ПРОТОКОЛ
№ 159
гр. Чепеларе, 08.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
Сложи за разглеждане докладваното от СонаГарабедян Гражданско дело №
20255450100053 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ М. Г. М., редовно и своевременно уведомена в предходно съдебно заседание
чрез адв. П., не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От
адв. П. е постъпила молба с вх. № 1950/03.07.2025 г., молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК с вх. №
1952/03.07.2025 г. и писмена защита с вх. № 1953/03.07.2025 г.
ОТВЕТНИКЪТ *** „***“ – ГР. Ч., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно
заседание чрез адв. Р., се представлява от адв. В. Р., надлежно упълномощена, с пълномощно
по делото.
ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. З. Р., редовно и своевременно призована. Постъпило е
заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза с вх. № 1869/27.06.2025 г., в срока
по чл. 199 от ГПК, ведно със справка-декларация.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1950/03.07.2025 г., подадена от ищеца
М. Г. М., чрез процесуалния й представител, адв. В. П., в която се посочва, че поради
служебна ангажираност на пълномощника, свързана с пътуване извън града, не може да се
яви в откритото съдебно заседание по делото, насрочено за 07.07.2025 г. от 13,30 часа.
Съобразявайки обстоятелството, че настоящият спор е трудов, не желае да става повод за
отлагане на делото, с оглед на което заявява, от нейно име и от името на доверителката й, че
не възразява делото да се гледа в тяхно отсъствие, като изразява становище за изслушване
на вещото лице.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо съдия, моля да дадете ход на делото. Колегата изрично е заявила,
че не възразява делото да се гледа в нейно отсъствие.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от ответника, чрез процесуалния му
представител, адв. Р., с вх. № 1803/23.06.2025 г., с която се представят заверени копия на
допълнителните споразумения към трудовия договор, подписани между ищцата М. Г. М. и
***”***” гр.Ч., както и молба с вх. № 1818/24.06.2025 г., депозирана от ответника, чрез
процесуалния му представител, адв. Р., с която се представя Заповед № РД 07-***/01.09.2023
г., издадена от директора на *** „***” – К. К.
АДВ. Р.: Моля да се приемат докладваните от съда писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да приеме към доказателствените материали по делото постъпилите
с молба вх. № 1803/23.06.2025 г., депозирани от ответника по делото, чрез процесуалния му
представител, адв. Р., заверени копия на допълнителните споразумения към трудовия
договор, подписвани между ищцата М. Г. М. и *** „***” гр. Ч., по дати и по опис, както и
молба с вх. № 1818/24.06.2025 г., депозирана от ответника, чрез процесуалния му
представител, адв. Р., с която се представя Заповед № РД 07-***/01.09.2023 г., издадена от
директора на *** „***” – К. К.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателства по делото постъпилите с молба с вх. №
1803/23.06.2025 г., подадена от ответника, чрез адв. Р. писмени доказателства, а именно
заверени копия на: допълнително споразумение от 14.09.2022 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 15.04.2022 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 11.01.2021 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
01.10.2020 г., № *** към трудов договор № ***/**.**.**** г.; допълнително споразумение от
15.01.2020 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 02.01.2019 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 14.09.2017 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 26.01.2017 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 04.08.2016 г., № ***/04.08.2016 г. към трудов договор;
допълнително споразумение от 23.11.2015 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 21.11.2014 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
22.02.2013 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 09.01.2012 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 15.09.2011 г., № *** към трудов
2
договор; допълнително споразумение от 14.09.2010 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 25.01.2010 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 13.11.2009 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
18.08.2008 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 30.08.2006 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 27.03.2006 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 28.07.2005 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 15.09.2003 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 10.07.2003 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
20.02.2003 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 14.07.2002 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 11.02.2002 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 24.04.2001 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 24.11.2000 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 10.03.2000 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
26.07.1999 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 25.03.1999 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 30.09.1998 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 27.04.1998 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 26.01.1998 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 05.11.1997 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
02.05.1997 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 02.04.1997 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 20.03.1997 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 20.03.1997 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 20.11.1996 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 03.10.1996 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
29.04.1996 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 02.11.1995 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 04.09.1995 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 22.05.1995 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 22.05.1995 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 01.11.1994 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
01.03.1994 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от 01.09.1993 г., № ***
към трудов договор; допълнително споразумение от 01.03.1993 г., № *** към трудов
договор; допълнително споразумение от 01.07.1992 г., № *** към трудов договор;
допълнително споразумение от 01.01.1991 г., № *** към трудов договор; допълнително
споразумение от 01.09.1990 г., № *** към трудов договор; допълнително споразумение от
01.09.1990 г., № *** към трудов договор, както и молба с вх. № 1818/24.06.2025 г., подадена
от ответника, чрез процесуалния му представител, адв. Р., ведно със заверено копие от
Заповед № РД07-***/01.09.2023 г., издадена от директора на *** „***” – К. К.
СЪДЪТ докладва постъпило по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна
експертиза с вх. № 1869/27.06.2025 г., изготвено от назначеното от съда вещо лице Б. З. Р..
АДВ. Р.: Не се противопоставям да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1950/03.07.2025 г., подадена от ищеца
3
М. Г. М., чрез процесуалния й представител, адв. В. П., в частта, в която заявява, че ищецът
и процесуалния й представител са запознати с изготвената експертиза. Нямат въпроси към
вещото лице и моли същата да бъде приета и кредитирана от съда като обективна и
компетентно изготвена.
С оглед становището на страните, съдът намира, че следва да пристъпи към изслушване на
вещото лице.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Б. З. Р., ***, без родство и дела със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, същото
обеща да даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.: Поддържам депозираното заключение, като моля за допълнение към
него. Уточних, че при направата на заключението и изготвянето съм допуснала грешка по
отношение на обезщетенията по чл. 222 от КТ, тъй като за тях не се дължи данък общ доход.
Посочила съм при изчисленията на нетното трудово възнаграждение с удържан данък общ
доход, което променя частта за нетното трудово възнаграждение. На стр. 5, в таблица 5, има
чл. 222, тоест, като първи ред целият да се счита, че не съществува, тъй като няма нетно
възнаграждение и не се удържа данък по чл. 222 от КТ. Остава само за чл. 224 от КТ. Това
касае ответната страна, защото те са изискали размер на нетно обезщетение. При това
положение лихвите също се променят. В т. 6 за чл. 222, ал. 3 от КТ сумата не е 3 233,24 лв.,
защото тя е равна на брутното възнаграждение и е 3592,49 лв. В таблица 6, редът, в който е
чл. 222, ал. 3 от КТ като се махне сумата 662,72 лв., на негово място идва 736,36 лв. и сборът
в реда е 4 328,85 лв., тоест брутното съвпада с нетното за обезщетението по чл. 222 от КТ. В
общото, в колоната за сума се променя на 5 619,39 лв., в колоната за законната лихва общият
сбор е 1152,17 лв. и в колоната за сбор сумата е 6 771,56 лв. Лихвата е толкова, колкото е на
брутното - 736,36 лв. В случая, на последна страница, в т. 3, където съм посочила разлика
между изплатени и начислени на база Анекс № *** към *** от 06.12.2022 г., по отношение
на нетно обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
размер на ** брутни заплати, съгласно КТД, то също ще бъде 3592,49 лв. толкова, колкото е
и брутното. На последна страница – 7, там където е посочено чл. 222, ал. 3 от КТ, вместо
сумата от 3 233,24 лв., става 3592,49 лв. В законната лихва вместо сумата от 662,72 лв.,
трябва да се чете 736,36 лв. Навсякъде в заключението, в което са посочени суми по чл. 222,
ал. 3 от КТ, в частта касаещи нетните възнаграждения и обезщетения, следва да се счита, че
брутната сума е равна на нетната, тъй като не се дължи данък общ доход върху
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ.
АДВ. Р.: Нямам въпроси към вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: От фишовете за заплата видях, че ищцата е
назначена на длъжност „***”, но заплатата, която е посочена по фиш е за длъжност „***”.
