№ 904
гр. П., 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330208262 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 614285-
F617283/29.11.2021г. на и. д. ****** в ГД „Фискален контрол“, с което на „Б.
...” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: *** представлявано от
В.С.А., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 600 лв. за
нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.1
от ЗДДС.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв. Р.М., жалбоподателят моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Е. Ф., която излага
съображения за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди.
Претендира разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.06.2021г. в 00.22ч. била извършена проверка от служители на ЦУ
на НАП, сред които и св. Л. Ст. М., на длъжност инспектор по приходите, в
обект – нощен бар „Б.“, находящ се в гр. П., бул. „...“, хотел „...“, стопанисван
от жалбоподателя „Б. ...” ООД. Въз основа на резултатите от проверката било
прието, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018г./ на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект
чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство, с което допуснало нарушение на разпоредбите
на същата наредба, като не регистрира всяка продажба чрез фискалното
устройство в обекта.
Съгласно изложеното в обстоятелствената част на обжалваното НП при
извършената проверка и съпоставка на наличните парични средства в обекта
/95,00 лв./ с отразените във фискалното устройство /0,00 лв./ и от изготвения
опис на паричните средства в касата на обекта, след легитимация на органите
по приходите, била установена положителна касова разлика в размер на 95,00
лв., за която лицето, попълнило опис на паричните средства - св. А.Б. Л.
/барман/ дало обяснения, че представлява неотчетени продажби и неиздадени
фискални бонове. Според проверяващите сумата следвало да се отрази на
въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Датекс
DP-150 с ИН на ФУ DT853595 и ФП 02853595 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Прието било от контролните органи, че установеното нарушение се
доказва с констатираната касова разлика между наличните парични средства
в касата на обекта, съгласно приложения опис, и разчетените от ФУ, а именно
обща касова разлика от 95,00 лв., в която била включена и сумата от 72,00
лв., представляваща консумация, за която била представена предварителна
сметка № 6363.
Прието било, че нарушението е довело до неотразяване на приходи.
Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка /ПИП/ сер. АА № 0005776/13.06.2021г.
Въз основа на резултатите от проверката служителите към ЦУ на НАП
приели, че от страна на „Б. ...” ООД е извършено нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, за което св. М.
съставил АУАН № F617283/22.06.2021г. срещу дружеството, в присъствието
на представляващ същото.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение от
жалбоподателя срещу акта. Наказващият орган счел възражението за
неоснователно и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
2
НП, с което на „Б. ...” ООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, на основание
чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото - АУАН № F617283/22.06.2021г., възражение, ПИП
сер. АА № 0005776/13.06.2021г., опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката от 13.06.2021г., предварителна сметка №
6363, Декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение
от 13.06.2021г., отчети, Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния
директор на НАП, както и от гласните доказателства - частично от
показанията на св. А.Б. Л. и изцяло от показанията на св. Л. Ст. М. -
актосъставител. Св. М. потвърждава авторството на АУАН. Пояснява, че по
време на проверката в заведението не е имало клиенти, като в хода на същата
бил изведен дневен отчет, който бил с нулев оборот. Била засечена и касовата
наличност, която била в размер на 95,00 лв. Бил изготвен опис на паричните
средства, в който лицето, което го попълнило, декларирало, че разликата
представлява неотчетени продажби, което се дължало на незнание при
използването на фискалното устройство от страна на персонала, който бил
нов и не можел да борави със същото. Съдът кредитира показанията му като
произтичащи от незаинтересован от изхода на делото източник и
съответстващи на писмените доказателства по делото. Не същото се отнася до
показанията на ангажирания от жалбоподателя св. Л. в частта им, в която
заявява, че сумата от 23,00 лв. от установените по време на проверката общо
95,00 лв. били в портмонето на сервитьорката и следвало същите да се
въведат в касовата наличност, тъй като представлявали такава от предния
ден. В тази част изложеното от св. Л. се оцени критично, доколкото същото
противоречи на констатираното в протокола от проверката и на отразеното в
изготвения опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, както и на дадените от самия свидетел обяснения в тях, че общо
цялата сума от 95,00 лв., без да я разделя по никакъв начин, е била установена
като касова наличност. Показанията в частта им, в която свидетелят
потвърждава за извършената проверка в конкретния обект и за остатъка от
72,00 лв. от общо 95,00 лв., представляваща сума по предварителна сметка за
поръчани от клиент услуги и консумативи, се кредитират от съда, като
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са съставени от компетентни органи, видно от
приложената по преписката оправомощителна заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП и в съответствие със
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка относно приложението на
3
материалния закон, за чието нарушение е съставен АУАН против
дружеството-жалбоподател и издадено НП съдът констатира следното:
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26 ал.1 т.1, 4, 7 и 8.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано по безспорен начин,
че дружеството-жалбоподател „Б. ...” ООД е нарушило чл.3 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, извършвайки продажби на
стойност 95,00 лв. към момента на проверката на 13.06.2021г. в нощен бар
„Б.“, находящ се в гр. П., бул. „...“, без да регистрира същите чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство.
