Р Е Ш Е Н И Е № 260062
гр. Варна,
16.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав,
на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в публичното заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
секретар
Ели Тодорова
като
разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д.
№ 651/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба
от „Електроразпределение
Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/, чрез ю. к. М.Х. против решение №
260261 от 02.10.2020 г., постановено по т. д. № 712/2020 г. на Варненския
окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД сумата в общ размер на 26 677.26
лв., представляваща регресна претенция за присъдено и изплатено на „Тебса“ ООД
застрахователно обезщетение за настъпило на 09.02.2012 г. замръзване на система „Дайкин – Алтерма“, включително
главница 16 863.56 лв. с ДДС, 2 345.49 лв. - законна лихва върху главницата за периода 09.02.2015 г. -
26.06.2016г., 5 070.82 лв. - мораторна лихва за периода от 01.03.2012г. до 09.02.2015 г.,
2382.39 лв. – разноски по гр.д. № 1454/2015 г. на ВРС, сумата от 15.00 лв. -
ликвидационни разноски по преписка по щета № 11020311200801, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2019 г. до деня
на окончателното им изплащане, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, чл. 86
от ЗЗД.
В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд относно датата, на която
е приел, че са настъпили процесните щети, поради прекъсване на захранването на
електрическа енергия повече от един час в имота на пострадалото юридическо лице
„Тебса“ ООД, находящ се в гр. Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул. „Шеста“ №
29, вила № 2. Счита, че съдът е кредитирал заключението на вещото лице по
комплексната съдебно-техническа и оценителна експертиза относно процесния
период 22.01.2012 г. до 08.02.2012 г., възприемайки, че тогава температурите са
били -15º и в местността са регистрирани повече от 5 броя прекъсвания за
повече от един час, без да отчете обаче, че за процесния имот няма нито един
сигнал. Сочи още, че подадените сигнали били за други дати. Инвокира доводи, че
не е спазен редът за реализиране на отговорност за причинени щети, предвиден в
чл. 56 от ОУДПЕЕЕМ. Въззивникът твърди, че не бил уведомен за претърпените
щети, съответно имотът не бил посетен и не бил изготвен констативен протокол за
тях. Счита, че не е възможно да се извърши проверка, предвид изминалия дълъг
период от настъпването на щетите и липсата на съхранявани документи от
въззиваемия. Навежда доводи, че замръзването на процесната отоплителна
система може да се дължи на друга,
различна причина, от посочената в експертизата, като например, че за процесния
период не била включена към електрическата мрежа. Въз основа на справка за
потребление, извършена по искане на третото лице-помагач, от информационната
система на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН.
България Мрежи“ АД/ по абонатен номер, сочи, че за периода 13.08.2011 г. до
11.05.2012 г. консумацията на електрическа енергия по трифазния електромер на
обекта е нулева. Въззивникът оспорва кредитираните показания на свидетеля Й Х С,
като сочи, че същият работи за въззиваемия и поради това е заинтересован.
Релевира твърдения за изтекла петгодишна погасителна давност за реализирането на отговорността на въззивника, а така също и за всички
акцесорни претенции за забава в размер на законната лихва срещу претендираните
главници. Моли за отмяна на решението. Претендира присъждането на
съдебно-деловодни разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. П.П.-Д.
със становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на
решението. Счита за съобразен със събраните по делото доказателства изводът на
съда за преустановяване на електрическото захранване в процесния обект,
вследствие на неизпълнение на задълженията на въззивника за осигуряване на
непрекъснатост на елекстроснабдяването, което довело до замръзването на
процесната климатична инсталация. В тази насока излага подробни доводи,
позовавайки се на заключението на вещото лице. Оспорва твърдението за
заинтересованост на разпитания свидетел Й
Х С, като счита, че показанията му кореспондират с другите доказателства по
делото. Въззиваемото дружество смята също, че спазването на процедурата за
уведомяване на електроразпределителното дружество за претърпените щети, не е
предпоставка за упражняване на регресните претенции. Сочи, че застрахованият
собственик „Тебса“ ООД е избрал да предяви претенциите си пред застрахователя,
който е осигурил защита на имуществените му права, чрез сключената застрахователна
полица. Счита за преклудирано направеното възражение относно липсата на
консумация на електрическа енергия в процесния обект. Моли за потвърждаване на
решението.
Няма доказателствени искания.
Производството се е
развило с участието на трето лице – помагач на ответника – ЗАД „Алианц
България“. От същото лице не е постъпило становище.
В проведеното о. с. з. на 09.03.2021 г. въззивникът - „Електроразпределение
Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/, чрез процесуалния си представител ю. к.
