РЕШЕНИЕ
№ 1475
гр. Русе, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20224520102890 по описа за 2022 година
Ищецът „Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение за доставка на топлинна енергия.
Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че през посочения в исковата
молба период – от 25.11.2020 г. до 21.10.2021 г., на ответника с абонатен номер *** е
доставяна топлинна енергия на обща стойност 2116,31 лв. по 16 броя фактури, че
ответникът е изпаднал е в забава за изпълнение на задълженията си, поради което
дължи и лихва за забава в размер на 154,21 лева, че тези суми са претендирани по реда
на чл.410 от ГПК по ч.г.д. № *** г. на СРС, по което обаче длъжникът подал
възражение, поради което били дадени указания за установяване на задължението му
по исков ред. Предвид изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника задължението на длъжника
по заповедното производство по ч. гр.дело № *** г. по описа на СРС. Претендира и за
присъждане на разноските по заповедното производство и по настоящото дело.
В срока за отговор ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Посочва, че считано от 01.04.2014 г. по силата на договор за наем е
предоставил под наем топлоснабдения недвижимия имот на трето лице - търговско
дружество с посочени индивидуализиращи белези. Въз основа на така сключения
договор за наем, наемателят е подал заявление за прехвърляне на партидата и да бъде
1
обозначен като титуляр на партидата и задълженията по нея. От самата искова молба и
приложенията към нея било видно, че дължимите суми били префактурирани като
задължение на ответника. Това било направено служебно от ищеца, който служебно
прехвърлил партидата от наемателя на името на ответното дружество. С оглед на това
ответникът счита, че не дължи претендираните суми за доставена топлинна енергия, а
задължението е за титуляра по партидата, като при липса на промяна на
обстоятелствата не е налице и промяна в титулярството на задължението и
облигационната връзка по доставката на топлинна енергия.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че ответникът е собственик на недвижимия имот
посочен в исковата молба – снекбар, който е топлоснабден/присъединен към абонатна
станция на ищеца/ с абонатен номер ***, че за периода от 25.11.2020 г. до 21.10.2021 г.
ищецът е доставил топлинна енергия за недвижимия имот на стойност 2116,31 лв.,
която не е платена, както и че лихва за забава върху тази сума до 04.01.2022 г. е в
размер на 154,21 лева. Ищецът е собственик на топлоснабдения имот по силата на
договор за покупко-продажба от 20.03.2014 г. На 01.04.2014 г. ответникът е сключил с
трето лице – „ДИМ ХОЛДИНГ“ООД договор за наем на процесния имот. По делото не
е представено заявление/молба или друг документ, изходящ от наемателя за встъпване
в облигационни отношения с ищеца, но е видно, че е била открита партида на негово
име и за определен период от време той е заплащал задълженията за доставена
топлинна енергия за имота. Поради преустановяване на плащанията служители на
ищеца са изготвили доклад и са предложили префактуриране на задълженията на
собственика, което е било направено като са издадени 16 бр. фактури за процесния
период. По делото е представено заявление за промяна на партидата от името на
ответника, но същото не е подписано от управителя му, а е отбелязано, че заявлението
е „по доклад“. При това положение следва че от съществено значение по делото е да се
отговори на въпроса дали ответника има качеството на потребител на топлинна
енергия за процесния период, респ. дали дължи плащане на натрупаните за същия
задължения. Съдът счита, че това е така по следните съображения:
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ „Всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“. Нито ЗЕ, нито
общите условия /ОУ/ на ищеца предвиждат отпадане на това качество при отдаване
под наем на топлоснабдения имот. Обстоятелството, че за определен период от време
ищецът е приемал плащане от наемателя на имота и е открил партида за задълженията
2
за доставена топлинна енергия на негово име не е такова обстоятелство по смисъла на
закона и ОУ. Нещо повече – не е ясно на какво основание това е било направено.За
разлика от ЗУ ОУ на ищеца използват термина „купувач“, а не „клиент“, но от
съдържанието на разпоредбите на ОУ е видно, че двата термина се припокриват. ОУ не
предвиждат възможност клиент/купувач да бъде лице различно от легално
предвиденото в чл.153, ал.1 от ЗЕ. Разпоредбите на раздел ІІІ на глава V от ОУ не
предвиждат каквато и да било възможност за откриване на партида на наемател на т.
нар. „свободен наем“, какъвто е и процесния случай. Единствено чл.77 от ОУ
предвижда, че купувач може да е наемател, но само физическо лице -наемател на
общинско жилище, като дори в този случай е предвидено, че собственикът остава
солидарно отговорен за задълженията по партидата. При това положение
действията на ищеца по префактуриране на задълженията за доставената до
топлоснабдения имот топлинна енергия не са незаконосъобразни, а в съответствие със
закона и ОУ. Ответникът дължи заплащане на същите, а вътрешните му отношения с
наемателя на имота не могат да дерогират приложението на законова разпоредба –
чл.153, ал.1 от ЗЕ. В зависимост от естеството на същите ответникът би могъл да
претендира от наемателя си заплащането на същите и направените по настоящото дело
разноски.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ВИНЛАНДИЯ“ЕООД-София с
ЕИК *********, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането на
„Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* в размер на 2 116,31 лева – неплатена
цена за доставена топлинна енергия за периода от 25.11.2020 г. до 21.10.2021 г. за обект
в гр. Русе с абонатен номер *** ведно със законната лихва върху сумата от 05.01.2022
г. до окончателното плащане и 154,21 лева - лихва за забава до 05.01.2022 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д. №***г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА „ВИНЛАНДИЯ“ЕООД-София с ЕИК ********* да заплати на
„Топлофикация-Русе”ЕАД-Русе, ЕИК ********* сумата размер на 259,45 лева -
разноски по настоящото дело и по ч.г.д. №*** г. по описа на СРРС.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3