Това съм взела предвид, че тя е на заплата за „***”. След това увеличението, което съм
приложила е за заплата за „***” с ** % към заплатата, с която тя е назначена. С ** % дава
4
основната заплата по анекса, който е посочен. Не съм се запознала с вътрешните правила.
АДВ.Р.: И вещото лице и госпожа К. са се базирали според мен, а и вещото лице е тук и
може да каже за базата на заплатата за „***”, която сега се увеличава с ** %. Директорът на
*** е заложила увеличение на основната работна заплата за заемащите длъжността „***” в
чл. 10, ал. 5, т. 4 от Вътрешните правила за работна заплата, да бъде ****,00 лв., считано от
01.01.2023 г. и занапред. Това изменение е съобразено с анекса към КТД.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.: При изготвяне на заключението и изчисленията, които съм правила,
съм се ръководила именно от този размер на основната работна заплата в *** „***” гр.Ч.,
съобразявайки, че ищцата е заемала длъжността „***”, а не „***”, независимо от посочената
й длъжност във фишовете й за работна заплата, като „***”.
АДВ. Р.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля заключението на вещото лице да бъде
прието.
Съобразявайки становищата на процесуалните представители на страните, съдът намира, че
следва да приеме и приобщи към доказателствените материали по делото изготвеното,
депозирано, изслушано и поправено в днешното съдебно заседание заключение по
допуснатата съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Б. Р..
На вещото лице следва да се изплати възнаграждение в размер на 250,00 лв., от които 200
лв. платими от бюджета на съда и 50 лв., внесени от ответната страна.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото изготвеното, депозирано,
изслушано и поправено в днешното съдебно заседание заключение по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза, депозирано в съда с вх. № 1869/27.06.2025 г., изготвено от
вещото лице Б. Р..
Да се издаде разходен касов ордер на вещото лице Р. за сумата в размер на 250,00 лв., от
които 200 лв. платими от бюджета на съда и 50 лв., внесени от ответната страна.
АДВ. Р.: Моля вещото лице да бъде освободено.
Вещото лице беше освободено.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1950/03.07.2025 г., подадена от ищеца
М. Г. М., чрез процесуалния й представител, адв. В. П., по т. 2, с която се прави искане за
изменение в размера на предявените искове: На основание чл. 214 от ГПК, с оглед
заключението по съдебносчетоводната експертиза прави искане за изменение в размера на
исковите претенции, за което представя и съответна молба. Моли съдът да се произнесе с
определение, с което да допусне направеното изменение. Към молба с вх. № 1950/03.07.2025
г., е приложена молба по чл. 214, ал. 1 от ГПК, подадена от ищеца, чрез адв. П. с вх. №
5
1952/03.07.2025 г., с която се прави изменение на размера на исковите претенции, както
следва: 1. Искът по чл. 128, т. 2 от КТ - разлика между изплатено и дължимо трудово
възнаграждение /основно и допълнително/, да се счита предявен за сумата от 1833,91 лв.,
вместо за първоначално заявения размер от 2002,00 лева. За разликата от 168,09 лева се
заявява отказ от иска. 2. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторната лихва върху главницата
от 1833,91 лв. да се счита предявен за сумата от 375,90 лева, вместо първоначално заявената
сума от 300,00 лева; 3. Искът по чл. 222, ал. 3 от КТ - разлика между изплатеното и дължимо
обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на ** брутни заплати да се счита предявен
за сумата от 3 592,49 лева, вместо първоначално предявения размер от 3641,23 лева. За
разликата от 48,74 лева се заявява отказ от иска. 4. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
дължимата лихва за забава върху главницата от 3 592,49 лева, да се счита предявен за сумата
от 736,36 лева, вместо първоначално заявения размер от 400,00 лева; 5. Искът по чл. 224, ал.
