О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II 1974 14.07.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1639 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
942 от 17.03.2020г., постановено по
гражданско дело № 10492/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР-Бургас, с
адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46 да заплати на В.Л.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 1
и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86
от ЗЗД сумата от 2195.06лв. -
главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен
труд за периода от 01.10.2016г.-12.12.2019 г., преизчислен като извънреден труд
от 304.59 часа по време на действащото между страните служебно правоотношение,
както и сумата от 232.74лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата от
31.01.2017г. до 12.12.2019г., ведно
със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 12.12.2019 год. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.
С горецитираното решение, Областна дирекция на
МВР-Бургас е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на БРС дължимата върху уважения размер
на иска за главницата държавна такса в размер от 137.80лв., както и направените по делото разноски от бюджета на
съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 200лв.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, чрез пълномощник Ана Димчева –юрисконсулт на ОДМВР Бургас.
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен
интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради
нарушение на материалния закон, както и необосновано.
Твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищеца,
като положеният от него нощен труд е преизчислен по правилата на НСОРЗ и КТ, съгласно
които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143,за да се приравни на
дневен. По отношение на ищеца и положения от него нощен труд приложение намира
действалата към процесния период от време Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В сочената наредба
липсва текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент,
за разлика от действалата преди това
Наредба 8121з-407/19.08.2014г., която е предвиждала приложение на
въпросния коефициент. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и в действалата
преди нея Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, което означава, че съотношението между дневен и
нощен труд е като 1 към 1 /т.е. 8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен
труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, при които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен
труд. При извършеното преизчисление
се създава неточно разбиране за наличие
на извънреден труд ,като целта е да се определи така възнаграждението на
работника или служителя,че ако той работи 7 часа да получи възнаграждение за 8
часа труд.
Счита, че извънреден труд би бил налице само в случай,
че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време. Цитира
заповеди на Министъра на МВР както следва:
№ 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г., предвиждащи
допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на
0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа
и 6.00 часа,като по този начин заплащането за нощен труд е по-високо.
Сочи, че в МВР има три категории служители- държавни
служители по ЗМВР, държавни служители по ЗДСл и работещи на трудово
правоотношение. За държавните служители
по ЗМВР е приложима единствено регламентацията в ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови актове.
Изразява несъгласие с извода, че липсата на изрична
разпоредба в нормативната уредба, действала по време на процесния период
относно преобразуването на положения нощен труд ,представлява празнота, поради
и което съдът субсидиарно е приложил НСОРЗ. Счита за неоснователна претенцията
за преобразуване на нощен труд в извънреден с коефициент 1,143, както и
заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен, с часова
ставка за извънреден труд.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
В срока по закон не е депозиран отговор от ответната
страна – В.Л.Т., ЕГН **********.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, чрез юрисконсулт Ана Димчева.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: