Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 3 167 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Д.М.Д. се твърди, че на 12.09.2017 г., около 11.41
часа, на път ІІІ-906, км 61+ 8, в района на кв. „Черно море“ до бензиностанция
„Шел“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Ланчия Дедра“ с рег. № *******, управляван от Д.Т.К. и лек
автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № *******, управляван от ищеца. Твърди се,
че вина за пътния инцидент има водача на лек автомобил „Ланчия“,
който предприел неправилна маневра „завой наляво“ и не пропуснал правомерно движещия
се направо по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген“. Твърди се, че при
ПТП-то ищецът получил множество наранявания, изразяващи се в разместено многофрагментарно счупване на лява бедрена кост, фрактура
на метатарзалните кости І ет
ІІ на дясно ходило, полифрагментарна фрактура на скапулата на лявата раменна става, фрактури на 3, 4 и 5
леви ребрени дъги по предна аксиларна линия,
двустранни плеврални изливи
в гръдния кош, периферно-стволова увреда на n.axecoris, n.axilaris et muscolocut
sin, травма на нервите на ниво раменен пояс и мишница,
клинични данни за горен тип парализа, множество повърхностни травми на корема,
долната част на гърба и таза, наличие на рагада на
лява вежда и охлузване в областта на епигастриума. Бил
откаран по спешност в УМБАЛ – Бургас АД, където били предприети животоспасяващи
действия, включително кръвопреливане. На 20.09.2017 г. му била извършена
оперативна интервенция, състояща се в открита репозиция
и поставяне на метална остеосинтеза. Назначена била
медикаментозна терапия. Твърди се, че лечението му в болничното заведение
продължило до 30.09.2017 г., след което бил изписан с препоръки за
хигиенно-диетичен режим, назначено медикаментозно лечение и провеждане на
рехабилитация.
Твърди се, че увредите му причинили болки и страдания, както и затруднения в битовото обслужване. Сторил и
имуществени разходи в размер на 1 490
лв., представляващи закупен интрамедуларен бедрен
пирон за диафизарни фрактури.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Ланчия“, да му заплати сумите, както следва: сумата от 120 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й
травматични увреждания, както и сумата от 1 490 лв. –обезщетение за
имуществени вреди. Претендират се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, редовно уведомен, е
депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на
предявените искове респ. заявени са и възражения за съпричиняване.
Претендират се разноски.
Представени са допълнителна искова молба и допълнителен
отговор към нея.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв.
Х..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани
доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 17.11.2017 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента. С протоколно определение от 18.02.2019 г. Това
обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена с оглед изслушаните по делото САТЕ
/единична и тройна/. Вещото
лице по първоначалната САТЕ – В.К.Д. е обосновал
извод, че от техническа гледна
точка, причината за настъпване
на произшествието е навлизане
на лек автомобил «Ланчия Дедра» в лентата за движение към гр. Бургас на разстояние, по-малко от опасната зона за спиране на лек автомобил «Фолксваген Голф». Вещото лице е посочило, че водачът на лек автомобил «Ланчия» е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещия се лек автомобил и да управлява със скорост,
при която да спре преди отклонението за кв. «Черно
море» като пропусне преминаването на лек автомобил «Фолксваген», след което да извърши маневрата за завиване наляво. В заключението на тройната САТЕ, изготвена от вещите лица В.Д., Х.И.
и П.Д., е посочено, че причината
за настъпване на ПТП се корени
в поведението на водача на
лек автомобил «Ланчия» и се
основава на погрешната му преценка за разстояние и скорост. Посочено е, че същият, нарушавайки правилата за
безопасно преминаване през кръстовище се е поставил в невъзможност
да предотврати сблъсъка чрез прекъсване
и отглагане на маневрата
завой наляво.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза. Вещите лица, изготвили същата – д-р П.С.П. и д-р К.А.С. са
обосновали извод, че при ПТП-то ищецът е получил счупване на лявата бедрена
кост, счупване на лявата лопатка, счупване на първа и втора предходилни
кости на дясно ходило, счупване на 3-то, 4-то и 5-то ребра в лява гръдна
половина, пореза на подмишничния нерв вляво.