М.Х. поддържа депозираната въззивна жалба. Излага доводи за неправилност на
първоинстанционното съдебно решение. Сочи, че в противоречие със събраните по
делото доказателства съдът е приел, че в процесния период електрозахранването е
прекъсвано в обекта на пострадалото юридическо лице „Тебса“ ООД. Твърди, че
същото не е уведомило въззивника, че захранването е било прекъсвано, не са
подавани сигнали в тази връзка, нито е отразено в информационната система на
„Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“
АД/ такова прекъсване на ул. „Шеста“ в гр. Балчик. Моли съда да уважи въззивната
жалба и да отмени обжалваното решение. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира
присъждането на разноски.
В о. с. з. въззиваемото дружество „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД се представлява от адв. П.П.. Поддържа подадения отговор
на въззивната жалба. Моли съда да потвърди постановеното решение на Варненския
окръжен съд. Представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира присъждането на
разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника
- ЗАД „Алианц България“, представлявано в провелото се по делото о. с. з. от
адв. И.М., поддържа доводите, изложени във въззивната жалба, като представя
писмено становище, в което са изложени доводи за неоснователността и
незаконосъобразността на постановеното първоинстанционно решение. Твърди, че в
процесния обект не е имало електроснабдяване, за да има спиране.
Настоящият
съдебен състав намира жалбата за редовна, подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд
приема следната фактическа установеност:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по предявен осъдителен иск от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, за заплащане на сумата от 26 667.26 лева,
представляваща изплатено на застрахования “Тебса” ООД застрахователно обезщетение,
присъдено с решение № 1991 от 19.05.2016 г., постановено по гр.д. № 1454/2015
г. по описа на Варненския районен съд по договор за имуществена застраховка
“Пожар и други опасности”, обективирана в застрахователна полица № 11022044863,
със срок на действие от 24.10.2011 г. до 23.10.2012 г., в резултат на настъпило
застрахователно събитие – “замръзване”, при което е уредена собствената на
застрахования отоплителна инсталация “Дайкин – Алтерма”, модел № ERHQ016AAQ и
хидравличен бокс със спомагателен нагревател EKHBX016AB6V3, монтирана във вила
№ 2, находяща се в гр. Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул. “Шеста“ № 29,
включващо разходи за възстановяването ѝ, направени за демонтаж, доставка
и монтаж на различни нейни елементи на обща стойност от 16 863.56 лева,
обичайни разноски по определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15
лева, сумата от 5 070.82 лв., обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 16 863.56 лева за периода от 01.03.2012 г.
до деня на подаване на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1454/2015
г. на Варненския районен съд, сумата от 2 345.49 лева, обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 16 863.56 лева за
периода от датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр.д. №
1454/2015 г. на Варненския районен съд – 09.02.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението – 26.06.2016 г. и сумата от 2 382.39 лева,
изплатени съдебно – деловодни разноски по гр. д. № 1454/2015 г. на Варненския
районен съд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 18.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Производството е с правно основание чл. 213, ал.
1 от КЗ /отм./. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Регресното право възниква при наличие на следните
предпоставки: наличие на имуществена застраховка; застрахователно събитие,
причинено виновно от трето на застрахователното правоотношение лице, което
отговаря пред застрахования по правилата на договорната отговорност; плащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя.
Не се
спори между страните, а и от представената застрахователна полица № 11022044863
/л. 10 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/ се
установява, че между „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и „Тебса“ ООД е сключена
имуществена застраховка „Пожар и други опасности“ за вила № 2, находяща се в
гр. Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул. „Шеста“ № 29.
Не е
спорно също така, че за процесния период – 22.01.2012 г. – 08.02.2012 г.
„Тебса“ ООД има качеството на потребител на електрическа енергия по отношение
на описаната вила, във връзка с което е било в договорни отношения с
„Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“
АД/ /л. 64-70 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/.
По делото са представени ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени
с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г., Показатели за качество на
електроснабдяването и Инструкция за архивиране на документи /л. 20-43 от гр. д. № 8591/2019 г. по описа
на Варненския районен съд/.
Страните
не спорят, че в рамките на този период в района на гр. Балчик е имало
изключително ниски температури в порядъка на -15º, а и от приложеното по делото
писмо на Националния институт по метеорология и хидрология-филиал Варна №
ОД-03-166-1/17.07.2019 г. адресирано до „Електроразпределение Север“ АД /с
предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/, се установява този факт /л.
43 от гр. д. № 8591/2019 г. по описа на Варненски районен съд/.
