инцидент не е несъвместима
с неговото състояние.Впрочем ако са имали съмнение в тази насока и са
смятали,че физическия отговор на организма следва да е друг подсъдимата и
защитника `и е следвало да използват установените за това доказателствени
способи, които биха им помогнали да разколебаят обвинителната теза.Неправилно
според въззивния състав се търси противоречие в показанията на св.Й. А. от
гледна точка на възприетите от нея фактически обстоятелства – фрагментното
изследване на същите е неприемлив способ за аргументиране на целения правен резултат
– като липсата на разговор между тъжителката и майка `и по повод процесните
събития не сочи,че такъв не се е състоял най-малкото понеже свидетелката не е
била питана конкретно за това в хода на съдебното следствие.Освен това св.А.
сочи в показанията си продължаваща вербална реакция на подсъдимата срещу самата
нея след въвеждането на дъщеря `и у дома им от св.К.,което макар и да не е предмет на частно наказателно преследване
дава допълнителна опора на фактическия извод за негативното отношение на Д.Т.
към нейните съседки и „приготвените за тях инвалидни колички“.
Свидетелите
И. И. и Д. Л. действително не са очевидци на деянията,но първия от тях съвсем
скоро след инцидента е посетил тъжителката,с която е преди това е бил в обща
трудова среда, в дома `и и е възприел от нея и К. фактическата картина на
процесната дата /като представя и характеристични данни с положителен оттенък/,а последния сочи
възприятията си за липсата на видимост към имота на Л.А. откъм неговото
дъно,което намира кореспондентна основа в изводите за такава растителност в експертното
заключение /л.56,макар и без ясна оформеност за ситуацията към процесната дата
от вещото лице,бел.с.д/ и допълнително ограничение,извън вече установеното по-горе
за визуалната възприемчивост на сцената на събитията,за която „претендират“ Р.З.
и и С.В..Правилно РС-П. е изключил от
ценената от него доказателствена съвкупност показанията на св.Ю. А., и то не
само защото същия се намира в изключително близки отношения с подсъдимата, и са
семейни приятели със свидетелите Р.З. и С.В.,а понеже показанията на този
свидетел, както е отбелязал са вътрешно противоречиви и нелогични.Неубедителна
е изтъкнатата от този свидетел причина за неговата намеса и указанието
отправено към подсъдимата да се прибира у дома им на фона на изтъкнатите добри
отношения с тъжителката и липсата на конфликти помежду им и нормалния разговор
воден между двете жени.Ако същия впрочем е бил такъв не е ясно защо А. ще се
подава от прозореца и ще приканва фактическата си съжителка към евакуация от
мястото,където се е намирала, водейки добросъседския разговор съобразно
внушението,което създава с показанията си.Тук впрочем следва се отбележи,че
неправилно първоинстанционния съд е упрекнат,че ситуирал мястото на конфликта
така,че да компрометира показанията на свидетелите З. и В. – същото се извежда
от проверените по делото и ценени от него при спазване на установените правила доказателства,а
това че същото не отговаря на очакванията на подсъдимата и защитника `и не може
да доведе до промяна в направените фактически изводи щом те са в ущърб на обективната
истина.Впрочем следва да се посочи,че подсъдимата последователно в две поредни
съдебни инстанции се е въздържала да ангажира обяснения по обвиненията,за които
е предадена на съд,което е лично и съгласувано със професионалния `и защитник
решение, поради което не може да се изследва един възможен,но не и задължителен
източник на доказателства с оглед допълнително обогатяване на масата,която
следва да се анализира от съдилищата.
РС-П.
правилно е разчел съдържанието на подадения от подсъдимата срещу Л.А. сигнал
вх.№ С-24/7.09.2016г. до НЕЛК като косвено доказателство в подкрепа на направените
от него изводи – изявленията в него,че удостовереното в издаденото от ТЕЛК
решение състояние на тъжителката не отговаря на действителното,а същата
неправилно е инвалидизирана пожизнено преди необходимата възраст за
пенсиониране,поради което с оглед описаната фактическа активност следва „…да
бъде извикана отново на ТЕЛК…за да се види отговаря ли това здравословно
състояние на това ЕР…“ са в удивителен синхрон с изявленията на подсъдимата ден
по-рано и със заканата `и,че ги била „нагласила”,че „източва” НОИ и
НЗОК,съобразно ценените от съдилищата показания на св.М. К.. Този сигнал е
депозиран ден след процесното деяние и тук следва да се посочи,че неправилно
РС-П. е стигнал до извода,че с подаването на същия Д.Т. единствено е упражнило конституционното
си право на жалба съгласно чл.45 от Конституцията на Република България – л.11
от мотивите.Изследването на неговото съдържание сочи,че Д.Т. е изразила не
просто съмнение в начина по който функционира съответния ТЕЛК,а е посочила,че
състоянието на тъжителката /дефинитивно видно и от извършената
проверка,бел.с.д./ е такова,че същата неправилно е оценена като нетрудоспособна
пожизнено,което сочи добро познаване на правния `и статут в тази област.Липсата
на въззивна жалба обаче прави безпредметно излагането на допълнителни съждения
по този оправдателен диспозитив на присъдата.
Оплакването,че
РС-П. е определил дължимото по реда на чл.45 от ЗЗД обезщетение на тъжителката
без да оцени събраните доказателства е неоснователно – на л.12 от мотивите
съдът е посочил параметрите,които са формирали това му решение като определения
размер на обезщетенията за двете деяния е справедлив и тези му аргументи се
споделят и от въззивния съд.Еднаквото остойностяване на вредите, което притеснява
жалбоподателя, не противоречи нито на правилата на формалната логика,нито на
закона.Правилно обаче се изразява недоволство от датата,която съдът е определил
като начална за начисляване на лихви за забава – 6.09.2018г.Тази грешка на
първата инстанция не може да бъде поправена като присъдата се измени,а лихвата
бъде дължима от датата на деянията – 6.09.16г. /най-вероятно се касае да
техническа грешка видно от цялостния анализ на присъдата,бел.с.д./,т.к. това би
влошило положението на жалбоподателя,който би следвало да бъде натоварен с
лихва върху присъденото обезщетение от по-ранна дата, вместо от тази която РС-П.
погрешно е определил.Липсата на жалба от тъжителя препятства корекцията на този
недостатък на първоинстанционната присъда.
Ето
защо атакуваната присъдата следва да се потвърди,а въззивния жалбоподател бъде осъден да заплати направените от
ответника по жалбата разноски за повереник в тази инстанция в размера на 500
лв. съгласно представения по делото договор за правна помощ,както и
държавна такса по сметка на П.ски ОС в
размер на 50 лв.,както и пет лева за служебно издадения изпълнителен лист при
липса на доброволно плащане на
посочената сума.
Воден от горното П.ски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.338 от НПК Присъда № 152/27.09.2018 г., постановена по НЧХД № 3234/2017г.,VI-ти н.с.
на П.ски районен съд.
ОСЪЖДА
Д.Н.Т. ***,ЕГН ********** да заплати
на Л.Г.А. *** направените разноски за повереник във въззивната инстанция в
размера на 500 лв.,държавна такса по
сметка на П.ски ОС в размер на 50 лв.,както и пет лева за служебно издаден
изпълнителен лист при липса на доброволно плащане на посочената сума.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.