РЕШЕНИЕ
№ 905
гр. Пловдив , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203789 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц. И. Ц. против Електронен фиш Серия Г №
0029881, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на Ц. И. Ц. е наложена глоба
в размер на 250.00 лева.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната.
При преценка за срочност на жалбата:
1
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 11.03.2021 г. в 11:25 часа в
с.Кръстевич, улица 2-ра, посока на движение от село Красново към село
Кръстевич с МПС ФОЛКСВАГЕН ТИГУАН с регистрационен номер ... е
установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с
автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 511.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции .
Той се приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и
НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ
субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и
задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се
2
приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този
минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва
да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от
доказателствата по делото.
С оглед гореизложените принципни положения трайната съдебна
практика е приела, че възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. В ЕФ пълно, точно и ясно да са описани фактическите положения,
които са основание за ангажиране на отговорността на дееца- тоест да са
посочени всички елементи от обективна и субективна страна на
вменения административен състав;
2. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да се установяват
от доказателствата по делото;
3. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да сочат на
извършване на съставомерно деяние;
4. в ЕФ пълно, точно и ясно да е описана правната квалификация на
извършеното деяние;
5. фактическите положения описани в ЕФ да съответстват на дадената от
наказващия орган правна квалификация;
6. фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с
ЕФ, а не с НП
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
3
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция , а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на електронни фишове пред съда.
Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд
От гореизложеното следва, че ЕФ следва безусловно да се отмени:
- ако в него не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав;
- или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда
се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца чрез описването им в ЕФ;
- или ако фактите, така както са описани в ЕФ (без съда да установява
нови положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) не
позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния
процесуален ред, тоест с ЕФ, вместо с НП.
Изискванията за реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
4
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни
положение водят до следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638,
ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността
на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да
са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика
да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на
чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства:
че МПС не е спряно от движение;
че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение
по отворената за обществено ползване пътна мрежа;
че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена
валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да
са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в
предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените
съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на
5
фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е
конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните
изисквания за съдържание на ЕФ.
Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ,
доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за
реквизити.
В този изричен смисъл е и трайната практика на съдилищата от
страната, като особено внимание заслужават най-актуалните Решение №
1001 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2220 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, при
които ЕФ за същото по вид нарушение, е отменено поради нарушение на
изискванията за реквизити при значително по-добро описание на
съставомерните белези на извършеното нарушение.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на
съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за
доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от
естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за
които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му
обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на
защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те
да са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
6
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП ,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се
повдига административното обвинение и акта, с който се налага наказанието,
този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 360
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото –имуществена санкция в
размер на 2000, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от
права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата,
но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 360 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, при материален
интерес до 1000 лева, и при съобразяване на Параграф 2 от ДР на Наредбата ,
съгласно който, ако адвокатът е регистриран по ЗДДС, следва да се
присъди и дължимото ДДС.
7
Поради това следва да се присъди изцяло претендираното
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0029881, издаден от ОДМВР-
Пловдив, с който на Ц. И. Ц. е наложена глоба в размер на 250.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Ц. И. Ц., ЕГН **********
сумата от 360 лева, представляваща разноски по делото пред Районен съд
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8