№ 350
гр. Бургас, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Д. П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100500255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№1178/16.01.2023г. по описа на ЧСИ от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК
****, длъжник в изпълнителното производство, чрез адв. М. Г., против Постановление изх.
№327/05.01.2023г. за отказ за намаляване на разноски по изп. дело №1415/2022 по описа на
ЧСИ Т.М. рег. №***** на КЧСИ.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното постановление и се иска да бъде намален
адвокатския хонорар до 200 лв. Алтернативно се поддържа да бъде намалено адвокатското
възнаграждение до минималния размер съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждение. Претендира разноски.
Взискателят, чрез пълномощника си адв. В. оспорва жалбата. Моли за нейното отхвърляне.
Претендира разноски.
ЧСИ е изложил становище за допустимост на жалбата и за неоснователност на същата. Не
излага мотиви. Прилага копие от изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и с оглед събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изп.д.№1415/2022г. по описа на ЧСИ Т.М. е образувано по молба на Д. Д. К., действащ чрез
своята майка и законен представител В.Р., чрез пълномощника адв. П. В., срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД с представен изпълнителен лист № 119 от 29.09.2022г. издаден въз основа на
влязло в сила решение по гр.д.№1350/2021г. по описа на БОС за сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 12.07.2018г. до окончателното плащане. Представен е договор за правна помощ от
18.11.2022г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
До длъжника е изпратена ПДИ на 23.11.2022г., получена на 24.11.2022г.
На 15.12.2022г. е депозирано искане от адв. В. за установяване на банкови сметки на
1
длъжника и налагане на запор. Също така е представен договор за правна помощ от
15.12.2022г. с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3177,92 лв.
С постановление от 20.12.2022г. разноските са приети.
Изпратени са три запорни съобщения до ОББ, „Уникредит Булбанк“ и „ПИБ“ АД.
На 22.12.2022г. длъжникът е депозирал молба за намаляване на приетите разноски.
На 05.01.2023г. е постановен обжалваният отказ.
Разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК предвижда възможност за длъжника да обжалва
постановлението за разноски, поради което подадената жалба е допустима. Същата е
подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК- от процесуално-легитимирано лице и срещу
обжалваем акт на съдебния изпълнител.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разноските за адвокатско
възнаграждение не са реално извършени. Видно от представения и съдържащия се в
изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие, сключени между адв.
Адвокатско съдружие „Н. и В.“ и взискателя с предмет оказване на правна защита и
съдействие по изп.д.№1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. договореното възнаграждение е в
общ размер от 3377.92 лв. /200 лв. по договор за правна помощ от 18.11.2022г. и 3177.92 лв.
по договор за правна защита от 15.12.2022г./ В посочените договори е отбелязано, че сумите
са платени изцяло и в брой при сключване на договора. В мотивите към т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е застъпено виждането,
че се присъждат разноски тогава, когато е доказано тяхното реално извършване. Поради това
се приема, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен
когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Именно
такъв е и конкретният случай.
Основателно обаче е възражението за прекомерност на приетото по делото адвокатско
възнаграждение:
В чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ се предвижда минимално възнаграждение на адвоката на
взискателя от 200лв. за образуването на изпълнително дело и същото минимално
възнаграждение за процесуалното му представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания –
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Определеният минимален размер
съобразно цитираната разпоредба е в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело и 1100 лв. за извършване на действия за удовлетворяване на вземането-общо 1300 лв.
Съдът намира, че с оглед установяване по делото, че такива действия са извършвани-т.напр.
по искане на взискателя е наложен запор на банкови сметки на длъжника от една страна, и
липсата на фактическа и правна сложност, от друга, приетото възнаграждение следва да
бъде намалено до посочения минимален размер.
Поради несъвпадение на изводите на съда с тези на ЧСИ, обжалваното постановление
следва да бъде отменено.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
2
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл. 74
от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление изх.№327/05.01.2023г. за отказ за намаляване на разноски по
изп. дело №1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. рег. №***** на КЧСИ, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетите по изп.дело №1415/2022 по описа на ЧСИ Т.М. разноски за
възнаграждение на адвокат до размера от общо 1300 лв. на основание чл.10, ал.1 и ал. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3