№ 1540
гр. София, 28.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110127963 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Ф. П. Ц. е предявил срещу „То-----” ЕАД отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 1283,84 лв., представляваща 1/3 част от стойност на потребена
топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., както и на сумата от
176,10 лв., представляваща 1/3 част от лихва за забава върху главницата за
периода 30.06.2013 г. – 14.06.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист от
18.11.2016 г. по гр.д. № 34741/2016 г. по описа на СРС, 33 състав,
претендирани по изп. дело № 20238380401204 по описа на ЧСИ М--.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден срещу
наследодателя му В- Ф.ова Б--, е било образувано изп. дело №
20238380401204 по описа на ЧСИ М--, по което е конституиран като длъжник
за 1/3 част от задълженията с оглед наследствения му дял след смъртта на
майка му. Счита, че не дължи претендираните суми поради погасяването им
по давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете, като
твърди, че ищецът дължи процесните суми въз основа на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, възникнало с
наследодателя му въз основа на публикуваните общи условия, като стойност
на потребена енергия, изчислена по системата за дялово разпределение.
Поддържа, че давността за вземанията е била прекъсната още през 2017 г. с
1
образуване на изпълнително дело при ЧСИ М--, по което са предприети
изпълнителни действия, а след прекратяването му по силата на закона през
2022 г. е образувано ново дело при ЧСИ М--. Твърди, че в рамките на
изпълнителните производства са предприемани действия за прекъсване на
давността преди изтичането й, а в периода на обявеното в страната
извънредно положение през 2020 г. същата е спряла да тече
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован се
представлява от адв. А.. Поддържа иска Прави допълнително основание, че
вземанията са погасени чрез прихващане.Претендира разноски по чл.38 ЗА.
Ответникът не се явява в о.с.з. С допълнителна молба поддържа
отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното:
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответниците. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответниците
следва да установят настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях.
Правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги
конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде
доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е
налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че
не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от
предявяване на установителния иск. По въпроса за наличието на правен
интерес е налице противоречи практика.
Според едната, по-стара, практика такива обстоятелства за правен
интерес са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана
от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния
интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с
2
извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в
отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен
интерес като положителна (Решение № 83 от 23.05.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 3448/2017 г., III г. о., ГК).
Според другата, страната, която претендира извънсъдебно дори
несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. ГПК, в сила от 1.3.2008 г.,
защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на
действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието
(Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г.
о., ГК).
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ищеца е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е
необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този
води дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя пет годишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
3
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
пет годишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
4
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е безправно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която независи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността,
но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено
по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не
е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е
осуетявал тяхното прилагане.
5
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. “в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна
давност от 26.06.2015 г.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба и в уточнението й (л.61 от делото) се позовават на
изтекла давност, евентуално извършване на плащане от Даниела Радева
Драгова чрез встъпване в дълг на ищеца.
По давността
Процесното вземане е възникнало на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 34741/2016 г.
по описа на СРС. Заповедта е влязла в сила на 01.11.2016 г., поради което
давността на вземането изтича на 01.11.2021 г. (л.80 от делото).
Изпълнителният лист е издаден срещу В- Б--. Видно от представеното
удостоверение за наследници, В- Б-- е починала на 16.07.2021 г., като е
оставила следните свои наследници: Д-, Ф. Ц.а и Я-----. По делото е не е
оборена законовата презумпция на чл.48 ЗН, поради което съдът приема, че
всеки един от наследниците е приел наследството (Решение № 437 от
17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК) Съгласно правилото
на чл.5, ал. 5 ЗН всеки един от тях наследява задълженията в размер на 1/3.
По издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
528/2017 по описа на ЧСИ М-- на 06.03.2017 г. С молбата взискателят е
поискал извършване на действия по чл.18 ЗЧСИ.
С молба от 25.07.2019 г. взискателят е поискал извършване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника. С постановление от 25.07.2019 г.
ЧСИ е наложил запор на банкови сметки и на вземания на длъжника от
работна заплата. Следователно с налагането на запор от 25.07.2019 г.
давността са прекъсва е започва да тече нова петгодишна давност. Новата
давност изтича на 25.07.2024 г. (л.15 от изп. д. № 528/2017).
С постановление ЧСИ е прекратил изп. дело, поради перемпция, на
основание чл.438, ал.1, т.8 ГПК. Причината е била, че взискателят не е внесъл
държавните такси. Както споменахме по-горе, перемцията няма право
6
значение да давността. Давността се счита прекъсната с искането, дори то да
е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Наложеният запор ще прекъснат
давността, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски,
не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. В
случая ЧСИ не е дал указания за отстраняване на нередовности, поради което
извършените действия по принудително събиране прекъсват давността,
поради липса на указания на ЧСИ (л.36 от изп. д. № 528/2017).