1 от КТ - разлика между изплатено и дължимо обезщетението за неизползван годишен
отпуск за ** работни дни да се счита предявен за сумата от 685,31 лева, вместо първоначално
заявения размер от 685,71 лева. За разликата от 0,40 лева се прави отказ от иска. 6. Искът по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата лихва за забава върху главницата от 685,31 лева да се счита
предявен за сумата от 140,47 лева, вместо първоначално заявената сума от 100,00 лева.
АДВ. Р.: Искането за изменение на колегата фигурира в пунктове 2, 4 и 6 от молбата за
изменение в посока увеличение, фигурира само в тези пунктове, процесуално допустимо е,
така че няма пречка съдът да допусне изменението. По основателността на тези претенции в
по -големите им размери, поддържам оспорванията си в отговора на исковата молба. По
отношение на т. 1, т. 3 и т. 5 , с които се прави едновременно изменение на иска и отказ от
посочените от процесуалния представител на ищеца суми, също заявявам, че процесуална
пречка не съществува. Отказ от иска може да бъде направен от ищеца във всяко положение
на производството, докато делото е висящо, така че процесуално допустимо е и не
възразявам да се произнесете с определение за прекратяване в частите, в които адв. П. е
уточнила.
По направените от ищеца, чрез процесуалния му представител искания за изменение на
исковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК, съдът намира същите за допустими, доколкото са заявени в
предвидения в чл. 214, ал. 1 от ГПК преклузивен срок, а именно до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция. Съдът намира и исканията за основателни, тъй като
сумите са фиксирани, посочен е първоначалният заявен исков размер, както и изменения
размер в посока увеличение или намаляване.
По заявените откази от предявените искове по т.1, т. 3 и т. 5 от молба с вх. №
1952/03.07.2025 г., подадена от ищеца, чрез процесуалния й представител, адв. П., съдът
намира следното: Така заявените частични откази от предявените искове на основание чл.
233 от ГПК, съдът намира, че същите са направени от редовно и изрично упълномощен за
това процесуален представител, видно от представеното с исковата молба пълномощно от
ищеца за адв. П. /лист 8 гръб/. С така направените изявления съдът се счита за десезиран за
6
разликите, посочени в молба вх. № 1952/03.07.2025 г., подадена от ищеца, чрез
процесуалния й представител, адв. П., поради което в тези части производството по делото
следва да бъде прекратено.
Предвид всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на исковете по чл. 128, т. 2 от КТ, като претендираното дължимо
трудово възнаграждение следва да се счита предявено за сумата 1833,91 лв., вместо
първоначално заявения размер от 2002,00 лв., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част за разликата от 168,09 лв., на
основание чл. 233 от ГПК.
ДОПУСКА изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата от 1833,91 лв., като същият следва да се счита предявен за сумата от 375,90 лв.,
вместо първоначално заявената сума от 300,00 лв., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА изменение на иска по чл. 222, ал. 3 от КТ, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК за
разликата между изплатеното и дължимо обезщетение при прекратяване на трудово
правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер
на 11 брутни заплати, който да се счита предявен за сумата от 3 592,49 лв., вместо
първоначална предявения размер от 3 641,23 лв.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК така предявеният иск за разликата от сумата
48,74 лв.
ДОПУСКА изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата лихва за
забава върху главницата от 3 592,49 лв., която да се счита предявена за сумата от 736,36 лв.,
вместо първоначално заявения размер от 400,00 лв., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
ДОПУСКА, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, за
разликата между изплатеното и дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск за **
работни дни, който да се счита предявен за сумата от 685,31 лв., вместо първоначално
заявения размер от 685,71 лв.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК иска за разликата от 0,40 лв.
ДОПУСКА изменение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата лихва за
забава върху главницата от 685,31 лв., който да се счита предявен за сумата от 140,47 лв.,
вместо първоначално заявената сума от 100 лв., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в прекратителните му части с частна
жалба, в едноседмичен срок от днес пред Окръжен съд - Смолян.