По
уведомление за щета /л. 11 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/,
подадено от „Тебса“ ООД до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е образувана преписка,
заедена под № 11020311200799. Съгласно съдържанието на същото на 09.02.2012 г. в
процесната вила са настъпили увреждания на тръби и инсталации, вследствие на
измръзване.
Представен
е констативен протокол /л. 16-20
от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/,
съставен на 18.02.2012 г. от служител на дружеството инсталирало климатичната
инсталация „Дайкин-Алтерма“ – „Ммс Инк“ ЕООД, видно от съдържанието, на който
се установява от извършен оглед, че подробно описаните части по климатичната
отоплителна инсталация от изброените машини и съоражения са нанесени необратими
поражения от замръзването, като не подлежат на отремонтиране, а само на пълна
подмяна с нови.
Във връзка
с отказа на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати застрахователно
обезщетение на „Тебса“ ООД е образувано гр. д. № 1454/2015 г. по описа на
Варненския районен съд, по което дело е постановено решение № 1991 от
19.05.2016 г. /л. 54-56 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/, с
което застрахователят е осъден на основание чл. 208 от КЗ /отм./, да заплати на
„Тебса“ ООД сумата от 16 863.53 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договора за застраховка за настъпило на
09.02.2012 г. застрахователно събитие – замръзване на система „Дайкин Алтерма“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението и 5 070.82 лева –
мораторна лихва за периода 01.03.2012 г. – 09.02.2015 г., на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, както и за сумата от 2 383.39 лева на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Така присъдените суми в общ размер на 26 662.62 лева са прведени
по банковата сметка на „Тебса“ ООД /л. 57
от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/.
Видно от представена по делото справка относно
информация за прекъсването на електрозахранването в района, за процесния период
е имало общо пет сигнала за липса на на захранване /л. 72 от т. д. №
623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд /. Установява се, че авариите са
отстранени същия ден от подаване на сигнала и имат различна продължителност,
като най-дългата е два часа и четирдесет минути, а най-кратката е за тридесет и
една минути.
Представен
е и констативен протокол /л. 73 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд/, съставен на 04.09.2015 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД,
които са извършили техническа проверка, като извършили замервания на стойностите
на доставяното напрежение. Съдът не кредитира този документ, тъй като не е
относим към процесния период на спора по делото.
Съобразно
заключението на вещото лице по извършената комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза пред Варненския районен съд, което съдът кредитира като
обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия събран
доказателствен материал, неоспорено от страните, се установява, че съгласно
ръководството за експлоатация на климатичната инсталация „Дайкин-Алтерма“ е
особено важно да не се изключва захранването на уреда. Изключването на
захранването спира автоматично повтарящо се движение на помпата, което я
предпазва от повреда. Експертът сочи в заключението си, че причините за
замръзване на отоплителната система се дължат на преустановяване на
електрозахранването в имота, в който тя е монтирана и че за повече от един час
е достатъчно да изкристализира водата при отрицателни температури, съответно
да се получи замръзване при условие, че
помпата не работи и спомагателният нагревател не е включен. Излага, че
прекъсванията са най-тежки по отношение на последиците от тях върху
оборудването на крайните потребители, защото е по-чувствително към подобни
изменения. Установява се от заключението, че в случая се касае за техника с
непрекъсваемо действие. Вещото лице сочи, че стойността необходима за
възстановяване на нормалното функциониране на процесната климатична система към
датата на настъпване на събитието е 16 544.77 лева с ДДС.
При
изслушване на заключението на вещото лице пред първоинстанционния съд в о. с.
з. от 29.10.2019 г., се установява, че за всяко прекъсване над един час
системата е критична по отношение на замръзване. При нейното включване и
изклюване се получава затлачване и замръзването става по-лесно при следващо
изключване. За сочения период от 22.01.2012 г. до 08.02.2012 г. са
констатирани, както бе посочено по-горе в справката общо пет прекъсвания на
захранването, като почти всички са с продължителност над един час. Експертът
пояснява, че изключването на електрозахранването нарушава целия цикъл на работа
на системата. При изготвяне на заключението той установява, че трафопостът е
подменен със сравнително нов, който е същият модел, т. нар. „мачтов трафопост“,
който е подходящ за временна експлоатация и се слага в крайградски, селкси или
отдалечени райони. Такъв трафопост може бързо да захрани определени потребители
с електроенергия, с неголяма мощност и с неголям коефициент на натоварване. Трафопостът
не предполага 100% непрекъсваемо електрозахранване, той е открит и няма защита
от атмосферното влияние, освен неговата вътрешна автоматична защита. Вещото
лице посочва, че районът, където се намира процесната вила предполага
монтирането на такъв трафопост. Собственикът на системата може да обезпечи
допълнително експлоатацията ѝ, като си монтира допълнително собствен
генератор, но не е задължен, това би могло да стане по негово желание.