Този правен извод на актосъставителя и впоследствие на наказващия
орган се основава единствено на обясненията на св. Л. /барман в
проверявания обект/, обективирани в ПИП сер. АА № 0005776/13.06.2021г. и
в изготвения опис на паричните средства в касата на обекта, съгласно които
сумата от 95,00 лв. представлявала неотчетени продажби и неиздадени
фискални бонове. Всъщност единствената сума, за която съдът приема, че е
доказано неиздаването на фискален касов бон от жалбоподателя, е тази в
размер на 72,00 лв. за продажба на алкохол, видно от приложеното по
административната преписка копие на т. нар. предварителна сметка, която
сума се установява, че е била платена. В последната продажбата е
индивидуализирана, като са посочени видът на продуктите, грамаж, цена, час
и дата. В случая обаче е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършени продажби на обща стойност 95,00 лв., по отношение на които не е
бил издаден фискален касов бон, т.е. след изключване на доказаните 72,00 лв.
от т. нар. предварителна сметка, за остатъка от 23,00 лв. също се твърди, че са
от извършени продажби в процесното време и място, за която сума също не е
бил издаден фискален касов бон. Св. Л. разколебава констатациите си в
съдебно заседание като заявява, че процесните 23,00 лв. от констатираните по
време на проверката общо 95,00 лв. били установени от контролните органи в
портмонето на сервитьорката /касова наличност от предходния ден/ и
следвало същите да се въведат в касовата наличност. Макар и в тази част да
се оцениха критично показанията на свидетеля от съда, доколкото
противоречат на посоченото от самия него в протокола за проверка и в описа
4
на паричните средства, поради което и не се кредитираха, то по делото
действително не се установява въз основа на какви обстоятелства и
доказателства е прието, че сумата от 23,00 лв. до общите 95,00 лв. произтича
също от продажби. Не са събрани доказателства в тази посока като
констатациите на контролните органи по време на самата проверка се осланят
единствено на посоченото от св. Л., което твърдение също е изолирано и
неподкрепено с доказателствен материал, освен за сумата по предварителната
сметка. Проверяващите не са извършили контролна покупка, за да се
потвърди неиздаване на касов бон от страна на жалбоподателя, не е
наблюдавано поведението на персонала в заведението и дали спазват
задълженията по издаване на касов бон с други клиенти при направена
поръчка. Напротив, в показанията си св. М. заявява, че в заведението е нямало
клиенти. Логично е и житейски оправдано е този остатък да е от оборот от
друг ден, дори да не е сформиран от продажби, а оставен за боравене на
персонала за връщане на ресто и прочие. Така съдът намира за недоказан
извода на наказващия орган, че сумата от общо 95,00 лв. са средства,
получени вследствие на нерегистрирани с касовия апарат продажби, за които
не са издадени касови бонове.
По-нататък прави впечатление и лаконичното оскъдно описание в
обстоятелствената част на АУАН и НП, където е посочено, че сумата от 95,00
лв. представлявала неотчетени продажби и неиздадени фискални бонове. В
този смисъл по никакъв начин в акта и постановлението не са
индивидуализирани продажбите с дата на извършването им, за каква покупка
и сума са. Недопустимо е и просто цитирането на един частен документ под
наименование предварителна сметка и номер без да е отразена датата, на
която е извършена продажбата, считана за дата на нарушението и реквизит на
акта и постановлението, като в самата предварителна сметка като дата, на
която същата е открита, е посочена 12.06.2021г., т.е. денят, предхождащ
извършването на проверката и датата на нарушението. Друг е въпросът, че в
отразеното описание на нарушението се съдържат и елементи и обстоятелства
за друго нарушение на наредбата.
Съдът, осъществявайки дължимата проверка за законосъобразност на
НП и на АУАН в настоящото контролно производство констатира допуснати
съществени нарушения на процесуални правила. Всичко коментирано
съществено е засегнало правото на защита на жалбоподателя да разбере за
какво точно негово поведение е наказан и при какви обстоятелства и
доказателства, като не са били съобразени реквизитите по чл.42 ал.1 т.4 от
ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Неизследването и непосочването в АУАН и
НП на обстоятелствата дали цялостната сума, за която е повдигнало
административното обвинение е сформирана от продажби в заведението, кога
са се случили и за каква стока и стойност се отнася всяка от тях, е довело до
фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянието и
ангажиране на отговорността на дееца въз основа на предположения, довело е
и до съществено нарушение на процесуалните правила. В процесния случай
5
както съдът, така и нарушителят, са поставени в положение да гадаят и да
предполагат какви са всъщност фактическите параметри на вмененото
нарушение и въз основа на какви обстоятелства. За по-голяма прецизност,
предвид констатациите на актосъставителя и наказващия орган, че
неиздаването на касови бонове е по отношение на „продажби“ следва да се
отбележи и изрично предвиденото в императивна разпоредба на чл.18 от
ЗАНН, според която за всяко едно административно нарушение се налага
отделно наказание за всяко едно от тях и наложените се изтърпяват
поотделно. Неправилно е подходил наказващият орган, в разрез с
процесуалните си задължения, като по този начин е постановил
незаконосъобразен акт.
По отношение на разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В същия е
записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като
в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара. От
въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Ето защо, предвид отмяната на обжалваното НП и
изложените по-горе съображения, съдът намира за основателна претенцията
на жалбоподателя до пълния й размер, като следва да се осъди въззиваемата
страна Национална агенция по приходите за тази сума. С оглед изхода на
делото за неоснователно се намери искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултска защита.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 614285-F617283/29.11.2021г.
на и. д. ****** в ГД „Фискален контрол“, с което на „Б. ...” ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от В.С.А., ЕГН
********** и М.М.М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл.3 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „Б. ...”
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: *** представлявано от
В.С.А., ЕГН ********** и М.М.М., ЕГН **********, сумата от 400
/четиристотин/ лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
6
страните за изготвянето му пред Административен съд - П. по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7