На 22.03.2023 г. по нова молба на взискателя е образувано ново
изпълнително дело № 1204/2023 г. по описа на ЧСИ М--, като длъжници са
конституирани наследниците на В- Б--. С молбата е направено искане по
чл.18 ЗЧСИ. На 22.03.2023 г. ЧСИ е наложил запори на вземанията на
длъжниците. Следователно с налагането на запор давността се прекъсва и
новата давност изтича на 22.03.2028 г.
С постановление от 15.06.2023 г. ЧСИ е спрял изпълнителното дело,
поради наложена обезпечителна мярка по настоящото дело (л.19 от ИД
1204/2023).
С оглед изложеното съдът приема, че давност не е настъпила, поради
което главното основание за уважаване на иска не е доказано. Съдът следва да
разгледа евентуалното основание – погасяване чрез прихващане.
По погасяване чрез прихващане
От представения договор за цесия от 01.05.2020 г. се установи, че Ю----
има вземане в размер на 16 000 лева към „ТО-----“ ЕАД. Това вземане е
прехвърлено на Д-. Цесията е съобщена на длъжника „ТО-----“ ЕАД на
22.11.2023 г. Следователно от този момент Д- има вземане към ответника в
размер на 16 000 лева (л.63-65 от делото).
С писмо от 22.11.2023 г. Д- и изпратила писмо до info@toplo.bg, че с
настоящото писмо прихваща задължения към „ТО-----“ ЕАД със сумите,
които „ТО-----“ ЕАД й дължи, съгласно текста на уведомлението в
прикачения файл. Към делото е приложен този файл, съгласно който Д-
извършва прихващане и встъпва в правата на длъжник към Я------ и Ф. П. Ц.
по вземания, установени по гр.д. № 34741/2016 г. и ч. гр. д. № 292/2019 и ч.
гр. д. № 31994/2021 г., всички по описа на СРС (л.67-69 от делото).
С това прихващане ответникът се опитва да докаже, че вземането е
погасено по давност. Съдът не приема това извънсъдебно прихващане да е
породило действие. Първо, не е ясно кога е достигнало до ответника. Липсват
данни, че ответникът е получил писмото. Налице са само данни кога е
изпратено писмото, но не и обратното. Второ, прихващането е станало на
22.11.2023 г., т.е. по време на висящ изпълнителен процес. Длъжникът не
може да се позовава на плащане извън изпълнителния процес, тъй като
погасяването се извършва в реда на чл.136 ЗЗД. Докато трае изпълнителният
процес, прихващане следва да се извърши пред съдебния изпълнител, а не
7
пред взискателя, тъй като има разноски, държавни такси, които се погасяват
предпочтително, след това лихвите по главния дълг и по главния дълг. На
това основание, че вземането е погасено чрез прихващане, в процесния
случай е неоснователно.
Освен това е налице встъпване в дълг, поради което ЧСИ следва да
отрази това, като насочи принудителното изпълнение не само срещу ищеца,
но и срещу встъпилия в дълг лице. Пред него същият следва да извърши
изявление за прихващане.
С оглед изложеното, съдът приема, че искът е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Ето защо следва да се отхвърли изцяло предявеният от Ф. П. Ц., ЕГН
**********, гр. С--- срещу „ТО-----” ЕАД, ЕИК ---, гр. С---, отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, с който да се приеме,
че Ф. П. Ц., ЕГН ********** не дължи на „ТО-----” ЕАД 1/3 (една трета) от
претендираните с издаден изпълнителен лист на 18.11.2016 г. по гр. д. №
34741/2016 г. по описа на 33. състав на СРС суми, като главница 1283.84 лева,
ведно със законната лихва от 27.06.2016 г. до изплащане й и 176.10 лева,
мораторна лихва, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20238380401204 от 2023 г. при ЧСИ М--, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ с
район на действие СГС, като погасени по давност и извършено прихващане,
като неоснователен и недоказан.
По разноските
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът представя списък с разноски по чл.80
ГПК, съгласно който претендира сумата от 300.00 лева, на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
Ето защо Ф. П. Ц., ЕГН **********, гр. С--- следва да бъде осъден да
заплати на „ТО-----” ЕАД, ЕИК ---, гр. С--- сумата от 300.00 лева,
представляващи разноски в настоящото производство, на основание чл.78,
ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Ф. П. Ц., ЕГН **********, гр. С---
срещу „ТО-----” ЕАД, ЕИК ---, гр. С---, отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, с който да се приеме, че Ф. П. Ц., ЕГН
********** не дължи на „ТО-----” ЕАД 1/3 (една трета) от претендираните с
издаден изпълнителен лист на 18.11.2016 г. по гр. д. № 34741/2016 г. по описа
на 33. състав на СРС суми, като главница 1283.84 лева, ведно със законната
лихва от 27.06.2016 г. до изплащане й и 176.10 лева, мораторна лихва, въз
8
основа на който е образувано изпълнително дело № 20238380401204 от 2023
г. при ЧСИ М--, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ с район на действие СГС, на
основание че сумите са погасени по давност и извършено прихващане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ф. П. Ц., ЕГН **********, гр. С--- да заплати на „ТО-----”
ЕАД, ЕИК ---, гр. С--- сумата от 300.00 лева (триста лева), представляващи
разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9