АДВ. Р.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Представям списък на
разноските, към който съм приложила договор за правна защита и съдействие, както и
7
платежно нареждане. В списъка съм включила и 50 лв., които платихме като депозит за вещо
лице.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1950/03.07.2025 г., подадена от ищеца
М. Г. М., чрез процесуалния й представител, адв. В. П., в частта, в която заявява, че счита
делото за изяснено от фактическа страна, като представя списък на разноски по чл. 80 от
ГПК.
СЪДЪТ предоставя възможност на адв. Р., да се запознае с представения от адв. П. списък с
разноски по чл. 80 от ГПК.
АДВ. Р.: Моля да приемете списъка на разноски на колегата. Не е неуважение към труда на
колегата, но правя възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като считам, че е в двоен размер на дължимия минимален размер в нашата
ориентировъчна наредба.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представения от ищцовата страна списъкът на
разноските, както и от ответната страна договор за правна защита и съдействие от 03.07.2025
г., списък на разноските и платежно нареждане за превод на адвокатското възнаграждение.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци с разноски по чл. 80 от ГПК на адв. П. и
адв.Р. и договор за правна защита и съдействие от 03.07.2025 г., представен от адв. Р., ведно с
платежно нареждане от 04.07.2025 г.
АДВ. Р.: Няма да соча други доказателства. Считам делото за изяснено, моля да бъде даден
ход на делото по съществото на спора.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради изчерпване на
доказателствените искания от страните, поради което намира, че следва да приключи
съдебното дирене и да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 1950/03.07.2025 г., подадена от ищеца
М. Г. М., чрез процесуалния й представител, адв. В. П., в частта, в която процесуалният
8
представител на ищеца моли съда да уважи изцяло предявената искова претенция от ищеца
М. Г. М., съдържаща обективно съединени искове, произтичащи от съществувалото и
прекратено трудово правоотношение с ответната страна. Поддържа изцяло съображенията,
изложени в исковата молба, допълнено с изложените писмени бележки, които представя.
Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението при уважаване на иска по
смисъла на чл. 242 от ГПК. Претендира разноски, съобразно представения списък по чл. 80
от ГПК. Към молбата е приложена писмена защита.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо председател, моля от името на моя доверител да се произнесете с
решение, с което да отхвърлите предявените искове като неоснователни. При произнасянето
си, моля да вземете предвид възраженията, които съм изложила в отговора на исковата
молба. Към датата на подписване на анекса – 10.08.2023 г., ищцата не е била в трудово
правоотношение с доверителя ми. Ние поддържаме становище, че увеличението, за което е
дало основание анекса, е относим и приложим спрямо лицата, които към момента на
подписването му са се намирали в трудовоправни отношения със съответното ***, в случая с
доверителя ми. Подробно тълкуване защо считаме, че това е верния извод при тълкуване на
анекса, съм изложила в отговора и моля тези наши доводи да вземете предвид и вземете за
верни при постановяване на своето решение. Твърденията за дискриминация и неравно
третиране, считам че са неоснователни, а и неотносими, тъй като отново стигаме до факта,
че те могат да се прилагат по отношение на лица, спрямо които има едни и същи правила и
критерии за преценка и сравнение, докато в случая госпожа М. не е била в трудово
правоотношение към м. 08, към датата на издаване на заповедта на директора за
увеличението. Извън това спрямо никое от *** не е предвиден бюджет за изплащане на
трудови възнаграждения за бивши техни колеги с прекратени правоотношения. Отделно от
това, виждате, не, че е задължително за съда, но указанията на *** до ***, в това число и до
доверителя ми са, че не са налице предпоставки да бъде изплатено възнаграждение със заден
период, тъй като то е характерно за едно съществуващо правоотношение. Моля, в случай че
уважите претенциите и пристъпите към разпределение на разноски да намалите
адвокатското възнаграждение до размер, който е съответен на фактическата и правна
сложност на спора, която според мен не е висока, предвид масовите дела в момента, които
вървят по този въпрос. Ако отхвърлите претенциите, моля на доверителя ми да присъдите
разноски, съгласно представения списък, като възнаграждението претендирам в минимални
размери по Наредбата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява
устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,37 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
9
Секретар: _______________________
10