От разпита
на свидетеля Й Сбезпротиворечиво се установява, че в края на месец януари –
началото на месец февруари, през 2012 г. имало снежна буря и температурите били
минусови. Тогава токът спирал няколко пъти в процесния район, където живеел
същия. По това време той наглеждал и поддържал трите вили на „Тебса“ ООД,
находящи се в гр. Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул. „Шеста“ № 29, като
една от тях била процесната вила № 2. В нощта, когато била снежната буря и
токът спрял, той бил във вила № 3. Служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД дошли на
следващия ден да отстранят аварията. Сочи, че климатичните инсталации във вилата
работели винаги. Токът често спирал и от ниските температури конвекторите
/вътрешни радиатори/ замръзнали. Същите били сменяни, като техниците на
„Дайкин“ установили, че течността на конвекторите била замръзнала. Въпросната
зима токът е спирал между четири и шест пъти, като това се случвало обикновено
към пет часа, когато се включат много абонати. Свидетелят твърди, че около три
пъти той и жена му са подавали сигнали в „Енерго-Про Мрежи“ АД за това, че
токът е спрял, като това не било само първия път като се е случило, а и
следващите. Сочи, че кабелите били стари и заради това имало аварии, откакто
сложили допълнителен стълб и подменили кабелите, нямало повече такива аварии. От
показанията на свидетеля се установява, че процесната климатична инсталация е
автоматична и че всички такива инсталации се развалили.
Съгласно
показанията на свидетеля А А, който работил в процесния период при
„Еелектроразпредление Север“ АД
/с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/, като
отговорник мрежови измервателен район, Балчик 2, в който попада процесната
вила, се установява редът за подаване на сигнал при спиране на
електрозахранването. За конкретния случай му е предявена справката за процесния
период, съдържаща информация за сигналите от местност „Сборно място“,
неразделна част от писмото на л. 71-72 по делото. Съгласно съдържанието на
същата разснява подробно последователността на действията при подаване на
сигнал, като сочи, че началният момент обикновено е този на обаждането на
националния телефон, а крайният момент е посочен в крайната колонка „дата на
отстраняване“, когато аварийният екип отстрани съответната авария и върне
информация към диспечера, че повредата е отстранена и захранването е
възстановено. Продължителността на повредата е именно периодът между предаването
на сигнала на дежурната аварийна група до момента на отстраняване на повредата.
Настоящият
съдебен състав кредитира така дадените показания на свидетелите, обсъдени
по-горе, като счита същите за последователни, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се, като впечатленията им са лично и непосредствено добити. С
оглед горното, неоснователни са оплакванията на въззивника за заинтересованост
на свидетеля Й С, поради факта, че работи и понастоящем за „Тебса“ ООД, както и
за неправилно кредитиране на показанията му от окръжния съд.
Гореустановената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 213, ал. 1
от КЗ /отм./.
В тежест
на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на валидно
застрахователно правоотношение, плащане по застрахователното правоотношение,
настъпил покрит застрахователен риск, настъпили вреди, както и виновно
поведение на ответника.
В
настоящия случай от представените писмени доказателства /застрахователна полица
– /л. 10 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/ и
преводно нареждане – /л. 57 от т. д. № 623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд/
безспорно се установява наличието на първите два елемента от фактическия състав
на цитираната правна норма, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение и плащане по него.
На
следващо място, страните не спорят, че е настъпил покрит застрахователен риск –
замръзване на климатична инсталация „Дайкин Алтерма“ поради ниските температури
в района на гр. Балчик, местност „Сборна“, където се намира и процесната вила,
в която е инсталацията.
Оспорва се
от въззивника датата, на която съдът е приел, че са настъпили процесните щети,
поради прекъсване на захранването на електрическа енергия повече от един час в
процесния имот. Счита, че за възприетия от съда период 22.01.2012 г. до
08.02.2012 г. в местността са регистрирани повече от 5 броя прекъсвания за
повече от един час, като няма такъв относно процесния имот. Настоящият съдебен
състав намира за неоснователно така направеното възражение, доколкото този
въпрос не е бил спорен пред първоинстанционния съд. Напротив в доклада по делото
пред Варненския районен съд, обявен за окончателен в о.с.з. от 29.10.2019 г., в
присъствието на процесуалните представители на страните, е приет за безспорен
фактът, сочен в отговора на исковата молба, че в процесния период са подадени
пет сигнала за аварии, които са отстранени
след подмяна на изгорели предпазители. Не са въведени пред
първостепенния съд конкретни възражения относно това по отношение на кой обект
са подадени сигналите за аварии, а и от писмените и гласните доказателства по
делото се установява, че за процесния период са подавани няколко сигнала,
относими за района, където се намира процесната вила с инсталираните климатични
системи. Не са ангажирани и допълнителни доказателства, сочещи за релевантен
към предмета на спора друг период. В изготвеното писмо от „Енерго-Про Мрежи“ АД
относно справката за прекъсване на електрозахранването за периода 22.01.2012 г.
до 08.02.2012 г. за района на вилна зона „Сборно място“ в гр. Балчик, се сочи,
че подадените сигнали са общо пет. Горното се подкрепя частично от показанията
на свидетеля Й С, който сочи, че за процесния период е имало снежна буря,
температурите са били изключително ниски, токът спирал няколко пъти и поради
това той и съпругата му са подавали сигнали. Неоснователно е възражението, че
подадените сигнали били за други дати, с оглед приложената справка на л. 72 от т. д. №
623/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, сочеща петте сигнала за
следните дати: 08.02.2012 г., 31.01.2012 г., 27.01.2012 г., 26.01.2012 г. и
22.01.2012 г.
Спорът,
пренесен пред въззивната инстанция е и относно причинно-следствената връзка
между претърпените вреди и застрахователното събитие, както и наличието на
виновно поведение от страна на ответното дружество.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че за
процесния период електрозахранването в района на местност „Сборно място“ в гр.
Балчик, където се намира и процесната вила, е прекъсвано няколко пъти за повече
от един час. С оглед горното и заключението по съдебно-техническа и оценителна
експертиза, се установява наличието на причнно-следствената връзка, предвид това,
че причините за замръзване на отоплителната система се дължат на
преустановяване на електрозахранването в процесния имот, в който тя е монтирана
и че за повече от един час е достатъчно да изкристализира водата при отрицателни
температури, съответно да се получи замръзване при условие, че помпата не
работи и спомагателният нагревател не е включен. Експертът е описал подробно и
констатираните щети, като техният размер не е оспорен от страните.
Неоснователни и недоказани са твърденията, наведени от въззивника и третото
лице помагач в производството, че в процесния период отоплителната система
изобщо не е била включена, доколкото се позовават на справка, извършена в
информационната система на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно
наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/ по абонатния номер на трифазното
захранване на процесната вила, която е представена след предвидения преклузивен
срок пред първата инстанция и не следва да се цени като доказателство по
делото. В този смисъл неосователно е и оплакването, че е налице хипотезата по
чл. 51, ал. 7 от ОУДПЕЕЕМ, изключваша отговорността в случая на
„Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“
АД/.
По
отношение на наличието на виновно поведение на ответника, настоящият съдебен
състав намира, че окръжният съд правилно е установил, че неколкократното
прекъсване на електрозахранването за повече от един час, води до извод за
неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 89, ал. 1, т. 2 от
Закона за енергетиката. Не се установява наличието на някоя от предвидените
хипотези в Раздел ХI „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с
електрическа енергия“ от Закона за енергетиката, които изключват отговорността
на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни
мрежи, предвид правото им да преустановят временно преноса на електрическа
енергия през съответната мрежа в различни случай и по съответния ред. В този
смисъл неоснователно е и позоваването на чл. 21 и сл. от ОУДПЕЕЕМ.
По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Суброгационното
право, т. е. правото на застрахователя, изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение, възниква от момента на изплащането му като с
плащането застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата.
Трайна и
непротиворечива е съдебната практика, установяваща, че изискуемостта настъпва с
плащането на застрахователното обезщетение, като плащането е извършено на
22.06.2016 г., а исковата молба е подадена на 18.04.2019 г., поради което искът
е заведен в рамките на 5-годишния давностен срок и възражението за погасяване
по давност е неоснователно /в този смисъл - Определение № 35 от 25.01.2011 г.
на ВКС по т. д. № 633/2010 г., II т. о.;
Решение № 6 от 21.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 120/2011 г., II т. о.,
ТК; Решение № 144 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г.,
II т. о., ТК/.
С оглед на
гореизложеното, жалбата се явява неоснователна, а решението на Варненския
окръжен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение на основание чл.
272 от ГПК.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се дължат направените от него
разноски за настоящата инстанция в размер на 1 330 лв, съобразно
отправеното искане и приложените към него доказателства за извършено плащане.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260261 от 02.10.2020 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. №
712/2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
Север“ АД /с предишно наименование „Е.ОН. България Мрежи“ АД/, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Е, да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от 1 330 лева – адвокатски хонорар за
въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ответника ЗАД „Алианц
България“, ЕИК *********, гр. София, ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.