Доколкото понесените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
травматични увреждания се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца респ. степента и вида на увредите, продължителността на възстановителния
период. Съобразно така посочените критерии и като взе предвид, че с оглед
вещите лица по СМЕ са посочили, че през периода на лечение, ищецът е търпял
болки и страдания за срок от около една година, с по-интензивен характер през
първите три месеца, извършената хирургическа интервенция на ищеца, фактът, че парезата на подмишничния нерв е
отзвучала по време на болничния престой, липса на двигателен дефицит на лява
ръка, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетението на ищеца за причинените му увреди възлиза на сумата от 70 000
лв.
С оглед изводите на
СМЕ и приложената фактура, установяваща закупуване на медицинското изделие с
цена, идентична на ищцовата претенция, искът за репарация
на имуществените вреди е изцяло основателен.
При проведено
насрещно доказване, ответното дружество е навело възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан респ. че е управлявал лекия автомобил с
превишена скорост. Обстоятелството дали ищецът е пътувал с поставен предпазен
колан или без такъв не е безспорно установено в производството. Вещите лица по
СМЕ не са обосновали категоричен извод в тази насока, но са посочили, че всички
увреди при ищеца са в лявата половина на тялото и най-вероятно са получени при
страничен удар във вратата на автомобила. При тези данни по делото, настоящият
съдебен състав намира това възражение за съпричиняване
за неоснователно. С оглед изводите на тройната САТЕ, в която е посочено, че
ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост преди сблъсъка от 94,9 км/ч,
съпоставено с изводите, че максимално разрешената скорост за този участък е 50
км/ч и с обективирания
извод, че при движение със скорост до 50 км/ч ПТП-то е щяло да бъде
предотвратено чрез разминаване на двата автомобила, настоящият съдебен състав
намира, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, управлявайки със скорост над пределно допустимата /съобразно изводите
на тройната САТЕ т. 6 от заключението/. Настоящият съдебен състав не кредитира
заключението на единичната САТЕ, в частта в която е посочено, че максимално
разрешената скорост е 90 км/ч, доколкото този извод е с оглед общите законови
разрешения в ЗДвП и не е съобразено с конкретния пътен участък поради липса на
данни за него към момента на извършване на заключението. Справката от АПИ за
пътния участък е представена след изготвяне на това заключение. Настоящият
съдебен състав намира, че процента на съпричиняване е
30%, с колкото следва да се редуцират размерите на определените обезщетения
т.е. същите следва да възлязат на сумата от 49 000 лв. за неимуществените
вреди и 1 043 лв. – за имуществените вреди.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава се следва
от 17.11.2017
г. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес обаче от тази дата следва да се присъди законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди, а по отношение на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди същата следва да се присъди от
08.12.2017 г., както е поискано в исковата молба.
По разноските: На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния
представител на ищеца доколкото по делото са установени предпоставките на
сочената разпоредба се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1 756,
51 лв., съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 979,
17 лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от иска респ. депозирания списък
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 158, 17 лв. – дължима ДТ и разноски, платени
от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Т.Х. на основание чл. 432
ал.1 от КЗ да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,*** 11-13, офис 5 – адв. Ц.В. сумата от 49
000/четиридесет и девет хиляди / лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 12.09.2017 г. на път ІІІ-906, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2017 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска за горница до пълния предявен
размер от 120 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 1 043 /хиляда и четиридесет и три
лева/ - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.11.2017 г. до окончателното й изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 1 490 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Т.Х. да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на адв. Ц.В. сумата
от 1 756, 51 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********,*** 11-13, офис 5 – адв. Ц.В.
да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:*** – адв. Т.Х. сумата от 979, 17 лв. -
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *******,
със съдебен адрес:*** – адв. Т.Х. да заплати на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 2 158, 17 лв. –
дължима ДТ и разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: